Решение по дело №7/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 44
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20221840200007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. И., 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20221840200007 по описа за 2022 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
“И. Л.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч.
В.“ № 222 е обжалвало наказателно постановление № 23-2100126/20.12.2021 г., издадено
Директора на дирекция “Инспекция по труда” Софийска област, с което за извършено
нарушение на за нарушение на чл. 152 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В жалбата се твърди, че не доказано извършването на административно нарушение,
както и че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на
наказателното постановление. Навеждат се доводи за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 и 18 от НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка
На 10.11.2021 г., 16.11.2021 г. и 19.11.2021 г. била извършена проверка от служители
на Дирекция “Инспекция по труда” по спазване на разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ в
инсенираторна инсталация, находяща се в гр. И., местност Б., стопанисвана от „И. Л.“
ЕООД. При проверката било констатирано, че работодателят не е осигурил непрекъсната
междудневна почивка не по-малко от 12 часа на Г. В. Н. на 9 срещу 10 октомври 2021 г.
Съгласно приложената Заповед от 13.09.2021 г. работодателят е установил сменен
режим на работа, като работното време за първа смяна е от 06,00 часа до 14,00 часа, втора
смяна от 14,00 часа до 22,000 часа и трета смяна от 08,00 часа до 17,00 часа.
Представена и е отчетна форма за месец октомври 2021 г., съгласно която Г. В. Н. е
работил на 09.10.2021 г. втора смяна, а на 10.10.2021 г. – първа смяна.
Въз основа на констатациите при проверката, които са отразени в протокол №
1
ПР2137180 от 10.11.2021 г., бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 23-2100126/19.11.2021 г., в който е констатирано, че „И. Л.“ ЕООД в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ не е осигурил непрекъсната
междудневна почивка не по-малко от 12 часа на Г. В. Н. на 9 срещу 10 октомври 2021 г., с
което е нарушил чл. 152 КТ
Констатациите в АУАН са потвърдени от актосъставителя Ж.П. и свидетеля по акта
Д.С., според които към момента на проверката на място в обекта е присъствал управителя на
„И. Л.“ ЕООД. Според актосъставителя не били констатирани други нарушения на графика
на работа.
От показанията на св. Г. Н., който работи при жалбоподателя като оператор на пещ за
горене на отпадъци, се установява, че промяната на графика на работа се е дължала на
негова молба, тъй като е искал на 10.11.2021 г. да работи първа смяна поради лични
ангажименти, а по график е трябвало да работи втора смяна.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което н „И. Л.“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1,
т. 1 ДР на КТ за извършеното нарушение на чл. 152 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
От правна страна:
При извършената служебна проверка за спазването на изисквания на ЗАНН в хода на
административнонаказателното производство съдът не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на
наказателното постановление. Както актът за установяване на административно нарушение,
така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Отговорността на „И. Л.“ ЕООД е ангажирана за нарушение на чл. 152 КТ.
Правото на почивката е субективно трудово право. Задълженият правен субект, който
трябва да осигури реализирането му, е работодателят по съответното конкретно трудово
правоотношение. Почивката е производна от работното време - свързана е с работата и се
полага след определена продължителност на работното време. Предназначението й е да
осигури време за краткотраен отдих на работника и служителя в интервала между периоди
от време наситени с изпълнение на трудови задължения. В КТ са регламентирани няколко
вида почивки, в зависимост от това за каква част и продължителност отработено време се
предоставя. В чл.152 КТ е регламентирана междудневната почивка - почивката между два
последователни работни дни. Минималният размер на междудневната почивка е 12 часа.
В случая от събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства се установи, че Г. Н. на 09.10.2021 г. е полагал труд до 22,00 часа, а на
10.10.2021 г. е започнал работа в 06,00 часа, което означава, че междудневната му почивка е
по-малка от 12 часа. Това означава, че работодателят формално е нарушил разпоредбата на
чл. 152 КТ. След като нарушението е формално, не би могло да бъде приложена
привилегированата санкционна разпоредба на чл. 415в КТ, доколкото веднъж допуснато
нарушението на чл. 152 КТ не може да бъде отстранено, а привилегированият състав
изисква нарушението да е отстранено веднага след установяването от него да не са
произтекли вредни последици за работници и служители.
Според настоящият състав извършеното от страна на работодателя нарушение на
трудовото законодателство няма каквато и да е обществена опасност, тъй като той е
удовлетворил желанието на самия работник за промяна на графика на работа. В този случай
обаче съдът не би могъл да приложи чл. 28 ЗАНН с оглед съществуващата задължителна
съдебна практика /която настоящият състав не споделя, доколкото налагането на санкция не
е, а и не следва да бъде самоцел на държавата, но не би могъл да не приложи/, а именно
2
тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по тълкувателно дело № 7/2010 г., съгласно
което специалният състав на маловажно нарушение по чл.415в КТ изключва приложимостта
на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. В този смисъл и след като санкцията е наложена в
минималния, предвиден от закона размер, съдът приема, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2100126/20.12.2021 г.,
издадено Директора на дирекция “Инспекция по труда” Софийска област, с което на “И. Л.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч. В.“ № 222, на
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред
Административния съд – С. област, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
3