Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. София, 22.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ “В” въззивен
състав, на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
мл. с-я ВАЛЕРИЯ ДИЕВА
секретар Евдокия – Мария П.,
като разгледа докладваното от съдия Хайдукова гр.д. № 851
по описа за 2012 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 196 ГПК/отм./ - чл. 211 ГПК/отм./.
Образувано е по две въззивни жалби от ищците С.В.Т., Н.В.Т. и В.В.М.
срещу решение от 26.07.2011г. по гр.д. 872/2008г. по описа на СРС, 32 –ри
състав, с което са отхвърлени предявените от ищците субективно и обективно
съединени искове с дадена от първоинстанционният съд правна квалификация по чл.
79 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 109 ЗС срещу ответниците „Ч.Е.Б.“ АД и „Ч.Р.Б.“
АД, и срещу постановеното в процедура по чл. 193 ГПК/отм./ решение от
25.03.2013г. по гр.д. 872/2008г. по описа на СРС, 32 –ри състав, с което е
оставена без уважение молбата на ищците за допълване на постановеното по делото
решение с произнасяне по иск за предаване на владението на старото ел. табло на
сградата и заплащане на обезщетение за времето, в което ответникът е забавил предаването
му. Жалбоподателите поддържат обжалваните решения да са неправилни и молят за
тяхната отмяна и връщане на делото за разглеждане на друг състав на СРС. Излагат
първоинстанционният съд да е постановил актът си по съществото на спора, без да
обсъди събраните по делото доказателства в тяхната пълнота. Безспорно по делото
се установяват както незаконосъобразните действия от служители при ответниците,
така и търпените от ищците вреди, като независимо от последното съдът е
отхвърлил исковете като недоказани. Решението е постановени и при неправилно
приложение на материалния закон като първоинстанционният съд е дал неправилна
правна квалификация на предявените искове. Правилната правна квалификация на
претенциите е по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото се претендира
обезщетение от неправомерни действия на служители на ответните дружества. В
хода по същество на правния спор молят обжалваните решения да бъдат отменени по
поддържаните в жалбата доводи, като въззивният съд постанови друг акт по
съществото на спора и уважи предявените искове като основателни и доказани.
Правят искане за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемият ответник, „Ч.Е.Б.“
АД, оспорва подадените жалби като неоснователни. Поддържа да не е активно
легитимиран по предявените срещу него искове, доколкото въведените с исковата
молба на ищците твърдения са във връзка с осъществяваната от втория ответник
дейност по Р.на ел. енергия и липсват твърдения за неправомерни действия от
страна на служители на „Ч.Е.Б.“ АД. По изложените мотиви моли за оставяне в
сила на обжалваните решения и за присъждане на разноски за пред въззивната
инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият ответник, „Ч.Р.Б.“
АД, оспорва подадените жалби като неоснователни. Поддържа обжалваните решения
да са правилни. В рамките на предоставените му от закона компетенции е изпълнил
задълженията си като електроразпределително предприятие да постави ново табло
на фасадата на сградата, в която съсобственици са ищците, като последното си
задължение е извършил при спазване на материалния закон – чл. 120 ЗЕ. Правилна
е и дадената от СРС правна квалификация на исковете, като установената
облигация между страните изключва възможността от ответника да бъде търсена отговорност
по реда на непозволеното увреждане. Правилни са и изводите на СРС за липса на
противоправно поведение на служители при ответника и за недоказаност на
претенцията на ищците за търпени от последните вреди. По изложените мотиви моли
за оставяне в сила на обжалваните първоинстанционни решения и за присъждане на
разноски по делото.
Настоящият състав на въззивния
съд при извършена проверка по чл. 209 ГПК/отм./ намира обжалваните съдебни
решения за валидни и допустими.
Досежно правилността на решенията
съдът приема, че на първо място следва да се произнесе по правилността на
постановеното по реда на чл. 193 ГПК/отм./ решение от 25.03.2013г. по гр.д.
872/2008г. по описа на СРС, 32 –ри състав, с което е оставена без уважение
молбата на ищците за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне
по иск за предаване на владението на старото ел. табло на сградата и заплащане
на обезщетение за времето, в което ответникът е забавил предаването му.
Предвид установения с нормата на чл.
2 ГПК/отм./ принцип на диспозитивното начало в гражданския процес съдебните
производства започват по молба на заинтересованите страни. Задължението за съда
е да разгледа адресираната към него молба за защита и съдействие като досежно
предмета и вида на търсената защита съдът е ограничен от сочените с молбата на
ищеца обстоятелства и заявен петитум.
Видно от съдържанието на сезиралата
съда искова молба вх.н. 1917/14.01.2008г. по описа на СРС на С.В.Т., Н.В.Т. и В.В.М.,
с последната не е заявено искане до съда за предоставяне на защита на техни
имуществени права по иск за предаване на владението на старото ел. табло на
сградата и заплащане на обезщетение за времето, в което ответникът е забавил
предаването му, предвид на което и с оглед установеното диспозитивно начало в
гражданския процес, първоинстанционният съд не дължи произнасяне по претенция с
цитирания петитум. В този смисъл и правилно с обжалваното и постановено по реда
на чл. 193 ГПК/отм./ решение от 25.03.2013г. по гр.д. 872/2008г. по описа на
СРС, 32 –ри състав, първоинстанционният съд при стриктно спазване на
процесуалния закон е оставил без уважение молбата на ищците по последната норма
за допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по последното искане
и същото решение следва да бъде оставено в сила от въззивната инстанция.
Досежно правилността на
обжалваното решение от 26.07.2011г. по гр.д. 872/2008г. по описа на СРС, 32 –ри
състав, с което са отхвърлени предявените от ищците субективно и обективно
съединени искове с дадена от първоинстанционният съд правна квалификация по чл.
79 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 109 ЗС срещу ответниците „Ч.Е.Б.“ АД и „Ч.Р.Б.“
АД, въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба от ищците С.В.Т., Н.В.Т. и В.В.М. срещу ответниците „Ч.Е.Б.“ АД
и „Ч.Р.Б.“ АД, с предходна търговска фирма „Е.С.“ АД. Ищците са изложили
твърдения да са съсобственици на сграда, находяща се на адрес гр. ********,
като поддържат правата им върху първи и втори етаж да са безспорни, а за трети
етаж и таванското помещение да има висящи съдебни дела. Излагат до собствените
им имоти да се доставя електрическа енергия от първия ответник и същата да се
разпределя от втория ответник. Поддържат като собственици на имотите редовно да
са си плащали всички сметки за доставяната им ел. енергия и дори при случаи на
надписване на сметките им за ел. енергия са постигали съгласие с ответниците и
отново заплащали сметките си. На
11.12.2007г. на входната врата на сградата е залепено съобщение от „Е.С.“ АД, с
което ги уведомяват за осигуряване на достъп и изнасяне на елтаблото и
поставяне на външно елтабло. Подават писмена жалба срещу последното, доколкото
не са уведомени предварително и не е взето тяхното съгласие за последното. Независимо
от жалбата им на 12.12.2007г. идват служители от „Е.С.“ АД и въпреки присъствието
на полиция, която им разпорежда да не влизат в сградата, е поставено от тях на фасадата на сградата голямо елтабло на
около 30 – 40 см. от прозореца на партерния апартамент, пробити са над 30 дупки
и окачени външни кабели с дължина над 15 м., които създават опасност за
сградата и минаващите по тротоара пешеходци. На следващия ден е прекъсната
съществуващата вътрешна инсталация и свързана изградената външна такава на
фасадата на сградата на ул. ********. Ищците излагат последните действия на
служители на „Е.С.“ АД да са извършени в нарушение на действащите общи условия
на ответника, като същият нито е уведомил с достатъчен срок потребителите ищци
за предстоящата подмяна на елтаблото, нито е получил тяхното съгласие, като
таблото е монтирано на опасно място, вместо на предварително съгласуваното
между представител на ответника и ищците -на оградата на дворното място. На
гореизложените обстоятелства ищците заявяват претенциите си към съда за
осъждане на ответниците да преместят за своя сметка съоръжението – касета за Р.на
електрическа енергия, на място отдалечено от стените на къщата, както и за
присъждане на обезщетения за търпени от последните действия на служители на
ответника вреди. След дадени указания на съда ищците са уточнили вида на
вредите и претендирания размер на обезщетенията, като съдът във връзка с
даденото с молба от 26.06.2012г. уточнение от ищците отчита да липсват изложени
обстоятелства за активна солидарност, предвид на което и съобразно даденото
уточнение със същата молба от ищците да имат равни права при ползване на
сградата, приема претенциите за обезщетения да са заявени от всяка от ищците за
1/3 част от общо посочените с исковата молба и с молба -уточнение от
19.02.2008г. суми.
При гореизложените обстоятелства
по исковата молба настоящата съдебна инстанция приема първоинстанционният съд
да е сезиран с искане от ищците за защита и съдействие на имуществените им
права по действащи между тях като потребители и ответниците облигации по
доставка и Р.на електрическа енергия, които възникват между ищците като
собственици и потребители на електрическа енергия, доставяна до собствения им
имот по смисъла на параграф 1, т. т. 41б от ДР на ЗЕ, на основание чл. 98 а ЗЕ с
крайния снабдител „Ч.Е.Б.“ ЕАД и на основание чл. 104 а ЗЕ с електроразпределително
предприятие „Ч.Е.Б.“ ЕАД, с предходна фирма „Е.С.“ ЕАД.
Ищците са изложили ясни и непротиворечиви
твърдения с исковата си молба да са потребители на електрическа енергия,
доставяна им от първия ответник „Ч.Е.Б.“ АД до собствения им имот, като
последната доставка във връзка с чл. 98 а ЗЕ се извършва при договор за
продажба на ел. енергия при публични известни общи условия. Ищците и изрично са
легитимирали интересът си от предявените срещу този ответник искове с липсата
на отговор от ответника по адресираните към него молби и жалби във връзка с
описаните в исковата молба действия на служители на „Е.С.“ АД, като ищците
приемат последния да е длъжен съобразно общите му условия да отговори на всяка
жалба на потребител.
И по отношение на втория ответник
„Ч.Р.Б.“ АД, с предходна търговска фирма „Е.С.“ АД, ищците са изложили твърдения описаните в исковата
молба действия на служителите му да са в нарушение на установените с ОУ на
разпределителното предприятие права и задължения на същото, както и в нарушение
на правата им на крайни клиенти използващи електроразпределителната мрежа, към
която са присъединени, и която по лиценз се обслужва от ответника „Ч.Р.Б.“ АД.
Гореизложените обстоятелства и
петитум по исковата молба на ищците, настоящият състав на съда по изложените
мотиви приема да сочат на предявени искове за реално изпълнение и обезщетение
за лошо изпълнение от ответниците на договорните им задължения по действащите
между страните облигации по продажба на електрическа енергия и по Р.на
електрическа енергия, като основанието на предявените искове е нормата на чл.
79 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ срещу първия ответник, респективно чл. 79 ЗЗД, вр. чл.
104 а ЗЕ срещу втория ответник. В този смисъл е задължителната практика на ВКС
по ТР 4 от 29.01.2012г. по т.д. 4/1012г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд правилно
е приложил материалния закон, като е дал последната правна квалификация на част
от предявените искове, но е нарушил същия като е дал квалификация на исковете
за обезщетение в общ размер за трите ищци от сумата 3 600 лв. по чл. 59 ЗЗД, и по исковете за реално изпълнение от ответниците по премахване на
поставената в нарушение на закона касета за Р.на ел. енергия по чл. 109 ЗС.
Искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен
и намира приложение, когато в закона не е предвиден друг ред за защита, което
обстоятелство не е налице в процесната хипотеза, доколкото за увредения
имуществен интерес на ищците по гореизложените мотиви на съда е предвидена
възможност за обезвреда чрез претендиране на обезщетение за лошото изпълнение
на облигацията по чл. 79 ЗЗД. На самостоятелно основание и в исковата молба не са изложени от ищците никакви
обстоятелства и твърдения за обедняване на ищците и обогатяване на ответниците,
които да обосновават дадената от първоинстанционният съд квалификация на
исковете по чл. 59 ЗЗД.
Неправилна е и дадената от
първоинстанционният съд правна квалификация по иска за реално изпълнение на
договора чрез преместване на разпределителната кутия на безопасно разстояние от
стените на собствената на ищците сграда. Изложените по исковата молба твърдения
на ищците са последното искане да се заявява пред съда с оглед точното
изпълнение от ответника „Ч.Р.Б.“ АД на задължението му като притежател на
лицензията за извършване на дейност по Р.на ел. енергия за района на гр. София
да монтира съоръженията от електроразпределителната мрежа при спазване на
закона и приетите от същия ОУ по договора между страните. Последната облигация
между страните и заявено искане за реалното изпълнение от ответника на
задълженията му по същата облигация сочи на интерес за ищците от предявяване на
иск за реално изпълнение по чл. 79 ЗЗД, а не на такъв по чл. 109 ЗС. Ищците
изрично са извели интересът им от търсената защита да следва от неправилното
изпълнение от ответника на задължението му за Р.на електрическа енергия при спазване
на законовите изисквания за безопасност за крайните клиенти, както и са заявили
искане последните права от ответникът „Ч.Р.Б.“ АД да следва да бъдат упражнени
в съответствие със задълженията на разпределителното дружество по ЗЕ,
поднормативните актове по приложението му и действащите ОУ, което определя и
предявеният иск да е облигационен такъв по чл. 79 ЗЗД, а не иск за собственост
по чл. 109 ЗС.
Първоинстанционният
съд макар и да не е дал правилната правна квалификация на част от предявените
искове е разгледал правилните факти, така, както са въведени с исковата молба,
предвид на което и постановеният съдебен акт в тази му част по искове, с дадена
от СРС квалификация по чл. 59 ЗЗД и чл. 109 ЗС, е допустим – съдът е разгледал
предявения иск, но неправилен с оглед на неправилното приложение на материалния
закон при даване на правна квалификация на иска за неимуществени вреди и
решението в частта, с която исковете са отхвърлени следва да бъде отменено и постановено
друго по предявените искове с правилна правна квалификация – чл. 79 ЗЗД.
При горната правна квалификация
на исковете досежно основателността на същите съдът намира следното:
По вече изложените мотиви ищците
и ответникът „Ч.Е.Б.“ АД са обвързани от облигация по договор за продажба на
електрическа енергия, възникващ по силата на закона – чл. 98 а ЗЕ при общи
условия, задължителни за клиентите, без необходимост от изрично писмено
приемане. Задълженията на ответника по същата облигация са такива по доставка
на електрическа енергия и продажбата и на потребителите ищци, общо очертани в
нормата на чл. 98а ЗЕ и уредени в детайли в приетите по делото ОУ на „Ч.Е.Б.“
АД. Ищците дори не са изложили в исковата молба твърдения за липса на
изпълнение или лошо изпълнение от крайния снабдител на ел. енергия - „Ч.Е.Б.“
АД, като описаните действия по липса на отговор на адресирани до него жалби не
се намират, и съобразно изложените твърдения, във връзка с описаните вреди и
иск за изпълнение на договора по Р.на ел. енергия, предвид на което и изковете
срещу същия ответник се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. За пълнота на изложението следва да бъде добавено, че видно от
приложената лицензия на „Ч.Е.Б.“ АД същото дружество няма задължения във връзка
с поддръжката и изправността на електроразпределителната
мрежа, предвид на което и основаните на неправилно монтиране на съоръжения от
последната искове, се явяват неоснователни срещу ответника „Ч.Е.Б.“ АД.
По отношение на предявените
субективно съединени искове срещу ответника „Ч.Р.Б.“ АД съдът приема следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото доказателства за право на собственост на ищците върху
индивидуални обекти, свързани с електроразпределителната мрежа, към която са
присъединени, съдът приема по делото да се установява ищците и ответникът „Ч.Р.Б.“
АД, като притежаващ лицензия за извършване на Р.на ел. енергия на територията
на гр. София, да се намират в облигационни отношения по договор за Р.на
електрическа енергия при общи условия по чл. 104 а ЗЕ. На основание чл. 104 а,
ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия на електроразпределителното дружество
влизат в сила и за крайните клиенти, без да е необходимо изричното им писмено
приемане, като ищците и не са оспорили последното обстоятелство. Съобразно чл.
1 от ОУ със същите се уреждат условията, при които потребителите присъединени
към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД могат да използват електроразпределителната
мрежа, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда потребител на електроразпределителната
мрежа да е всяко лице, чийто обект е присъединен към тази мрежа по реда на
действащото законодателство. В чл. 12 от ОУ са разписани задълженията на
електроразпределителното предприятие, вкл. в т. 3 – да обслужва интересите на
отделните потребители и обществото като обезпечава сигурност на снабдяването,
непрекъснатост и качество на ел. енергията, ефективно използване на енергията,
опазването на околната среда и съхраняването на здравето, живота и
собствеността на гражданите. В чл. 13 от ОУ са разписани правата на
електроразпределителното предприятие по договора и конкретно по извършване от
негови служители на дейности, свързани с експлоатацията и контрол на
енергийните съоръжения, собственост на енергийното предприятие, и на средства
за търговско измерване, които са разположени в имота на потребителя; да
упражнява контрол по изпълнение на задълженията на потребителя по ОУ, като при
констатирани неизпълнения да съставя констативен протокол; да подменя по своя
инициатива съществуващите средства за търговско измерване с нови, или с други с
по-добри характеристики, като състави констативен протокол по реда на ОУ; да
ползва безвъзмездно части от сгради и огради за монтиране на средства за
търговско измерване и друг съоръжения, свързани с доставката на електрическа
енергия на потребителите, като осигурява
техническа безопасност и предприема мерки за недопускане на вреди и др. В чл.
15 от ОУ са уредени правата и задълженията на потребителите, вкл. по т. 2 да
осигуряват безпрепядстван достъп на представители на електроразпределителното
предприятие в имота си за монтиране, проверка, ремонт, замяна на електрически
съоръжения и средства за търговско измерване, както и за измерване, в случай,
че те се намират след границата на собственост на имота и без предварително
писмено уведомление. Идентично задължение е установено и в чл. 26 от ОУ.
Страните не спорят, а и от събраните
по делото доказателства -протокол от 13.12.2007г.,
протокол от 20.12.2007г. и свидетелските показания на св. Д., се установява от
служители на „Е.С.“ АД, с настояща фирма „Ч.Р.Б.“ АД, да е извършен на
12.12.2007г. монтаж на ново електромерно табло на фасадата на сградата на ул. ********.
Сем. Т. са се противопоставили на извършването на дейности по прекъсване на
вътрешната ел. инсталация и не са допуснали служителите на „Е.С.“ АД в
сградата. Представени са и три жалби от ищците до ответника, както с дата
11.12.2015г., така и с дата 14.12.2007г., с които изрично са се
противопоставили на извършваните от служители на ответника действия. На
13.12.2007г. електромерите от вътрешното табло са демонтирани и на тяхно място
са монтирани нови в изнесеното външно табло на фасадата на сградата, за което е
и съставен протокол от същата дата. Протоколът не е подписан от страна на
потребители от адреса, при кредитиране на заключението по приетата СГЕ.
Противно възраженията по исковата
молба на ищците липсва разписано в закона или ОУ задължение на електроразпределителното
предприятие да предупреждава потребителите или да взема тяхното съгласие за
извършване на дейности по смяна на средства за търговско измерване, както и по
преместване на електроразпределителни съоръжения от едно място на друго.
Последното право на електроразпределителното предприятие е изрично разписано в
цитираната разпоредба на чл. 13 от ОУ, задължителни за ищците, като в същите е
разписано и корелативното задължение на потребителите да търпят последната
промяна и осигуряват безпрепядстван достъп на служителите на
електроразпределителното предприятие за извършване на дейностите по поддръжка и
подмяна на средствата за търговско измерване и на електроразпределителни
съоръжения и без предварителното им уведомяване.
Неоснователни са и възраженията
на ищците, че ответникът електроразпределително предприятие няма право по своя
преценка да определя мястото, на което ще бъдат разположени елементите от
електроразпределителната мрежа и средствата за търговско измерване/СТИ/. С
изричната законова разпоредба на чл. 120, ал. 2 от ЗЕ е предвидено правото на
операторът на електроразпределителната мрежа да определя вида, броя и мястото
на монтиране на измервателните уреди и съоръжения, като с разпоредбата на ал. 1
на чл. 120 ЗЕ е предвидено, че СТИ е собственост на електроразпределителното
предприятие и следва да бъде разположено до или на границата на имота на
клиента. В последния смисъл е и нормата на чл. 67, ал. 3 ЗЕ, която предвижда
правото на операторът на електроразпределителна мрежа да ползва безвъзмездно
части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения.
Законовоустановеното право на
електроразпределителното дружество е намерило уредба и в ОУ, действащи между
страните, като с чл. 19 от същите е предвидено средството за търговско измерване
да се поставя на място, определено от електроразпределителното предприятие,
като за жилищни сгради, които не са етажна собственост, каквато твърдят и
ищците да е сградата на ул. ********, мястото е „до или на границата на имота
на потребителя, включително на фасадата на сградите на потребителите“.
Предвид горната нормативна и
договорна уредба на облигацията между страните по Р.на електрическа енергия
действията на служители на „ЕлектроР. Столично“ АД по поставяне на електромерно
табло/кутия/ с електромери – средства за търговско измерване на доставяната до
имотите в сградата на ул. ******** електрическа енергия, на границата на
собственост на имота – на фасадата на сградата, е позволено от закона и
договора между страните действие и е в изпълнение на задълженията на
електроразпределителното предприятие, а за ищците е налице принципно законово задължение
да търпят същото съоръжение. В последния смисъл е и цитираното от ищците
решение 75 от 25.03.2013г. по гр.д. № 864/2012г., Г.К., I ГО на ВКС, като за пълнота на изложението следва да бъде
добавено, че по настоящото дело не се установява в кутията, монтирана на
стената на сградата на ул. ********, да са поставени средства за търговско измерване на други
потребители, извън същата сграда.
По вече изложените мотиви на съда
електроразпределителното предприятие е длъжно да упражнява възложените му права
и задължения по Р. на електрическа енергия, включително по поставяне на
средства за търговско измерване и на други електроразпределителни съоръжения, при
спазване на действащото законодателство – чл. 3 от ОУ, както и при съблюдаване
на интересите на отделните потребители и обществото като обезпечават сигурност
на снабдяването, непрекъснатост и качество на ел. енергия, ефективно използване
на енергията, опазването на околната среда и съхраняването на здравето, живота
и собствеността на гражданите – чл. 12, т. 3 ОУ.
От приетите по делото и
неоспорени от ответника доказателства – допълнение към протокол № 10 – корекция
по т. 2 от 11.12.2010г. за проведено заседание на Комисията по чл. 196 от ЗУТ,
назначена със заповед № РД – 20-12/01.07.2008г. на Директора на Дирекция
„Контрол по строителството“ СО, писмо от Кмета на Район Триадица към Столична
община от 04.02.2010г. писмо от Кмета на
Район Триадица към Столична община от 22.11.2010г., и писмо от
Кмета на Район Триадица към Столична община от 28.03.2011г., съдът
приема по делото да се установява, че от комисията по чл. 196 ЗУТ към СО е
взето решение поставените на по фасадата на сградата на ул. ******** от „Ч.Р. Б.“
АД кабели към монтираната на същата фасада кутия със средства за търговско
измерване да са опасни и неподходящи като местоположение. Изпращани са писма на
„Ч.Р. Б.“ АД и на собствениците на имота с указания по чл. 196 ЗУТ и
задължаване на основание чл. 223 ЗУТ за предприемане на действия по премахване
на опасните и с неподходящо положение електрически кабели на фасадата на
сградата, находяща се на ул. ********.
Предвид цитираните разпоредби на
чл. 3 и чл. 12, т. 3 от ОУ, действащи между страните, установеното по делото
монтиране на кабелите към електромерното табло на фасадата на сградата на ул. ********,
по начин същите кабели да са опасни, както за сградата, така и за минаващите по
тротоара хора и собствениците на сградата, е лошо/ некачествено изпълнение от
страна на „Ч.Р. Б.“ АД на задълженията му по действащата между страните
облигация по Р. на електрическа енергия, срещу което потребителите ищци имат
признато от закона и договора право на защита по чл. 79 ЗЗД да претендират
точно изпълнение на договора и обезщетение за лошото му изпълнение.
Предявеният от ищците иск за
реално изпълнение по чл. 79 ЗЗД настоящият състав на съда намира за частично
основателен срещу ответника „Ч.Р. Б.“ АД в частта по отношение на искането за
премахване от фасадата на сградата, находяща се на ул. ********, гр. София, на
поставените на същата чрез механизми за прикрепяне електрически кабели с
дължина около петнадесет метра, за която част от монтираното от ответника
съоръжение, се установява по делото ответникът да е изпълнил лошо договорът
между страните като е нарушил договорните си задължения по Р. на електрическа
енергия при съблюдаване на интересите на отделните потребители и обществото
като обезпечава сигурност на снабдяването, опазването на околната среда и
съхраняването на здравето, живота и собствеността на гражданите – чл. 12, т. 3
ОУ. Останалата част от съоръжението – ел. табло и поставени в същото средства
за търговско измерване, не се установи по делото да е монтирана в нарушаване на
закона или договора от ответника „Ч.Р. Б.“ АД, предвид на което и в тази част
искът на ищците за преместване на елтаблото и поставени в същото средства за
търговско измерване като неоснователен ще бъде отхвърлен, като в правомощията
на „Ч.Р. Б.“ АД е да осигури свързване на същите по безопасен начин.
Предвид горните мотиви на съда за
установено по делото лошо изпълнение от „Ч.Р.
Б.“ АД на задълженията му по процесния договор в частта по поставените по
фасадата на сградата на ищците опасни електрически кабели, за ищците е налице
право да търсят обезщетение от нанесените им с последните действия вреди.
Доказват имуществени вреди от увреждане на мазилката на сградата чрез поставените 35 броя дупки за закрепване
на кабели, като необходимите средства за възстановяване на мазилката при
кредитиране на заключението по СТЕ и отчитане броя дупки за описаните кабели,
съдът определя на сумата 245 лв./(280:40).35=245/. За 1/3 част от последната
сума и следва да бъде уважен искът на всяка от ищците срещу ответното дружество
„Ч.Р. Б.“ АД, като за горницата до пълния общо предявен размер от сумата 3 200
лв. исковете се явяват неоснователни.
Неоснователни са и заявените от
ищците претенции за имуществени вреди в размер на сумата 2 500 лв. –
разходи за демонтиране на новото табло на фасадата на сградата, сумата
1 800 лв. – за възстановяване на вътрешната инсталация, и 500 лв. – обезщетение за липсващи от вътрешната
инсталация три електромера и един часовник. По вече изложените мотиви на съда
предвид установената нормативна уредба единствено ответникът като притежател на
лицензията по Р. на електрическа енергия на територията на гр. София, има
правомощията по монтиране, преместване, поправка и т.н. на
електроразпределителни инсталации и средства за търговско измерване на
доставяна електрическа енергия, предвид на което и предявените от ищците искове
да им бъдат присъдени разноски за това, те да извършат промяна на свързването
на новото и старото елтабло се явяват неоснователни. Отделно от горното и в
частта, в която съдът е преценил част от съоръженията – кабели към елтаблото на
фасадата на сградата на ул. ********, да са монтирани в нарушение на закона и
договора между страните, съдът ще постанови по предявения от ищците иск премахването
има за сметка на ответника. В останалата
част не се установяват действия на ответника в нарушение на договора и по
същата причина отговорността му не следва да бъде ангажирана по предявените от
ищците искове за имуществени вреди. Не се доказва липса на собствени на ищците
части по вина на лошо изпълнение на ответника, предвид на което и искът по чл.
79 ЗЗД за сумата 500 лв. също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото не са събрани никакви доказателства
за преживян от В.М. и С.Т. стрес, уплах и чувство на беззащитност в резултат от
действията на служители на ответника на дата 12.12.2007г., когато са опитали да
влязат в къщата на ул. ********. Доказателствената тежест за установяване на
последните вреди, както и за установяване противоправно поведение на служители на
ответника „Ч.Р. Б.“ АД, което да е във връзка с преживени от ищците отрицателни
емоции, е за последните. При горната доказателствена тежест по делото не се
установява на първо място противоправност в поведението на служителите на „Ч.Р.
Б.“ АД, доколкото именно по силата на сключения договор между страните същите
имат право на безпрепядстван достъп до СТИ и когато същото се намира зад
границата на собственост на имота на потребителите, без предварително да са
уведомили последните. Независимо от последното им право и с оглед заявения
отказ от две от ищците и указания на органите на МВР служителите са се
съобразили с предписанието на последните и не са влезли в имота. На второ място,
освен че липсват събрани доказателства
за преживен стрес и уплах от ищците, видно и от изложението по ИМ самите ищци
излагат обстоятелства изключващи последните негативни изживявания – категорично
противопоставяне на исканията на служителите на „Ч.Р. Б.“ АД, извикване на
полиция, подаване на жалби и заключване на имота.
Частично са основателни
предявените от ищците искове по чл. 79 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
търпените от тях неимуществени вреди изразяващи се в изживените неудобства от
монтираните опасни кабели към поставеното на фасадата на сградата елтабло. Последните
неимуществени вреди са пряка и нормална
последица от живеенето в имот с поставени опасни съоръжения по същия, като за
вредите свидетелстват и множеството представени по делото писма до ответника,
Столична община и други институции, преписки и процедури, в които ищците са
били принудени да участват, за да защитят правото си на безопасна доставка на ел. енергия и безопасно ползване на собствения
им имот. При определяне на размера на дължимото за същите вреди обезщетение във
връзка с чл. 52 ЗЗД съдът отчита периодът през който вредите са търпени от
12.12.2007г. до 14.01.2008г., както и да не се установява същите да са били с
интензитет над нормалния такъв, предвид на което и определя за справедливо
обезщетение в размер на по 100 лв. за всяка от ищците. За последната сума и
следва да бъдат уважени исковете по чл. 79 ЗЗД и отхвърлени за разликата до
пълния общо претендиран размер от
3 600 лв.
С оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция право на разноски съобразно уважената /отхвърлената част от исковете имат
и двете страни.
На първо място исковете срещу
ответника „Ч.Е.Б.“ АД са изцяло отхвърлени, предвид на което и на основание чл.
64, ал. 2 ГПК/отм./, вр. чл. 64, ал. 5 ГПК/отм./ на последния ответник следва
да бъдат присъдени претендираните с молба на л. 174 от делото на СГС разноски
за представляването му от юрисконсулт за изрично посочената сума от 300 лв.
Ищците доказват разноски общо по
предявените субективно и обективно съединени искове в размерът посочен с
писмената им защита от сумата 1051 лв. Предвид уважената част на исковете им
имат право на разноски срещу ответника „Ч.Р. Б.“ АД за сумата 266,69 лв.
Ответникът „Ч.Р. Б.“ АД с
депозирания писмен отговор на въззивната жалба е заявил искане за присъждане на
разноски за представляването му от юрисконсулт в установените с Наредба
1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед отхвърлената
част на исковете и при съблюдаване на минималните размери по Наредба 1/2004г.
на ответника следва да бъдат присъдени разноски за сумата 619,38 лв.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 26.07.2011г. по гр.д. 872/2008г. по описа на СРС, 32 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от С.В.Т., ЕГН **********,
Н.В.Т., ЕГН **********, и В.В.М., ЕГН **********, искове срещу ответника „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *********, и ответника „Ч.Р. Б.“ АД, ЕИК *********, по чл. 109 ЗС за
осъждането им за преместване на съоръжението – касета за Р. на ел. енергия на
място, отдалечено от стените на къщата, и иск по чл. 59 ЗЗД за сумата
3 600 лв. – за обезщетение за създаване на неудобство от наличието на
съоръжение, монтирано на границата на имота им, както и в частта по отхвърлени
искове на ищците С.В.Т., ЕГН **********, Н.В.Т., ЕГН **********, и В.В.М., ЕГН **********,
срещу ответника „Ч.Р. Б.“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл. 79 ЗЗД за
сумата общо 245 лв. – обезщетение за нанесените вреди на фасадата на сградата
на адрес гр. ********, от поставените от ответника електрически кабели с
дължина 15 метра, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Ч.Р. Б.“ АД, ЕИК *********,
по предявени от ищците С.В.Т., ЕГН **********, Н.В.Т., ЕГН **********, и В.В.М.,
ЕГН **********, искове по чл. 79 ЗЗД да премахне монтираните в нарушение на
договора между страните на фасадата на сградата, находяща се на адрес гр. *********,
електрически кабели с дължина 15 метра, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им
част за премахване на останалите части от съоръжението – елтабло/кутия, и
разположените в същата средства за търговско измерване, срещу ответника „Ч.Р. Б.“ АД, ЕИК *********.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.Т.,
ЕГН **********, Н.В.Т., ЕГН **********, и В.В.М., ЕГН **********, искове срещу
ответника „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********, по чл. 79 ЗЗД за осъждането му за
преместване на съоръжението – касета за Р. на ел. енергия на място, отдалечено
от стените на къщата, и по чл. 79 ЗЗД за сумата 3 600 лв. – за обезщетение
за създаване на неудобство от наличието на съоръжение, монтирано на границата
на имота им, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Ч.Р. Б.“ АД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ НА ВСЯКА ОТ ИЩЦИТЕ С.В.Т., ЕГН **********, Н.В.Т., ЕГН **********, и
В.В.М., ЕГН **********, ПООТДЕЛНО на основание чл. 79 ЗЗД сумата 81,67 лв. -
обезщетение за нанесените вреди на фасадата на сградата на адрес гр. ********,
от поставените от ответника електрически кабели с дължина 15 метра, и на
основание чл. 79 ЗЗД сумата 100 лв. -
обезщетение за търпените вреди от търпяното неудобство от монтираните в
нарушение на договора между страните на фасадата на сградата, находяща се на
адрес гр. ********, електрически кабели с дължина 15 метра, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата до пълните предявени размери от общо 3 600 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
26.07.2011г. по гр.д. 872/2008г. по описа на СРС, 32 с-в, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното в
процедура по чл. 193 ГПК/отм./ решение от 25.03.2013г. по гр.д. 872/2008г. по
описа на СРС, 32 –ри състав.
ОСЪЖДА „Ч.Р. Б.“ АД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ НА ВСЯКА ОТ ИЩЦИТЕ С.В.Т., ЕГН **********, Н.В.Т., ЕГН **********, и
В.В.М., ЕГН **********, поотделно на основание чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./ сумата
88,90 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН **********, Н.В.Т.,
ЕГН **********, и В.В.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ ВСЯКА ОТ ТЯХ ПООТДЕЛНО НА
„Ч.Р. Б.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК/отм./ сумата 206,46
лв. – разноски пред СГС.
ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН **********, Н.В.Т.,
ЕГН **********, и В.В.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ ВСЯКА ОТ ТЯХ ПООТДЕЛНО НА
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК/отм./ сумата 100 лв.
– разноски пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.