и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 4/19.01.2006 г., постановено по гр. д. № 857/2005 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали срещу ЕТ „Тризида- М- Росица Момчилова”- гр. Кърджали иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението на движима вещ, представляваща магазин № 31, находящ се кв. „Възрожденци” на гр. Кърджали с обща площ 60 кв. м., действащ като магазин за хранителни стоки- метална конструкция. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали, който чрез пълномощника си го обжалва. Счита, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се в жалбата, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, поради което е допуснал съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 188 от ГПК. Съдът характеризирал процесната вещ като движима, без да е отчел безспорно установеното по делото обстоятелство, че същата тази вещ притежава характеристиката на търговски обект- магазин за хранителни стоки и представлява постройка по смисъла на ЗУТ. Твърди се в жалбата, че именно собствеността върху този търговски обект, а не върху движима вещ, била предмет на предявения ревандикационен иск. Сочи се още и това, че в нарушение на материалния закон, районният съд приел, че ответникът ЕТ „Тризида- М"- Росица Трендафилова е собственик на процесния магазин при условията на чл. 78 от ЗС. В конкретния случай с оглед характера на процесната вещ тази разпоредба била неприложима, тъй като касае само движими вещи. Освен това, не били налице всички елементи от фактическия състав на правилото на чл. 78 от ЗС. В случая не било налице възмездно придобиване на вещта от ответника в първоинстанционното производство и в тази връзка били изложени подробни съображения, които не били обсъдени при постановяване на атакуваното решение. Представеното в тази насока авизо по платежно нареждане не установявало този факт по безспорен начин, тъй като макар и плащането по този счетоводен документ да било отразено в счетоводството на ответника, то посоченото в него основание за същото било „договор за покупка на движимо имущество", или не ставало ясно дали плащането е именно за продажната цена на процесния магазин, посочен в договора от 20.12.2002 г. Освен това, договорът за покупко- продажба от 20.12.2002 г., бил сключен в писмена форма, без нотариална заверка на подписите за продавач и купувач, която да удостовери, че същите са автори на волеизявленията по този договор. По делото били представени доказателства, които опровергавали извода, че Красимир Димов Антонов е продал на ответника процесния магазин и в тази връзка била представената по делото и издадена на 28.05.2003 г. в полза на Красимир Антонов обезпечителна заповед. Твърди се в жалбата, че ако Красимир Антонов се разпоредил през 2002 г. чрез продажба с процесната вещ, тогава не би претендирал отново собствеността върху същата през 2003 г. и Софийски районен съд не би допуснал по негова молба запор върху тази вещ като обезпечение на иска му с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК относно собствеността върху същата тази вещ. Не било обсъдено по делото и заявеното от ответника обстоятелство в отговор на въпрос по реда на чл. 114 от ГПК, а именно, че владее имота от 05.12.2002 г., който факт също разколебавал достоверността на представения договор за покупко- продажба от 20.12.2002 г. При това логичен бил въпросът предаден ли е изобщо магазинът във владение на ответника, ако да- кога и на какво основание.По делото не били събрани категорични доказателства за кумулативното наличие на всички изискуеми предпоставки, обосноваващи успешно позоваване на чл. 78 от ЗС от страна на ответника. Жалбодателят моли да се постанови решение, с което да се отмени атакувания съдебен акт и се реши спора по същество като се уважи изцяло предявения от Красимир Асенов Моллов ревандикационен иск. Претендира направените по делото разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Сочи доказателства. Ответникът ЕТ „Тризида- М- Росица Момчилова” гр. Кърджали чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Поддържа се, че районният съд правилно приел, че процесния имот представлявал временна постройка. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна и като такава не следва да се уважава. Ищецът Красимир Асенов Моллов твърди в исковата молба, че с договор, сключен на 20.01.2000 г. закупил от едноличен търговец "Монимекс- Драганка Анадолиева"- гр. Кърджали движима вещ, представляваща магазин № 31, находящ се в гр. Кърджали кв. „Възрожденци” с обща площ от 60 кв. м., действащ като магазин за хранителни стоки и представляващ метална конструкция. Поради възникнал спор, против едноличен търговец "Монимекс- Драганка Анадолиева"- гр. Кърджали за ревандикиране на магазина предявил иск, за който било допуснато обезпечение, а на 29.08.2000 г. Районен съд- Кърджали издал и обезпечителна заповед, с която бил наложен запор и запечатване на магазина. Твърди се в исковата молба и това, че с влязло в сила решение на ВКС от 25.03.2003 г. по гр. д. N 326/2002 г. спорът по чл.108 от ЗС бил решен окончателно, като продавача бил осъден да му предаде владението на магазина. Ищецът се снабдил с изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело и бил насрочен въвод, но междувременно продавачът ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" продала процесния магазин на Красимир Димов Антонов, който се снабдил с обезпечителна заповед и въз основа на нея било спряно изпълнението по образуваното изпълнително дело като обезпечение на бъдещ установителен иск за собственост от Антонов срещу Моллов. Ищецът Моллов предявил иск по чл. 135 от ЗЗД срещу ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" и Красимир Димов Антонов, по който било допуснато налагане на запор и запечатване на процесния магазин и издадена обезпечителна заповед. В деня на насрочения опис магазинът бил заварен във владение на ответника по настоящия иск ЕТ "Тризида- М" със собственик Росица Трендафилова Момчилова, продаден й от Антонов на 20.12.2002 г. с писмен договор. Твърди се в исковата молба, че действителен собственик на процесния магазин бил ищецът, а не ответникът, който го владеел без правно основание, тъй като го закупил от лице, което не било собственик, поради което и не можел да придобие права, каквито нямал праводателя му. Ответникът по иска го оспорва и прави довод, че е придобил имота на основание чл. 78 от ЗС. От фактическа страна се установява следното: На 20.01.2000 г. в гр. Кърджали между Едноличен търговец "Монимекс", представляван от Драганка Манолова Анадолиева като продавач и Красимир Асенов Моллов като купувач бил сключен договор, съгласно който първият се задължил да продаде на втория магазин № 31, находящ се в гр. Кърджали кв. „Възрожденци” с обща площ от 60 кв. м., действащ като магазин за хранителни стоки- метална конструкция, а вторият да заплати сумата 6000 германски марки. На 29.08.2000 г. въз основа на определение по ч. гр. д. № 860/2000 г. на Кърджалийския районен съд в полза на Моллов и срещу ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" гр. Кърджали била издадена обезпечителна заповед за налагане запор и запечатване на процесната вещ. На 01.07.2002 г. в гр. Своге между едноличен търговец Драганка Манолова Анадолиева с фирма "Монимекс- Драганка Анадолиева"- гр. Своге като продавач и Красимир Димов Антонов като купувач бил сключен договор с нотариална заверка на подписите от 03.07.2002 г., по силата на който продавачът продал на купувача магазин № 31, находящ се в гр. Кърджали кв. Възрожденци с обща площ от 60 кв. м., действащ като магазин за хранителни стоки- метална конструкция за сумата 9500 лв., която сума била изплатена на продавача от купувача изцяло в брой при подписване на договора, като владението на вещта е било уговорено да бъде предадено в срок от два дни от подписване на договора. С решение № 430/25.03.2003 г. на ВКС на РБ по дело № 326/2002 г. е било оставено в сила решение № 210/28.11.2001 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 21/26.07.2001 г. по гр. д. № 853/2000 г. на Кърджалийския районен съд, с което ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" гр. Кърджали е осъден да предаде на Красимир Асенов Моллов процесния магазин. На 17.01.2002 г. въз основа на решение № 21/26.07.2001 г., постановено по гр. д. N 853/2000 г. на Кърджалийския районен съд, е издаден изпълнителен лист в полза на Красимир Асенов Моллов за осъждане на ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" гр. Кърджали да му предаде владението на процесния магазин. На 28.05.2003 г. с обезпечителна заповед, издадена от Софийски районен съд, било допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявен от Красимир Димов Антонов срещу Красимир Асенов Моллов с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК за установяване правото на собственост върху процесния магазин чрез спиране изпълнението по изп. дело № 7/2002 г. по описа на съдия- изпълнителя при РС-Кърджали. С определение № 286/20.12.2004 г. Кърджалийският окръжен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД за сумата 2375 лв. в полза на Красимир Моллов срещу ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" гр. Кърджали и Красимир Димов Антонов чрез налагане на запор и запечатване на процесния магазин и е бил даден едномесечен срок на Моллов да предяви иска си. На същата дата Кърджалийският окръжен съд е издал и обезпечителна заповед за налагане на запор и запечатване на процесния магазин. На 20.12.2002 г. между Красимир Димов Антонов и ответника по иска Росица Трендафилова Момчилова в качеството й на ЕТ "Тризида- М" бил сключен писмен договор за продажба, съгласно който първият продал на втория процесния магазин на цена в размер на 7000 лв. като предаването на владението на вещта било уговорено в деня на подписване на договора и на плащане на цената. От авизо по платежно нареждане се установява, че на 03.01.2003 г. ЕТ "Тризида- М" е превел по банков път на Красимир Димов Антонов сумата в размер на 7000 лв. Като основание за плащане в авизото е посочено "договор за покупка на движимо имущество", или плащането е станало в изпълнение на сключения от ответника с Красимир Димов Антонов договор за продажба на 20.12.2002 г. На 18.02.2005 г. на основание чл. 416 от ГПК ответникът като трето на изпълнението лице по изп. дело № 51/2005 г. по описа на СИС към районен съд- Кърджали е депозирал молба до съдия изпълнителя да отложи налагането на запор и запечатване на процесния магазин като му даде срок да поиска спиране на изпълнението по реда на чл. 416 ал. 2 от ГПК, тъй като владее имота въз основа на договор за продажба от 20.12.2002 г. От заключението на назначената по делото пред първоинстанционния съд съдебно- счетоводна експертиза и разпита на вещото лице Добруджалиева в съдебно заседание, които не са оспорени от страните и се приемат от съда, се установява, че представеният по делото платежен документ авизо от 03.01.2003 г. за преведена сума в размер на 7000 лв. от ЕТ "Тризида- М- Росица Момчилова" на Красимир Димов Антонов за покупка на движимо имущество, е отразен във фирмата на ответника съгласно изискванията на Закона за счетоводството. По реда на чл.114 от ГПК в съдебно за±едание ответникът е отговорил, че владее процесния магазин от 05.12.2002 г. на основание договор за покупко- продажба от 20.12.2002 г., който вписала в счетоводната си документация и по който била платила на Красимир Димов Антонов, и който като продавач лично пред ответника положил подпис върху договора. От назначената по делото пред тази инстанция тройна съдебно- техническа експертиза, която съдът приема, се установява, че процесния имот се намира в гр. Кърджали кв."Възрожденци" на бул. "Христо Ботев". Предмет на делото е част от павилион с площ от 60 кв. м., която в момента се ползвала като магазин за хранителни стоки. Останалата част била книжарница. Обектът представлявал обемна клетка от сглобяема носеща метална конструкция. Ограждащите стени били изпълнени от трислойни леки панели, с вградена топлоизолация, а на изток и юг- от метални витрини като преградната стена между магазина и книжарницата била допълнително зидана от едроразмерни бетонови тела. Имало изградено коминно тяло. Конструкцията на магазина била предназначена да носи натоварването и да осигури подходяща коравина на цялата конструкция, т.е. на целия павилион, а не само на процесната част. Вещите лица посочват, че в момента процесният магазин бил трайно закрепен за терена. При премахването на магазина ще се наруши неговата цялост и ще доведе до обезценяването му. Обектът бил прикрепен към терена чрез минимални, временни технически допустими решения- плитки основи, заварки на сглобяеми елементи на конструкции от типа "самоносещи се". След извършените по време на експлоатацията му подобрения- настилки, преградни стени, в момента обектът бил трайно прикрепен към земята и не лежал върху земята по силата на собствената си тежест. При проверката в ОА Кърджали не били предоставени строителни книжа за ситуиране и изграждане на магазина. В момента процесния имот нямал градоустройствен статут- попадал в терен, отреден за "Улици и тротоарни площи", публична общинска собственост. Вещите лица не установили по какъв ред бил поставен процесния павилион. Собственик на терена по разписен лист била Община Кърджали. Терена, върху който бил изграден процесният магазин по последния Застроителен и регулационен план на кв. Възрожденци от 2003 г. бил отреден за "Алеи и тротоари". Строителни книжа във връзка с разположение на обекта в ситуация и разрешение за изграждане не били открити. Съдът не кредитира заключението на единичната експертиза и особеното мнение на вещото лице Д. Димитрова в частта, с която приема, че обектът не е трайно прикрепен към земята, тъй като този извод не кореспондира с останалите констатации в заключението на това вещо лице, а и на тройната експертиза. Така, вещото лице Димитрова приема от една страна, че процесния магазин не бил трайно прикрепен към земята, бил закрепен за терена с временни плитки бетонови основи, с вградени планки, на които били заварени металните елементи. От друга страна, вещото лице прави извод, че при премахването му /магазина/ ще се наруши неговата цялост, след демонтажа елементите ще са с нарушена възможност за връзки и обекта ще се обезцени и унищожи като обект „Магазин”. От приложеното като доказателство към настоящото дело гр. д. № 80/2004 година по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че с влязло в сила решение е отхвърлен предявения от Красимир Димов Антонов срещу Красимир Асенов Моллов иск с правно основание чл. 97 от ГПК за установяване собствеността на магазин № 31, находящ се в гр. Кърджали кв. „Възрожденци” с обща площ 60 кв. м., действащ като магазин за хранителни стоки- метална конструкция. С оглед на така приетата фактическа обстановка, тази инстанция приема, че предявения иск е неоснователен, но по съображения, различни от тези на първоинстанционния съд. Изложените съображения и правните изводи в решението на първоинстанционния съд, че ответникът е станал собственик на процесната движима вещ при условията на чл. 78 от ЗС биха били правилни, ако процесната вещ имаше характер на движима такава. От събраните по делото пред тази инстанция доказателства и конкретно от заключението на тройната съдебно- техническа експертиза, и с оглед разпоредбата на чл. 110 от ЗС, тази инстанция приема, че веща, предмет на ревандикационния иск, е недвижима такава. В тази насока вещите лица установяват, че в момента процесният магазин е трайно закрепен за терена като при премахването му ще се наруши неговата цялост и ще доведе до обезценяването му. Обектът е прикрепен към терена чрез минимални, временни технически допустими решения- плитки основи, заварки на сглобяеми елементи на конструкции от типа "самоносещи се". След извършените по време на експлоатацията му подобрения- настилки, преградни стени, в момента обектът е трайно прикрепен към земята и не лежи върху земята по силата на собствената си тежест. При така установения характер на процесната постройка- недвижима вещ и с оглед разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД, прехвърлянето на собствеността е следвало да стане в нотариална форма, което е основание за валидност на сделката. С оглед на това писмения договор, подписан на 20.12.2002 г. между Красимир Димов Антонов и ответника по настоящия иск ЕТ „Тризида- М-Росица Трендафилова”- гр. Кърджали с предмет- процесния магазин, няма изискуемата за валидността му нотариална форма и сделката не е валидна, респ. ответникът по иска не е станал собственик на процесния магазин. Независимо от това обаче, по настоящото дело ищецът не доказва да е собственик на претендирана вещ. И това е така, тъй като от една страна, с исковата си молба същият претендира да е собственик на движима вещ, а както вече се посочи по- горе, установява се, че веща е недвижима такава, за каквато претенция по същество няма. От друга страна, ищецът не представя доказателства, които да го легитимират като собственик на процесната недвижима вещ. Вещите лица установяват, че при проверката в ОА Кърджали не са установили по какъв ред е бил поставен процесния павилион, не са били предоставени строителни книжа за ситуиране и изграждане на магазина, респ. същият е незаконен строеж. А собственик на терена по разписен лист била Община Кърджали. В момента процесният имот нямал градоустройствен статут и попадал в терен, отреден за "Улици и тротоарни площи", който е публична общинска собственост. Терена, върху който бил изграден процесният магазин по последния Застроителен и регулационен план на кв. Възрожденци от 2003 г. бил отреден за "Алеи и тротоари". Строителни книжа във връзка с разположение на обекта в ситуация и разрешение за изграждане не били открити. Или, с оглед на така установеното по делото, следва да се приеме, че собственика на земята- Община Кърджали, е собственик и на постройката. И това е така, тъй като изградените постройки без необходимите за това строителни книжа, следват собствеността на земята, върху която са построени по силата на презумцията на чл. 92 от ЗС. А с факта на трайното прикрепване на движими вещи към недвижими, те стават част от нея и престават да бъдат движими. Поради изложеното, няма основание да се признае ищецът за собственик на процесния магазин, придобиÙ вече характер на недвижим имот. С оглед установения характер на постройката- трайно закрепен за терена и при премахването му ще се наруши неговата цялост и това ще доведе до неговото обезценяване, не може да се приеме и това, че същата има характер на временен строеж или преместваем обект по смисъла на чл. 54 и чл. 56 от ЗУТ, който може по смисъла на § 182 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, да бъде изключен от недвижимите имоти по смисъла на чл. 110 от ЗС. Поради така установения характер на процесната вещ, съдът не следва да излага съображения по отношение на останалите твърдения в исковата молба. Довода в жалбата, че предмет на предявения ревандикационен иск била собствеността върху търговски обект, а не върху движима вещ, е несъстоятелен, тъй като от значение е характера на веща- движима или недвижима, а не за какво се ползва обекта. А от изложените обстоятелства в исковата молба, в която ищецът е твърдял, че е собственик на „процесната движима вещ”, следва извода, че е претендирал вещ, с характер на движима такава. С оглед на изложеното и тъй като решението на първоинстанционния съд като краен резултат е правилно, следва същото да се остави в сила. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/19.01.2006 година постановено по гр. д. № 857/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |