Решение по дело №118/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 142

гр. Видин, 15.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

петнадесети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Б.

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

118

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.215,ал.1 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на В.А.К. против заповед № РД – 02 – 11 – 177/ 19.02.2019г. на Зам. кмета на община Видин, издадена на основание чл.225а,ал.1 във вр. с чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ, с която е постановено премахване на незаконен строеж „павилион склад”, находящ се в гр.Видин, на административен адрес ул.“Княз Борис I“ № 54, което да се извърши от В.А.К..

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Зам кмета на община Видин, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съдът да не я уважава.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е основателна по следните съображения :

Доказателствата от административната преписка установяват, че теренът върху който разположен строежът е частна общинска собственост на Община Видин.

Безспорно е, че В.К. е закупила процесният „павилион склад“ от „Вида плод“ АД, гр.Видин. Видно е, че договорът за продажба е материализиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 132, том VIII, рег. № 8794, нот.д. 996/ 2004г. от 15.11.2004г. на нотариус Н. А.,***. Според нотариалния акт жалбоподателката е закупила обект, представляващ павилион, находящ се в ПИ 222, в к-с „Калето“ по кадастралния план на гр.Видин, който се състои от масивен обект, със застроена площ от 79 кв.м., паянтов обект с площ от 35 кв.м. и навес с площ от 93,20 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото.

Настоящото административно производство е по повод решение № 25, взето с протокол № 3/ 27.02.2018г. на Общински съвет Видин, с което последният е дал съгласие за започване на процедура по отчуждаване и последващо, след отчуждаването, премахване на сгради с идентификатор 10971.501.149.1 и 10971.501.149.2 по кадастралната карта на гр.Видин, собственост на жалбоподателката, съобразно цитирания НА, като е възложено на кмета но общината да образува и проведе процедура по отчуждаване, по реда на ЗОС и впоследствие да премахне със средства на общината, посочените сгради.

Със заповед № РД – 02 – 11 – 1109/ 30.10.2018г. зам. кмета на община Видин е назначил комисия, състояща се от трима членове, която да извърши проверка на сграда с идентификатор № 10971.501.149.2 – „сграда за търговия – паянтов обект“, находяща се в терен с идентификатор № 10971.501.149 по КК на гр.Видин и да състави констативен акт за установяване на законосъобразност на строежа и наличието или липсата на строителни книжа на сградата. Със същата заповед В.К. е задължена да предостави достъп до сградата, с административен адрес ул.“Княз Борис I“ № 54 на 21.11.2018г. от 10,00 часа.

Изготвено е съобщение от 01.11.2018г. до В.К. за предоставяне на достъп до описаната по – горе сграда на 21.11.2018г. от 10,00 часа. По делото се съдържа разписка № 92 / 05.11.2018г., в която е посочено, че на 05.11.2018г. в 10,05 часа цитираното по – горе съобщение е пуснато в пощенската кутия до жилище, находящо се на ул.“Теодосий Търновски“ № 24 в гр.Видин. Към разписката е приложена и служебна бележка от 05.11.2018г. на основание § 4 от ДР на ЗУТ, в която е посочено, че съобщението е разлепено и на жилището, находящо се на посочения адрес, както и на таблото за обявления на община Видин – в 11,00 часа на същата дата. Служебната бележка е подписана от двама служители. В нея липсва отбелязване дали и кога въпросното съобщение е било свалено, както от входната врата, така и от таблото за обявления в сградата на общината. Няма доказателства дали пощенската кутия, в която е пуснато съобщението е такава именно на жилището, находящо се на ул.“Теодосий Търновски“ № 24, както и какъв период от време са престояли разлепените съобщения, както на входната врата на жилището, така и на таблото за обявления в сградата на община Видин, тъй като няма такова отбелязване.

Няма други доказателства за уведомяване на заинтересованото лице за започналата проверка по друг начин.

Впоследствие на 21.11.2018г. е извършена проверка на място на имот с идентификатор № 10971.501.149, който е собственост на община Видин, като резултатите от нея са отразени в констативен акт № 24 от 21.11.2018г. Установено е, че теренът върху който е изградена процесната „сграда“ е частна общинска собственост. Констатирано е, че е налице строеж - „павилион склад” – сграда с идентификатор № 10971.501.149.2, долепен до павилион, с размери 6,70/ 5,50 м., 35 кв.м., изграден изцяло с метална конструкция – външни метални колони, върху които са заварени метални рамки, върху които са монтирани ограждащи плоскости. Покрит е с ламарина върху метални столици и са изградени ивични бетонови основи по контура на външните стени на процесния павилион – склад. Посочено е, че сградата е затворена и до нея няма достъп отвън, както и че ламарината на покрива и видимите части от стоманените столици, върху които е стъпила ламарината са ръждясали, а също така и че сградата е неподдържана, не се използва от собственика и той не полага никакви грижи за нея.

С констативния акт е прието, че строежът е от шеста категория, съобразно разпоредбата на чл.137,ал.1,т.6 от ЗУТ, както и че представлява строеж на допълващо застрояване по смисъла на чл.46,ал.1 от ЗУТ, за изграждането на който следва да е издадено разрешение за строеж.

В приложения акт за държавна собственост с № 1257 / 02.12.1993г. сграда „павилион склад“ с идентификатор № 10971.501.149.2, не е посочена като съществуваща, в него е посочен само „павилион“ – „Калето“ с площ от 70 кв.м. и включен в капитала на дружество „Вида плод“ ЕАД с балансова стойност 68 600 лева.

От приложените към констативния акт скици е установено, както следва : в извадката от ПУП от 1968г., „павилион склад“ с идентификатор № 10971.501.149.2 не е нанесен, по застроителния план от 1981г., както и от 1991г., също не е нанесен. По действащият РП от 1991г., изменен със заповед № 152/ 31.07.1997г. на комплекс „Калето“, процесният „павилион склад“ – сградата с идентификатор № 10971.501.149.2 е нанесена и попада в северната част на УПИ XI, предвидена „за паметник на културата“. През 2000г. е одобрен КП на квартал „Кале“, като са нанесени обект, представляващ павилион, находящ се в ПИ 222, състоящ се от масивен обект със застроена площ от 79 кв.м., паянтов обект със застроена площ от 35 кв.м. и навес с площ от около 93 кв.м. Според регистъра за имот 222 към КП, като начин на трайно ползване на имота е посочено предназначение „терени на обществени сгради и центрове“.

При проверката е направено обследване за търпимост на процесния „павилион склад“, като е прието, че той не е бил допустим, както по предходните, така и по сега действащия застроителен и регулационен план на гр.Видин, поради което и се явява незаконен строеж. След извършена проверка в архива на Община Видин не е намерено разрешение за строеж на въпросния „павилион склад“.

Поради горното, а именно поради недопустимост на строежа по нормите действали към момента на изграждането му, както и към настоящия момент, както и поради липсата на разрешение за строеж е прието, че той не е и търпим строеж и подлежи на премахване.

Същата проверка на място, както и по документи не е установила кога и от кого е извършен въпросният строеж – „павилион склад“. По време на проверката не е присъствал собственика на обекта, както и негов представител.

За резултата от проверката жалб. В.К. не е уведомена по надлежния ред. Констативния акт е бил залепен на обекта, находящ се ул.“Княз Борис I“ № 54 на 11.01.2019г. в 14,00 часа, както и е поставен на информационното табло в сградата на община Видин в 14,20 часа на същата дата – 11.01.2019г., за които обстоятелства е съставена и служебна бележка № 4/ 11.01.2019г.. Никъде не е отбелязано въпросните съобщения какъв период от време са престояли съответно на обекта, както и на таблото за съобщения в община Видин, съответно кога са свалени оттам.

Копие от констативния акт с № 24/ 21.11.2018г. е изпратено на В.К. по пощата с обратна разписка, но видно от приложеното по делото копие от същата /л.53/ няма отбелязване, пратката да е получена от някого, съответно и кога.

С констативен протокол с № 18/ 21.01.2019г. комисия е приела, че срещу Констативен акт № 24/ 21.11.2018г. не са постъпили възражения.

На 28.01.2019г. съобщението за съставен констативен акт, както и самият констативен акт № 24/ 21.11.2018г. са пуснати в пощенска кутия, находяща се на дворна ограда на ул.“Теодосий Търновски“ № 24, видно от разписка № 12 / 28.01.2019г., за което е съставена и служебна бележка № 12 / 28.01.2019г.

На същата дата 28.01.2019г. съобщението и констативният акт с № 24/ 21.11.2018г. са публикувани и на интернет страницата на община Видин, за което е съставена и служебна бележка/л.47/. Не става ясно колко време въпросното съобщение и констативен акт са били достъпни на страницата и кога са били свалени.

На 05.02.2019г. е съставен протокол № 26, във връзка с пуснат в пощенска кутия, находяща се на дворна ограда на жилище с адрес „Теодосий Търновски“ № 24, констативен акт № 25 / 23.11.2018г. за строеж „павилион склад“, находящ се в ПИ с идентификатор № 10971.501.149.2 по КК на гр.Видин.

Въз основа на описаните по – горе писмени доказателства е издадена заповед № РД – 02 – 11 – 177/ 19.02.2019г. на Зам. кмета на община Видин, с която на основание чл.225а,ал.1 във вр. с чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е постановено премахване на незаконен строеж „павилион склад”, сграда с идентификатор № 10971.501.149.2, долепен до „павилион“ и находящ се и ПИ с идентификатор № 10971.501.149 – частна общинска собственост, което да се извърши от В.К., като собственик и възложител на строежа по смисъла на чл.161,ал.1 от ЗУТ.

От съдържащата се информация по преписката е установено, че обектът, който е закупен от жалбоподателката В.К. представлява „павилион“, който се състои от масивен обект с площ от 79 кв.м., паянтов обект с площ от 35 кв.м. и навес с площ от 93,20 кв.м.. Не е установено дали всички части от т.нар. „обект“ са били изградени едновременно или по различно време.

Не е спорно обаче, че при закупуването на обекта от страна на жалбоподателката, през 2000г. той е закупен като „павилион“, състоящ се от посочените три части, както и е безспорно, че към 2004г. всичките части на въпросния павилион, включително и процесната такава – паянтов обект – „павилион склад“, с площ от 35 кв.м. са били нанесени на скицата с № 1875/ 10.08.2004г., представляваща извадка от кадастралния план от 2000г.

В заповедта липсват ясни мотиви относно обстоятелствата във връзка с това по какъв начин, посоченото в регистъра за имот 222 към кадастралния план, като начин на трайно ползване е „терени за обществени сгради и центрове“, в друга извадка, предназначението на имота е посочено „за паметник на културата“, а в скица № 1112/ 11.06.2008г., предназначението на сградата е „сграда за търговия“. Видно от двете схеми, приложени на л.12 и 13 от делото е, че обектът – „павилион“ е проектиран като едно цяло – както масивният обект, така и паянтовият такъв – т.нар. склад от 35 кв.м. Макар и приложените схеми да не представляват строителни книжа, от които да следва извода, че строежът е законен, то те са индиция за това, че документация във връзка с изграждането на въпросният павилион, включително и на процесният павилион склад, е съществувала, както и че е възможно обектът като цяло – масивният и паянтовият, да са изградени по едно и също време.

От справката, приложена по делото е видно, че към момента на закупуване на процесният обект – 15.11.2004г., жалб. В.К. е била омъжена от 1995г., като нейн съпруг е К.Х.К.. Не е спорно, че обектът е придобит по силата на покупко – продажба, поради което и по силата на чл.21,ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, а съгласно ал.3 съвместният принос се предполага до доказване на противното. Т.е. оказва се, че процесният обект е съсобствен на В.К. и нейният съпруг – К.К..

От административната преписка, а и по време на процеса никъде не са събирани каквито и да било доказателства за това, че другият съсобственик е бил уведомяван за започналото административно производство във връзка с премахването на евентуален незаконен строеж, като липсват доказателства изобщо той да е бил конституиран в това производство, а още по – малко да са правени каквито и да било опити да бъде уведомен, както за започването му, така и впоследствие.

Обстоятелството във връзка с наличието на съсобственост в случая е бил известен на административния орган, тъй като справката за семейното положение на жалбоподателката е представена именно от тях.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

В обжалваната заповед е посочено, че процесният строеж е изграден в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ, тъй като е извършен без да е разрешен съгласно ЗУТ.

Безспорен по делото е фактът, че строежът е съсобствен на В.К. и нейният съпруг, видно от представения нотариален акт.

Заповедта, която се обжалва е издадена от компетентен орган - Зам. Кмета на Община – Видин, с оглед предоставените му правомощия от Кмета на Община Видин със Заповед № РД – 02 – 11 - 1020/16.11.2015г./л.29 от делото/ и правомощията, предоставени на Кмета съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на строежи или части от строеж от четвърта до шеста категория.

С оглед на тези констатации и правни изводи административният съд счита, че по отношение на оспорваната заповед са налице основания за незаконосъобразност по чл.146,т.3 и т.4 от АПК.

Тя е постановена въз основа на неустановени по несъмнен начин фактически обстоятелства и без да е в съответствие с материалния закон. Незаконосъобразно органът, макар и да е установил, /видно от нотариалният акт и приложената справка за гражданското състояние на В.К./ че собственик на обекта, предмет на заповедта, е освен жалбоподателката и нейният съпруг К.К., е приел, че той не е заинтересовано лице по смисъла на ЗУТ, поради което и не е уведомен по какъвто и да било начин за административното производство, включително и за крайния му акт. Според съда съсобственикът на обекта, който е прието, че подлежи на премахване е заинтересована страна по смисъла на чл.161,ал.1 от ЗУТ и незаконосъобразно не е бил уведомяван. Според посочената разпоредба собственикът на имота и носителите на ограничени вещни права винаги са непосредствено засегнати от действията, които се извършват в тези имоти. В конкретния случай се касае за съсобствен негов и на съпругата му обект и безспорно той е непосредствено засегнат от действията, извършвани там.

Нещо повече освен, че съпругът на жалбоподателката не е бил конституиран въобще като заинтересована страна в административното производство, тя също не е била уведомена надлежно за него.

Както бе вече описано и по – горе по делото не се съдържа доказателство, от което да е видно, че тя е била надлежно уведомена, както за започването на административното производство и за извършената проверка на място на обекта, така и за изготвения констативен акт. По отношение на постъпилата жалба срещу заповедта за премахване, както се изясни по делото съобщението за това е получено от съсед, който го е предал на жалбоподателката.

По делото, както вече се посочи, че са поставяни съобщения на адреса на жалбоподателката, на обекта, който подлежи на премахване, както и на таблото за съобщения в община Видин и на интернет страницата на общината. С писмо с обратна разписка е направен опит да и бъде връчен само констативният акт от 21.11.2018г. От обратната разписка приложена по делото обаче не става ясно дали са правени посещения на адреса от пощенски служител изобщо и ако са правени такива колко са те и на кои дати. Видно от съобщението за доставяне, същото не е оформено съгласно изискванията на закона – не е посочено, че лицето е било посетено изобщо – не е посочено нито лицето, което го е посетило, нито кога са направени евентуални посещения. Съгласно §4,ал.2 в случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. Поради което настоящата съдебна инстанция приема, че са налице процесуални нарушения при съобщаването на въпросния констативен акт и невъзможността на жалбоподателката да изрази становище по него. Ако беше съобщено по съответния законосъобразен ред, резултатът можеше да е различен.

Видно от представената административна преписка е, че заповедта е съобщена по реда на § 4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ, а именно, тъй като лицето не е открито на адреса, същото е прието за отсъстващо и за издадената заповед е било залепено съобщение на строежа и на таблото за информация в Община Видин, както бе вече посочено. Съдът счита, че така извършеното съобщаване на заповедта е нередовно и не е породило съответните правни последици. В конкретния случай приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 228 от ЗУТ, която препраща към АПК за всички въпроси, които не са уредени изрично в Глава 21 от ЗУТ - "Недопускане и отстраняване на незаконно строителство". Такъв неуреден въпрос е начинът на съобщаване, извън случаите когато извършителят на строежа е неизвестен, какъвто не е процесния случай. В този смисъл е била и разпоредбата на §4,ал.2 от ДР на ЗУТ към онзи момент, а именно, че правилата на ал.1, изречение второ и следващите не се прилагат в случаите, когато този закон и актовете по неговото прилагане предвиждат изрично, че съобщенията се правят по реда на АПК. Следователно при известен извършител са приложими разпоредбите на чл.61 от АПК, които изискват съобщаването на акта да се извърши лично на адресата му. От това правило единственото изключение е разписано в  чл.61,ал.3 от АПК, но в случая съответните длъжностни лица са пристъпили към съобщаване по реда на § 4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ, а не към реда на  чл. 61, ал. 3 от АПК, който ред е различен. Последното е още едно доказателство за липсата на данни за редовното уведомяване на жалбоподателката В.К. за започването на производството, както и за съставения констативен акт, така и за продължаването му, съответно и за издаването на заповедта, при условията на чл. 61 от АПК, което безспорно е нарушило правото и на участие в процеса пред административния орган.

Следва да се посочи и че другият собственик К., на обекта – „павилион склад“, се оказва задължен с част от разноските за премахването му, без въобще да е уведомен за съществуването на производство за установяването и премахването на такъв строеж и без въобще да е наясно, че има такава заповед за премахване. К. е поставен пред свършен факт и приключило производство.

В този случай съсобственикът на обекта, който се цели да се премахне, респ. „незаконният строеж“ е измежду заинтересуваните лица, на които е следвало да се съобщи за административното производство или поне за крайния акт, с който е приключило то. Съгласно  чл.61,ал.1 от АПК административният акт се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително и на тези, които не са участвали в производството. Това разрешение произтича от целта на съобщаването - издадения акт реално да достигне до адресата, когото засяга, както и от принципите за законност – чл.4 от АПК и за достъпност, публичност и прозрачност – чл.12 от АПК.

Доказателствата установяват, че нито един от съсобствениците не е бил надлежно уведомен в конкретния случай, поради което и според съда административният орган не е изпълнил изискването на чл.26,ал.1 от АПК за надлежното уведомяване на съсобствениците за започналото административно производство във връзка с издаване на оспорената заповед, като не се и твърди за наличието на такова уведомяване на единия съсобственик - К..

Допуснатите нарушения са съществени, тъй като са довели до нарушение на чл.34,ал.1 и ал.3 и чл.35 от АПК, респективно до нарушаване на правото на собствениците на обекта да узнаят своевременно за започналото административно производство и да участват в него, да изразят становище, да правят писмени искания и възражения. Тези нарушения са обусловили издаване на административния акт в нарушение на чл.35 от АПК, без да се изяснят в пълнота фактите и обстоятелствата и да се обсъдят евентуалните обяснения и възражения, както на жалбоподателката, която както се установи, макар и да е констиуирана като заинтересована страна в административното производство, така и не е уведомена, така и на нейният съпруг, който въобще не е конституиран и не е уведомяван. Това представлява съществено нарушение на административно производствените правила и е отменително основание по смисъла на чл.146,т.3 от АПК.

При тези констатации съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до невръчване на надлежния констативен акт на жалбоподателката, а нейния съпруг изобщо не е бил уведомяван и не е бил направен опит да му бъде връчен такъв. Допуснатото нарушение нарушава гарантираното право на участие в административното производство, което съгласно  чл.168,ал.4 от АПК е съществено и основание за отмяна на административния акт.

В конкретния случай, както се установи от изложените факти и обстоятелства, така и не е изяснено кога е построен въпросният „павилион“, който е посочен като едно цяло в акта за държавна собственост от 1993г. и в който е записано, че е изграден през 1974г. от една страна, от друга не става ясно как първо този „павилион“ е приет като един цялостен обект и като такъв е продаден на жалбоподателката В. К., който се е състоял от три части – масивна такава, паянтова и навес, а впоследствие от административния орган се твърди, че това са отделни обекти – масивна сграда – „павилион“, паянтова сграда – „павилион – склад“ и навес. Не става ясно и по какъв начин имотът – ПИ 222, собственост на общината, в различните планове е с различно предназначение – „за обществени сгради и центрове“, „за паметник на културата“ и др., като за това предназначение се оказва, че собствениците на построеният обект не са наясно или поне няма доказателства за това.

На следващо място според съда по делото не е изяснен и характера на строежа. Предвид обстоятелството, че в акта за държавна собственост от 1993г., е вписан павилион „Калето“, с година на изграждане 1974г., то не е изяснено дали въпросния „павилион“, от една страна, а от друга – дори и процесният „павилион склад“, не са преместваеми обекти. В този случай предвид разпоредбата на чл.120а от ППЗТСУ /отм./ не се считат за временни постройки съоръжения за търговия, като маси, павилиони, кабини и други, които са преместваеми. За тези съоръжения не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за общински терени – и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. В този случай и ако се окаже, че самият „павилион“, както и процесният „павилион – склад“, като паянтов обект, представляват преместваеми обекти, то за изграждане им, съобразно посочената разпоредба, не е било необходимо разрешение за строеж. Съответно и изискването за наличието на разрешение няма как да бъде изпълнено от страна на настоящия собственик, ако такова не е съществувало и то поради това, че не е било необходимо по смисъла на чл.120а от ППЗТСУ. Последното обстоятелство не е било изяснено в административното производство.

Не без значение е и обстоятелството, че за процесният обект, от момента на придобиването му са плащани данъци – в продължение на повече от 15 години.

Административният орган обаче не е спазил общите правила по чл.35 и чл.36 във вр. с чл.9,ал.2 от АПК за изясняване и доказване на релевантните за случая факти и обстоятелства, включително и относно характера на подлежащия на премахване обект.

Предвид посоченото по – горе макар и да е установено по безспорен начин наличието на незаконен строеж, съобразно разпоредбата на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ, заповедта е незаконосъобразна поради наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон.

Според разпоредбата на чл.59,ал.2,т.4 от АПК, приложим и в производството по чл.225а от ЗУТ, административният акт съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. При това положение се оказва, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, а точното установяване на фактите и обстоятелствата по административната преписка и посочването им в административния акт е гаранция за реализиране на правото на защита на адресата на акта.

Излагането на такива обстоятелства е задължение на органа по чл.146,т.3 и 4 от АПК, нарушението на което води до незаконосъобразност на издаденият индивидуален административен акт. Описаните по – горе противоречия и несъобразяването на заповедта с всички съществуващи факти и обстоятелства, касаещи въпросният строеж, към момента на издаването и, водят до незаконосъобразност на същата и съответно обуславят отмяната и.

Обжалваната заповед е издадена и в нарушение на чл.170,ал.1 от АПК, тъй като административният орган не е установил фактическите основания, посочени в издадения от него административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания за издаване на административния акт. Напротив доказа се, че обжалваната заповед е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменена.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за установяване незаконосъобразността на обжалваната заповед, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните. С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват основателни.

Съгласно новата разпоредба на  чл.168,ал.4 от АПК /ДВ – бр.77 / 2018г./, съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване на гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Оказва се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неспазване на процесуалните правила, поради което и подадената срещу нея жалба е основателна и следва да бъде уважена, като заповедта следва да бъде отменена.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                       Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Заповед № РД – 02 – 11 – 177/ 19.02.2019г. на Зам. кмета на община Видин, издадена на основание чл.225а,ал.1 във вр. с чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ, с която е постановено премахване на незаконен строеж „павилион склад”, находящ се в гр.Видин, на административен адрес ул.“Княз Борис I“ № 54, което да се извърши от В.А.К..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :