ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 24.01.2018г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и четвърти януари
2018г.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №2578 по описа за 2017
година:
Предявена е искова молба от
Д.Н.Н. против „РУДИН” ООД Ст.Загора.
Ответникът „РУДИН” ООД
Ст.Загора е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК,
направил е искане за допускане и привличане на трето лице помагач на страната
на ответника – ЗД „ЕВРОИНС” АД София и е депозирал обратен иск против третото
лице.
С определение от 28.09.2017г. съдът
е допуснал и привлякъл като трето лице – помагач на ответника „РУДИН” ООД
Ст.Загора – ЗД „ЕВРОИНС” АД София и е приел за съвместно разглеждане с
първоначалния иск по гр.дело №2578/2017г. по описа на СтРС, обратния иск на „РУДИН”
ООД Ст.Загора против ЗД „ЕВРОИНС” АД София.
Ответникът по обратния иск ЗД
„ЕВРОИНС” АД София е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
С писмена молба от
24.10.2017. пълномощника на ищеца уведомява съда, че ищецът е починал на
02.08.2017г..
С определение от
25.10.2017г. на основание чл.227 ГПК като страни – ищци по делото са
конституирани законни наследници на
починалия ищец Д.Н.Н. - А.Й.Н., Я.Д.Н., Ц.Д.Н. и Р.Д. М.. Същите в указания от
съда срок не вземат становище поддържат ли исковата молба.
Съдът
като взе предвид, че исковите молби са редовни и предявените искове са
допустими, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да
приеме като доказателства по делото, представените с исковата молба, тъй като
същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване
на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи искането на
ищеца за назначаване на съдебно-медицинска експертиза; исканията на страните за
допускане на гласни доказателства, като при условията на
чл.159 ал.2 ГПК следва да даде възможност на страните да ангажират по двама
свидетели за установяване на посочените обстоятелства; искането на ищеца по
първоначалния иск по чл.190 ГПК за представяне на личното му трудово досие и на
ответника по обратния иск за представяне на непредставените вече по делото
документи. Поради смъртта на ищеца искането по чл.176 ГПК следва да бъде
оставено без уважение.
Следва да бъде указано на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на
страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат
към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Разпореждане
№145/01.11.2016г. на НОИ-ТП-Стара Загора; Заповед №22/04.10.2016г. на Директора
на ТП на НОИ Стара Загора; Протокол №22/31.10.2016г.. на ТП на НОИ Стара Загора
за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на
26.01.2016г.; Писмо изх.№16192817/27.05.2016г. на Дирекция „Инспекция по
труда" Стара Загора; Лист за
преглед на пациент в спешно отделение №433/26.01.2016г.; Протокол
№503/24.06.2016г. на медицинска комисия при МЦЗ Харманли; Писмо на „РУДИН” ООД
Ст.Загора без дата; Заповед №183/21.08.2016г.; Писмени обяснения на Веселин
Георгиев Банев, Сабри Мустафа Ариф, Донко Н. Семерджиев, Румен Атанасов
Трендафилов; наказателно постановление №24-000940/01.06.2016г.Инструкция №24 за
безопасна работа с товарен автомобил; застрахователна полица от 14.08.2015г.;
сметка за внесена сума; списък на личния състав към 05.08.2015г.; платежни
нареждания от 17.08.2015г. и от 19.01.2016г.
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, извърши
необходимите справки, да даде отговор на следните въпроси:
1.
Какви травматични увреждания е получил ищеца при инцидента на 26.01.2016г.?
2.
Какъв е бил срокът за възстановяване на пострадалия?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по
назначената експертиза ТОДОР ГЕОРГИЕВ ТОДОРОВ.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 150,00лв., платими от Бюджета на съда.
ДОПУСКА
събирането на гласни доказателства относно посочените от страните
обстоятелства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ при условията на чл.159
ал.2 ГПК на всяка от страните да ангажира по двама свидетели за установяване на
посочените обстоятелства.
На основание чл.190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА
ответника „РУДИН” ООД Ст.Загора най-късно за съдебно заседание да представи
заверено копие от личното трудово досие на ищеца под опис.
На основание чл.190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника
„РУДИН” ООД Ст.Загора най-късно за съдебно заседание да представи:
Правила
за безопасните условия на труд по отношение на извършваната от страна на ищеца Д.Н.Н.
работа и заеманата от негова страна длъжност;
Протоколи
относно извършени обучения и/или инструктажи за спазването на безопасните условия
на труд при извършване на дейностите характерни за длъжността на Д.Н.Н.;
Трудов
договор на Д.Н.Н. „РУБИН ООД" и длъжностна характеристика към него;
Обяснения
на Д.Н.Н. и на други работници във връзка с трудовата злополука, извън
представените по делото в случай, че има такива;
Молба
за ползване на два дни платен отпуск от 25.01.2016 г. до 26.01.2016 г„ ведно с
резолюция от 25.01.2016 г. и заповед № 208.31.01.2016 г.
УКАЗВА на страните, че в
първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ
за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът Д.Н.Н.
твърди в исковата си
молба, че работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност
„строителен работник". Твърди също, че на 26.01.2016 г. в гр.Стара Загора
около 15.30 часа на строителен обект „Жилищна сграда с гаражи" в УПИ VIII-760, кв.6517,
кв.Железник по плана на гр.Стара Загора при изпълнение на служебните си
задължения като строителен работник в резултат на трудова злополука му било
причинено увреждане, изразяващо се в пълна и частична ампутация на ІІІ-ти и IV-ти
пръсти, довели до ампутационен чукан и разкъсна рана на втори пръст на лявата
ръка. След инцидента бил отведен до Спешно отделение в гр.Стара Загора където
му е била оказана първа помощ. След това ищецът е продължил лечението си при
домашни условия.
Вследствие
от така настъпилата трудова злополука му били причинени значителни и
продължителни болки и страдания, напълно бил лишен от възможността в бъдеще да
ползва лявата си ръка. За първите месеци след инцидента болката била много
силна, което наложило да приема постоянно обезболяващи, а за повечето обичайни
дейности следвало да бъде подпомаган от своите близки. Заявява, че предвид
обстоятелството, че е изкарвал прехраната си с физическа работа като строителен
работник така причиненото увреждане ще се отрази на получаваните от него средства
за издръжка до края на живота му. Причинените неимуществени вреди оценява на 50
000 лева.
Освен
това заявява, че ответника изготвил от негово име неистинска молба за ползване
на два дни платен отпуск считано от 25.01.2016 г. до 26.01.2016 г., т.е. по
време на трудовата злополука с цел да избегне отговорността си за нея. На
молбата била поставена резолюция от 25.01.2016г. и издадена заповед
№208/31.01.2016 г. Това обстоятелство било констатирано при проверките на Инспекция
по труда Стара Загора и на ТП на НОИ Стара Загора. Използвайки служебната си
зависимост ответника принудил част от работниците си да дадат писмени
обяснения, в които да посочат, че ищеца е употребил алкохол. Такива били
обясненията на техническия ръководител Веселин Банев, дадени пред Инспекция по
труда по повод подадена от ищеца жалба, както и обяснението на Донко
Серкеджиев, дадени по повод проверката от ТП на НОИ Стара Загора. Поради
упражнен от техническия ръководител Веселин Банев натиск върху ищеца да не
заявява злополуката като трудова, придружен със заплахата да твърди, че ищеца е
употребил алкохол по време на работа, както и поради влошеното здравословно
състояние и изпитваната силна болка, ищецът при издаването на първия болничен
лист заявил, че злополуката е нетрудова. По-късно след направени консултации
променил основанието на болничния лист, като заявил действителния характер на
злополуката. Вследствие на създалите се отрицателни отношения между ищеца и
ответника, ищецът подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие и със заповед №183/21.08.2016г. трудовото му правоотношение
било прекратено считано от 21.08.2016 г.
Твърди също, че с Разпореждане
№145/01.11.2016 г. на НОИ-ТП-Стара Загора злополуката била призната за трудова,
поради което счита, че отговорност за причинените му вреди следва да носи
ответното дружество.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди за причинени болки и
страдания от пълна и частична ампутация на IІІ-ти и IV-ти пръсти и разкъсна рана на втори пръст на лявата ръка,
вследствие на трудова злополука, станала на 26.01.2016 г. в гр.Стара Загора
около 15.30 часа на строителен обект „Жилищна сграда с гаражи" в УПИ VIII-760, кв.6517,
кв.Железник по плана на гр.Стара Загора, заедно с лихва за забава считано от
26.01.2016 г. до окончателното му изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът „РУДИН” ООД
Ст.Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище,
че предявения иск е недопустим. Позовавайки се на задължителната
съдебна практика, обективирана в Решение № 1858 от 27.10.2006 г. по гр. д. №
501/2004 г., ІІІ г. о. на ВКС, ответникът
заявява, че в случая ищецът не е представил решение на ТЕЛК, от което
произтичат правата му да претендира отговорност от „Рудин" ООД, а без
посочения документ не може да се установи степента на работоспособност на ищеца
към момента на завеждане на иска, нито срокът, за който е определена тази
степен на неработоспособност, респективно не може да се установи дали иска е
предявен в срок.
В случай, че иска се приеме
за допустим счита, че същия е неоснователен. Не оспорва факта, че между
„Рудин" ООД и Д.Н. е било налице трудово правоотношение, което е
прекратено по молба на ищеца, както и че „Рудин" ООД е работил на
строителен обект „Жилищна сграда с гаражи" в УПИ VІІІ-760 в кв. 6517, кв. Железник по плана на Ст. Загора.
Оспорва твърдението за
настъпила трудова злополука по повод изпълнение на служебни задължения от
страна на ищеца; твърдението, че е била изготвена неистинска молба за
ползването на отпуск от името на ищеца за периода 25.01.2016г. - 26.01.2016г.;
твърдението, че това обстоятелство било констатирано при проверките на
Инспекцията по труда и НОИ, като заявява, че такава констатация не е налице; твърдението,
че техническия ръководител Веселин Банев е оказал натиск върху ищеца да не
заявява злополуката като трудова, както и оспорва да е бил заплашван ищеца с
твърдения, че бил употребил алкохол.
Ответникът сочи, че Н.
пожелал да ползва отпуск от два дни, поради което се е обадил до „Рудин"
ООД за разрешаване на такъв отпуск за 25.01.2016 г. и 26.01.2016г. До края на
2016г. (към момента тази практика била преустановена), поради отдалечеността на
работните обекти имало практика в дружеството работниците да се обаждат по
телефон да искат разрешение за отпуск, като молят някой от колегите да оформи
молбата и да я представи в деловодството на дружеството. Така в края на месеца
всички молби за отпуск се събирали от техническите ръководители и се представяли
в офиса, след което работодателя издавал заповед за отпуск, след като вече
устно е разрешил ползването на такъв. Отпуска на Н. за 25.01.2016 г. и
26.01.2016 г. също бил разрешен устно, като в края на м.януари 2016г. била
издадена и заповедта на работодателя. Въпреки ползването на отпуска, на
26.01.2016 г. Н. отишъл на работа след началото на работния ден и след като
вече бил осъществен инструктажа на другите работници. Ответникът уточнява, че когато
поради производствена необходимост се налага, работодателят може да прекрати
разрешения отпуск, но в случая не било така - не е имало производствена
необходимост и отпуска на Н. не е бил прекратяван от „Рудин" ООД, като за
дружеството не било известни причините, поради което Н. решил да отиде на
работния обект на „Рудин" ООД в ден, в който му бил разрешен отпуск.
Ответникът твърди, че Н.
употребявал алкохол на работното си място и идвал пийнал на работа не само в
деня на случилото се, което станало известно на работодателя едва след като
разпитал работниците и техническия ръководител - имащи преки впечатления за
работата на Н.. По този повод и във връзка с инцидента „Рудин" ООД
предприело действия по изясняване на действителната обстановка, като били поискани
обяснения от работниците, които били заедно с Н.. Част от работниците, които
били този ден с Н. потвърдили, че същия е употребил алкохол. Обяснения били
поискани и от Н., като му било разяснено, че съгласно чл.126 т.2 от КТ е
нарушил едно от основните си задължения, а именно да се явява на работа в
състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не
употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество. На
основание чл.193 ал.1 от КТ и във връзка с извършеното от него дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 и т.7 от КТ били поискани писмените му
обяснения в тридневен срок, но такива не постъпили. Независимо, че Н. нарушил
трудовата дисциплина и употребил алкохол
по време на работа, както и независимо от факта, че въобще не е следвало в този
ден бъде на работа, поради ползване на разрешен отпуск, то с оглед на
настъпилия за Н. резултат, ръководството на „Рудин" ООД решило да не
предприема най-строгата мярка „дисциплинарно уволнение" с убедеността, че
този работник за в бъдеще ще си вземе поука и под страх, че ще бъде уволнен
и/или че ще настъпи друг инцидент няма да си позволява да пие по време на
работа и ще спазва трудовата дисциплина. Ответникът заявява, че Н. сам споделил,
че е употребил алкохол в деня на злополуката пред колегата си Сабри Мустафа
Ариф и пред техническия ръководител Веселин Банев, което било констатирано в
разпореждането на НОИ, както и от писмените обяснения на работниците. В
болницата Банев е казал на ищеца Н., че ако действително е употребил алкохол по
време на работа, то докато свършат манипулациите сигурно ще бъде уволнен. Така
ищеца Н., за да предотврати уволнението си, както и изследвания на кръв и урина
за установяване концентрация на алкохол заявил, че е настъпила битова
злополука.
Относно
болничните листове, представени от Н. ответникът сочи, че в деловодството на дружеството
ищецът представил два болнични листа с № Е20153527424 и № Е20153527471 издадени
от ЛКК „Медицински център 1 -
Харманли" ЕООД, с които бил определен домашно - амбулаторен режим на
лечение по причина „злополука - нетрудова" и диагноза „травматична
ампутация на два и повече пръста на ръката (пълна) (частична)". На
30.03.2016 г. в деловодството на „Рудин" ООД постъпил болничен лист №
Е20153527551, издаден от ЛКК, съгласно
който на ищеца бил
определен домашно амбулаторен режим на лечение, а като причина за издаването му
било посочено: „злополука - трудова по чл.55 от КСО" и диагноза:
„травматична ампутация на два и повече пръста на ръката (пълна)
(частична)", с направена бележка, че причината за издаването на листа е
променена по желание на Н.. Посоченият болничен лист бил трети по ред, т.е. за
удължаване на домашно - амбулаторното лечение, разрешено с предходните два
болнични листа с № Е20153527424 и № Е20153527471.
В периода от 27.01.2016 г.
(датата на издаване на първия болничен лист) до 30.03.2016 г. (датата на
издаване на третия болничен лист), Д.Н.Н. е бил в домашно - амбулаторно лечение
съгласно двата предходни болнични листа и не се е явявал на работа в
„Рудин" ООД. Без да подозира за случилото се, ръководството на ответника
приело, че след като лицето не е било на работа и не е изпълнявало трудовите си
задължения, то е невъзможно да настъпи трудова злополука. Ето защо счита, че
при удължаване на домашното лечение с болничен лист № Е20153527551 (трети по
ред) е фактически невъзможно и правно недопустимо да бъде променена причината
за издаването на листа от „злополука - нетрудова" на „злополука - трудова
по чл.55 ал.1 КСО" по желание на Н.. С оглед на това дружеството приело,
че така посочената причина, а именно „чл. 55, ал.1 от КСО - трудова
злополука" е техническа грешка, поради което върнало болничният лист на Д.Н.,
за да бъде коригирана причината за издаването му така, че да съответства на
причината на издаването на предходните два болнични листа, чиито срок на
лечение се удължава. Д.Н. не представил нов коригиран болничен лист.
На 04.04.2016 г. Н.
представил в „Рудин" ООД болничен лист № Е20153527609, издаден като
продължение на предходния болничен лист № Е20153527551. Тъй като в болничен
лист № Е20153527609 били посочени същите причина и диагноза за издаването,
както в болничен лист № Е20153527551, „Рудин" ООД отново писмено уведомило
и върнало болничния лист на Н., за да се коригира причината за издаването му. Н.
отново не представил коригиран болничен лист.
Тъй като съгласно чл.112
ал.1, т.2 от Закона за здравето „Рудин" ООД в качеството си на осигурител
попада в кръга на лицата имащи право да обжалват болнични листове представени
от работници и служители на дружеството, дружеството подало жалби до ТЕЛК при
МБАЛ Хасково АД срещу болнични листове № № Е20153527551 и Е20153527609 с цел
изясняване на обстоятелствата при издаването на тези болнични листи, тяхната
правилност и законосъобразност. На 10.05.2016 г. в деловодството на дружеството
постъпило писмо от ТЕЛК II състав на МБАЛ Хасково АД, с което уведомяват
„Рудин" ООД, че нямат отношение към издадения болничен лист, тъй като
„ТЕЛК отменя/потвърждава болнични листове при писмено изискване от ТП на НОИ
Хасково". В писмото не било посочено относно кой от болничните листове
обжалвани от „Рудин" ООД пред ТЕЛК се отнася - относно болничен лист
Е20153527551 с подадена жалба на 13.04.2016 г. или относно болничен лист
Е20153527609 с подадена жалба на 22.04.2016 г. Посоченото писмо съдържало в
себе си отказ за образуване на административно производство по обжалване на
болничния лист/листи, издаден въз основа на неправилно и незаконосъобразно
експертно решение на ЛКК или такова при допусната техническа грешка, поради
което дружеството обжалвало отказа на ТЕЛК пред Административен съд Стара
Загора, където било образувано адм.д. №221/2016г. Жалба била депозирана и до
ТЕЛК София, която с Експертно решение е отменила БЛ Е20153527551 и върнала на
ТЕЛК за ново освидетелстване. Административен съд Ст. Загора постановил
определение, с което отменил отказа на ТЕЛК и върнал
преписката за произнасяне по жалбата против болничен лист Е20153527551. ТЕЛК
се произнесла с решение, с което посочения болничен
лист се анулира и се издава нов БЛ № Е 201666892615/26.01.2017г., в който като
причина за издаването е посочено „злополука нетрудова". Жалбата
против БЛ № Е20153527609 все още не била разгледана от ТЕЛК, поради
непредставянето на болничния лист. Междувременно Д.Н. представил в „Рудин"
ООД болничен лист №Е 20154284664, издаден от ЛКК - ВО ЛКК, при МБАЛ Харманли
ЕООД с диагноза „други бактериални пневмонии" и причина „общо
заболяване". В последствие Н. представил и първичен болничен лист №
Е20165402130 с диагноза „инфектирани рани на лява длан" и причина „общо
заболяване". След изтичане на срока на болничен лист Е20165402130 Н.
представил нов болничен лист № Е 20165402180, определящ домашно амбулаторно
лечение по причина „общо заболяване" и диагноза: "други уточнени
инфекции на кожата и подкожната тъкан. Травматична ампутация на 3 и 4 пръст на
лявата длан". В
болничен лист Е20165402130, както и в болничен лист - продължение №
Е20165402180, като диагноза по МКБ било посочено „L08.8",
което съгласно
МКБ е „други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан".
В предходни болнични листи,
издадени на същото лице с № Е20153527424, № Е20153527471; Е20153527551 като
диагноза за издаването им било посочено: „травматична ампутация на два и повече
пръста на ръката" без да е уточнено дали е пълна или частична, а като
диагноза по МКБ е посочено: „S 68.2"
.В болничен лист № Е20153527609, издаден също като продължение на същото лице,
от същата комисия е посочена Диагноза по МКБ „S 68" - „травматична ампутация на други части на
китката и дланта" .
Ответникът сочи, че съгласно
МКБ „S 68" е класификатора за
„травматична ампутация на дланта и китката" и не включва понятието
„травматична ампутация на два и повече пръста на ръката". Сравнявайки
диагнозата при издаване на болничните листове изброени по - горе не ставало
ясно какво са констатирали лекарите членове на ЛКК - дали е налице злополука -
нетрудова" или „злополука - трудова по чл. 55 от КСО", както и дали е
налице „травматична ампутация на дланта и китката" или „травматична
ампутация на два и повече пръста на ръката", както и не ставало ясно коя е
пострадалата ръка. Като се има предвид, че болничен лист № Е20153527609,
издаден за периода 31.03. 2016 - 19.04.2016 г. с диагноза МКБ „S 68" - „травматична ампутация на други части на
китката и дланта" това означавало ампутация на китката или дланта - пълна
или частична. В болничен лист № Е20165402180, издаден за периода 13.05.2016 -
22.05.2016 г. била посочена диагноза „… травматична ампутация на 3 и 4 пръст на
лява длан", което означавало, че в един по - късен период дланта или
китката не са били пострадали и не са били ампутирани, а ампутация е извършена
само на 3 и 4 пръст.
Ответникът заявява, че противоречиво
посочените диагнози в изброените по - горе болнични листове е основание за
съмнение в достоверността, основателността и законосъобразността при вземане на
решение на ЛКК при „Медицински център 1 - Харманли" ЕООД при издаване на
всеки един от болничните листове, което
наложило и обжалването им от страна на „Рудин" ООД. Противоречиви били
и причините, посочени при издаване на изброените по - горе болнични листи. В
болнични листи № Е20153527424, № Е20153527471 била посочена причина „злополука
- нетрудова". В болнични листи № Е20153527551 и № Е20153527609 била
посочена причина: „злополука трудова по чл. 55, ал.1 от КСО. В болнични листи №
Е20165402180 и № Е20165402130 било посочена причина: „общо заболяване".
Изложените обстоятелства и
факти будели основателно съмнение при достоверността, основателността и
законосъобразността при установяване на причините за издаване на болничните
листове, диагнозата при издаването им, респективно правилността и
законосъобразността на болничните листове представени от Д.Н., включително и на
болничен лист № Е20165402180, който „Рудин" ООД е обжалвал пред ТЕЛК при
МБАЛ Хасково АД,
Съвкупността от горните обстоятелства,
водеща до изключително неизяснена фактическа обстановка, липса на категорично
установена трудова злополука при условие, че Н. не е следвало да бъде на
упоменатия в исковата молба строеж, била причината „Рудин" ООД да приеме,
че няма правното основание и законово задължение до влизане в сила на решенията
по обжалваните болнични листи да декларира настъпила трудова злополука по
отношение на Д.Н., поради което ответното дружество не е заявило настъпването
на такава.
Ответникът
счита, че е налице е инцидент, който не следва да се приема като трудова
злополука.
Не оспорва, че увреждането е настъпило на работното място на Н. и е довело до
неработоспособност, но счита, че това увреждане не е в резултат на изпълнение
на трудови задължения, т.е. не е в резултат на извършвана работа по възлагане
от страна на „Рудин" ООД. Решението на ищеца да отиде на работния строеж
на „Рудин" ООД по време на отпуск било негово лично решение, поради което
не следвало да се приема, че инцидента е настъпил по време на изпълнение на
служебните му задължения. Ответникът не е издавал заповед за прекъсване на
ползвания от ищеца отпуск и не е възлагал на Н. извършването на някаква
служебна дейност.
Моли на основание чл. 17,
ал.2 от ГПК съдът да се произнесе инцидентно по валидността на представения с
исковата молба административен акт - разпореждане на НОИ № 145/01.11.2016г., с
което инцидентът е приет като трудова злополука.
Ответникът
оспорва, че са налице твърдените в исковата молба болки и страдания. Заявява, че Н. е започнал
да работи при друг работодател (частно търговско дружество в гр. София) веднага
след прекратяване на трудовия договор с ответното дружество, поради което счита
за неверни твърдения, че инцидента ще попречи на ищеца да се издържа до края на
живота си, тъй като изкарва прехраната си с физически труд.
Заявява, че ищеца сам се е
поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, като вината за настъпване на
инцидента била 100 % на ищеца, поради което ответника не следвало да носи
отговорност. В случай, че ищеца е ползвал поискания от него отпуск, то инцидент
нямало да настъпи на строителния обект на Рудин ООД. В случай, че Н. е
изпълнявал задълженията си и е спазил трудовата дисциплина и не е бил употребил
алкохол на строителния обект, то инцидент не би настъпил. В случай, че Н. е
послушал многократните предупреждения на Донко Н. Семерджиев отправени към
работниците да се пазят, тъй като капака е тежък, то инцидент не би настъпил. В
случай, че Н. е спазил Инструкция № 24 за безопасна работа с товарен автомобил
и не беше нарушил чл. 34, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд - инцидент не би настъпил. За извършеното нарушение на
Инструкцията и на чл. 34, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ на Н. било съставено Наказателно
постановление №24000940/01.09.2016г. от Инспекцията по труда Ст.Загора, с което
му била наложена глоба.
Счита, че с поведението си Н.
е станал причина за настъпването на инцидента, като приносът му за случилото се
е 100 %. Твърди, че ответното дружество не е допринесло за създаване на условия
за настъпване на инцидента. В разпореждането на НОИ било установено нарушение
от страна на Рудин" ООД, изразяващо се в липса на дневен инструктаж на Н.,
както и неупражнен достатъчен контрол при извършване на работата. Ответникът
уточнява, че в случая, на 26.01.2016 г. инструктажа бил проведен в началото на
работния ден, когато Н. все още не е бил на строителния обект; техническия
ръководител е знаел, че ищеца е в отпуск, поради което не са го търсили за
инструктаж. Предвид факта, че инцидента е настъпил не в резултат на работа с
машина или специфична друга дейност, нуждаеща се от инструктаж, а в резултат на
неадекватните реакции на Н., причинени от употребения алкохол, то следвало да
се приеме, че инцидента е настъпил в пряка причинна връзка с виновното
поведение на Н.. Ответното дружеството не е допринесло за настъпване на
увреждането, поради което счита, че е налице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ. Цялостното
поведение на ищеца водело до извод, че е причинил умишлено увреждането, поради
което ответника не следва да носи отговорност.
Алтернативно, в случай, че
се приеме, че не е налице хипотезата на чл. 201, ал.1 от КТ, ответникът счита,
че исканото обезщетение не кореспондира е характера и степента на увреждане; с
начин и обстоятелства, при които е получено; с последиците продължителността и
степен на интензитет, с възрастта на увредения, обществено и социалното му
положение. Позовава се на практика на ВКС, цитирана в отговора.
Предвид обстоятелствата,
при което е настъпил инцидента и вината на пострадалия за степента на
увреждане, както и предвид факта, че неработоспособността се е проявила като
последица в доста къс период, след който ищеца е започнал работа, то счита, че
дори и съдът да приеме, че ответното дружество носи някаква отговорност за
случилото се, то предявената от ищеца претенция от 50 000 лв. не съответства на
отговорността на ответника за настъпването на инцидента. Счита, че с поведението
си и най - вече с употребата на алкохол, ищеца е проявил „груба
небрежност", вследствие на което е съпричинител на увреждането, като
приноса му за случилото е 95 %.
Дори и да се приеме, че
„Рудин" ООД има някаква отговорност тя се ограничавала до факта, че на Н.
не е проведен дневен инструктаж, причина за което е самия Н., поради
отсъствието си в началото на работния ден; инцидента е настъпил при съвсем
обикновена ситуация, в която не се изискват специални технически познания и/или
управление на машини и съоръжения, инструктажа при които би имал по - голяма
тежест, отколкото инструктажа да се спазват елементарни видими за всички с
нормален житейски опит опасности да не се наранят. Ако се приеме, че ответникът
дължи обезщетение, същия счита, че за справедливо обезщетението, равняващо се
на отговорността за непроведен инструктаж – 1500лв., съизмеримо с имуществената
санкция по чл.413 ал.2 КТ за нарушение на чл.13 ал.2 вр. с чл.2 ал.1 от Наредба
№РД-07-2/2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите.
В
исковата си молба ищецът по обратния иск „РУДИН” ООД Ст.Загора /ответник по
първоначалния иск/ заявява, че съгласно изискванията на Наредбата за
задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова
злополука'' „Рудин'" ООД е сключило застрахователен договор с „ЗД
ЕВРОИНС" АД, издадена е застрахователна полица с период на действие
23.08.2015 - 24.08.2016г., с която застрахователното дружество е поело
задължението да покрие отговорността на застраховащия „Рудин" ОД към трети
лица за причинените им вреди настъпили от „трудова злополука" довела до трайна
или временна нетрудоспособност . Съгласно застрахователната полица, в
качеството на застраховащ „Рудин" ООД е застраховало 286 бр. лица по
приложен списък, между които и Д.Н. /позиция 1028/. Сочи също, че Д.Н.Н. е бивш
работник на „Рудин" ООД, който твърди, че на 26.01.2016г. - т.е. в периода
на действия на застрахователния договор е настъпил инцидент, който квалифицира
като трудова злополука и по този повод е завел настоящото гр.дело. До настоящия
момент Д.Н. не е предявявал претенции пред ЗД „Евроинс" АД за плащане на
евентуално дължимо обезщетение по силата на сключения застрахователен договор и
не е получил обезщетение от застрахователното дружество, което е поело
отговорността да плати обезщетение при евентуално настъпване на трудова
злополука.
Моли
съда, ако иска предявен от Д.Н. бъде уважен и „Рудин" ООД бъде осъдено да
плати обезщетение на Д.Н. за настъпила „трудова злополука", то на
основание сключения застрахователен договор, третото лице „ЗД ЕВРОИНС" АД
да бъде осъдено да плати на „Рудин" ООД сумите, присъдени по иска с правно
основание чл. 200 от КТ, ведно със законната лихва до окончателното плащане на
сумата и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по обратния иск – ЗД
„ЕВРОИНС” АД София, в който същия взема становище, че оспорва изцяло предявения
иск. Заявява, че оспорва наличието на трудова злополука; оспорва всички заявени
в исковата молба обстоятелства във връзка с извършените от страна на
работодателя действия за осуетяване на възможността да бъде ангажирана
отговорността му - изготвянето на
неистинска молба, обяснения и други; оспорва наличието на неимуществени вреди и
причинната им връзка с твърдяната трудова злополука, като заявява, че не са
налице медицински документи, от които да се установява, че Д.Н.Н. е претърпял
описаните в исковата молба травматични увреждания, нито са събрани доказателства
относно болките и страдания, които той е търпял във връзка с твърдените от
негова страна травми, доказателства за влошеното му качество на живот, описано
в исковата молба. Липсвала също яснота по отношение на точния механизъм на
настъпването на травматичните увреждания, не се установяло и наличието на
причинна връзка между твърдения инцидент и следващия от него вредоносен
резултат.
Прави
възражение по чл.201 ал.1 от КТ като твърди, че работодателят не дължи
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като пострадалия работник
е причинил умишлено уреждането, както и възражение по чл.201 ал.2 КТ за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с твърдението, че
същия е допуснал груба небрежност.
Счита, че с действията си пострадалият е допуснал отклонение от дължимата се
грижа, която и най-небрежният работник би положил при процесния инцидент. Счита
също, че са допуснати нарушения на трудовите и производствените правила относно
безопасността. С поведението си ищецът сам е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, поради което обезщетението следва да бъде намалено с
оглед на размера на допуснатия от негова страна принос.
В
случай че в хода на производството искът бъде доказан по основание, моли да се
има предвид, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е в
завишен размер с оглед на трайната съдебна практика, стандарта на живот в
страната и принципа на справедливостта. Твърдените от него характер и вид на
травматичните увреждания, ведно с претърпените болки и страдания, тяхната
продължителността и вида на проведеното лечение, не са със степен и интензитет,
които да оправдаят, претендираната сума в размер на 50 000 лв. Счита, че
претенцията се явява значително завишена, с оглед на трайната съдебна практика
при наличието на анатомични травми от аналогичен характер. Освен това счита, че
при размера на обезщетението се наблюдава съществено отклонение предвид
стандарта на живот в страната и икономическата конюнктура; без да бъдат
омаловажавани болките и страданията на пострадалия счита, че следва да се овъзмезди
единствено действителните претърпените от него неимуществени вреди, но не и да
служи за неговото неоснователно обогатяване.
В качеството си на ответник по обратния иск
заявява, че счита обратния иск за недопустим, като сочи, че
ищецът извежда правния си интерес от наличието на евентуални регресни права
спрямо застрахователното дружество поради сключена застраховка „Трудова
злополука", но следва да се има предвид, че предмет на застрахователния
договор е живота и телесната цялост (съответно работоспособността) на
съответния работник или служител на работодателя. Този тип застраховка по
своята правна природа е строго лична и свързана с личността на съответния
застрахован, поради което е недопустимо да се търси суброгация от страна на
работодателя на общо основание (чл. 74 от Закона за задълженията и договорите).
Правото да получи обезщетението принадлежи само и единствено на застрахования и
не може да бъде предмет на суброгация по посочения тип застраховка, тъй като се
касае за вид животозастраховане (в тази връзка глава четиридесет и втора и
четиридесет и трета от дял трети „Застраховка „Живот." Застраховка
„Злополука" от дял трети на КЗ). Суброгация, на основание чл. 74 от ЗЗД, е
неприложима, тъй като в конкретната хипотеза не е налице изпълнението на чуждо
задължение - работодателят следва да овъзмезди своят работник на основание чл.
200 от КТ т.е. ех lege, както и поради валидно съществуващия между тях към
датата на настъпването на трудовата злополука действащ трудов договор. След
като регресните права не могат да бъдат ангажирани на общо основание по ЗЗД
следва правото на иск да бъде регламентирано изрично в специалния закон, а
именно КЗ. Никъде в него обаче по застраховките, касаещи животозастраховането,
не е предвиден специален регрес иск в полза на работодателя срещу
застрахователя на лицето, чийто живот и телесна цялост, е била предмет на
съответния вид застраховка. Такъв иск не може да бъде и предвиден с оглед
специфичния предмет на застраховане, които касае строго лични и непрехвърлими
права на застрахования.
Счита
предявения обратен иск за изцяло неоснователен и го оспорва по основание и
размер.
Оспорва суброгационното право на ищеца по обратния
риск. Независимо
от твърденията по делото за съществуващо правоотношение по договор за
задължителна групова застраховка „Трудова злополука", покриваща смърт,
временна и трайна неработоспособност при трудова злополука на застрахования
работник Д.Н. не би могло да се приеме, че с оглед на евентуално осъждане за
изплащане на обезщетения по чл. 200 КТ от ищеца по обратния иск-работодател на
пострадалия за „РУДИН" ООД се е породило правото да получи
застрахователната сума по процесния застрахователен договор.
Заявява,
че спорното право в случая се основава на договора за задължителна групова
застраховка „трудова злополука" и на твърдения за встъпване в правата на
кредитора по чл. 74 ЗЗД (след като по КЗ специален иск не е предвиден).
Процесната задължителна застраховка „трудова злополука" на работниците и
служителите е сключена в изпълнение на чл. 52, ал. 1 (Закон за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗБЗУТ) и приетата въз основа на него Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука" (наричана по-нататък в изложението „Наредбата"). Касае се
за изпълнение на административно задължение за работодателя да сключи със
застрахователя договор за застраховане на работещите при условия, създаващи опасност
за живата и здравето им. Застраховката се прави от работодателя за негова
сметка или той е страна по застрахователния договор и е задължен да заплаща
застрахователните премии. Работещите имат само право да получат
застрахователната сума при реализиране на риска, като застраховката. Те са
застраховани лица, като предмет на застраховката е техния живот и телесна
цялост (съответно следващата в тази връзка работоспособност). В случай на
временна или трайна неработоспособност на застрахованите застрахователната сума
следва да им бъде изплатена с оглед на реализирания риск. В горния смисъл са
нормите на чл. 459, ал. 3 във връзка с чл. 441 и чл. 443 във връзка с чл. 448
от КЗ (съответно чл. 231 КЗ вр. чл. 238 от КЗ (отм) и клаузите по процесния
договор с оглед визираните Общи условия. Задължителната групова застраховка
„трудова злополука" следва да се определи като такава с личен,
неимуществен характер. При тази застраховка застрахователната сума няма
обезщетителен характер - аргумент по чл. 448, ал. 2 от КЗ (съответен чл. 238,
ал. 2 от КЗ (отм.). Тя не служи за поправяне на вредите, претърпени от
застрахования в резултата на настъпването на застрахователно събитие. В
последната цитирана норма е посочено, че застрахователната сума се изплаща и в
случаите, когато този, който е причинил вредата, е длъжен да обезщети
застрахования или вече го е обезщетил, както и ако застрахованият е получил
плащане по друг застрахователен договор. От това следва, че застрахователната сума може да се кумулира с
деликтното обезщетение. независимо
дали деликвентът е сключил застраховка върху чуждия живот или самият пострадал
се е застраховал. В случай, че причинителят на вредите е застрахован срещу гражданска отговорност (каквато за пълнота
следва да се отбележи не е налице в настоящата хипотеза), пострадалият има
право както на застрахователната сума по застраховката „злополука", така и
на застрахователното обезщетение по застраховката „гражданска отговорност"
въз основа на прекия иск срещу застрахователя. За работодателя обаче груповата застраховка
срещу трудова злополука има обезпечителен характер - той прави разноски за
обезпечаване на застрахователната защита на своите работници и служители при
трудова злополука. Горното е следствие от предвидената в чл.
200, ал. 1 КТ обективна отговорност на работодателя за вреди от трудова
злополука и от визираното в ал. 4 на същия член, че дължимото обезщетение се
намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. Последното редуциране на размера на обезщетението
обаче при изяснения характер на задължителната застраховка „трудова
злополука", сключвана от работодателя в полза на неговите работници, и с
оглед предвиденото в нормата на чл. 448, ал. 2 от КЗ (съответен чл. 238, ал. 2
от КЗ (отм.) не сочи на възможност работодателя - застраховащ да претендира
изплащането на застрахователната сума по застраховката. Оправомощен за това е
само застрахованият - чл. 448, ал 7 от КЗ, като не е предвидена изрична
специални суброгация по прекия иск. Застраховащия - работодател, включително в
хипотезата на изплатено от него обезщетение по чл. 200 КТ, не е легитимиран да
получи застрахователната сума по тази лична неимуществена застраховка. Същият
би могъл да претендира пряко от застрахователя заплащане на застрахователно
обезщетение за реализираната по отношение на него отговорност по чл. 200 КТ,
само когато е налице застраховане на отговорността му за причинените вреди на
работника и служителя при трудова злополука (но не и за трудова злополука
причинена от самия служител, каквато е настоящата хипотеза). В случая обаче
такъв договор за застраховка не е сключен - предмет на посочения договор би
била гражданската отговорност на самия работодател, а не живота и телесната
цялост на работниците и служителите му.
Ответникът
по обратния иск счита, че с оглед изложените от него съображения следва да се
приеме, че ищецът - работодател не е носител на спорното право да получи
застрахователната сума по процесния договор за задължителна групова застраховка
„трудова злополука". Такова право с оглед разпоредбите на цитираните
по-горе разпоредби и условията по конкретния договор съществува само за
застрахования Д.Н.. Предпоставка за суброгация е изпълнение на чуждо
задължения, а в хипотезата на изплащане на обезщетение но чл.200 КТ
работодателят изпълнява свое съществуващо задължение с източник трудовото
правоотношение и във връзка с настъпването на трудова злополука или наличие на
професионална болест. Без значение е, че трудовата злополука е факт от значение
за пораждането на правото за получаване на застрахователната сума по процесната
застраховка, тъй като се касае до различни основания.
Оспорва наличието
на застрахователно покритие, като заявява, че за
да бъде ангажирана отговорността на застрахователното дружество е необходимо в
периода на действие на застрахователния договор да е настъпило застрахователно
събитие т.е. да е настъпил покрит по застраховката риск. Съгласно застрахователния
договор покритите рискове по него били смърт, трайно намалена работоспособност
и временна неработоспособност в резултат на трудова злополука по чл. 55, ал 1
от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Процесната застраховка била сключена
в изпълнение на нормативно вменено задължение на работодателя съгласно ЗБЗУТ.
Задължителният характер на застраховката предполагал и осигуряването на
застрахователно покритие поне по изрично предвидените в Наредбата условия и
рискове, но следвало да бъде да ясно посочено какво точно като обем и
съдържание се включва в него. Със сключения договор застрахователят се е
задължил да изплати застрахователна сума (а не застрахователно обезщетение) при
самото настъпване на ясно определени и изрично посочени рискове - събитията:
смърт, временна или трайна нерабоспособност вследствие на трудова злополука. Тя
се дължала не във връзка с възникналите в това отношение вреди, а на база на
изрични договорености между страните по застрахователния договор или по силата
на нормативен акт (в случая цитирания по-горе подзаконов нормативен акт) -
аргумент по чл. 346 от КЗ. Застрахователната сума нямала обезщетителен
характер, за разлика от застрахователното обезщетение, като само и единствено
последното имало за цел да репарира вреди (имуществени и/или неимуществени) при
настъпило застрахователно събитие (непозволено увреждане в следствие на
реализирана отговорност на застрахован делинквент). При процесната застраховка
законодателят си служел с легалния термин „застрахователна сума". От
изложеното следвало, че в застрахователното покритие по застраховката „Трудова
злополука" не се включват имуществените и неимуществените вреди, които
работникът и служителят е претърпял в следствие на трудовата злополука. Те
произтичали от обективната отговорност на работодателя, посочена в чл. 200 от КТ, но не тя е предмет на процесната задължителна застраховка. След като по
делото не се установява съществуващо застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество и ищецът по обратния риск, обезпечаващо обективната
отговорност на работодателя, довела до възникването на имуществените и
неимуществени вреди на работниците и служителите му, не можело да се приеме, че
последният има право да получи от застрахователят сумите, които евентуално ще
бъде осъден да заплати. Така претенцията му се явявала неоснователна, тъй като
сключената със застрахователното дружество застраховка не осигурява
необходимото покритие.
Оспорва наличието
на валидно съществуващо застрахователно правоотношение между „РУДИН" ООД и
„ЗД ЕВРОИНС" АД, като сочи, че по делото не са
приложени доказателства, въз основа на които да се установява, че
застрахователният договор е влязъл в сила - не са спазени нормативно
установените правила относно формата на договора, както и задължението за
изплащането на застрахователната премия.
Оспорва наличието
на трудова злополука, като сочи, че същата следва
да бъде установена с надлежен официален документ, които е влязъл сила, какъвто
не е представен по делото.
Оспорва
основателността на претенцията с оглед на това, че ищецът по обратния иск все
още не е заплатил евентуалната сума, на която ще бъде осъден.
Оспорва наличието
на настъпил риск по застраховката, като сочи, че не
може да се установи по категоричен начин дали се касае за трудова злополука по
реда на чл. 50, ал. 1 от КСО или за такава по чл. 50, ал. 2 от КСО, а покритието
се отнася само и единствено по отношение на трудовата злополука по чл. 50, ал.
1, но не и за приравнените случаи по чл. 50, ал. 2 от КСО.
Оспорва и размера
на претендираното от страна на ищеца обезщетение, като твърди, че отговорността
на застрахователното дружество се простира само и единствено до изрично
уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. На основание чл. 8, от
Наредбата: застрахователната сума по застраховка "Трудова злополука"
се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите
работници и служители към момента на сключване на застраховката, като тя не
може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата
на съответния работник или служител. В конкретната хипотеза към момента на
сключването на застраховката брутното месечно възнаграждение на Д.Н. възлиза на
884.78 лв., поради което застрахователната сума възлиза на 6193.46 лв.
Прави
възражение по чл. 201, ат. 1 от КТ като твърдя, че работодателят не дължи
изплащането на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като пострадалият
работник е причинил умишлено увреждането.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцовата
страна на основание чл. 201, ал. 2 от като твърдя, че той е допуснал груба небрежност. Сочи, че не е ясно поради
каква причина и при какви обстоятелства е настъпила твърдяната трудова
злополука. Счита, че с действията си пострадалият е допуснал отклонение от
дължимата се грижа, която и най-небрежният работник би положил при процесния
инцидент. Счита също, че са допуснати нарушения на трудовите и производствените
правила относно безопасността. С поведението си ищецът сам е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, поради което обезщетението следва да бъде
намалено с оглед на размера на допуснатия от негова страна принос.
Изложеното по-горе дава
основание предявения иск да се квалифицира с правно основание чл.200 от КТ. В
производството по чл.200 от КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на
травматично увреждане; функционалната връзка на увреждането с работата по
трудовото правоотношение; специфичният резултат от травматичното увреждане –
временна или трайна неработоспособност; причинна връзка между травматичното
увреждане и настъпилата неработоспособност.
В
производството по чл.200 от КТ в тежест на ответника е да докаже възраженията
си - по чл.201 ал.1 от КТ, че ищеца е причинил умишлено увреждането си и по
чл.201 ал.2 от КТ, че ищеца е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
От
изложените в исковата молба на ответника по реда на чл.219 ал.3 ГПК
обстоятелства и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с предявен при
условията на евентуалност, обратен иск с правно основание чл.459 КЗ. По
обратния иск в тежест на ищеца по него е да установи при условията на пълно и
главно доказване твърдените от него обстоятелства, обуславящи регресното му
право.
НАСРОЧВА делото за 27.02.2018г. от 11,00ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
На ищците да се връчи
препис от писмения отговор на ответника и приложенията към него.
На ищеца по обратния иск да
се връчи препис от становището на застрахователя и приложенията към него.
На третото лице – ответник
по обратния иск да се връчат препис от исковата молба и приложенията и препис
от писмения отговор на „Рудин” ООД и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: