О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр.Кюстендил,
25.10.2012г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и
пети октомври, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
След като разгледа,
докладваното от съдия Стамова, гр.д.№622/2012г. по описа на КОС и, за да се
произнесе взе предвид:
Делото е образувано по искова молба,
подадена от В.М.Г. *** чрез адв.А. срещу А.З.Г. *** с искане за постановяване
на решение с което: да бъде прогласена нищожността на сделка, представляваща
платежно нареждане за кредитен превод, обективирано в операционна бележка №18
от 27.07.2010г., с което се нарежда на „Банка ДСК”ЕАД, в качеството на банка на
наредителя- ищеца, да бъде преведена парична сума в размер на 31 500 лева
от разплащателната му сметка с уникален идентификатор 18536249, открита в Банка
ДСК”ЕАД, в сметката на А.З.Г. с уникален идентификатор *******, поради
противоречие със закона, липсва на форма и липса на воля а при уважаване на
този иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 31 500
лева, като получена без основание по смисъла на чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане.В случай, че първият иск,бъде отхвърлен, се
претендира постановяване на решение, с което да бъде унищожено едностранното
волеизявление на ищеца, обективирано в операционна бележка №18 от 27.07.2010г.,
с която се нарежда на Банка ДСК ЕАД, в качество на банка на наредителя, да бъде
преведена парична сума в размер на 31 500 лева от разплащателната сметка
на ищеца в сметката на ответника, като дадено при грешка, евентуално при
измама, изхождаща от трето лице- З.А.Г..,като и при уважаване на този иск се
претендира осъждане на ответника да върне на ищеца получената сума.
С молба постъпила по делото на 24.10.2012г., ищецът
моли да бъде допуснато обезпечение на искът му с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата от 31 500 лева, като
получена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.Искането си основава на
твърденията, че същата сума е прехвърлена от негова банкова сметка ***, при
липса на каквото и да било правоотношение между тях, обосноваващо разместване
на имуществени блага.Заявява, че искът му е подкрепен с убедителни писмени
доказателства,а обезпечението е наложително поради това,че осъществяването на
правата по решението би било затруднено.Желаната обезпечителна мярка е „запор
към вземания по разплащателна сметка ******* с титуляр А.З.Г.. Със същата молба
са отстранени, констатирани по-рано, нередовности на исковата молба и
съществуващи в същата технически грешки.В исковата молба се твърди, че на
27.07.2012г. ищецът посетил офис на „Банка ДСК”ЕАД в гр.Дупница, заедно с
дъщеря си Силвия Груйчева, на която бил обещал да предостави 5000 лева, с цел
да изтегли паричните средства по сключен със същата банка договор за ипотечен
кредит.Сочи, че по време на извършване на операциите освен касиерката,присъствал
и кредитният инспектор, уговорил отпуснатия кредит –Захари Г.(баща на
ответника), че касиерката и кредитния инспектор предложили на ищеца за
одобрение две операционни бележки- едната за сумата от 5900 лева, а другата за
сумата от 31500 лева, при положение, че ищецът не е искал да бъде извършван
превод по сметка на ответника и без да му е разяснено, че извършва такъв
превод.Излагайки подробни твърдения, за реда и начина на изпълнение на платежни
операции, който според него в случая не бил спазен, за това, че след извършване
на транзакцията е искал отмяната и, което му е било отказано, ищецът е
формулирал и искания за прогласяване нищожност евентуално за унищожаване
на „платежното нареждане”.
Доказателствата на които молителят основава искането
си за допускане обезпечение на иска са:молба за жилищен кредит
№876/03.06.2010г., договор за ипотечен кредит от 22.07.2010г.; нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека №109, том ІІ, н.д.№270/10г; операционни
бележки: №18/27.07.2010г. удостоверяваща прехвърляне на сума от 31 500.00
лева от сметка на В.Г. по сметка на А.Г.
и №19/27.07.2010г. за теглене на сумата от 5 900.00 лева;нотариална
покана от ищеца до ответника за връщане на сумата от 31 500 лева, като
получена без правно основание; уведомление от Нотариус Стефан Сотиров до
ответника по реда на чл.47, ал.2 ГПК; констативен протокол от
25.03.2011г.;извлечение от сметката на ищеца;постановление на ОП-Кюстендил по
преписка вх.№731/2011г. с което е потвърдено постановление на РП-Дупница, с
което е отказано образуване на наказателно производство по жалба на В.Г. и
дъщеря му; резолюция на АП-София; жалба
от ищеца до Главния прокурор на РБългария, писмо до лицето Силвия Груйчева от
БНБ за извършена проверка във връзка с процесната платежна операция; писмо от
„Банка ДСК”ЕАД до БНБ, договор за откриване и обслужване на стандартна
разплащателна сметка на физически лица.
С оглед на изложените обстоятелства
и представените доказателства подадената молба за допускане обезпечение на иска
се явява неоснователна.Съгласно чл.391 ал.1 ГПК, обезпечение на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението, и то ако: искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определен от
съда размер съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД.В случая молбата за допускане
обезпечение на иска с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД(обективирана в и.м)
притежава предвиденото в закона минимално съдържание-посочени са цена на иска и
обезпечителна мярка.Характерно за исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД е, че доколкото
липсата на основание за получаване на определена парична сума е отрицателен
факт, то същият няма как да бъде установен от ищеца.Ето защо при исковете от
този вид, ищецът следва да докаже плащане на сумата, а ответникът наличие на
основание за получаването й респ. за задържането на сумата.Отчитайки тази
особеност, при преценка основателността на подадената молба на този етап от
производството, съдът намира същата за неоснователна.Установяването на факта на
плащане в полза на ответника,за което са налице доказателства, не е достатъчно
за да се приеме, че искът е вероятно основателен респ. подкрепен с убедителни
доказателства.Това е така, защото липсват убедителни писмени доказателства,относно
другия правнорелевантен факт, а именно липса на каквото и да било основание за
плащането, в каквато насока са налице само твърденията на ищеца.Твърденията
му:че е подписал операционната бележка за преведената в полза на ответника сума
погрешно, че не е бил съгласен с извършване на тази транзакция, на този етап по
принцип не могат да бъдат преценени, а друг е въпросът, че в производството по
допускане на обезпечение, законодателят е въвел и ограничение относно
допустимите доказателства, като е предвидил, че преценката се прави само въз
основа на писмени доказателства.Ищецът не е изразил готовност за внасяне на
гаранция поради което съдът не обсъжда тази възможност.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА
подадената от В.М.Г. *** чрез адв.А., молба за допускане обезпечение на
предявен от същия срещу А.З.Г. *** иск
за сумата от 31 500 лева(тридесет и една хиляди и петстотин лева) като
получена без основание по смисъла на чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане,чрез налагане на обезпечителна мярка по чл.397 т.2 пр.2 ГПК- запор на
вземанията по банкова сметка №******* в „Банка ДСК”ЕАД, клон Дупница до размера
на търсената сума”.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба
пред САС в едноседмичен срок от
връчването му.
Препис от жалбата не се връчва на другата страна.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: