Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1593
гр.***, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на десети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря К.А., като разгледа НАХД № 4426 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от И.Д.А.
с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. И.Н. – БАК, с посочен съдебен адрес:***,
против Наказателно постановление № 298/25.07.2018г., издадено от Началник
Сектор „Пътна полиция” – ОДМВР-***, с което за нарушение по чл. 81, ал.2, т. 6
Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и на основание същата разпоредба,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30
лева.
Първоначално по
жалбата е било образувано НАХД № 196/2019г. по описа на РС-***, завършило с
постановяване на Решение № 634/22.05.2019г., с което НП е било потвърдено.
Решението е било обжалвано пред АдмС-***, като с Решение № 1594/04.10.2019г. по
КНАХД № 1415/2019г. по описа на АдмС-***, първоинстанционният съдебен акт е бил
отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-***,
като е било заведено под горния номер.
С жалбата се сочи, че описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка не отговаря на действителността. Застъпва се, че
проверката е била извършена на ул. „Цар Петър“, но не пред дом № 7, а пред №
11. Акцентира се, че в НП е посочено СУМПС с номер, който жалбоподателят никога
не е притежавал. Посочва се, че жалбоподателят не е „използвал“ нередовен
български документ, доколкото при проверката са били изискани документи, които
той е представил в „джоб“, като вътре се е намирало и старо СУМПС. В тази
връзка се допълва, че към датата на проверката жалбоподателят вече е бил подал
заявление за издаване на ново СУМПС, като съответните длъжностни лица
категорично са отказали да приемат старото му СУМПС под предлог, че първо
трябва да бъде издадено ново. Възразява се срещу твърдението, че жалбоподателят
е „използвал“ процесното СУМПС за легитимация, а се твърди, че това е било
сторено с лична карта. Под евентуалност се развиват просторни съображения защо
деянието следва да се квалифицира като „маловажно“ с приложение на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В
съпроводително писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на
актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им
от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 от НАХД № 196/2019г.
на РС-*** – НП е връчено на жалбоподателя на 12.12.2018г., а жалбата е
депозирана на 19.12.2018г., видно от положения на същата печат). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 13.07.2018г.,
около 09.20 часа свидетелят Н.П. и неговия колега – св. Д. Г.– и двамата
заемащи длъжността „мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“ – ***, изпълнявали
служебните си задължения в гр. ***. На ул. „***“ те извършили проверка на жалбоподателя, като в хода
на същата той им предоставил набор от документи, сред които и СУМПС. Въпросното
Свидетелство било с изтекъл срок, поради което и двамата полицейски служители
решили, че с използването му жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 81,
ал.2, т. 6 ЗБЛД. В тази връзка св. П. съставил на място АУАН с бл. № 0712917, в
който посочил, че използваното СУМПС е с № **********. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него. В графата за
възражения посочил, че констатациите в акта са неверни. В законоустановения
срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН жалбоподателят депозирал допълнителни писмени
възражения (л. 13 от НАХД № 196/2019г. на РС-***), в които в изложил
съобразения, аналогични с тези в процесната жалба и поискал АУАН да бъде
анулиран.
Въз основа на АУАН на 25.07.2018г., било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Изрично
било посочено, че СУМПС, което е било използвано е с № **********. Административнонаказващият
орган не дал вярна на изложеното във възраженията по акта, а също счел, че
горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 81, ал.2, т.6 ЗБЛД, поради което и на основание същата норма,
наложил на А. административно наказание – „Глоба” в размер на 30 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 84, ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 1, ал.2 ЗБЛД – Д. Дачев – Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.***, който към дата 25.07.2018г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-493/01.09.2014г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-***, който по силата на чл. 84, ал.1 ЗБЛД и съобразно цитираната вече Заповед е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това настоящият състав счита, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на закона, довело до опорочаване на цялата процедура и налагащо отмяна на НП. Това е така по следните причини.
Както вече стана дума производството по
установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия
орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок (инструктивен).
Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно
наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното
административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и
правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
“повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка
ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН
да е бил редовно връчен на нарушителя.
В конкретния случай в АУАН, а в
последствие и в НП е посочено, че изпълнителното деяние е осъществено
посредством използване на СУМПС с № **********, което е било валидно до
06.02.2018г. – т.е. към датата на проверката е било с изтекъл срок. Според чл.
1, ал.5, т.2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е български личен
документ. Съгласно чл. 50, ал.1 и ал.2 от ЗБЛД българското свидетелство за
управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ
за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В чл. 51 са
уредени режимът и сроковете за валидност на този документ. Съгласно § 1, т.2,
б."ж" от ДР на ЗБЛД "нередовен" български личен документ е
този, който е с изтекъл срок на валидност, а в
чл. 81, ал.2, т.6 от ЗБЛД е предвиден състав на административно
нарушение - използване на нередовен български личен документ и административно
наказание за това - "Глоба" в размер от 30 до 200 лева. За да може законосъобразно
да се ангажира отговорността на жалбоподателя обаче, в АУАН и НП следва да се
опишат коректно всички признаци на състава на нарушението, за да може от една
страна лицето да разбере в какво се „обвинява“ и срещу какво да се защитава, а
от друг страна съдът да направи проверка, дали възприетата от контролните
органи фактическа обстановка съответства на действителността, и дали изпълва
със съдържане състава на вмененото нарушение. Казано по друг начин – в АУАН и
НП изрично следва да се посочи какъв документ е бил използван от нарушителя и
до кога той е бил валиден. Видно от материалите по делото – в случая на жалбоподателя
е вменено използването на СУМПС с № **********, което е било валидно до
06.02.2018г. Видно от справката от Сектор „ПП“ (л.7) и Справка за водач
(л.16-18 от НАХД № 196/2019г. на РС-***) – жалбоподателят никога не е
притежавал такова СУМПС. В действителност той е притежавал СУМПС с № *********,
което е посочено като иззето в съответната графа на АУАН, но не и СУМПС с № **********. При това положение
съдът стига до извод, че няма как жалбоподателят да е използвал СУМПС с изтекъл
срок на валидност („невалиден документ“), при положение, че той никога не е
притежавал такова СУМПС. В случая некоректното посочване на номера на използваното
СУМПС води до съществено нарушение, което опорочава цялото производство.
Горното нарушение на не може да се
приеме за техническа грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по
налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно
приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа
грешка” и не е предвидил възможност за поправяне й (след измененията на 248а
НПК в наказателния процес все пак е въведен институтът на ОФГ, но той е
неприложим за настоящето производство). Несъответствието на посочения в
наказателното постановление и АУАН предмет на противоправното деяние –
„невалиден документ“ не следва да се приема в случая за техническа грешка, а
пряко влече до извод за невъзможност да се индивидуализира конкретното
нарушение, за което наказващият орган е наложил наказание. Отделно от това по
дефиниция техническата грешка представлява неволен дребен пропуск – сгрешена
цифра, сгрешена буква и т.н. Не може с институтът на техническата грешка да се
подменя изцяло индивидуалния номер на СУМПС, доколкото реално се посочва съвсем
друг документ.
Само с оглед пълнота съдът следва да
посочи, че в конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства,
оборващи и твърденията на жалбоподателя, че не е „използвал“ СУМПС, а то се е
намирало в джоб с други документи. В тази връзка следва да се има предвид, че
актът по ЗБЛД не се ползва с доказателствена сила, поради което и в процеса на
доказване АНО е този, който трябва по безспорен начин да докаже твърдяното
нарушение и да обори доводите на жалбоподателя. В конкретния случай съдът
разпита и двамата полицейски служители, присъствали при проверката, като те
заявиха, че нямат ясен спомен за случая и дори след предявяване на АУАН не
успяха да посочат почти нищо от релевантните факти.
С оглед всичко казано по-горе съдът
счита, че в случая при ангажиране на отговорността на жалбоподателя е било
допуснато нарушение на закона, а отделно от това и вмененото нарушение е
останало недоказано, поради което и жалбата следва да бъде уважена, а
санкционният акт отменен.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
298/25.07.2018г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” – ОДМВР-***, с
което за нарушение по чл. 81, ал.2, т. 6 Закона за българските лични документи
и на основание същата разпоредба, на И.Д.А. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.