№ 418
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000885 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника-
длъжник „КОНЦЕПТ ПРО“-ЕООД чрез пълномощника му адв.В. М. против
решение №962 от 04.08.2022 год. на СГС, ТО, VI-7 състав, постановено по
т.д.№ 2125/2021 год., с което е обявена неплатежоспособността на
дружеството с начална дата 20.08.2020г., открито е производство по
несъстоятелност, назначена е за временен синдик Е. Г.-Т., свикано е първо
събрание на кредиторите и в тежест на дружеството са възложени
разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е
подробно мотивирана. Твърди, че предвид извършени от дружеството сделки
след последното съдебно заседание, в което делото е прието за решаване, то
финансовото му състояние е стабилизирано, респ. задълженията му към
присъединения кредитор „Интернешънъл Асет Банк“-АД и кредиторите
„Трейд Проект България“- ЕООД и „Хаас България“-ЕООД са погасени. В
резултат на сключените два договора за даване вместо изпълнение от
18.07.2022 г. и от 20.07.2022 г. задълженията му към последните две
1
дружества били погасени. Твърди, че в резултат на тези сделки финансовото
състояние на дружеството е напълно различно от приетото от
първоинстанционния съд и не са налице основания за откриване на
производство по несъстоятелност.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца
„АПОГЕЙ-91“-ООД чрез пълномощника му адв.А. С., в който са изложени
подробни доводи за неоснователност на жалбата, като напълно се споделят
мотивите на първоинстанционния съд.
Във въззивната инстанция са приети нови писмени доказателства
по искане на ответното дружество – 1. Договор за даване вместо
изпълнение от 18.07.2022 г. между „Концепт Про“ ЕООД и „Трейд Проект
България“- ЕООД; 2. Договор за даване вместо изпълнение от 20.07.2022 г.
между „Концепт Про“ ЕООД и „Хаас България“ ЕООД; 3. Писмо на
„Концепт Про“ ЕООД до „Верт 1“ ЕООД от 18.07.2022 г.; 4. Писмо на
„Концепт Про“ ЕООД до „Верт 1“ ЕООД от 20.07.2022 г.; 5. Два броя
Удостоверения с изх.№№147 и 148, и двете от 09.08.2022г. от
„Интернешънъл Асет Банк“-АД; 6. Платежно нареждане от 07.10.2022г. за
сумата 388 595,23 лева; 7.Удостоверение изх.№203 от 24.10.2022г. от
„Интернешънъл Асет Банк“-АД и 8. Договор за заем от 18.07.2022г.
Прието е и заключение на съдебна финансово-икономическа
експертиза, която е дала и вариант на заключение при отчитане на новите
писмени доказателства, представени от ответника-жалбоподател.
Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
От събраните в първата инстанция писмени доказателства се
установява следното:
Производството пред първата инстанция е било образувано по молба на
„АПОГЕЙ-91“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност спрямо
ответника „КОНЦЕПТ ПРО“ ЕООД. Ищецът твърди, че е кредитор на последния за
продажната цена на доставени минерални торове, препарати и продукти за
растителна защита, за които са издадени фактури №№ 6301/25.03.2020г,
6302/25.03.2020г, 6304/25.03.2020г, 6379/23.04.2020г, 6380/23.04.2020,
2
6491/29.05.2020г, 6492/29.05.2020 и 6543/23.06.2020 на обща стойност 187 289,43
лева. През месец август 2020г. ответното дружество е върнало част от закупените
продукти, за което са издадени кредитни известия към фактури №6301/25.03.2020
и №6543/23.06.2020г. на обща стойност 12 875,93 лева, след които останало
непогасено задължение в размер на 174 413,50 лева, което се признава от
ответното дружество. Върху главницата са начислени и лихви за забава в размер
на 5 366,97 лева. Във връзка с непогасените задължения страните подписали
Споразумение за разсрочено плащане от 19.02.2021г, като при неизпълнение е
предвидена предсрочна изискуемост на всички вноски по него. Задълженията не са
изпълнение и след сключване на споразумението, което според ищеца се дължи на
неплатежоспособността на ответното дружество, евентуално неговата
свръхзадълженост.
Ответникът не е оспорил твърденията в молбата относно
кредиторовото качество на молителя, но твърди, че не е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като краткосрочните му вземания надхвърлят
краткосрочните задължения.
Съществуването на вземането за главница се признава от ответника
и в молба за потвърждаване на салда (л.30 от делото), и в Споразумение за
разсрочване на задължения от 19.02.2021г., съгласно което задължението в
размер на 174 413,50 лева с вкл. ДДС по посочените по-горе фактури и
натрупаната върху главницата мораторна лихва в размер на 5 366,97 лева
следва да се изплати от ответника в срок до 31.11.2021 на три вноски,
конкретно посочени в споразумението. Неизпълнението на която и да е
вноска прави вземането изцяло и предсрочно изискуемо. Между страните
няма спор, че задължението не е платено нито на уговорените в
споразумението падежи на отделните вноски, нито към момента.
Следователно от събраните доказателства безспорно се установява,
че „АПОГЕЙ-91“-ООД има изискуеми и непогасени вземания от ответника
„КОНЦЕПТ ПРО“ ЕООД за доставка на минерални торове, препарати и
продукти за растителна защита на обща стойност 174 413,50 лева и мораторна
лихва в размер на 5 366,97 лева, които сделки са търговски, тъй като и двете
страни по тях са търговци и са свързани с упражняваното от тях занятия -
чл.286 ТЗ, поради което молителят е активно легитимиран да иска откриване
на производство по несъстоятелност спрямо ответника.
По реда на чл.629, ал.4 ТЗ в производството е присъединена като
кредитор „ИНТЕРЕШШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“-АД, която, видно от представените с
молбата за присъединяване писмени доказателства, е кредитор на ответника по
силата на два договора за банков кредит, както следва: Договор за
инвестиционен кредит per. № ДК-495-006542- 33/23.11.2015г. и Договор за
кредитна линия с per. № ДК-495-006542-183/10.07.2017г. и Анекси към него от
04.10.2018г, 08.07.2019г и 10.07.2020г. Задълженията на ответника по договора са
обезпечени от дружествата „ХААС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „САРНО" ЕООД
„СИФАЛ"ЕООД. Не е спорно усвояването на сумите по договорите за кредит.
3
Съгласно заключението на ССЕ, неоспорена от страните (л.584 от
делото на СГС), задълженията на ответника към банката по нейни счетоводни
данни по двата договора за кредит са в размери както следва: по първия
договор с настъпил краен падеж на 31.10.2020г. - 106 160,80 лева -
главница, 274,25 лева - лихва по просрочена главница, 438,79 лева -
просрочени лихви по редовна главница, 19471,63 лева просрочени лихви по
просрочена главница и 2 777,82 лева - разноски; по втория договор с краен
падеж 31.08.2021г. - 400 000 лева - главница, 21083,33 лева - лихва по
просрочена главница, 3392,44 лева - просрочени лихви по редовна главница,
26090,28 лева - просрочени лихви по просрочена главница и 8864,93 лева -
разноски. Има осчетоводени задължения и по трети Договор за кредит от
06.11.2013 г. за 1 028 632,78 лева.
Или общо са осчетоводени задължения за 1 542 429,01 лева .
Посочено е, че според данни от счетоводството на ответника,
задълженията към банката са в общ размер на 1 080 352,50 лева, т.е. със
462 076,51 лева по-малко.
При така установените факти е установено по безспорен начин, че
молителят „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД е кредитор на „КОНЦЕПТ
ПРО“ ЕООД по твърдените два договора за банков кредит от 23.11.2015г и
10.07.2017г.
Крайните падежи по двата договора за кредит са настъпили и в
тежест на ответното дружество е да установи точното изпълнение на
задълженията си по тях. Затова банката като кредитор на ответника по
търговски сделки е активно легитимирана да иска откриване на производство
по несъстоятелност спрямо него.
Твърденията в молбата на присъединения кредитор не са оспорени
от ответното дружество в първоинстанционното производството.
Във въззивното производство са събрани нови писмени
доказателства, като е прието и заключение на финансово-икономическа
експертиза,изготвено от ВЛ М. С. /л.96/, която да установи действителното
финансово – икономическо състояние на дружеството-длъжник. Представени
са алтернативни варианти на заключението, установяващи показателите на
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на дружеството, като в
единия от вариантите са взети предвид и събраните в тази инстанция писмени
доказателства.
Видно от представените в настоящата инстанция Договор за даване
вместо изпълнение от 18.07.2022 г. между „Концепт Про“ ЕООД и „Трейд Проект
България“ ЕООД, както и Писмо на „Концепт Про“ ЕООД до „Верт 1“ ЕООД от
18.07.2022 г., чрез прехвърляне от „Концепт Про“ ЕООД на „Трейд Проект
България“ ЕООД на парични вземания срещу „Верт 1“ ЕООД в общ размер на 980
509 лева е извършено пълно погасяване на всички задължения на „Концепт Про“
ЕООД към „Трейд Проект България“ ЕООД в общ размер 988 948 лева. Печалбата
за „Концепт Про“ ЕООД от тази сделка е в размер на сумата от 8 439 лева.
4
От представените Договор за даване вместо изпълнение от 20.07.2022 г.
между „Концепт Про“ ЕООД и „Хаас България“ ЕООД и Писмо на „Концепт
Про“ ЕООД до „Верт 1“ ЕООД от 20.07.2022 г. се установява, че посредством
прехвърляне от „Концепт Про“ ЕООД на „Хаас България“ ЕООД на парични
вземания срещу „Верт 1“ ЕООД в общ размер 270 000 лева е извършено пълно
погасяване на всички задължения на „Концепт Про“ ЕООД към „Хаас България“
ЕООД, а именно задължения в общ размер на 288 818 лева. Печалбата за
прехвърлителя от тази сделка е в размер на сумата от 18 818 лева.
Във въззивното производство са приети като доказателства също и
Договор за заем от 18.07.2022 г. между „Концепт Про“ ЕООД и „Верт 1“ ЕООД и
Платежно нареждане от 07.10.2022 г. за сумата 388 595.23 лева.Тези доказателства
са приети като нови, установяващи факти, възникнали след подаването на
въззивната жалба. От същите се установява, че на 18.07.2022 г. между „Верт 1“
ЕООД като заемодател и „Концепт Про“ ЕООД като заемател е сключен Договор
за заем на сума в размер между 380 000 лв. и 390 000 лв., като точният размер на
заетата сума ще бъде определена в деня на извършване на банковия превод, което
следва да стане до 31.10.2022г. Същата е предназначена за погасяване на
задължения към „Интернешънъл Асет Банк“ АД и ще се равнява на пълния размер
на кредитните задължения на заемателя към банката. Уговорено е между страните,
че срокът за връщане на заема е до 31.12.2025г. при лихвен процент 2% от
постъпването на сумата по сметка за заемателя до пълното погасяване. От
представеното Платежно нареждане /л.47/ е видно, че на 07.10.2022 г. заемодателят
е превел на „Концепт Про“ ЕООД сумата 388 595.23 лева в изпълнение на
задължението си по договора за заем. Като основание за превода е записано: „за
пълно погасяване на договора за кредитна линия“. От представеното банково
удостоверение изх. № 203/24.10.2022 г. от „Интернешънъл Асет Банк“ АД се
установява, че към същата дата „Концепт Про“ ЕООД няма задължения към
банката. С тази сделка е възникнало ново дългосрочно задължение за „Концепт
Про“ ЕООД за връщане на сумата от 388 595.23 лева (със срок за връщане до
31.12.2025 г.), но от друга страна с получената сума е изплатено в пълен размер
кредитното задължение на дружеството по Договора за кредитна линия.
Вещото лице М. С. е дала вариант на финансовите показатели на
дружеството при отчитане на тези нови обстоятелства, настъпили след
постановяване на първоинстанционното решение.
На л.48 от заключението ВЛ е установило, че по данни от търговските
книги на „Интернешънъл Асет Банк“ АД и издаденото банково удостоверение, към
31.10.2022г. задълженията на „Концепт Про“ ЕООД, произтичащи от трите
договора за кредит, описани в установителната част на настоящото решение,
изцяло погасени.Към 31.10.2022г. в счетоводството на банката не се водят
вземания срещу това дружество.
Въпреки погасените задължения към „Интернешънъл Асет Банк“ АД и
„Хаас България“ ЕООД, за изследвания период – 31.12.2015г. до 31.03.2023г.,
финансовите показатели на дружеството постепенно, но сигурно се влошават. Това
5
се установява при проследяване на всички направени от ВЛ констатации в
заключението, неоспорено от страните. През посочения период дружеството не
отчита дълготрайни нематериални активи и дългосрочни финансови
активи.Дълготрайните активи представляват материални активи /земя, машини,
оборудване и транспортни средства – селскостопанска техника/, които намаляват
от 1 127 хил.лева към 01.01.2016г. до 0 лева към 31.12.2021г. Намалението се
дължи според ВЛ на начислена амортизация и продажба на дълготрайни активи
/земя/ през 2016г. и транспортна техника през 2020г.
През изследвания период – 2015 до 2023г. краткотрайните активи
представляват материални запаси /материали, продукция, стоки и незавършено
производство/, вземания и парични средства. Към края на периода общата
стойност на краткотрайните активи расте и към 31.12.2022г. достига до 3 038 хил.
лева. Увеличението на балансовата стойност е в резултат на ръст в размера на
вземанията, които преобладават в структурата на текущите активи.
На стр.25 от заключението ВЛ е проследило за изследвания период по
данни от счетоводните книги наличните парични средства на дружеството. Докато
към 31.12.2021г. по разплащателна сметка дружеството е разполагало с 14 029,56
лева, в края на 2022г. и 2023г. по сметката си вече не е разполагал с налични
парични средства.
Според алтернативния вариант на заключението /стр.27-28/, към
31.12.2022г. коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 1,1123, докато
към 31.03.2023г. /само за 3 месеца/ той е спаднал на 0,9700. Съдът възприема за
правилен и релевантен именно този вариант от заключението, тъй като при него
ВЛ е взело предвид отписаните по давност вземания на дружеството, отчетените
задължения към „Апогей-91“-ООД в размер на 174 413,50 лева, отчетените
задължения към НАП съгл. Приложение №5 към заключението, които са в размер
на 142 000 лева, отчетените задължения към „Верт-1“-ЕООД в размер на
388 595,23 лева съгласно банково извлечение от 07.10.2022г./л.47 от въззивното
дело/.Този коефициент е от съществено значение при преценката на финансовото
състояние на дружеството, тъй като показва отношението между краткотрайните
активи и краткосрочните задължения.Този коефициент показва способността на
дружеството да изплаща краткосрочните си задължения с наличнитекраткотрайни
активи. Неговата препоръчителна стойност е 1. По-високият коефициент показва
по-добра възможност за погасяване на текущите задължения.
В случая този коефициент е над 1, но според ВЛ тази по-висока стойност
е в резултат на нарасналия размер на вземанията спрямо нарастването на
краткосрочните задължения. Констатирало е забавяне в събираемостта на
вземанията, в т.ч. и над 5 г.Към 31.03.2023г. 28,77% или 1 241 107,44 лева от
несъбраните вземания са с произход от 2015 до 2017г.
Коефициента на бърза ликвидност е 0,9700./Таблица 17,
стр.28/.Препоръчителната стойност е около 1. Този коефициент показва
отношението между краткотрайните активи, намалени с материалните запаси и
краткосрочните задължения.Материалните запаси се приемат за бавноликвидни
6
активи, поради което след изключването им коефициента за бърза ликвидност дава
по-точна представа за текущата платежоспособност на дружеството. Коефициентът
показва способността на дружеството да изплаща краткосрочните си задължения с
наличните средноликвидни активи. В периода от края на 2021г. до 31.03.2023г.
дружеството не отчита материални запаси, същите са в диапазон между 1,75% до
9,08%, поради което те не оказват съществено влияние върху ликвидността.
Останалите коефициенти – за незабавна и абсолютна ликвидност
/Таблица №17/ още от 2015г. са все около 0. И двата коефициента имат еднакви
стойности, като за 2015, 2016 и 2017г. са 0, към 31.12.2018г. са 0,0231, за 2019г. –
0,0011,, за 2020г. – 0,0042, за 2021г. – 0,0045, а за 2022г. и към 31.03.2023г.
стойността им отново е 0, 0000. Следва да се отбележи, че препоръчителната
стойност на коефициента за незабавна ликвидност е над 0,50, а този за абсолютна
ликвидност – равен и над 0,30. Коефициента за незабавна ликвидност показва
каква е способността на дружеството да изплаща краткосрочните си/текущите
задължения с наличните бързоликвидни активи /сбора от краткосрочните
финансови активи и паричните средства, без вземанията и материалните запаси/.
Коефициентът за абсолютна ликвидност показва способността на дружеството да
изплаща краткосрочните си задължения с наличните парични средства.Видно е, че
дружеството не разполага с парични средства за покриване на текущите си
задължения, което е констатирано изрично в заключението на стр.25.
Съдът кредитира алтернативния вариант на заключението при отчитане
на коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост на дружеството
/Таблица №21, стр.30/, при който ВЛ е отчело обстоятелствата, отчетени и при
изчисляване на коефициентите за ликвидност.Тези коефициенти показват
отношенията между собствения капитал и задълженията. Според констатациите,
коефициентът на финансова автономност към 31.12.2022г. е 0,1128, а към
31.03.2023г. е 0,0880.Коефициентът на задлъжнялост към края на 2022г. е 8,8618,
а към 31.03.2023г. е 11,3699. От таблицата, проследяваща стойностите на тези
коефициенти от 2015г. до края на март 2023 г. е видно, че стойностите на
показателит се влошават.В резултат на отписване на вземания по давност
собственият капитал намалява. След отчитане на задълженията към „Апогей-91“-
ООД, НАП и „Верт-1“-ЕООД и коригиране на влиянието на компенсираните салда
се увеличава размера на привлечените средства /задълженията/, което оказва
негативно влияние на горните коефициенти.
При така установените факти се налага изводът, че влошеното финансово
състояние на дружеството, започнало още от началото на 2016г. е трайно, а не
с временен характер. Затова следва да бъде споделен извода на
първоинстанционния съд за основателност на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответника поради
неплатежоспособност. Събраните в настоящата инстанция писмени доказателства
и ново заключение на СИЕ не променят този извод.
Както бе посочено и по-горе, към 31.03.2023г. дружеството ответник не
разполага с парични средства./стр.30 от заключението/. На въпроса Налице ли е
7
спиране на плащанията и от кой момент, вещото лице е дало отговор, че съгласно
оборотна ведомост на „Концепт Про“-ЕООД през 2022г. от разплащателни сметки
на дружеството са платени финансови разходи за общо 96 899,42 лева. Не са
представени обаче счетоводни справки за установяване датите, на които са
извършени плащанията.
При констатираното състояние на неплатежоспособност съдът следва да
определи началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която
длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично задължение
от посочения в разпоредбата на чл.608 ТЗ вид. За определяне на началната
дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността - непогасено изискуемо
задължение по чл.608, ал.1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за
погасяването му.
По делото е установено, че влошеното финансово икономическо
състояние на дружеството настъпва още през 2016г, но към този момент
същото няма доказано изискуемо и непогасено задължение. Най-ранното
такова след изпадане на дружеството в състоянието на неплатежоспособност
е задължението за плащане на цената на доставените стоки към молителя
„Апогей-91“ ООД по фактура № 6301/25.03.2020 г с падеж 20.08.2020г.
Следователно за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде
определена имено 20.08.2020 г, тъй като към нея едновременно са налице и
двата елемента на неплатежоспособността.
Съдът не може да вземе предвид в случая направеното плащане към
„Интернешънал Асет Банк“-АД от 07.10.2022г., тъй като погасяването е
направено след получен заем от „Концепт Про“-ЕООД. /л.46 и 47 от
въззивното дело/. Кумулативното наличие на двете предпоставки -
непогасено изискуемо задължение по чл.608, ал.1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му е била налице именно към 20.08.2020г.,
когато дружеството не е било в състояние да плати цената на доставените
стоки на кредитора „Апогей-91“ ООД. До същия извод е достигнал и
първоинстанционния съд.
Предвид изложеното и при съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №962 от 04.08.2022 год. на СГС, ТО,
VI-7 състав, постановено по т.д.№ 2125/2021 год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
8
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9