№ 155
гр. Велико Търново, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20214000500346 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 62/21.04.2021 год., постановено по гр. д. № 702/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен е отхвърлен иска на Н. К. Д. от гр. Велико Търново, ЕГН **********
против Д. В. В. от гр. Плевен с ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от
ГПК и чл. 74 и чл. 79 вр. чл. 240 ЗЗД за признаване на установено, че дължи на ищеца
сумата от 33 980 лв., представляваща част от общото задължение от 54 000 лв., ведно със
законната лихва от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане на основание суброгиране в
правата на кредитора поради погасяване на задължение по Договор за заем от 12.12.2013 г. с
нот. заверка на подписите на страните с рег. № 8274 на Нотариус Б. Б., рег. № 515 при НК, с
район на действие района на Софийски районен съд, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 4051/05.11.2019 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК по ч. гр. д. № 6607/2019 г. по описа на Плевенски районен съд, като неоснователен.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Н. К. Д., ЕГН ********** от гр.
Велико Търново, *********, чрез адв. СТ. Д. от САК против Решение № 62/21.04.2021 год.,
постановено по гр. д. № 702/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и
1
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Излага се, че
първоинстанционният съд в противоречие с установената по делото фактическа обстановка
превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, както и обясненията на страните,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК. Неоснователни били доводите на съда по отношение
липсата на процесуална легитимация на ищеца.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с
който да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Д. В. В.,
ЕГН ********** от гр. Плевен, *********. В същия се излага, че подадената жалба е
неоснователна, а решението - правилно и законосъобразно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 702/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен е образувано въз основа на предявен от Н. К. Д. от гр. Велико Търново против Д. В.
В. от гр. Плевен, иск да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
33 980 лв., представляваща част от общото задължение от 54 000 лв., ведно със законната
лихва от 07.10.2019 г. - датата на заявлението – до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага, че вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение
срещу ответника Д. В. В. се основава на Договор за заем с нотариална заверка на подписите,
сключен на 12.12.2013 г. в гр. София между В. К. Б. – заемодател и Д. В. В. - заемател,
Договор от 27.11.2013 г. между ищеца и ответника за предаване държането на 20 бр.
картини и вносна бележка от 27.07.2015 г. за платена от Н. К. Д. сума от 54 000 лв. по
сметка на В. К. Б. за пълно погасяване на парично задължение на Д. В. В. по договора за
заем. Твърди, че съгласно чл. 4 от договора Д. В. В. е поел задължение да върне сумата от
54 000 лв., ведно със 7 % годишна лихва на 19.12.2013 г. За обезпечение заемателят –
ответник е предоставил на В. К. Б. движими вещи – картини, собственост на ищеца Н. К. Д.,
които той от своя страна е предоставил в държане на Д. В. В. с Договора от 27.11.2013 г., за
да ги представя на клиенти за закупуване. След като ответникът не изпълнява задължението
си по заема на 19.12.2013 г., то за ищеца като собственик на картините, заложени при В. К.
Б. за обезпечаване на заема, възниква правен интерес да изпълни задължението на Д. В. В.
по заема, и на 27.07.2015 г. ищецът внесъл в брой по сметка на заемодателя 54 000 лв., с
което погасил задължението. Поради възможността да се суброгира в правата на кредитора
и да предяви иск против Д. В. В., В. К. Б. му предоставил Договора за заем от 12.12.2013 г. в
оригинал. Върнал му и картините, които били заложени при него от Д. В. В..
Прави се искане да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 33 980 лв., представляваща част от общото задължение от 54 000 лв., ведно със законната
лихва от 07.10.2019 г. – датата на заявлението – до окончателното й изплащане на основание
суброгиране в правата на кредитора поради погасяване на задължение по Договор за заем от
2
12.12.2013 г. с нот. заверка на подписите на страните с рег. № 8274 на Нотариус Б. Б., рег. №
515 при НК, с район на действие района на СРС, за което е издадена Заповед за изпълнение
№ 4051/05.11.2019 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Д.
В. В., ЕГН ********** от гр. Плевен, *********, в който ответникът е оспорил предявения
иск като неоснователен. Излага се, че ответникът е предоставил заем на ищеца с Договор от
12.12.2013 г. в размер на 30 000 лв., а той му е предал описаните картини като залог. С
Договор за даване вместо изпълнение от 19.12.2013 г. ищецът му е прехвърлил в
собственост 20 бр. картини, описани в същия, поради това, че не се е издължил в срок за
заема. Поради това твърди, че Н. К. Д. не е имал правен интерес да плаща неговото
задължение на В. К. Б., защото като не връща неговия заем, възпрепятства и плащането от
страна на Д. В. В. на заема към В. К. Б.. След като е придобил картините по Договор за
даване вместо изпълнение, ответникът счита че е имал право да ги предостави в залог по
неговия Договор за заем с В. К. Б.. Твърди също така, че е платил на ищеца сумата от 31 000
лв., за което представя писмени доказателства – Отчет по разплащателна сметка в евро за
периода 01.12.2013 г. – 30.12.2013 г. с титуляр Д. В. В., Операционна бележка от 16.08.2019
г. на Банка ДСК ЕАД, ФЦ Плевен с вносител Д. В. В. в полза на адв. С. С. Д. за сумата от
19 005.43 лв. и основание - погасяване на сума по изп. дело № 457/2018 г., с което смятал, че
е погасил сумата, която ищецът е надплатил на В. К. Б. над сумата от 30 000 лв., която Н. К.
Д. му дължи на него. Навежда доводи, че Договорът от 27.11.2013 г. за предаване на
владението върху 20 бр. картини е бил обезсилен от Договора за даване вместо изпълнение
от 19.12.2013 г. за същите картини. В съдебно заседание излага съображения по същество,
че когато човек има да взима, той много добре помни колко и от кого. Представил своите
банкови извлечения, в тях пише, че е платил 15 000 евро, а остатъкът 12 000 евро в сметката,
защото 27 000 евро са преведи от Б. на него, 15 000 евро съм дал на Н., другите 12 000 евро
са остатък по моята сметка, но пак от тия на Б., той му ги дал действително за заем за една
картина трябвало да купи. Те си останали в неговата сметка. Той превел 15 000 евро на Д..
Твърди, че тогава е превел тези пари като заем, а не като погасяване на стари задължения.
Това се доказва от Договорите между него и Н.Д. за заем, както и от последващия за даване
вместо изпълнение, тъй като там той писмено признава, че е получил и никой не оспори
подписите на Договорите. Могат да бъдат направени експертизи. Всички тези доказателства
доказват, че всъщност той 30 000 лв. е платил на Н. още преди това. След това е изплатил
разликата чрез съдия изпълнител и не му дължи нищо и моли неговата искова молба да бъде
отхвърлена, както и да бъдат признати неговите доказателства.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 27.11.2013 г. ищеца Н. К. Д. предоставил във владение на Д. В. В. 20 бр. картини,
подробно описани в същия, със задължение най-късно до 19.12.2013 г. да ги предостави на
Е. Д. за оглед и евентуална продажба, а в случай че не бъде проявен интерес да ги върна
най-късно до 20.12.2013 г.
3
На 12.12.2013 г. между В. К. Б. (заемодател) и Д. В. В. (заемополучател) - ответникът,
e сключен Договор за заем от с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №
8274/12.12.2013 г. на Нотариус Б. Б., рег. № 515 при НК, с район на действие района на СРС,
по силата на който на Д. В. В. е предоставен заем в размер на 54 000 лв. с уговорен падеж на
19.12.2013 г. Съгласно чл. 4 от Договора Д. В. В. е поел задължение да върне сумата от
54 000 лв., ведно със 7 % годишна лихва на 19.12.2013 г. Като за обезпечение заемателят –
ответник е предоставил на В. К. Б. движими вещи – картини, предмет на Договора от
27.11.2013 г.
С Договор за заем от 12.12.2013 г. ответникът Д. В. В. предоставил заем в размер на
30 000 лв. на ищеца Н. К. Д., а той от своя страна му е предал описаните картини като залог.
Било договорено задължението да бъде изпълнено в срок до 27.12.2013 г., ведно със 7 %
годишна лихва.
С Договор за даване вместо изпълнение от 19.12.2013 г. ищецът Д. прехвърлил на
ответника В. в собственост 20 бр. картини, описани в същия, поради това, че не се е
издължил в срок за заема.
Видно от банково извлечение от сметката на Д.В. се установява, че е получил превод
от В. К. Б. в размер на 27 593.25 евро, като в последствие е превел на ищеца Н.Д. сумата от
15 000 евро, с остатъкът по сметката от 12 593.39 евро.
С вносна бележка от 27.07.2015 г., Н. К. Д. е заплатил по сметка на В. К. Б. сумата от
54 000 лв. за пълно погасяване на парично задължение на Д. В. В. по Договор за заем от
12.12.2013 г., като заемодателят му предоставил договор в оригинали и му върнал 18 бр. от
заложените картини.
С Договор за цесия от 26.01.2017 г. с нотариална заверка на подписите на страните
рег. № 422/26.01.2017 г. на Нотариус З. Т., рег. № 438 при НК с район на действие района на
Районен съд - София, Н. К. Д. е прехвърлил вземането си в размер на 34 000 лв. към Д. В. В.
на С. С. Д. от гр. София.
С нотариална покана от 27.02.2017 г. (връчена на 21.04.2017 г. – при условията на чл.
47, ал. 1 от ГПК) Д.В. е уведомен, че с Договор за цесия от 26.01.2017 г. е прехвърлил
вземането си срещу Н.Д. в размер на 34 000 лв. на С. С. Д. от гр. София.
От Операционна бележка от 16.08.2019 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, ФЦ Плевен с
вносител Д. В. В. се установява плащане в полза на адв. С. С. Д. за сумата от 19 005.43 лв. и
основание - погасяване на сума по изп. дело № 457/2018 г. По същото изпълнително дело са
налице и още три плащания с вносител Д.В. от 5 371.04 лв. (07.11.2018 г.), от 2 509 лв.
(27.02.2019 г.) и 2 509 лв. (19.02.2019 г.).
На 07.10.2019 г. от Н. К. Д., е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 33 980 лв., съставляващи окончателната част от
общото задължение в размер на 54 000 лв., с твърдение, че вземането произхожда от
суброгирането му в правата на кредитора В. К. Б. от Договор за заем от 12.12.2013 г. със
заемател Д. В. В. за сумата от 54 000 лв. с уговорен падеж на 19.12.2013 г. Посочил е, че за
4
обезпечаване на заема е предоставил на заемодателя В. К. Б. картини, предадени от Д. В. В.
на основание сключен Договор от 27.11.2013 г. между тях двамата - Н. К. Д. и Д. В. В., по
силата на който заявителят е предал владението на същите на ответника, който се бил
задължил най-късно до 19.12.2013 г. да представи картините на Е. Д. за оглед и евентуална
последваща продажба. Заявява, че на 27.05.2015 г. е върнал на В. К. Б. сумата от 54 000 лв., с
което погасил задължението на Д. В. В. към В. К. Б., а той от своя страна му предоставил
Договорът от 12.12.2013 г. с нотариална заверка на подписите на страните, за да предяви иск
срещу длъжника Д. В. В.. Твърдял е също така, че за сумата от 20 000 лв. вече му е издадена
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 04.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2384/2016 г. по описа на
Районен съд - Плевен, която приложил. За заплащането на посочените суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
4051/05.11.2019 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д. № 6607/2019 г. по описа
на Районен съд – Плевен, с които е разпоредено длъжникът Д. В. В. да заплати на кредитора
Н. К. Д. сумата от 33 980 лв., представляваща окончателната част от общото задължение от
54 000 лв. ведно със законната лихва от 07.10.2019 г. до изплащане на сумата, като
вземането произтича от суброгиране в правата на кредитора поради погасяване на парично
задължение по Договор за заем от 12.12.2013 г. с нотариална заверка на подписите на
страните.
На 19.11.2019 г. по молба на С. С. Д. от гр. София е образувано изп. д. № 2795/2019 г.
на ЧСИ В. П., рег. № 879 при КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд – Ловеч.
Поканата за доброволно изпълнение по изп. дело е получена от назначения от ЧСИ особен
представител на длъжника адв. Б. К. от АК – Ловеч на 22.06.2020 г., който е депозирал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В обясненията, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищецът Н.Д. твърди, че не е
получавал заем от Д.В.. За този договор между В. и Б. той разбрал през 2016 г., когато ходил
да получи картините. По отношение на договора за заем между него и ответника заявява, че
той предложил докато В. Б. изплати сумата от картините, да му даде заем, но така и не го
изпълнил. За превода на 12.12.2013 г. с този референтен номер от сметката на Д.В. твърди,
че преведената по негова сметка сумата от 12 592.88 евро, били стари задължения, които
ищецът му дължал, съгласно уговорка между тях. Тези задължения произхождали от даване
на картини на няколко пъти с цел да ги продава – по една и преди това, но се е издължава,
като даже една от картините не му била платил все още. Тези им взаимоотношения,
произхождали от 2009 г. и в последствие. Твърди, че по договора с ищеца нямал превод.
Заявява, че е предал в собственост на ответника 20 картини, подробно описани в Договор за
даване вместо изпълнение от 19.12.2013 г., който бил фиктивен, тъй като Б. заявил, че ще
преговаря и плати само с ответника и ако той е собственик на картините. Те имали договор
(от м. ноември 2013 г.), съгласно който следвало да представи картините на Е. Д. и В. Б.,
евентуално за разговор, преговори и т.н. По отношение на сумата от сумата от 30 000 лв.,
твърди, че това са стари задължения за 24 000 лв. от три картини, преди това дадени на В. за
продажба, които той не му е платил. Заявява, че бил сключил Договор за цесия от 17.08.2016
5
г. с адв. С. С. Д., за прехвърляне на неговото вземане от 20 000 лв., за което имало издадена
Заповед за изпълнение от 06.04.2016 г. по ч.гр.д. № 2384/2016 г. по описа на Районен съд -
Плевен, която сума е част от общото задължение от 54 000 лв. на ответника към ищеца. Чрез
Нотариус С. И., уведомили В., за цесията с нотариална покана и чак след два - три месеца тя
върнала отговор, че го е посещавала при пъти на адрес. Имало сключена цесия и за 34 000
лв. от ищеца със същия адвокат, които били част от общото задължение от 54 000 лв. За
второто вземане от 34 000 лв., когато го прехвърлил на адв. СТ. Д., уведомил Д.В. за цесията
по същия начин – чрез Нотариус С. И., при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Заявява, че
през 2015 г. намерил начин да се свърже с В. Б., като последният заявил, че ще върне
картините, при условие, че му се върне заема от 54 000 лв. В следствие, на което получил
картините, без две от картините, които не можали да ги намерят. Превел 54 000 лв. по
банков път в Първа инвестиционна банка от негова сметка на сметка на В. К. Б. в София.
Картните, дето не ги намерили не са му ги платили ги „прежалил“ - едната според него била
на стойност 6 000 евро на Борис Денев, а другата „Музиканти“ на Алзевел Шех на стойност
2 000 евро, общо 8000 евро останали.
В обясненията, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ответникът Д. В. В. твърди, че
е получил през 2013 г. заем от В. К. Б. в размер на 54 000 лв., като сумата била внесена в
евро (27 000 евро) по негова сметка в ПИБ. На същата дата от получените парични средства
предоставил заем на ищеца сумата от 30 000 лв. с Договор за заем от същата дата. Заявява,
че независимо, че в договора за заем от 12.12.2013 г. били уговорени 30 000 лв., но понеже
имали само еврови сметки, затова били прехвърлени в евро, т.е. му предоставил 15 000 евро.
Твърди, че ищецът искал 15 000 евро, които били по-малко от 30 000 лв. Договорите били
съставени от юристите на В. К. Б. и там са написали лева, а не евро. Сметката на Н. К. Д.
била пак в ПИБ и по негова сметка били преведени 15 000 евро на същата дата, когато и В.
К. Б. му превел 54 000 лв., които били 27 593.39 евро. Заявява, че има връзка между
Договора за заем от 12.12.2013 г. между В. К. Б. и него за сумата от 54 000 лв. и неговия
заем, даден на ищеца Н. за 30 000 лв. Същите били сключени в един и същи ден и в същия
ден парите били преведени по банков път. Всичко това станало по молба на ищеца Н. К. Д.,
който го помолил, тъй като той се познавал с В. Б.. Месец преди това на жената на В. Б.
били предоставени от него картините в офиса на В. Б. и се оставяли за оглед. Съпругата на
В. Б. - Е. Д. я нямало в момента, като евентуално щяла да се прибере на 19.12.2013 г. Но
през това време ищецът изпитвал остра нужда от пари и заедно тръгнали да преговарят за
пари с В. Б. за заем. Картините били оставени в офиса на В. Б., за да се разглеждат и
евентуално да се продават. Тези картини били на ищеца и той на 27.11.2013 г. ги дал на него
(ответника) да бъдат занесени при Е. Д. за оглед и да се продават, тъй като той познавал Б. и
Д. Н.Д. чакал отпред в колата, а той вътре разговарял с В. Б. и Б. предложил тази поредица
от договори, тъй като заявил, че по друг начин не би дал пари. Той представил
неподписаните проекти за договори на Н., Н. се съгласил и ги подписал. Заявява, че срокът,
който Н. приел бил изключително къс, както и той – една седмица до 19.12.2013 г. Между
него и В. Б. и между него и Н.Д., и двата имали един и същи падеж. Неговият срок бил до
27-ми, за да може той като му върне, той да върне на В. Б.. По първия заем срокът бил една
6
седмица, а по втория заем - между него и Н. до 27.12. Но, когато установили, че до 19.12. Е.
Д. няма да се върне, а ще се върне чак на 29.12., понеже той нямало как да върне цялата
сума, тъй като 15 000 евро вече били преведени на Н., а той също не може да ги възстанови,
уговорили до Договора за даване вместо изпълнение, който бил подписан на 19.12. Заявява,
че картините през цялото това време били в офиса на В. Б.. Не знае две години след това как
и защо Н. е платил на Б. – вероятно за да си вземе картините, които обаче по силата на този
Договор за даване вместо изпълнение, вече не били негови. Ищецът платил сумата 54 000
лв. на 27.07.2015 г. на Б., не го потърсил да върне на него тези 15 000 евро и заедно да ги
върнат на Б., въпреки че при Б. всички дати вече били доста отминали. На него не му е
върнал тези 15 000 евро. Ако бил ги върнал, той може би щял да успее да върне цялата сума
на Б.. Заявява, че неговите копия от договора също били нотариално заверени, само че на
10.01.2014 г. в дома му имало пожар и изгорели. Представените по делото били взети от
офиса на В. Б., тъй като там били запазени. Излага, че през цялото време с тях – ищеца и
ответника бил и служител на В. Б. – М. И. Не знаел за изпълнителното дело при ЧСИ П. П.
Звъннали му по телефона за оглед на апартамент, нищо друго не знаел. След това се свързал
със съдебния изпълнител П. П.и тогава взел копията на всичко това, както и извлеченията от
банковата си сметка и всичко. За сключването на цесиите – не бил уведомен. Уведомен е от
ЧСИ П. П.чак след като се свързал с него – 2019 г., март месец. За цесията на вземането от
34 000 лв. също не бил уведомен, тъй като не е запознат с изп. дело на ЧСИ В. П.. Сега
разбирал за съществуването на това дело. За договора за цесия от 17.08.2016 г. за
прехвърляне на вземането от Н. К. Д. на адв. СТ. Д. в размер на 20 000 лв. - за тази цесия го
уведомил ЧСИ П. П. а за другата сега разбирал. Като получил книжата по настоящото дело,
не отишъл до Ловеч да види какво е това изпълнително дело. Предположил, че тук се
решава. Не е извършвал плащания по делото на ЧСИ В. П..
От показанията на св. М. А. И. се установява, че той не прави разлика между двамата
– Н. и Д. Познава Д.В., но Н.Д. не го познава. Не е физиономист, не може да каже, но знае за
случката. За случая заявява, че с единия от двамата г-н Б. сключил Договор за заем. Той като
негов пълномощник му се нареждало с лицето „Х“ трябва да се сключи Договор за заем и да
му се преведат пари по банкова сметка. Мисли, че става въпрос за около 50 000 лв. Според
нето по банков път били преведени парите, може би преди 5-6 години, задължително по
банков път. Двамата били заедно, но в банката отишъл с този, който получил заема, тъй като
нямало банкова сметка и трябвало да му се открие такава. Заявява, че срещу офиса имали
клон на Първа инвестиционна банка и там било най-лесно да се открие сметка, тъй като
трябвало да се спази закона за ограничаване плащанията в брой. Някой от колегите му
юристи бил написал Договорът за заем. Счита, че този договор за заем е бил нотариално
заверен. Свидетелствува, че неговата работа била да се дадат парите, той като пълномощник
да нареди от неговата сметка в другата сметка и да създаде организация, документално
нещата да бъдат оформени както трябва. По принцип преди работели с Нотариус Б. Б., но от
29.01.2020 г. никой нотариус не искал да работи с тях. Знае, че около 50 000 лв. били
преведени от сметката на Б. на сметката на В., която открили в Първа инвестиционна банка.
Твърди, че заемът бил върнат, което знае от годишната данъчна декларация на В. Б., която
7
той попълвал и бил длъжен да попълни какви заеми е давал и какви заеми е получил през
годината, а такъв заем нямал последните години. Той се занимава с личните му финанси. Не
знае кога е върнат заема, но със сигурност бил върнат, защото в последната му декларация,
такъв заем нямало.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 62/21.04.2021 год., постановено по гр. д. № 702/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Плевен е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 74 от ЗЗД.
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК в хипотезата на постъпило
възражение на длъжника срещу заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
установителните искове в чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съществуването на интерес от положителен
установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с
оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за заем не е
изпълнено, ищецът е платил вместо него, трябва да се приеме, че за него съществува интерес
от установяване на вземанията.
По иска с правна квалификация чл. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 74 от ЗЗД, безспорно се доказа наличието на следните факти: съществуването
на действителен договор за заем и точния размер на заетата сума, предаването, респективно
получаването на заетата сума, липсата на изпълнение на задължението за връщане, плащане
на чуждо задължение от лице, което има правен интерес.
От събраните по делото доказателства безспорно се доказа, че ответникът е бил
обвързан в облигационно отношение по силата на сключен договор за заем от 12.12.2013 г. с
В. К. Б., като по силата на този договор страните са постигнали съгласие по основните
8
елементи на договора за паричен заем. Безспорно е установено волеизявление от страна на
ответникът, че е приел и се е задължил да върне на заемодателя сумата от 54 000 лв., със
дата на падежа 19.12.2013 г.
Получавайки пък заемната сума ответникът предоставил на ищеца, също въз основа
на договор за заем от 12.12.2013 г. (същата дата) сумата от 30 000 лв. с падеж - 27.12.2013 г.
Заемополучателите по двата договора са получили за временно ползване сумите
предмет на договорите.
Задължените страни и по двата договора не са изпълнили задължението си договора
за заем да върнат получената в заем сума в определения срок. Съгласно закона при
определена дата на изпълнение (срока кани длъжника да изпълни) същите са изпаднали в
забава поради виновно неизпълнение на задълженията по договора.
На 27.07.2015 г. ищецът – длъжник по втория договор за заем, изпълнил
задължението на длъжника по първия договор за заем и платил на заемодателя В. Б.
заемната сума в размер на 54 000 лв., като се суброгирал в правата на кредитора Б..
Това вземане на 17.08.2016 г. и на 26.01.2017 г. Н.Д. прехвърлил на СТ. Д. с договори
за цесия.
Настоящия съдебен състав намира, че договора за цесия е също действителен
договор, сключен в предвидената от закона форма, по силата на който цесионерът СТ. Д. се
легитимира, като носител на вземането за сумата 34 000 лв., по договор за заем, като частен
правоприемник на суброгиралия се в правата на кредитора Н.Д. – ищец по настоящото
производство, по договора с В. Б. от 12.12.2013 г.
В случая тъй като частното правоприемство се основава на договор за цесия, следва
да се представят доказателства, че същата е съобщена на длъжника.
Представена е нотариално заверена покана до длъжника Д.В., в която изрично е
отразено, че му е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК от нотариуса. По отношение
на това връчване възражение относно нередовност на връчването с оглед нормата на чл. 99
от ЗЗД, от страна на длъжника не е направено. Поради тази причина настоящата инстанция
приема, че договора за цесия е произвел спрямо него действие от момента, в който той е
уведомен за прехвърляне на вземането съгласно нотариалната покана - 21.04.2017 г. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК.
Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл. 417 от ГПК, със
заповед за изпълнение на парично задължение спрямо ответника, за процесната сума, срещу
която ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същата.
Спорният въпрос е при частно правоприемство, основано на прехвърляне на
вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода преди издаване на заповедта за
изпълнение, легитимиран ли е цедентът да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по реда на чл. 417 от ГПК, респ. да предяви иска по чл. 422 от ГПК.
9
Разрешението на конкретния случай следва да бъде съобразено с наложеното в т. 4г
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС на РБ, ОСГТК по т. д. № 4/2013 г.
Съгласно цитираното тълкувателно решение в хипотезата на настъпило частно
правоприемство на страната на кредитора също няма пречка да се издаде заповед за
незабавно изпълнение в полза на правоприемника на посочения в документа по чл. 417 от
ГПК кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането.
Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде
установено с документ по чл. 417 от ГПК (например нотариално заверен договор за цесия),
тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички
индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението (само по
изключение разпоредбата на чл. 418, ал. 3 от ГПК предвижда различно доказване на
изискуемостта). В такъв случай този документ е основание за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо представяне и на
документа, установяващ вземането срещу неговия праводател. Когато частното
правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са
представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай
прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД).
В случая обаче, както заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, така и предявеният иск по чл. 422, ал 1 от ГПК са заявени от
цедента, след като е прехвърлил вземането преди издаване на заповедта за изпълнение,
което прави предявения иск неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първостепенният
съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
С оглед на гореизложеното Решение № 62/21.04.2021 год., постановено по гр. д. №
702/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен следва да се потвърди.
Пред въззивната инстанция ответникът не е претендирал разноски, а и такива не са
направени, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62/21.04.2021 год., постановено по гр. д. № 702/2020
г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11