Р Е Ш
Е Н И Е №
260029
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.Добрич 27.11.2020г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на трети ноември
две хиляди и двадесета
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ
и с участието на прокурора ……….......................... в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.Стоева
като разгледа Т.д..№187
по описа за 2019
г. и за да се произнесе взе
предвид
следното:
Постъпила е
искова молба от „***“ООД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,представлявано
от Г.Г.Ж.,чрез адв.И.С.,ДАК-съдебен адрес-***,офис 3 срещу „***“ЕООД ,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление- гр.Д.,представлявано от Г.И. *** ,с правно
основание чл.422 от ГПК и цена на иска сумата от 128 000
лв.,представляваща сума по ЗЗ ,издаден на 15.06.2019г.,за което е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2510/2019г.на РС
гр.Добрич.
В исковата молба се излагат следните
обстоятелства:
На 15.06.2019г. ответното дружество е
издало запис на заповед,като е поело менителнично задължение към ищцовото дружество
за сумата от 128 000 лв.,с падеж-на предявяване.Издателят не е заплатил
дълга си.
На 12.07.2019г. издателят е подал до РС гр.Добрич
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК ,въз
основа на процесния ЗЗ,поради което е образувано ч.гр.д.№ 2510/2019г.на РС
Добрич.В полза на поемателя е издадена Заповед №1436/15.07.2019г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№2510/2019г.по описа на РС гр.Добрич.
Поемателят е образувал срещу издателя
изпълнително дело№20197370400724 по описа на ЧСИ Л.Т.,с район на действие
ДОС,вписана при КЧСИ под №***за събиране на присъдените суми.
Поканата за доброволно изпълнение,ведно с
копие от заповедта е връчена на издателя на 01.08.2019г.Издателят е подал
възражение по чл.414 от ГПК на 06.08.2019г.
На основание чл.415 от ГПК съдът е дал
указание на ищеца,получено на 12.08.2019г. в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.
Искът е предявен в срок.
Основанието на предявения иск е чл.535 от ТЗ.
Представеният по делото запис на заповед е
редовен от външна страна.Той отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ като
форма и съдържание и е собственост на ищеца по делото.
С тези мотиви се настоява да бъде признато
за установено съществуването на менителничното задължение по процесния ЗЗ и да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото
производство.
В срок от ответника по делото е подаден
писмен отговор ,в който се излага следното:
До 11.07.2019г.съдружник в „***“ЕООД ,ЕИК ***
е Т.Н.Ж.ЕГН **********,която е съдружник
и управител на ищцовото дружество.
Поради влошени отношения с другия съдружник
в дружеството Г. *** Т.***прекратила членственото си отношение в „***“ с
нотариална покана от 26.03.2019г.,рег.№1569,том І,акт 78 на Нотариус ***,съдържаща
предизвестие за прекратяване на участието и членството й като
съдружник.Поканата била получена на 02.04.2019г.
До момента на прекратяване на членството си Т.***била
и управител на дружеството заедно със счетоводителя му Е. *** и се занимавала с
финансово счетоводната му дейност,като съставяла и подписвала цялата
финасово-счетоводна документация на дружеството.Цялата водена от дружеството
документация с НАП,банки и други институции е съставена и подписвана от нея.С
изпратената нотариална покана,рег.№2402,том І,акт №117 на другия управител Г. ***
е отговорено от страна на Ж.,че последната има достъп до цялата търговска и
счетоводна документация на дружеството,което не отговаря на истината.След
заличаването на ***от ТР ответниците поискали отново счетоводната документация,но
единственото сторено било,че със съдействието на фирма ***била прехвърлена
счетоводната програма,която ползвало дружеството,а част от документацията била
оставена в офиса ,без надлежно предаване съгласно изискванията на ЗСч.При
запознаване със счетоводната документация се констатирало ,че част от
документите били неподписани от управител и счетоводител ,а други първични счетоводни документи липсвали.
С покана до Т.***дружеството отново поискало
предаването на счетоводната документация,съгласно чл.14 от ЗСч.В деня и часа,
описани в поканите от 19.09.2019г. нито Т.Ж.,нито Е. *** се явили.
С покана Т.***и Е. *** заявили,че са
прехвърлили цялата счетоводна програма,а документацията се намирала в сградата
на дружеството.
Междувременно през месец август на 2019г.
ответниците получили покана за доброволно изпълнение,ведно с изпълнителен
лист,издаден въз основа на ЗЗ от 15.06.2019г.,с падеж 15.06.2019г.за сумата от
128 000 лв.,в полза на „***“ООД,което в известна степен обяснило
нежеланието на ***за надлежно предаване на счетоводния архив.За ответното
дружество издаването на изпълнителен лист срещу него било изненада,тъй като
никога до момента не е имало взаимоотношения с „***“,пък камо ли да дължи
такава голяма сума.Тогава установили ,че това е новосъздадено дружество от
11.06.2019г.,в което управител и съдружник е бившият управител и съдружник на
ответното дружество Т.Ж.,заедно със съпруга си Г.Ж..
След проверка на оставения,без надлежно
предаване счетоводен архив ответниците установили уведомление за прехвърляне на
вземане,от което става ясно,че „***“АД е прехвърлило на „***“ООД вземане в
размер на 128 000 лв.-главница по договор за заем от 01.12.2018г.,ведно с
привилегиите ,обезпеченията и другите му принадлежности,включително изтекли
лихви.Към уведомлението нямало приложен договор за цесия.Счита се,че
процесния ЗЗ е издаден във връзка с
цедираното вземане по посочения договор за заем в това уведомление.
Оспорва се съществуването на вземане на
ищеца към ответника по процесния ЗЗ ,както и по договора за заем,цитиран в
уведомлението за прехвърляне на вземане по следните съображения:
На първо място оспорва се датата на
уведомлението 15.06.2019г.,като се счита ,че то е антидатирано,тъй като е
видно,че уведомлението е от 15.06.2019г./събота/ и е с дата малко след
вписването на ищцовото дружество в ТР –вписано на 11.06.2019г.Освен това на
ответника е известно,че към 15.06.2019г. ***и Т.Ж.и били в Германия,тъй като им
се родило внуче,за което ще бъдат представени доказателства.
В счетоводния архив е открит договор за
заем,сключен с „***“АД,представлявано от изпълнителен директор Г.Ж. като
кредитор на „***“ООД,представлявано от Т.Ж.,съгласно който кредиторът предоставя на
кредитополучателя сумата от 128 000 лв.
Счита се ,че договорът за кредит е
нищожен,тъй като е симулативен/привидна сделка/,създаден с цел да се установи
вземане в полза на ищеца по делото „прехвърлено“ от „***“АД,а в действителност
волята на страните по тази сделка е да се обогати неоснователно „***“ООД и да
се увреди ответното дружество.Това е така,тъй като видно от поканата за
доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело са наложени запори по
банковите сметки на ответника,движимите вещи на дружеството и възбрани върху
недвижимите му имоти,които блокират дейността му.
„***“АД и „***“ и „***“ООД са свързани
лица,тъй като:
-в „***“АД
акционери са съпрузите Т.***с 40 % от капитала,***Ж. с 20 % от капитала и изпълнителен
директор и Г. ***-40% от капитала.
-в „***“ ООД ,към
15.06.2019г-съдружници са Т.***и Г. *** ,като всяка от двете е притежавала по
50% участие в капитала.
-в „***“ООД,съдружници
са Т.***и ***Ж. ,като всеки от тях притежава по 50% участие в капитала.
На следващо място,ако се приеме,че договорът
е действителен ,то се оспорва датата му,като се твърди,че не е подписан на 01.12.2018г.,а
впоследствие след прекратяване на участието на съдружника Т.***в дружеството.
На следващо място оспорва се,че „*** „АД е
предоставило на „***“ЕООД под формата на кредит,респективно заем сумата от
128 000 лв.
В клаузите на сключения договор липсва изрична клауза относно срока за усвояване.При
справка в счетоводството е установено,че на тази дата,а и впоследствие на
ответното дружество не е предоставена такава сума на заем от „***“АД.Договорът
за заем е реален договор,като част от фактическия му състав е предаването на
сумата,което е предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с
произтичащото от него задължение за връщане на заетата вещ.
Доказателство за това е ГФО на дружеството „***
„АД за 2018г.,подаден със завлявление Г2 в ТР,макар и още необявен ,тъй като
заявлението все още се обработва.
От данните в отчета е видно,че към
31.12.2018г. „***“АД изобщо не е имала вземане към друго свързано дружество,а
именно ответното.Това е видно и от декларацията подадена от „***“ООД-ГДД за 2018г.с
вх.№0800И0206254/29.03.2019г.,подписана от Т.Ж.,в която в част VІ „Деклариране
на взаимоотношения със свързани
лица“,няма посочени задължения към свързани лица към 31.12.2018г.
Цитираният в исковата молба ЗЗ липсва в архива
на ответното дружество,но от поканата за доброволно изпълнение ответникът
узнал,че ЗЗ е от датата 15.06.2019г. за сумата от 128 000 лв.в полза на „***“ООД.От
съвпадението на датите на ЗЗ и
уведомлението за прехвърляне на вземания може да се направи извода,че ЗЗ е издаден във връзка с прехвърлянето на
вземането по договора за заем в размер на 128 000 лв.от „***“АД на „***“ООД.
Оспорва се датата на издаване на
ЗЗ-15.06.2019г. и се счита,че както и уведомлението за прехвърляне на вземане е
подписан много по-късно,след прекратяване на участието на Т.***в дружеството и
е съставен с цел да бъде използван в заповедното производство.Същият е
безпаричен,тъй като няма вземане ,което да обезпечава.
Счита се,че договорът ,с който „*** „АД е
прехвърлило на „***“ вземането си по договора за заем от 01.12.2018г. е
нищожен,поради липса на предмет.Твърди се,че „*** „АД не е имало вземане към ответника по
делото по договор за заем,което да бъде прехвърлено и следователно този договор
е нищожен.Не е налице вземане на „***“ по издадения ЗЗ срещу ответника поделото
При условията на евентуалност се оспорва
размера на иска,тъй като на 19.12.2018г. ответникът е превел по банков път на „***“АД
сумата от 27 000 лв.,а на 01.04.2019г.е превело по банков път на същото
дружество сумата от 30 000 лв.
С тези аргументи се настоява предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В постъпила допълнителна искова молба се изяснява
следното:
Оспорва се твърдението на ответника по
делото,че записът на заповед е антидатиран.ЗЗ е частен диспозитивен документ и
има формална доказателствена сила.
В отговора на ответника са направени
противоречиви и взаимоизключващи се твърдения.
Твърди се ,че ЗЗ е безпаричен.Предвид
абстрактния характер на ценната книга възражението за безпаричност не води до
недействителността й.Той представлява годно основание ,въз основа на което
издателят му се е задължил.
В противоречие с горните доводи ответникът
навежда следните релативни възражения:
Процесният запис на заповед е издаден във
връзка с цедираното вземане по посочения договор за заем.Оспорва се датата на
уведомлението до ответника за прехвърляне на вземането ,а именно 15.06.2019г.
Договорът за заем ответникът приема като
симулативен ,но в негова доказателствена тежест е установяването на твърдяната
симулативност с т.нар.обратно писмо или при наличието на начало на писмени
доказателства-със свидетелски показания.Ответникът не представя „обратно
писмо“,нито обосновава наличието на
начало на писмено доказателство,поради което твърденията му са недоказани.
Твърдението,че договорът за прехвърляне на
вземане е лишен от предмет,поради което е нищожен ищецът счита за недоказано.
В
представения договор е посочен срок за връщане на заетата сума-01.07.2019г.Ответникът
не твърди,че е канил ищеца за изпълни задължението си за предаване на заемната
сума,а само ,че в договора липсва срок за усвояване на сумата.
Що се отнася до твърдението,че липсва
надлежно решение на органите на управление на юридическото лице,предоставило
сумата за предоставянето й,то ищецът счита,че в чл.236 ал.1 от ТЗ е предвидено
в устава на акционерното дружество да е изрично посочено ,че определени сделки
следва да се сключват след предварително разрешение на НС,съответно по
единодушно решение на СД,но настоящият случай не е такъв.В устава на „***“АД не
е поставено изискване за предварително решение от СД за сключване на договори за заем.
По възражението за оспорване на иска по
размер ищецът счита,че доколкото
ответникът не посочва конкретно основание за извършеното плащане на сумата от
30 000 лв.,то не може да се отнесе към конкретното задължение.
Направените възражения ,свързани с наличието
на каузално правоотношение,обезпечено със ЗЗ са счетени за неоснователни,поради
което искът ,основан на ценната книга подлежи на уважаване.
Според цедента той е превел на ответното
дружество сумата от 128 000 лв.за периода от 01.12.2018г.до
01.07.2019г.Предоставените на ищеца документи-договор за заем от 01.12.2018г.,потвърждение
по чл.99 ал.3 от ЗЗД и уведомление до длъжника,връчено му на 15.06.2019г.
доказват наличието на предмет на договора за цесия,поради което същият не е
нищожен.
В
постъпилия в срок допълнителен отговор ответникът се придържа към твърденията
си ,че ЗЗ е подписан много по-късно
,след прекратяване на участието в дружеството на Т.Ж..
В дружеството не е съществувала практика за
издаване на записи на заповед за обезпечение на задължения по договори за заем
и затова ответникът счита,че това е изолиран документ,задължаващ дружеството.
Ищецът не оспорва,че ЗЗ е издаден за
обезпечаване на каузалното правоотношение по договора от 15.06.2019г.,с който
се прехвърля вземане по договор за кредит от 01.12.2018г.
Според ответника договорът за прехвърляне на
вземане е сключен не на посочената в него дата,а на по-късна дата-след
прекратяване на участието на Т.***в дружеството.
Оспорва се ,че сумата от 128 000 лв.е
предадена в заем на дружеството.По-скоро е налице обещание за заем,а сумата е следвало
да бъде предоставена на датата на сключване на договора,а не в по-късен момент.В
текста на договора няма срок за усвояване на сумата.От съдържанието на договора
е ясно ,че става въпрос за хипотезата на чл.240 от ЗЗД,а не на тази на чл.241
от ЗЗД.
На 01.12.2018г. предоставяне на такава
парична сума на дружеството не е извършвана,поради което предвид реалния
характер на договора за заем не се дължи нейното връщане.
Оспорва се съдържанието на потвърждението по
чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършено прехвърляне на вземане от 15.06.2019г.,в частта
му ,в която се упоменава ,че „***“АД има вземане към „***“ООД в общ размер на
сумата от 128 000 лв.-главница по договор за заем от 01.12.2018г.Дори да
има превеждания на суми,то те не са на основание договора за заем ,а са със
съвсем други основания.
След като договорът за заем е реален,няма
нужда от покана до кредитора за изпълнение на задължението по него да
предостави сумата в деня на сключване на договора.
С плащанията на сумите от 27 000 лв.и
30 000 лв.преди 15.06.2019г. се погасяват задължения по договора за
кредит,поради което не може да бъде прехвърлено вземане в размер на
128 000 лв.,каквото към момента на прехвърлянето на вземане не съществува.
В съдебно заседание страните поддържат
становищата си в исковата молба и допълнителната искова молба и в подадения
отговор и допълнителен отговор.
Съдът,като се запозна с писмените
доказателства и свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели,както и със заключенията на изслушаните по делото повторна съдебно
икономическа експертиза и съдебно техническа експертиза,приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът по делото е представил редовен от
външна страна запис на заповед с дата на издаване 15.06.2019г.,място на
издаване гр.Добрич,падеж 15.06.2019г.,платим в офиса на „***“ООД,по силата на
който „***“се задължава спрямо ищцовото дружество за сумата 128 000
лв.,платима без протест и разноски.
Подадено е заявление по чл.417 от ГПК от
12.07.2019г.,образувано е ч.гр.д.№2510/2019г.по описа на Добрички окръжен съд и
е издадена заповед за изпълнение въз основа на представения запис на заповед №1346/15.07.2019г.за заплащане на исковата
сума,ведно със законната лихва,считано от 12.07.2019г.до окончателното
изплащане на главницата,както и 2 560 лв.-разноски в заповедното
производство.
По повод подадено в срок възражение от
длъжника,съдът е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок настоящия
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.Съобщението за изготвеното
определение е връчено на ищеца на 12.08.2019г.,а искът е предявен в срок на
11.09.2019г.
Видно от справка в сайта на ТР при АВ
съдружникът в ответното дружество и негов управител Т.***заличена в ТР на 11.07.2019г.,т.е. дотогава тя е
представлявала дружеството пред третите добросъвестни лица като негов
управител.
Страните не оспорват,че записът на заповед е
издаден във връзка с обезпечаване на изпълнението на сключен между „*** „АД и „***“ООД
договор за паричен заем,представен по делото с дата на сключване
-01.12.2018г.,по силата на който „*** „АД
предоставя на ответника в настоящия процес сумата от 128000лв.,срещу
което се издава запис на заповед от заемателя за обезпечение на вземането на
кредитора по договора-т.1.4 .Срокът на договора е до 01.07.2019г.Изпратено е
уведомление за прехвърляне на вземането по договора за кредит,изходящо от „***
„АД ,адресирано до „***“,получено от представител на длъжника Т.***на
15.06.2019г.
С молба ,без посочена дата управителят Г.*** на ответното дружество моли
да й се предоставят счетоводни документи във връзка с дейността на
дружеството.С нотариална покана,връчена на управителя *** на 16.05.2019г. Т.***изразява
становище ,в смисъл,че *** има достъп до цялата икономическа и счетоводна
документация на дружеството.С нотариална покана,връчена на бившия съдружник и
управител ***на 13.09.2019г.последната е уведомена,че с решение на едноличния
собственик на капитала на ответното дружество,считано от 04.07.2019г. ***е
освободена от длъжността управител при ответника.С оглед изложеното се поканва
същата да се яви в кантората на Нотариус Ц.*** в гр.Добрич,на 19.09.2019г.,в 14
ч.за предаване по опис на цялата счетоводна
и служебна документация на „***“ЕООД.В отговор,с нотариална покана от 18.09.2019г.
***уведомява ***,че при нея не се намира никаква документация на дружеството,а
същата е в сградата,на която е регистриран адреса на управление на дружеството.***
би следвало да разполага с цялата искана документация,а във връзка с
предаването на информационните масиви са извършени действия по прехвърляне на
цялата счетоводна информация и база данни на дружеството със съдействието на
фирма „ТОНЕГАН“.В същия смисъл е и отговора на освободената като счетоводител
на дружеството Е. ***,съгласно нотариална покана представена на нотариус Цв.***
на 18.12.2019г.
С допълнителната искова молба се представя
договорът за прехвърляне на вземане с дата 15.06.2019г.,по силата на който „***
„АД прехвърля на „***“ ООД вземане в размер на 128000 лв. по договор за заем от
01.12.2018г.
От ответника по делото са оспорени датата на
сключване на договора за кредит -01.12.2018г., както и датата на уведомлението
за извършено прехвърляне на вземането -15.06.2019г.,за което се твърди ,че е
антидатирано.Всъщност то е било съставено по-късно от посочената дата.
Твърди се,че на датата на съставяне на
уведомлението за извършената цесия Т.***и съпруга й Г.Ж. били в Германия,тъй
като им се родило внуче.
Счита се ,че договорът от 15.06.2019г.е
нищожен ,тъй като му липсва предмет,доколкото не е „***“АД не е имало вземане
от „*** „ООД по договор за заем.В същия не е упоменат срок на усвояване на
заемната сума,поради което той представлява обещание за сключване на заемен
договор и без предаване на заетата сума не е породил своето действие като
реален договор.Алтернативно договорът е нищожен като симулативен,съставен с цел
да се увреди ответното дружество между свързани лица и на последно място дори
сумата да е предоставена ,част от нея е издължена и тя не е в претендирания
размер.
Предвид извършените оспорвания на датата на
сключване на договора за кредит ,датата на съставяне на уведомлението за цесия
и датата на съставяне на записа на заповед са разпитани като свидетели –св.***,бивш
главен счетоводител при ответното дружество и св.Ж.,бивш управител на
дружеството.
Св.*** за периода от 2018-2019г. е работила
като главен счетоводител при „***“АД,“*** ПРИМА“ООД И „***“ООД.
В това
свое качество тя приемала документите във връзка със счетоводната дейност и в
последствие ги осчетоводявала.В края на 2018г.на свидетелката е представен
договор за кредит,сключен между „***“АД и „***“ ООД.Свидетелката класифицирала
договорите и впоследствие осчетоводявала паричните средства ,предоставени по
съответните договори.Бил и представен и договор за прехвърляне на вземане,било
неработен ден.Обадили и се г-н Ж./управител на „*** „АД/ и г-жа Ж.,които
бързали ,защото щели да пътуват.Документите били договор за цесия и други
документи.Тогава свидетелката била в гр.Добрич,защото подавала ДДС-то.През
септември на 2019г. *** била освободена като счетоводител в ответното
дружество.Свидетелката работела дистанционно от гр.Бургас,но когато идвала в
гр.Добрич работела в офиса на дружествата ,които били в една и съща
сграда.Документите винаги се съхранявали в офиса на дружеството .Управителката ***
взела документите на ответното дружество и ги преместила в друга
стая.Вземанията към свързани лица не били отразени в ГФО на дружествата,тъй
като така разпоредили управителите,които вземали тези решения.Това било
практика в дружествата.Управителите ***и Ж. заминали за Германия в деня следващ
този,в който й представили документите във връзка с цесията на вземането.
Св.***е бивш управител на дружеството.Тя е
подписала договор за заем през декември на 2018г със заемодател „***“АД и заемател „***“ООД.До сключване на заемния
договор се стигнало по искане на управителя г-жа *** ,тъй като ответното
дружество имало нужда от средства,за да си доплати рентите и за други текущи
разходи.Между двете дружества и друг път се сключвали заемни договори,но имали
и взаимни разчети във връзка с други сделки.След сключване на процесния договор
,той бил предоставен в счетоводствата и на двете дружества.Точната дата на
договора за прехвърляне на вземането свидетелката помни ,че е 15.06.,тъй
като на следващия ден пътували със
съпруга си за Германия,поради което бързали в деня преди тръгването си да
оправят цялата документация.На същата дата бил подписан и запис на заповед към
договора.Обикновено,когато се сключвали договори за заем на по-големи суми,те
се обезпечавали чрез издаване на записи на заповед.За прехвърленото вземане „***“
е заплатило на прехвърлителя „*** „АД.Договорът за заем е бил подписан от Ж.,тъй
като другия управител *** се занимавал със същинската дейност на ответното
дружество-селскостопанско производство.Архивът не е било необходимо да се
предава на управителя ***,тъй като се е намирал в офиса на дружеството и тя е
имала достъп до него.Преди да напусне свидетелката офисът с документацията не
се заключвал,но след напускането й всички офиси започнали да се заключват.
От заключението на изслушаната съдебно
икономическа експертиза,изготвена като повторна от вещото лице Е.Й.,се
установява следното:
В периода от 01.12.2018г./датата на
сключване на договора за заем/до 15.06.2019г./датата ,на която е прехвърлено на
ищеца вземането срещу ответника/,в счетоводствата на „*** „АД ,и“***“ООД са
осчетоводени вземания на „***“АД към “***“ООД в размер на 97 074,16
лв.-остатък от вземане по счетоводна сметка 531-краткосрочни заеми в лева,като
е отразено и погасяване извършено от ответника в размер на 30 000
лв.-превод от 01.04.2019г.-така е формирано задължението при „*** „АД.При „***“ООД
фигурира задължение към „***“АД -97 191,11лв.,което е осчетоводено като
остатък по задължение по с-ка 1591 Други заеми и дългове в лева ,като също е
приспаднато плащането от 30 000лв.на 01.04.2019г.
Към 31.12.2018г. и към
15.06.2019г.записванията на двете дружества са идентични,като към 15.06.2019г.,без
отчитане на счетоводни записвания за прихващания по протокол от 31.12.2018г. в
двете дружества остатъчните вземания/задължения са в размер на 97 809лв.
Извън отношенията по предоставен и получен
заем между дружествата има и други вземания и задължения,които са описани в
таблица №8 от заключението и не са предмет на спора по настоящото дело.
Що се отнася до договора за прехвърляне на
вземането от 15.06.2019г.то е осчетоводено при „***“АД чрез съставена
счетоводна справка от 15.06.2019г.,както следва:Отразено е погасяване на
вземането на „*** „АД към „***“ООД,в размер на 97 074,16лв.,признат е
приход от прехвърляне на вземането в размер на 30 925,84лв.,представляващ
разликата между продажната цена от 128 000 лв. и отчетната стойност на
вземането-97 074,16лв. и е вписано възникване на вземане на цедента „***“АД
от цесионера „***“ в размер на 128 000 лв.Осчетоводена е и лихва върху
вземането в размер на 1 311,79лв.за периода от 04.12.2018г.до
30.06.2019г.За лихвата е осчетоводено възникване на вземане от цесионера „***“ООД
и е вписано погасяване на задължение за лихви на „***“ООД.
От цесионера „***“ООД са заплатени общо на „***
„АД сумите 8 000 лв.на 24.10.2019г. и 120 000 лв.на 28.10.2019г. или
възмездното вземане ,произтичащо от
договора за цесия е погасено от цесионера на посочените дати.
Прехвърлянето е счетоводно отразено при „***“ООД
по следния начин :Въз основа на договора за цесия от 15.06.2019г.,уведомление
за цесията със същата дата и протокол са съставени следните стопански операции:
По дебит с-ка
1591/9/*********/01.12.2018г.-Други заеми и дългове,е отразен като друг
кредитор „***“ООД-цесионер по договора за цесия;отразено е погасяването на
задължението към първоначалния кредитор и възникване на задължение към новия
кредитор „***“ООД-таблица 10 от
експертизата.
Прехвърлянето е осчетоводено и при „***“ООД,като
въз основа на договора за цесия и уведомлението за прехвърляне на вземане от
15.06.2019г.са съставени следните стопански операции-по дебита на сметка 498
–Други дебитори,партида „***“ООД и по кредита на сметка 499 Други
кредитори,партида „***“АД или осчетоводено е вземане към ответното дружество и
задължение към третото неучастващо в процеса дружество-цедент.Осчетоводени са и
плащанията,извършени от цесионера ищец в настоящото производство на
цедента,съответно направени на 24.10.2019г. и 28.10.2019г.
В обобщение- съдът констатира,че договорът
за паричен заем и договора за цесия са осчетоводени еднакво в трите дружества.
Според експертното заключение счетоводствата
на дружествата „*** „АД и „***“ООД не са водени редовно,по изложените в
заключението съображения,а именно липсват данни въз основа на какви първични
счетоводни документи са извършени плащанията между дружествата,съставени са
стопански операции по несъществуваща сметка 503-разплащателна сметка партида
91,чрез която към 31.12.2018г. е било сторнирано,съответно възстановено
задължение по счетоводна сметка 1591,в нарушение на принципа на чл.26 ал.1 т.7
от ЗС,според който предприятията не могат да извършват компенсиране чрез
прихващане между активи и пасиви,които се отчитат поотделно във финансови
отчети.Нарушен е и чл.26 ал.1 т.4 от ЗС,като са начислени лихви не в годината
за която се отнасят.
Макар за двете дружества „***“АД и „***“ООД
да е съществувало задължение за деклариране на предоставен заем в размер на
80 624,16 лв.,съответно получен заем в размер на 80 741,11лв.това
задължение не е изпълнено .Предоставените в заем суми не са били декларирани в
част ІV от ГДД.Не са отчетени вземания между свързани лица.
Допусната и изслушана е съдебно техническа
експертиза,изготвена от компютърен специалист,който посочва,че от фирма
„Тонеган“,разработила и представила за ползване софтуерния продукт на страните
по делото и на „***“АД не са предоставяни персонални пароли на служители на
дружествата.Входът в програмата се осъществява чрез въвеждане на потребителско
име,без да се въвежда парола и това потребителско име е едно и също и за двете
счетоводства.Според счетоводителката Е.*** достъп до системата са имали четири
потребителя,които са използвали едно и също потребителско име.Програмата
предоставя възможности за нанасяне на корекции,дори и за минали периоди,като се
запазват датата и часа на последната корекция.
Не може да се установи кой е въвел данни в
програмата по договора за кредит.Въвеждани са данни за всяко отделно
плащане,както и за съответни възстановявания.
Договора за цесия е осчетоводен при
ответното дружество „***“ООД на 17.06.2019г.,когато е направен и последен запис
на данните също на 17.06.2019г.
Програмата не „пази“ история на промените в
данните,остава съхранена само датата на последната извършена промяна-така т.2.1
от допълнителното заключение.
Най –общо казано не се установи по делото
кой и кога е правил промени в програмата ,тъй като не се съхранява история на
промените,а всички потребители имат достъп с едно потребителско име ,но нямат
индивидуални пароли за достъп.
При така установената фактическа обстановка
,съдът достига до следните правни изводи:
Представения от ищеца запис на заповед с дата
на издаване-15.06.2019г.е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми
се съгласно чл.535 от ТЗ реквизити,подписан е от представляващия към момента на
издаването му управител на ответното дружество-Т.Ж.,преди тя да бъде заличена
като управител и съдружник в ТР на АВ на 11.07.2019г. Ценната книга е
действителна и удостоверява вземане на приносителя срещу издателя в размер на
исковата сума.
Направено бе възражение за връзка на
издадения запис на заповед с конкретно каузално правоотношение,а именно
сключения договор за кредит от 01.12.2018г.
Оспори се предаването на заемната сума на
заемополучателя-ответник по делото,оспорена беше и датата на съставяне и
подписване на договора,както и неговата действителност.Същият се счита за
симулативен от страна на ответното дружество,създаден на друга дата,а не на
отразената в него,с цел увреждане на дружеството.
На 15.06.2019г. е прехвърлено от заемодателя
„***“АД вземането по договора за заем на „***“ООД-ищец в настоящото
производство.До ответното дружество е изпратено уведомление за извършеното
прехвърляне от 15.06.2019г.,получено от управителя на ответника към момента на
уведомлението Т.Ж..Оспори се действителността на цесията,тъй като е прехвърлено
несъществуващо вземане,както и датите на уведомлението и представения запис на
заповед,за които се твърди ,че са антидатирани.
Според решаващия състав на съда доказано по
делото е предаването на сумата по договора за кредит/заем/,чрез показанията на
разпитаните по делото свидетели Е.*** и Т.Ж.,които твърдят ,че между
дружествата е било практика при нужда от оборотни средства да се отпускат междудружествени
заеми,като за по-големите суми те са били обезпечавани с издаването на запис на
заповед.Св.*** си спомня ,че през декември на 2018г. й е представен договор за заем,който тя
класифицирала,с цел да осчетоводява плащанията по него.От заключението на
повторната икономическа експертиза,която съдът възприема като аргументирана и
документално обоснована се установява,че при двете дружества заемодател и
заемополучател са осчетоводени по съответните сметки за предоставяне на
краткосрочни заеми съответно предаването на заемната сума и получаването й от
ответното дружество,за което е осчетоводено задължение за връщане на сумата.
Предвид констатацията на вещото лице,че
счетоводствата на „***“АД и „***“ ООД са нередовно водени следва да се има
предвид следното:
Действително съгласно разпоредбата на чл.55
ал.1 от ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се
приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски
сделки.Съгласно чл.55 ал.2 от ТЗ Търговските книги,водени в нарушение на този
закон и ЗС ,не могат да служат като доказателство,в полза на тези,които са
задължени да ги водят.В случая осъществените от ответника счетоводни,правни и
административни действия могат да се тълкуват като признание на неизгодни за
ответника факти.По аргумент от разпоредбата на чл.55 ал.2 от ТЗ вписванията в
търговските книги на неизгодни за страната факти могат да доказват
осъществяването им,дори при нередовно водено счетоводство.В този смисъл са и
решенията на ВКС ,а именно-Решение №423 от 01.06.2006г.на ВКС по т.д. №9/2006г.
и Определение №359/13.05.2014г.на ВКС по т.д.№3957/2013г.-Първо ТО,ТК,където е
прието,че дори водените в нарушение на ЗС счетоводни книги могат да бъдат
доказателство,с тази разлика,че на тях може да се позовава търговец,който не ги
е водил,както това е в настоящия случай.Това се извежда от характеристиката на
счетоводните документи-частни свидетелстващи документи,с формална
доказателствена сила,които в случай ,че съдържат неизгодни за съставилата ги
страна факти ,следва да бъдат ценени в нейна тежест.
При
съвкупната преценка на всички доказателства по делото съдът стига до извода,че
договорът за заем не е антидатиран и сумата по него е предоставена на ответното
дружество.Липсват доказателства за симулативност на договора,която остава
недоказано твърдение на ответника по делото.Що се отнася до факта,че вземанията
от свързани лица не са декларирани от дружеството заемодател,то възниква
основание за друг вид отговорност,но това не изключва договорната отговорност
на ответника за връщане изцяло на заетата сума.
Що се отнася до договора за прехвърляне на
вземане по договора за заем,той е действителен,тъй като прехвърля реално
съществуващо вземане на цедента, за което цесионерът е заплатил уговорената
между страните цена.Доказа се чрез свидетелските показания и заключението на
икономическата и съдебно техническа експертиза,че договорът за цесия и
уведомлението за цесия са съставени на посочената в тях
дата-15.06.2019г.,осчетоводени са идентично и в трите дружества,а в ответното
дружество са нанесени в компютърната база данни последно на 17.06.2019г.Не са
налице доказателства за съставянето им на друга,различна от вписаната в тях
дата.
Твърденията на ответника,че счетоводната
документация не му е предадена по опис от напусналата управителка и съдружница ***са
ирелевантни за съществуването на задължението.Дори да се приеме,че тя е имала
достъп до счетоводната документация на дружеството преди да напусне като
съдружник и управител,от това не може да се направи извода,че тя е антидатирала
представените по делото договор за заем и договор за цесия,които са намерили
своевременно счетоводно отражение в счетоводствата на дружествата по
начин,изключващ антидатирането им.
Не се доказа и твърдението на ответника,че
на датата на съставяне на записа на заповед,договора за цесия и уведомлението
за цесията -15.06.2019г. ***е била в Германия,тъй като й се е родило внуче.От
показанията на разпитаната по делото св.*** се установява,че на 15.06.2019г. са
й представени посочените документи ,за да ги оформи счетоводно,тъй като
съпрузите Ж.и бързали да пътуват на следващия ден за Германия.
Установява се,че остатъка на задължението
към момента на завеждане на заповедното производство и след приспадане на
извършено плащане от 30 000 лв.,което също потвърждава наличието на
валидно заемно правоотношение между страните, е сумата от 97 074,16 лв.
За така установената сума искът е
основателен и доказан и следва да бъде уважен,като до размера от 128 000
лв.същият бъде отхвърлен като недоказан.
Дължат се сторените от страните разноски
,пропорционално на уважената , респективно
на отхвърлената част от предявения иск,както и разноските в заповедното
производство.
Разноските на ищеца са в размер на сумата от
4 740лв.,а пропорционално на уважената част от иска се дължи сумата от
3 460 лв.В заповедното производство се дължат разноски в размер на
1 868,80лв.
Ответникът е сторил общо разноски в размер
на 3 262,50 лв.-видно от представения списък на разноските,а
пропорционално на отхвърлената част от иска се дължи сумата от 880,88лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „***“ООД ,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление гр.Д.,представлявано от Г.Г.Ж. и „***“ЕООД ,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление- гр.Д.,представлявано от Г.И. ***,че „***“ЕООД
,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление- гр.Д.,представлявано от Г.И. ***
дължи на „***“ООД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,представлявано
от Г.Г.Ж. сумата от 97 074,16 лв./деветдесет и седем хиляди и седемдесет и
четири лева и шестнадесет ст./,ведно със законна лихва,считано от
12.07.2019г.до окончателното изплащане на главницата,задължение по Запис на
заповед с дата на издаване 15.06.2019г.,за което парично задължение е издадена
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2510/2019г. по описа на
Добрички районен съд.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта до
128 000лв.,над уважената част.
ОСЪЖДА „***“ЕООД ,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление- гр.Д.,представлявано от Г.И. *** да заплати на „***“ООД
,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,представлявано от Г.Г.Ж.
сумата от 1 868,80 лв./хиляда осемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет
ст./-разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „***“ЕООД ,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление- гр.Д.,представлявано от Г.И. *** да заплати на „***“ООД
,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,представлявано от Г.Г.Ж.
сумата от 3 460 лв./три хиляди четиристотин и шестдесет лева/разноски в
настоящото съдебно производство.
ОСЪЖДА „***“ООД ,ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление гр.Д.,представлявано от Г.Г.Ж. да заплати на „***“ЕООД ,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление- гр.Д.,представлявано от Г.И. *** сумата от
880,88 лв./осемстотин и осемдесет лева и осемдесет и осем ст./-разноски в
исковата производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: