Определение по дело №92/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 февруари 2018 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20187140700092
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. Монтана, 08.02.2018 год.

 

Административен съд - Монтана, ІІ-ри съдебен състав, в закрито съдебно заседание на осми февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: Соня Камарашка

 

Като разгледа докладваното от съдията Адм. дело № 92/2018 год., по описа на Административен съд Монтана, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по повод подадена жалба от Е.Л.Т. родена на ***год., със съгласието на баща й Л.И.Т. ***, против мълчаливия отказ на Кмета на Община гр.Монтана да изплати следващата се издръжка по реда на НОРИДПИ за м.12.2017год. в размер на 80.00лева, както и срещу мълчаливия отказ да продължи изплащането на издръжката по реда на НОРИДПИ, считано от 01.01.2018год. за срок от шест месеца напред.

В жалбата е направено особено искане за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски по делото, като се твърди липсата на финансова възможност за заплащане.

Приложени са декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, разпореждане от ТП на НОИ Монтана за пенсията на Т., която е в размер на 169,45 лева, както и Експертно решение №2991-137 от 28.10.2014год. на ТЕЛК по отношение на законния представител Л.Т..

Съгласно нормата на чл.83, ал.2 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на горе - изброените предпоставки.

В безпротиворечивата практика съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

В конкретния случай, от представените от жалбоподателя писмени доказателства - декларация за материално и гражданско състояние, експертно решение, решение на РС Монтана и справка от ТП на НОИ, относими към искането му с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК, по безспорен начин се установява, че Л.И.Т. е разведен, полага грижи за три деца, в недобро здравословно състояние, като не притежава недвижими имоти и МПС и няма други източници на доходи, освен тези от пенсията за инвалидност от 169,45лв.

При така изложените и установени фактически обстоятелства и като съпостави месечния размер на доходите на молителя със сумата за която следва да  се внесе като ДТ, в размер на 10.00лева, настоящият съдебен състав приема, че към момента жалбоподателят не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса за образуване на настоящето производство, дори и в този минимален размер. На практика, съдът приема, че същият ще бъдат материално затруднен по начин, че няма да може да упражнява предоставените му процесуални права по делото.

При това положение и след като изискванията на закона са налице искането на жалбоподателя по чл.83, ал.2 ГПК във вр. чл.144 от АПК за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски по делото е основателно и като такова следва да бъде уважено.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОСВОБОЖДАВА Е.Л.Т. родена на ***год., със съгласието на баща й Л.И.Т. ***, от внасяне на разноски - държавна такса в размер на 10.00лева.

 

Да се съобщи на жалбоподателя.

 

 

                                                                                                 Административен съдия