№ 910
гр. Б., 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120202012 по описа за 2023 година
Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на Б. Г. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б., ул.... против електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с техническо средство или
система серия К и №5705342 издадено от ОДМВР-Б., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева.
Със жалбата се моли за отмяна на горепосочения фиш като
незаконосъобразен. Изтъкват се доводи, че неправилно нарушението е
квалифицирано по чл.182 ал.4 ЗДвП, като не е налице повторност по смисъла
на закона. Изтъква се и несъответствие между мястото посочено във фиша,
където се твърди, че е извършено нарушението и приложената от Община Б.
скица, където е определено чрез GPS координати. Не се претендират
разноски. По молба на жалбоподателя съдът събра допълнителни писмени и
гласни доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят е редовно
призован и се явява. Поддържа жалбата. Не се претендират разноски.
За административнонаказващия орган надлежно призован,
1
представител не се изпраща. Изпраща се становище, с което се моли да не
бъде уважавана жалбата и да бъде потвърден издадения електронен фиш. Не
се претендират разноски.
По делото са налични писмени доказателства, че жалбата е подадена
в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП (лист 5 и 9 от делото). Жалбата изхожда от
легитимиран субект и е срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд.
Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред съда е
редовно образувано. Разгледана по същество жалбата се явява частично
основателна по следните съображения:
Б.кият районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 20.03.2022г, в 14,29 часа, в град Б., ПП І-6 км.494+910, до м. „Е.
Б.“ в посока от П. к. към кв.В., при ограничение на скоростта въведено с
пътен знак В-26 за движение в населено място до 50 км/ч, водач на л.а. марка
„Ауди“ модел „А6“ лимузина с рег.№... управлявал с наказуемата скорост от
67 км/ч. Скоростта била установена с помощта на мобилната система TFR1-M
с фабричен номер 644 с отчетен толеранс на измерената скорост от 3% .
Мобилната камера била ситуирана в служебен автомобил с рег.№... паркиран
на посоченото по-горе място за времето от 13,30 до 15,30 часа (гърба на лист
12 и лист 42 от делото). Изготвен бил клип №55974 (снимков материал на
гърба на лист 8 от делото).
Установен бил собственикът на моторното превозно средство (лист
9 от делото)-Б. Г. П. с EГH ********** от гр.Б.. Последният на 01.05.2023г
получил ЕФ серия К и №5705342 (гърба на 9 от делото). На 03.05.2023г
входирал жалба в ОДМВР-Б..
Като е взел предвид изготвения клип 55974, както и справката за
нарушител (лист 20-23 от делото) административнонаказващият орган счел,
че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 21 ал.2 от ЗДвП за това,
че е управлявал със скорост над допустимата от 50 км/ч въведена с пътен знак
В-26 за населено място и на основание чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.2 от ЗДвП му е
наложил наказание в размер на 100 лева (глоба в двоен размер).
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
2
доказателствени средства.
Нарушението е било заснето с мобилна камера за видеоконтрол.
Същата е била преминала последваща проверка и е била технически изправна
(лист №10 и 11 от делото). Системата за видеоконтрол представлявала
одобрен тип средство за измерване видно от удостоверение находящо се на
лист №10 от делото. Одобрението било удължено видно от писмо на гърба на
лист 10 от делото. Свидетелят С. Х. Д. в качеството му на мл.инспектор в
сектор „ПП“ при ОДМВР-Б. е бил в служебния автомобил, където била
разположена и мобилната камера. Съгласно удостоверение от 02.11.2020г
същият е преминал допълнителен специализиран курс за работа с мобилна
камера за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M
(лист 45 от делото). В настоящия случай, макар че нарушението е
констатирано без участието на контролен орган, е съставен ЕФ за
установяване на административно нарушение, тъй като санкцията на чл.184
ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП предвижда само едно наказание–глоба.
Съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
По несъмнен начин е установен субектът на
административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят не е инициирал
декларация по чл.188 от ЗДвП.
ЕФ е издаден от компетентен орган. Приложен към преписката е
протокол съгласно Приложение №1 към чл.10 ал.1 от Наредба №8131з-
532/12.05.2015г. Направените възражения по отношение на мястото където е
била разположена мобилната камера съдът намира за неоснователни, тъй като
видно от показанията на свидетеля Д. тя е била разположена в полицейския
автомобил, който бил паркиран на паркинга на м. „Е. Б.“. Когато камерата е
включена, тя следвало да приеме сигнал едновременно от три спътника и едва
тогава започвала да работи. След като камерата дала GPS координатите,
свидетелят Д. ги изпратил в Пътно управление –Б. към А“ПИ“ и оттам давали
точните координати в километри. Изписаните в ЕФ километри са дадени като
информация от А“ПИ“ Районно пътно управление-Б., които АНО няма
възможност да промени.
Установеното в хода на съдебното следствие несъответствие между
издадения ЕФ и ЕФ серия К и №41887757 издаден от ОДМВР-Б. (в сила от
26.04.2021г), относно факта за извършване на нарушението в условията на
3
повторност, настоящият състав приема за съществено процесуално
нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя. Това е така,
тъй като в атакувания ЕФ извършването на нарушението в условията на
повторност е било установено, без наличието на обективни причини за това.
Нарушението в обжалвания ЕФ е по чл.21 ал.2 от ЗДвП, а в цитирания в него
ЕФ серия К и №4187757 е по чл.21 ал.1 от ЗДвП, обстоятелство, което
изключва наличието на повторност. Този извод следва от дефиницията за
„повторност“ в §6 т.33 от ДР на ЗДвП където на нарушителя следва да му
бъде наложено наказание за същото по вид нарушение. Очевидно, че
нарушенията по чл.21 ал.1 и ал.2 ЗДвП са различни от обективна страна,
следователно не могат да бъдат еднакви по вид. И в двете нарушения се
санкционира превишаването на допустимата скорост, но докато в ал.1 на
чл.21 ЗДвП това важи не само за населеното място, то в ал.2 на същия член е
задължително това за е било въведено с пътен знак В-26 и то само в
населеното място. Настоящият състав счита, че не е налице повторност, тъй като с
двата електронни фиша са наложени наказания на жалбоподателя, но не за
еднакви по вид нарушения – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Нарушението е едно и също като вид, когато е без значение дали е нарушена
максимално предвидената скорост на движение в населено място или извън
населено място. Нарушението е все по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба при избиране на скоростта на движение на водача на ППС е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час, като
същите са посочени в съответната таблица. Не така стои въпроса в чл.21 ал.2
ЗДвП –там изискването е да е налице движение в населено място, скоростта
обаче да е регулирана с пътен знак В-26.
Констатацията за повторност по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП е
извършена от наказващия орган, който в обжалвания ЕФ е посочил наличието
на друг предходно издаден акт- ЕФ серия К и №4187757 (лист 43 от делото)
влязло в законна сила на 26.04.2021г, за нарушение, но по чл.21 ал.1 от ЗДвП,
поради което е неприложим квалифицирания състав на чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.2
от ЗДвП. Наличието на повторност съставлява елемент от обективната страна
на нарушението. Нарушителят се защитава по фактите и ако не са налице
факта на повторност на нарушението, то това представлява съществено
процесуално нарушение.
От друга страна в хода на съдебното дирене се обоснова изводът, че
4
нарушението по чл.21 ал.2 ЗДвП е безспорно доказано. В тази връзка
настоящият състав приема, че разполага с правомощия да приложи
санкционната норма, приложима за основания състав на нарушението по
чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП. Доколкото производството по оспорване на
наказателно постановление пред районен съд протича по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните
съдилища е допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за
прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление,
поради което и няма пречка съдът да измени електронния фиш в тази му част
и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при същите фактически
положения. В този смисъл е и практиката на Административен съд Б. -
Решение № 1256 от 7.07.2017 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 943/2017г.;
Решение № 1251 от 6.07.2017 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1235/2017 г.;
Решение № 1116 от 20.06.2017 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 897/2017 г. и др.
Настоящата инстанция следва да измени атакувания електронен фиш в
посочения смисъл, като счете за безспорно доказано нарушението на чл.21
ал.2 ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП да измени в частта касаеща
размера на наказанието глоба като го намали до размера от 50 лева.
Мотивиран от горното Б.кият районен съд, на основание чл.63 ал.2 т.4
от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с техническо средство или система серия К и №5705342 издадено
от ОДМВР-Б., с което на Б. Г. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б., ул.... за
нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на
основание чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 (сто) лева като го преквалифицира и на
основание чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП НАМАЛЯВА глобата от 100 лева на 50
(петдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с техническо средство или система серия К и
№5705342 издаден от ОДМВР-Б. в останалата му част.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –гр.Б. в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6