Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041 / 31.8.2020г.
гр. П., 31.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на трети август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодорова Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
К. Костадинова гр.д. № 218 по описа
на съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Д.Й., срещу Д.А.П., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът в качеството си
на наследник на лицето К.В.П.дължи на ищеца сумата от общо 149.62 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена
вода за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница
в размер на 119.55 лева за периода от 12.12.2015 г. до 07.09.2017 г. вкл, и
30.07 лева – лихва за периода от 15.02.2016 г. до 07.08.2019 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между ищеца и наследодателя на ответницата е съществувало
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган (КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР/,
които са публикувани по установения ред и по отношение на които наследодателят
на ответницата не е изразил несъгласие, и Наредба №4 на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната
и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството
си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени да заплащат същите в
предвидения в закона срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребител, наследодателят на ответницата бил
запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към
„ВиК" ООД П. парично задължение за изразходвано количество вода. За
ползването на услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида –
абонатен № *** в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – наследодателя
на ответницата. Посочва се, че в съответствие с посочените в ОУ срокове е
извършвано отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/
съответно са начислявани сумите от потребеното количество вода. В сроковете,
установени от ОУ обаче, наследодателят на ответницата К.В.П.не е заплатил
дължимите от него суми. Посочва се, че след смъртта на същия – на ***г.
ответницата в качеството си за наследник също не е заплатила натрупаните към
ищецовото дружество задължения. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
уважени.
Представени
са извлечения от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. П. и удостоверение за наследници на
К.В.П.. В хода на делото е представено копие от в-к „Новинар“, копие от в-к „СъП.“
с публикувани общи условия на ищцовото дружество, копия от карнетни картони за
абонатен № *** и копия от карнетни картони за
абонатен № ***/за общия водомер в сградата/, както и писмо от Община П., отдел
„МПТ” с изх. № 20/01.07.2020 г. с приложени към него Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № ***г., том ***г. на нотаруис Р.М., с рег. № *** по регистъра на НК /документът е
представен в копие без заверка „вярно с оригинала”/ и Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***г. том **, нот.д. № ***г. на нотаруис при РС П. М.В./документът
е представен в копие без заверка „вярно с оригинала”/.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител адв.
В., е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като
недопустими, евентуално като неоснователни. По отношение на допустимост се
твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото не ставал ясен размерът и
стойността на всяка от услугите – доставка, отвеждане и пречистване на вода за
процесния период.
По отношение на основателността се
твърди на първо място, че ответницата няма качеството потребител на ВиК услуги,
доколкото през процесния период не е нито собственик, нито ползвател на
процесния имот. Твърди се, че ответницата не е титуляр на посочената от ищеца
партида. Оспорва се обстоятелството, че до имота реално са доставяни ВиК услуги
в процесния период и тяхната стойност. Твърди се, че ищцовото дружество не е
изпълнило задължението си да доставя ВиК услуги. Оспорват се общите условия на
дружеството, както и възникването въз основа на тях на облигационно отношение
между страните по делото. Твърди се, че общите условия не са надлежно
оповестени. Оспорва се представеното извлечение от сметка. Твърди се, че
счетоводството на ищеца не е водено редовно. Прави се изрично възражение, че
претендираните вземания са погасени по давност. Претендират се разноски.
В
депозираното по ч.гр.д. № 6135/2019 г. по описа на Пернишкия РС възражение по
чл. 414 от ГПК от страна на длъжника ответник са изложени аналогични на
развитите в отговора възражения.
С тези
аргументи се иска претенциите на дружеството да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 03.08.2020 г. ищецът, редовно призован, не се явява,
представител не изпраща.
Ответникът,
редовно призован – не се явява. Вместо него се явява упълномощеният му
процесуален представител – адв. В.. Последният изразява становище за отхвърляне
на исковете – изцяло, евентуално частично предвид възражението за давност.
Поддържа, че представените по делото два броя нотариални акта представляват
копия, а не официално заверени преписи. Освен това представените копия не били
със заверка „вярно с оригинала”. В тази връзка иска същите да не бъдат ценени
като доказателство по делото, предвид направеното изрично оспорване.
В съдебно
заседание, проведено на 15.06.2020 г., процесуалният представител на
ответницата заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния
период до процесния имот реално са били доставяни ВиК услуги и че същите са
отчитани правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания. В
тази връзка съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези
обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което
страните, присъстващи в съдебното заседание, не са възразили.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 4574/24.10.2019
г. по ч.гр.д. № 6135/2019 г. по описа на РС П.. Срещу посочената заповед
длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
21.08.2014 г. и извлечение от в-к „Новинар“ от 21.08.2014 г. от които е видно, че общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „ВиК“
ООД гр. П. са публикувани в един централен и в един местен ежедневник.
По делото е представено удостоверение за наследници на
лицето К.В.П., от което е видно, че същият е починал на ***г. като е оставил за
свой наследник племенницата си ответницата Д.А.П. /дъщеря на починалия преди
него негов брат А.В.П./.
От копие от Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ***г. том**, нот.д. № ***г. на нотаруис при
РС П. М.В., се установява, че на ***г. А.В.П. е продал на брат си К.В.П.собствената
си ½ идеална част от наследствен имот – апартамент ***, находящ
се в гр. П., ул. ***.
От представено по делото копие от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г.,
том ***г. на нотаруис Р.М. се установява, че на 07.02.2019 г. Д.А.П. е
продала на лицето Д.И.В.имот апартамент ***, находящ
се в гр. П., ул. ***. В нотариалния акт не е учредено вещно право на ползване,
но е посочено, че купувачът има право да извършва сделки на разпореждане с
имота едиствено със съгласието на С.Б.С., дадено писмено с нотариална заверка
на подписа.
От представеното по делото извлечение от сметка е
видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за предоставяне
на ВиК услуги – главница в размер на 119.55 лева за периода от 12.12.2015 г. до
07.09.2017 г. вкл и 30.07 лева – обезщетение за забава за периода от 15.02.2016
г. до 07.08.2019 г., като същите не са заплатени.
По делото са представени карнетни картони за абонатен
№ ***, неподписани в поле „клиент”.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 60
от Закона за наследството вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземането на ищеца към ответника за предоставени ВиК
услуги на наследодателя на ответника, за посочения по-горе имот, за което е
издадена заповед № 4574/24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 6135/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото сумите се
претендират от ответницата в качеството й на наследник на лицето К.В.П.,
който отговаря за задълженията на последния. Действително К.В.П.е починал на ***г.,
а процесният период обхваща 12.12.2015 г. до 07.09.2017 г. В тази връзка и за
периода от 26.08.2017 г. до 07.09.2017 г. ответницата би следвало да отговаря в
лично качество като потребител. Предвид обстоятелството, че се касае за период
от едва около десет дни /а за последния месец се претендират общо 7.82 лева –
главница и 1.44 лева – обезщетение за забава/, през който липсват данни да са
настъпили промени във вещноправния статут на имота, то и съдът по
целесъобразност приема, че пълният размер на претенциите се търси от
ответницата като наследник, доколкото това не би довело до съществени разлики в
крайните изводи по делото.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца, указана му изрично с доклада по делото, е да установи,
че между него и наследодателя на ответницата е била налице облигационна връзка
за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за
реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност. В настоящия
случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна
връзка между ищеца и наследодателя на ответницата през процесния период, както
и относно доказателствената стойност на представените нотариални актове без
заверка „вярно с оригинала” – предвид направеното от ответника изрично
позоваване на този факт.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите. В срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят
пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се
отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен
срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка между водоснабдителното дружество
и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
потребител. Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като
съгласно тази разпоредбата потребител на ВиК услуги е всеки собственик
респективно титуляр на вещно право на ползване или вещно право на строеж на
жилище и нежилищен имот в сграда - етажна собственост.
Следователно отношенията между потребителя и дружеството доставчик на ВиК
услуги възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно в процесния случай е да се установи, че наследодателят
на ответницата е бил потребител на ВиК услуги, съответно, че общите условия са
произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител на ВиК
услуги е лицето, което получава ВиК услуги и ги използва за собствени нужди
като ползва водоснабдения имот в
качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза
вещно право на ползване или вещно право на строеж върху имота.
В настоящия случай от представените по делото документи / Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г. том *, нот.д. № ***г. на нотаруис при РС П.
М.В./ се установява, че наследодателят на ответницата К.П.е придобил изцяло
собствеността върху процесния имот – апартамент ***, находящ се в гр. П.,
ул. ***, доколкото на ***г. е купил от
брат си притежаваната от последния ½ идеална част от същия. Липсват
данни, а и конкретни твърдения за извършвани други сделки с имота или въобще за
промени във вещноправния му статут до смъртта на К.П.на ***г. Липсват данни и
за промени във вещноправния статут на имота в периода от ***г. до 07.02.2019
г., когато ответницата продава имота на трето лице.
По тези съображения и съдът приема, че в процесния период между ищеца и
наследодателя на ответницата е съществувало валидно облигационно отношение за
предоставяне на ВиК услуги до имот – апартамент *, находящ се в гр. П., ул. *** – по
арг. от чл. 3 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи.
Действително представения по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***г. том *, нот.д. № ***г. на нотаруис при РС П. М.В.е копие без заверка „вярно с
оригинала”. В тази връзка и действително принципното правило на процесуалния
закон изисква при представяне пред съда на документи, които са копия, същите да
бъдат заверени „вярно с оригинала” от представящата ги страна. В противен
случай и при позоваване на този факт от насрещната страна са налице неблагоприятни
последици за страната, представила документите. В настоящия случай обаче съдът
съобразява, че са касае за нотариален акт. Същият в себе си съдържа два
документа – диспозитивен документ /договора за продажба/ и официален документ
/нотариалните удостоверявания – на лицата, датата, подписите, прехвърлянето на
имота/. В този смисъл и не се касае за частен свидетелстващ документ, а и
същият не изхожда от представилата го страна, поради което и тя не би могла да
влияе върху него – освен чрез внасяне неправомерно на данни в материалния
носител. В настоящия случай такива твърдения не са изложени по делото от
ответната страна, а и видимо липсват индикации за такова неправомерно
въздействие върху документа. Не на последно място съдът съобразява и че копието
на документа изхожда от трето за делото лице /а не от ищцовата страна/ отдел
„МПТ” на Община П. – видно от съответното придружително писмо. Посочената
общинска структура по принцип също не разполага с оригинал на посочения
документ, а единствено с копие, предоставено й за целите на данъчното облагане.
Поради тези съображения и съдът намира, че от същата не може да се изисква да
представи документа в официално заверен препис. Самият ищец от своя страна
единствено „донася” за бързина пред съда придружителното писмо с нотариалния
акт към него – видно от текста на посоченото писмо същото е адресирано направо
до съда, а не до самия ищец. По тези
съображения и съдът счита, че следва да вземе предвид посочения нотариален акт
и да го цени като доказателство по делото.
Относно другия нотариален акт – Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***г., том ***г., от същия се установява
единствено, че към сключване на сделката ответницата все още е била собственик
на имота т.е. от същия следва косвен извод, че няма промяна във вещноправния
статут на имота в частта от процесния период между ***г. и
07.09.2017 г. Периодът от 08.09.2017 г. до 07.02.2019
г. не е процесен, поради което и съдът не обсъжда по-подробно представения
документ.
Доколкото стойността
на ВиК услугите за процесния период се установява от документа „извлечение от
сметка“ и липсва оспорване на сумите, то съдът достигна до извода, че ищецът
правилно е изчислил стойността на доставените ВиК услуги за имота. В този
смисъл и същата е както следва: главница в размер на 119.55 лева за периода от
12.12.2015 г. до 07.09.2017 г. вкл, и 30.07 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.02.2016 г. до 07.08.2019 г.
На следващо място съдът следва да съобрази
направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо претендираните
вземания. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията
и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение *** от 18.05.2012 г. по тълк.д. ***/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен
срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6135/2019 г. по описа на Пернишкия РС е подадено
на 21.10.2019 г. и предвид релевантните правила в общите условия на дружеството
относно настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК услуги /чл. 33, ал. 2 от
ОУ/, то така направеното възражение е частично основателно. В тази връзка като
погасени по давност следва да се приемат сумите за главница за периода от
12.12.2015 г. до 31.08.2016 г. – при последна фактура от 14.09.2016 г., по
която ответникът е изпаднал в забава на 14.10.2016 г.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
32, ал. 2 от общите условия ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на
фактурата. Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия
месец става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване
на фактурата. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера
на законната лихва, настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за
забава, погасени по давност са обезщетения за забава, начислени за периода от 15.02.2016 г. до 07.08.2019 г. вкл – върху
съответните им погасени по давност главници.
В тази връзка по давност е
погасена сумата от 36.37 лева – главница за периода от 12.12.2015 г. до
31.08.2016 г. и сумата от 11.46 лева – обезщетение за забава за периода от
15.02.2016 г. до 07.08.2019 г. вкл. /върху съответните главници/, за които суми
исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за
основателни и доказани до сумата от: 83.18 лева – главница за периода от 01.09.2016 г. до 07.09.2019 г.
съответно до сумата от 18.61 лева – обезщетение за забава за периода от 12.11.2016
г. 07.08.2019 г. вкл. – върху съответните главници, до който размер исковите
претенции са основателни и следва да бъдат уважени, като за разликата до пълния претендиран размер исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 6135/2019 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство заявителят претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които
25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода
на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му
бъде присъдена сумата от 51.02 лева.
Длъжникът
претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение, които са
действително извършени, видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие. От посочената сума предвид отхвърлената част от
претенциите на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 95.90 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 218/2020 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 135 лева,
от които 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 10
лева за съдебни удостоверения. Видно от представените по делото платежни
документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед изхода на
делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му
бъде присъдена сумата от 91.84 лева.
Ответникът
претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение, които са
действително извършени, видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие. От посочената сума предвид отхвърлената част от
претенциите на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 95.90 лева.
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна ищеца са в минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.А.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ, в качеството си на наследник
на лицето К.В.П., на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Средец, № 11, сумата
от общо: 101.79 лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот –
апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 83.18 лева за периода от 01.09.2016 г. до 07.09.2019 г. вкл, и 18.61
лева –обезщетение за забава на месечните плащания за периода
от 12.11.2016 г. 07.08.2019 г. вкл. върху
съответната главница, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2019
г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6135/2019 г. по
описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за сумата от общо 47.83 лева,
представляващи разликата до пълния претендиран размер от 149.62 лева, от които 36.37 лева – разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 119.55 лева, относим към периода от 12.12.2015 г. до 31.08.2016 г. вкл, и 11.46 лева - разликата до пълния
претендиран размер на обезщетението за забава от 30.07 лева, относим за периода
от 15.02.2016 г. до 07.08.2019 г. вкл.
върху съответните главници, поради погасяване на сумите, дължими за съответните
периоди, по давност.
ОСЪЖДА Д.А.П., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: ********* сумата от общо 51.02 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
6135/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 91.84 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство
предвид уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на Д.А.П., с ЕГН: ********** сумата от общо 95.90 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 6135/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от
общо 95.90 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство предвид отхвърлената част от исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 6135 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА