Решение по дело №175/2018 на Районен съд - Разград

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      № 280, 20.08.2018г., гр.Разград

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На двадесети юли                                                   две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 175 по описа за 2018г. на РРС

 

           Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.

           Депозирана е искова молба от А1 България АД, преди “Мобилтел“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи 835.74 лв., представляваща сбор от задължения по фактури №*********, №********* и № ********* за предоставени и незаплатени телекомуникационни услуги на стойност общо от 57.26 лв./27.40+29,80+0,06лв./ и по фактура №********* неустойка за предсрочно погасяване на договора в размер на 764.75лв., като за мораторната лихва от 13.73 лв. ищецът е направил отказ от иск.

            Твърдят, че с ответника имат сключен договор за мобилни услуги М4343691 от 18.12.2014г., кл.номер *********, с който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер ********** по тарифен план Мтел Трансфер Л с месечна абонаментна такса от 39.902лв.  за срок от 24 месеца. Тъй като ответникът не е изпълнявал точно договора, ищецът се е възползвал от правото да прекрати едностранно договора, като начисли неустойка за предсрочното му погасяване.  Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1872/17г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №3080/16.08.17г. Ответникът не е открит и е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК, като съда е предоставил месечен срок на заявителя да предяви установителен иск. В едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск срещу длъжника. Ищецът представя писмени доказателства: договор и приложения, ОУ, фактури. Има искане да се приложи ч.гр.д.№1872/17г.  на РРС.

            Ответникът С.А.Н. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен представител счита, че представените по делото писмени доказателства  водят до вероятната основателност на иска. В с.з. изтъква доводи за нищожност на клаузата за неустойка, като неравноправна, за което съдът следва да следи служебно. По отношение на претендираната главница от 57.26лв. счита иска за основателен.

           Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Не се спори между страните, че са сключили договор за мобилни услуги М4343691 от 18.12.2014г., кл.номер *********, с който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер ********** по тарифен план Мтел Трансфер Л с месечна абонаментна такса от 39.902лв.  за срок от 24 месеца. Налице са доказателства, че ответникът не е изпълнявал точно договора, като в периода 23.11.14г.-22.02.15г. не е заплащал дължимите суми за предоставени далекосъобщителни услуги. За задълженията ищецът е изготвил три фактури: 1. №*********/28.12.14г. с падеж на плащане 12.01.15г. за отчетен период 23.11.14г.-22.12.14г. на стойност 27.40лв. ;2. №*********/26.01.15г. с падеж на плащане 10.02.15г. за отчетен период 23.12.14г.-22.01.15г. на стойност 29.80лв; 3. №*********/26.02.15г. с падеж на плащане 13.03.15г. за отчетен период 23.01.15г.-22.02.15г. на стойност 0.06лв. Ищецът се е възползвал от правото да прекрати едностранно договора, като е начислил неустойка за предсрочното му погасяване в размер на останалите дължими вноски до края на договора в размер на 764.75лв., за което е издал фактура № *********/02.06.15г. Тъй като ответникът не е платил, ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1872/17г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №3080/16.08.17г. Ответникът не е открит и е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК, като съда е предоставил месечен срок на заявителя да предяви установителен иск. В едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск срещу длъжника.

           Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете  за допустими, а разгледани по същество и частично основателни.

           Налице е договор за услуга, който е валидно сключен и е породил действие. Страните не спорят, че ответникът не е заплатил предоставената му далекосъобщителна услуга за три отчетни периода, която е на обща стойност 57.26лв.

            Спор между страните представлява уговорената клауза за неустойка, който ответникът счита за нищожна, като неравноправна, за което съда следи служебно. Това становище на ответната страна, съдът споделя. Законът позволява в рамките на предоставената на страните договорна свобода на основание чл.9 ЗЗД, по договор за услуга да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 ТР № 1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилния оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги  срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава принципа за справедливост. Предвид изложеното отговорът на поставения материалноправен въпрос е, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.

            Нищожността на клаузата за неустойка предполага нейната недължимост и неоснователността на иска за установяването й.

             Предвид направения отказ от установителния иск по отношение на маротарната лихва, в тази част производството следва да бъде прекратено.

            Ищецът е направил съдебни разноски в размер на 505лв., които претендира. Претенцията му следва да бъде уважена съразмерно уважените искове, а именно в размер на 35.17лв.

            Разноските по заповедното производство следва да бъдат уважени в половин размер-12.50лв.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

           

            ПРИЕМА за установено по отношение на С.А.Н. ***, ЕГН **********, че дължи на „А1 България“ЕАД, ЕИК ********* сумата от представляваща сбор от задължения по фактури №*********, №********* и № ********* за предоставени и незаплатени телекомуникационни услуги на стойност общо от 57.26лв./петдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ за която е издадена заповед за изпълнение № 3080/16.08.17т. по ч.гр.д.№1872/17г. на РРС

           ОТХВЪРЛЯ установителния иск на „А1 България“ЕАД, ЕИК ********* срещу С.А.Н. ***, ЕГН ********** за дължимост на неустойка в размер на 764.75лв., за което е издадена фактура № *********/02.06.15г.  КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          ПРЕКРАТЯВА производството в частта, в която е предявен установителен иск за установяване дължимостта на мораторната лихва в размер на 13.73лв., поради отказ от иск.

          ОСЪЖДА С.А.Н. да заплати на „А1 България“ЕАД сумата от 35.17лв./тридесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, съдебни разноски и сумата от 102.50лв./сто и два лева и петдесет стотинки/ разноски по заповедното производство.

            След влизане на решението в сила екземпляр да се приложи по заповедното производство –ч.гр.д.№ 1872/2017г. по описа на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: