РЕШЕНИЕ
№ 3728
гр. Варна, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110105291 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Т. Я., гр. Варна, с която
срещу С. П. А., гр. Варна, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за заплащане на суми за главница и възнаградителна лихва по сключени между
страните два неформални договора за заем за потребление.
В исковата молба ищцата Г. Т. Я. твърди, че на 21.10.2020 г. в заведението й Кафе-
Мафе, находящо се в гр. Варна, *** с ответницата са сключили два неформални договора за
заем, по силата на които на същия ден е предоставила на С. А. заемни суми по банков път
срещу задължението им за връщане в едномесечен срок, заедно с възнаградителни лихви.
Излага, че към настоящия момент ответницата не е заплатила претендираните суми, поради
което моли съда да я осъди за това, както и за сторените разноски по делото.
Ответницата С. П. А. подава отговор на искова молба, с който оспорва исковете.
Твърди, че не е сключвала с ищцата посочените договори за заем. Излага, че в периода
21.10.2020 г. – 22.10.2020 г. е пребивавала в София, поради което и не е присъствала на
посоченото от ищцата място на сключване на договорите. Твърди, че между страните са
налице правоотношения, но те не са с предмет на договор за заем, а ответницата е
предложила да посредничи на ищцата във връзка с искането й да бъде включена в търговия
с криптовалута. Сочи, че за тази цел страните са се договорили ищцата да предаде на
ответницата сумата от 7 000 евро, която сума ответницата да преведе и регистрира за
участие в търговията за сметка на ищцата, като последната да черпи девиденти или печалби
от същата сума. В тази връзка твърди, че на 20.10.2020 г. страните са провели он-лайн
разговор, защото ответницата се е намирала в София. Излага, че незабавно след
превеждането на сумата е извършила необходимите действия по посредничество. Твърди, че
сумата от 7 000 евро е била преведена на два пъти и в платежните нареждания липсвало
основание „заем“, което е посочено в представените с исковата молба доказателства. Моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски в производството.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.
1
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковете.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявените са от ищцата искове за осъждане на ответницата да възстанови дадените
й в заем суми, претендирани като главница, както и за заплащането на възнаградителни
лихви, които са квалифицирани по чл. 79, ал. 1, в. чл. 240, ал. 1, вр. ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже наличието на валидно сключени неформални договори за заем между страните,
реалното предаване на уговорените суми, както и уговаряне на възнаградителни лихви в
посочените размери. В тежест на ответницата е било да докаже, че е погасила
претендираните суми или че същите не се дължат, доколкото са предоставени на друго
основание (договор за посредничество).
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно 240, ал. 4 ЗЗД ако не е уговорено
друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от
поканата.
В правната теория се приема, че договорът за заем е едностранен и реален. Не се
спори между страните, че на 21.10.2020 г. ищцата е наредила с банков превод, а ответницата
е получила, процесните суми за главници от 3 432.53 евро и 3 591.59 евро, с вписани
основания „заем“, който факт се установява и от представените писмени доказателства /л. 5-
6, л. 103-104/ и от заключението на вещото лице. В този смисъл и изискването да бъдат
реално предадени сумите е изпълнено.
Доколкото ищцата твърди, че сключените договори за заем между страните са в устна
форма, то и следва параметрите на същите (дата на сключване, предоставена сума,
възникване на задължение за връщане на сумата, срок за връщане на сумата) да бъдат
установени в процеса. За установяването на тези факти ищцата е ангажирала двама
свидетели – ***и ***Д..
От показанията на свидетеля *** се установява, че си спомня, че страните са
сключили договор за заем на 19.10.2020 г., защото точно тогава бил в кафенето, където
ответницата е дошла и поискала 3 500 евро в заем от ищцата, с която е приятел. Свидетелят
споделя, че бил станал неволен свидетел на искането на парите, но не разбрал за какво става
въпрос, защото се оттеглил, като разбрал, че се касае за заем.
От показанията на свидетелката ***Д. се установява, че е присъствала на онлайн
видео разговор между страните в края на октомври 2020 г. в кафенето, където ищцата й
споменала, че е дала пари на ответницата и свидетелката била там когато ответницата се
обадила за втори заем и присъствала на превода от около 3 500 евро. Ответницата казала, че
й трябват още 3 500 евро и си спомня, че ищцата й казала, че вече й е превела един път
толкова пари. Свидетелката не знае на ответницата за какво са й трябвали парите, но е
сигурна, че се касае за заем. Не знае какви са уговорките между страните за връщането на
този заем.
За доказване на твърденията си, че е получила паричната сума на друго основание –
договор за посредничество, ответницата е ангажирала гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелката *** Същата споделя, че познава и двете страни, които са имали отношения във
връзка с криптовалути и в тази връзка са си правили плащания. Разказва, че ищцата решила
да инвестира сума пари в платформа „Гетон“, като използвала ответницата като посредник.
Страните са договорили ищцата да преведе на ответницата парите по банков път, след което
ответницата да ги вкара в платформата на името на ищцата. Разказва как страните са се
запознали и са започнали разговора за това. Не знае каква сума е дала ***на С., но на 21 и 22
2
октомври 2021 г. били двете заедно с ответницата в гр. София, като на 20 октомври
пътували заедно с нейната кола от гр. Варна. Преди да заминат страните говорили на живо
за платформата, като свидетелката присъствала на разговора, когато ищцата е казала, че ще
инвестира, но и трябва време. Нямало други хора тогава и не познава свидетелите на
ищцата. Не е присъствала на разговор преди това, при който С. да иска заем от ***.
Разказва, че ищцата била запозната с инвестирането с криптовалути, но загубила много пари
и за това не била в добри отношения с мъжа си и поради това е решила да инвестира отново
чрез ответницата. Свидетелката споделя, че и тя има акаунт в тази платформа за търгуване с
криптовалути, за който ответницата и е съдействала по същия начин. Когато се прибрали в
гр. София страните и свидетелката са си говорили. В началото всяка седмица получавали
доходност, но после имало технически проблеми. Галя решила да инвестира и за това се
обадила на С., защото ответницата била по-запозната с новата платформа.
Същевременно ответницата е представила разпечатка от приложението „Вайбър“ на
предполагаем подробен чат между страните през октомври 2020 г., в който има уговорки за
предаване на пари във връзка с инвестиране в криптовалути, като е представила и писмени
доказателства, че на 21.10.2020 г. е била в гр. София, който факт се потвърждава и от
свидетелката Георгиева.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият състав счита, че в
производството ищцата не доказа пълно и главно наличието на заемни правоотношения
между страните.
Действително се установи, че ищцата е наредила процесните суми в полза на
ответницата, която е получила парите, но не се установи, че тези суми са дадени като заем,
както и че се е породило задължение на ответницата да ги върне. Не се установиха в хода на
процеса и сочените падежи на твърдените договори за заем (в срок до един месец). Не може
да се приеме и че чл. 240, ал. 4 ЗЗД има приложение, доколкото няма данни ищцата да е
поканила ответницата да върне парите, а и се твърди в исковата молба, че задълженията
имат падеж.
Показанията на свидетелите ***и Д. са в насока, че е имало някакви заемни
отношения между страните за превеждане на суми в размер на 3 500 евро, но нито знаят на
коя дата са сключени договорите (защото ищцата твърди дата на сключване 21.10.2020 г., а
свидетелят ***говори за 19.10.2020 г., като свидетелката Д. дори не може да посочи дата),
нито какви са параметрите на същите (кога следва да се върнат парите, и има ли уговорена
лихва и в какъв размер). Свидетелите не знаят и защо ответницата е искала от ищцата пари
на заем. Дори този факт да не е елемент от фактическия състав на договора, то от него може
да се съди за мотивите за сключването на сделките. Допълнително, сумите, които са
отпуснати, не отговарят точно на посочените от свидетелите 3 500 евро. Други
доказателства от ищцата не са ангажирани. Основанието записано в платежните нареждания
„заем“ само по себе си не доказва пълно и главно наличието на такова правоотношение, а
може да се цели единствено като косвено доказателство. Следва да се обърне внимание, че
показанията на водените от ищцата свидетели са лаконични, липсват конкретни
подробности и на въпросите на съда свидетелите отговаряха уклончиво, поради което
настоящият състав не дава вяра на същите, дори и те да установяваха несъмнено процесните
факти.
Същевременно показанията на ангажираната от ответницата свидетелка са
последователни, категорични и логични. Свидетелката с подробности разказва какви са
действителните отношения между страните и в каква връзка са преведени процесните суми.
Отговорите на въпросите на съда не са уклончиви и свидетелката съдействаше за
установяване на действителните факти. Дори да не се установява пълно наличието на
правоотношения по посредничество във връзка с търговия с криптовалути, то съдът дава
повече вяра на показанията на тази свидетелка. Взимайки предвид и представения чат от
приложението „Вайбър“ /който няма висока доказателствена стойност, предвид
възможността за манипулиране/, и начинът на комуникация между страните, съдът намира,
че между същите не са налице правоотношения с елементите на договори за заем за
3
процесните суми. Всичко това отново разколебава изводът, че сумите са дадени именно в
заем със задължение за връщането им, а не във връзка с посредничество при търговия с
криптовалути. Следва да се посочи, че основната доказателствена тежест се носи от ищцата,
която не успя да докаже фактите, от които черпи благоприятни за нея правни последици.
Възраженията на ответницата не са единственото основание за отхвърляне на исковете и
поради тази причина и съдът не допусна някои поискани от ответницата доказателствени
искания за установяване на твърдените от нея факти, предвид липсата на необходимост за
това.
С тези мотиви настоящият състав приема, че предявените искове за реално
изпълнение на задълженията за връщане на сумите по сключени между страните договори
за заем се явяват изцяло неоснователни. В тази връзка неоснователни се явяват и
акцесорните искове за заплащане на възнаградителни лихви.
С оглед изхода на спора разноските следва да възложат в тежест на ищцата, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответницата е претендирала сумата от 5 лв. държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение, които следва да се присъдят. В полза на адв. Д. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по делото
по реда на чл. 38 ЗА, което съдът определя в минималния размер по Наредба № 1 за МРАВ,
който е 1 726 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Т. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.***, срещу С. П.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. В*** обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищцата:
1/ сумата от 3 591.59 € /три хиляди петстотин деветдесет и едно евро и петдесет и
девет евроцента/ главница и сумата от 500 лв. /петстотин лева/ възнаградителна лихва по
сключен между страните неформален договор за заем от 21.10.2020 г.;
2/ сумата от 3 432.53 € /три хиляди четиристотин тридесет и две евро и петдесет и три
евроцента/ главница и сумата от 500 лв. /петстотин лева/ възнаградителна лихва по сключен
между страните неформален договор за заем от 21.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците по двата договора за заем, считано от
депозиране на исковата молба в съда /27.04.2022 г./, до окончателното заплащане на
задълженията, на основание чл. 79, вр. чл. 86, вр. чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Т. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.***сумата от 5 лв. /пет лева/ представляваща сторени от ответницата
разноски за заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Т. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. К. Д.-
ВАК, сумата от 1 726 лв. /хиляда седемстотин двадесет и шест лева/, представляваща
определено от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по
делото, на основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5