№ /16.07.2019
година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2981 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
В исковата молба ищецът П.Т.Й. *** твърди, че със Заповед № 1565 от 25.04.2018 година на кмета на Община Варна е отчужден съсобствен недвижим имот, като за притежаваната от него идеална част е определено обезщетение в размер на 29 410,75 лева. Твърди, че с Решение, постановено по адм. д № 1403/2018 година, състав на Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата му за изменение на заповедта на кмета, чрез увеличаване на размера на дължимото обезщетение. Твърди, че за да постанови този резултат съдът е приел, че е собственик на 1/8 ид.ч. от отчуждения имот и обезщетението за тази част възлиза на 14 015,90 лева, но с оглед забраната за влошаване на положението на подателя на жалбата не може да определи обезщетение в по-нисък, от определения с акта, размер. Твърди, че въз основа на тези мотиви, кметът на Община Варна е издал Заповед № 2654/18.07.2018 година, с която е определил обезщетение в размер на 14 015,90 лева. Твърди, че тази заповед е прогласена за нищожна с Решение № 1665/03.08.2018 година на Административен съд – Варна, постановено по адм.д. № 2151/2018 година. Твърди, че е поискал изплащане на сумата от 15 394,85 лева, представляваща разлика между дължимото обезщетение в размер на 29 410,75 лева и изплатената на 31.08.2018 година сума в размер на 14 015,90 лева. Твърди, че с писмо рег. № РД18017348ВН_001ВН от 11.09.2018 година директорът на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна е отказал да му изплати претендираната сума, като се е позовал на постановеното по адм.д. № 1665/2018 година съдебно решение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Варна да му заплати сумата от 15 394,85 лева, представляваща разлика между изплатената сума в размер на 14 015,90 лева и дължимата по влязлата в сила Заповед № 1565 от 25.04.2018 година сума.
С Определение № 11298 от 29.10.2018 година съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че единствено допустимия начин на защита на заявеното субективно право е чрез образуване на изпълнително производство, въз основа на годното изпълнително основание – влязлата в сила Заповед № 1565 от 25.04.2018 година на кмета на Община Варна. Приел е, че не са наведени твърдения, че в резултат на отменен или нищожен административен акт е настъпила вреда за ищеца, поради което предявеният иск е недопустим. Приел е, че не са наведени и твърдения, че писмо рег. № РД18017348ВН_001ВН от 11.09.2018 година директорът на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна е незаконосъобразно, поради което съдът не е сезиран и с жалба срещу този акт.
С Определение № 15828 от 18.12.2018 година, постановено по адм.д. № 14345/2018 година, състав на Върховния административен съд на Република България е отменил прекратителното определение и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като е дал задължителни указания за оставяне на производството по делото без движение.
С Определение № 11913 от 27.12.2018 година, в изпълнение на указанията на Върховния административен съд на Република България, дадени в Определението от 18.12.2018 година, на ищеца е дадена възможност в 7-мо дневен срок от съобщението да уточни от кой административен акт, действие или бездействие на кой административен орган претендира, че са настъпили вреди; да индивидуализира вредите с вид и размер; да формулира ясен петитум.
С молба от 14.01.2019 година ищецът отново ясно и недвусмислено е заявил, че претендира сумата от 15 394,85 лева, представляваща част от дължимата сума в общ размер на 29 410,75 лева, по влязлата в сила Заповед № 1565 от 25.04.2018 годена на кмета на Община Варна, от която е изплатена сума в размер на 14 015,90 лева. Ищецът е заплатил и държавна такса в размер на 10 лева, при все, че такава е заплатил при образуване на делото пред Районен съд – Варна. В уточняващата молба ищецът е посочил, че Община Варна бездейства, отказвайки да предприеме изплащане на дължимото обезщетение.
С Определение № 116/15.01.2019 година съдът отново е оставил без движение производството по делото, като е дал възможност на ищеца да уточни от бездействието на кой орган е произтекла вредата.
С молба от 28.01.2019 година ищецът е уточнил, че бездействащият административен орган е директора на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ в Община Варна.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа предявения иск.
Ответникът – Община Варна, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за недопустимост на предявения иск.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № 1565 от 25.04.2018 година кметът на Община Варна е определил обезщетение за отчуждени недвижими имоти с идентификатор 10135.3513.345.2 със застроена площ от 82 кв.м. и с идентификатор 10135.3513.345.3 със застроена площ от 26 кв.м. в общ размер на 139 397 лева. Обезщетението е разпределено между съсобствениците на отчуждения имот, както следва : 88 232,25 лева – за К. П. И.; 29 410,75 лева – за П.Т.Й. и 21 754 лева – за Д.И.А.. С Решение от 25.06.2018 година, постановено по адм.д. № 1403/2018 година, състав на Административен съд – Варна е изменил Заповед № 1565 от 25.04.2018 година на кмета на Община Варна, като е увеличил размера на обезщетението, както следва : до размера от 98 111,33 лева за К. П. И. и до размера от 34 104,08 лева за Д.И.А.. Съдът е отхърлил жалбата на П.Т.Й., като е приел, че дължимото обезщетение, съобразно правата му на собственост, възлиза на 14 015,90 лева. Приел е, че присъденото му със заповедта обезщетение е в по-голям размер, но с оглед забраната за влошаване на положението на подателя на жалбата, този размер не може да бъде намален. Със Заповед № 2654 от 18.07.2018 година кметът на Община Варна е изменил Заповед № 1565/25.04.2018 година, като е намалил размера на обезщетението за отчуждения имот, дължимо на П.Т.Й. на 14 015, 90 лева. С Решение № 1665/03.08.2018 година, постановено по адм.д. № 2151/2018 година, състав на Административен съд - Варна е прогласил нищожността на Заповед № 2654 от 18.07.2018 година. С молба от 03.09.2018 година ищецът е сезирал кмета на Община Варна да му изплати сумата от 15 394,85 лева, представляваща част от определеното му със Заповед № 1565/25.04.2018 година на кмета на Община Варна обезщетение в размер на 29 410,75 лева, като е признал, че на 31.08.2018 година е получил сумата от 14 015,90 лева. С писмо рег. № РД18017348ВН_001ВН от 11.09.2018 година директорът на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна е отказал да изплати поисканата сума, като се е позовал на Решение № 1665/03.08.2018 година на Административен съд - Варна.
Отговорността по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е невиновна, обективна за имуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице от Община Варна – директорът на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 3, постановено по тълкувателно дело № 3/2004 година на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд на Република България пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения. Под незаконосъобразни бездействия следва да се разбира „дължими по силата на закона фактически действия. В т.ч. фактически действия, за които по силата на чл. 21, ал. 4 от АПК, органът постановява индивидуален административен акт, с който отказва да ги извърши, както и фактически действия, които са административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, в. „в“, „г“ и „д“ от Закона за администрацията. Субективното право не включва фактически действия, дължими по силата на закона, но които са във връзка с изпълнение на влезли в сила административни актове. Защитата спрямо тях е дължима по реда на чл. 294 от АПК.“ Административнопроцесуален кодекс, систематичен коментар, Проблеми на правоприлагането, Анализ на съдебната практика, автори Александър Еленков, Ангел Ангелов, Асен Дюлгеров, Атанаска Дишева, Лозан Панов, Мария Казанджиева, Соня Янкулова, Теодора Николова, Юлия Ковачева, стр. 1478.
Ищецът е заявил защита на субективно притезателно право по исков ред, а не по единствено допустимия, чрез образуване на изпълнително производство, въз основа на годното изпълнително основание – влязлата в сила Заповед № 1565 от 25.04.2018 година на кмета на Община Варна. Твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на административния орган се изразява в отказ да изпълни влязъл в сила индивидуален административен акт. Бездействието на административния орган – директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна да изпълни влязлата в сила Заповед № 1565/25.04.2018 година не е фактическо бездействие, т.к. сумата от 15 394,85 лева е дължима на ищеца по влязлата в сила Заповед № 1565 от 25.04.2019 година. Административният орган неправилно е възприел диспозитива на съдебното решение № 1665/03.08.2018 година, постановено по адм.д. № 2151/2018 година на Административен съд – Варна. В диспозитива си, съдът е възпроизвел диспозитива на прогласената за нищожна Заповед № 2654/18.07.2018 година на кмета на Община Варна. В мотивите на съдебното решение ясно е посочено, че заповедта е нищожна, като издадена при липсата на предпоставките по чл. 99 от АПК. Съдът е посочил, че Заповед № 1565/25.04.2018 година е стабилен административен акт и въз основа на нея на ищеца се дължи обезщетение в размер на 29 410,75 лева.
Предвид горното съдът намира, че не е налице фактическо бездействие на административен орган. Както бе посочено по-горе административният орган е отказал да изпълни влязъл в сила административен акт. Претендираната сума е дължима на ищеца на друго правно основание и не може да се квалифицира като вреда.
Предвид горното предявеният иск, като неоснователен, следва да се отхвърли.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.Й., ЕГН ********** *** за сумата от 15 394,85 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна, изразяващо се в неизпълнение на влязла в сила Заповед № 1565 от 25.04.2018 година на кмета на Община Варна, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ :