№ 2528
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100108249 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от М. Н. С., ЕГН **********, със съд.адрес: гр. София, ул. „*********
против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че М. Н. С. е
собственик на следните недвижими имоти: магазин, разположен на партера, от лявата
страна на вече възстановеният със Заповед РД 57-632/09.03.1993 г. на кмета на София
магазин, който също е разположен на партера, целия първи етаж на сградата, както и
зимнично и таванско помещение, а също и дворното място, където е построена сградата,
което дворно място съставлява парцел № 33 от кв. 154 по плана на гр. София, при съседи:
улица, Х.З.И., държавата, а съгласно скица № 28 от 23.04.2014 г., издадена от СО, Район
Възраждане - УПИ XXXIII - 14, с графична площ от 223 кв.м. 1 кв. 154 по ПУП на гр.
София, утвърден със Заповед РД-09-50-608/21.11.1994 г., м. „Зона Б 3“, район Възраждане,
София, като ответникът да бъде осъден да предаде владението върху описаните недвижими
имоти. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че с Акт № 1207 от 06.09.1949 г., пореден № 6391 по Актовата
книга на СГНС, издаден от Министерство на финансите, се завземат за държавни следните
недвижими имоти: магазин и жилището зад магазина от сградата, находяща се на ул. „Цар
Симеон“ № 121, гр. София, заедно с прилежащите тавански и зимнични помещения и
съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, общо застроено и
1
незастроено на 128 кв.м., при граници - ул. Цар Симеон, Х.З., Б.В. и наследници на Й.И.,
както и къща на два етажа - партер и първи етаж. Партерът се е състоял от разделен на две
дюкян, всяка от частите по 14 кв.м., една стая и кухня. Първият етаж се е състоял от две
стаи и кухня, със застроена площ от 80 кв.м.
Пред вид факта, че първоначалният собственик на целия имот Д.К. го е закупил с ипотечен
кредит, чието изплащане след завземането на имота за държавен и отстраняване на
собственика на имота не е продължило, с допълнителен Акт № 3199 от 20.06.1958 г.,
издаден от съдебен изпълнител при БНБ по изпълнително дело № 1873 от 1954 г. от
06.09.1949 г., всички части от имота са актувани като държавни и са предадени на ССП
„Софжилфонд“ - Димитровски район на гр. София. Съставен е Протокол - опис, с който
целият имот е предаден за ползване от наематели.
Бившият собственик Д.Х.К. е придобил одържавеният имот по силата на Нотариален акт №
199, том седми, peг. № 1470, нот. дело № 1361 от 1932 г. на Първи нотариус при Софийски
окръжен съд, с който е сключен договор за покупко – продажба с В.Д.Л. за сумата 585 000
лв., изплатена напълно на продавача.
Със Заповед на кмета на София, с нечетливи индекс и дата, издадена по молба, вх. №
002311/26.05.92 г., подадена от И. Н. К. и предложение на кметския наместник на ТОА
„Възраждане“ ДИ-07-00-70/28.08.92 г., на основание ПМС № 18 от 04.08.49 г., с Акт № 1287
от 06.09.49 г. на основание ЗОЕГПНС, на наследниците е върнат единият от двата магазина -
дюкяна и жилището зад магазина заедно с прилежащите тавански и зимнични помещения и
съответните ид.ч. от общите части на сградата и мястото, общо застроено и незастроено на
128 кв.м. Въпреки, че в молбата, вх. № 002311/26.05.92 е заявено искане да бъдат
възстановени на наследниците и вторият магазин, първият етаж от имота заедно с
прилежащите части, а също и таванът и дворното място към имота, те на са върнати на
собствениците.
С молба, вх. № РВЕ 20-ГР94-533/03.06.2020 г. ищцата, в качеството си на наследник на
бившия собственик Д.Х.К., е поискала да й бъде възстановена и останалата част от имота -
вторият магазин, първият етаж от имота заедно с прилежащите части, а също и таванът и
дворното място към имота. В изпратения отговор от кмета на Столична община, Район
„Възраждане“ е изявено становище, че въпросният имот е одържавен, не попада в обхвата на
реституционните закони и не подлежи на реституция, като, същевременно, преклузивните
срокове за предявяване на реституционни претенции от легитимирани лица са изтекли,
поради което молбата не може да бъде удовлетворена.
Ищцата твърди, че през 1992 г. СО неправилно не е възстановила и останалата част от имота
на наследниците, а постановеният през 2020 г. повторен отказ също е неправилен и
незаконосъобразен.
През 2015 г. ищцата е подала молба до Областната администрация на област София за
придобиване на имота, но е получила отговор, че със Заповед № РД -57-088/16.07.2015 г. на
Областния управител на област София имотът е отписан от актовите книги за държавна
2
собственост, поради отпаднало основание.
В тази връзка ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че тя
е собственик на описаните недвижими имоти и ответникът да бъде осъден да й предаде
владението върху тях, на основание чл. 108 ЗС.
Представила е писмени доказателства. Ангажирала е експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения иск. Не претендира разноски.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва предявените исковете изцяло. Претендира
разноски и ю.к. възнаграждение.
Оспорва твърденията на ищцата, че са налице визираните в исковата молба предпоставки за
възстановяване на правото на собственост по смисъла на ЗВСОНИ, на процесния имот на
лицата, които чрез иска твърдят, че са правоимащи. Освен това счита, че към датата на
подаване на иска са изтекли процесуалните срокове за упражняване на това право от страна
на активно легетимирани, правоимащи лица.
Заявява, че към настоящия момент общината не е осъществила процедура по съставяне на
Акт за частна общинска собственост и противно на твърденията в исковата молба не отдава
имота под наем.
Ответникът е представил писмени доказателства.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди ю.к.
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата е наследница на Д.Х.К., на когото с Акт № 1207 от 06.09.1949 г., пореден № 6391 по
Актовата книга на СГНС, издаден от МФ, се завземат за държавни следните недвижими
имоти: магазин и жилището зад магазина от сградата, находяща се на ул. „Цар Симеон“ №
121, гр. София, заедно с прилежащите тавански и зимнични помещения и съответните
идеални части от общите части на сградата и мястото, общо застроено и незастроено на 128
кв.м., при граници - ул. Цар Симеон, Х.З., Б.В. и наследници на Й.И., както и къща на два
етажа - партер и първи етаж. Партерът се е състоял от разделен на две дюкян, всяка от
частите по 14 кв.м., една стая и кухня. Първият етаж се е състоял от две стаи и кухня, със
застроена площ от 80 кв.м. Д.Х.К. е придобил имотите с нотариален акт № 199, том седми,
peг. № 1470, нот. дело № 1361 от 1932 г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд,
Не се спори, че с Акт № 3199 от 20.06.1958 г., издаден от съдебен изпълнител при БНБ по
изпълнително дело № 1873 от 1954 г. от 06.09.1949 г. на основание чл. 20 и 23 от Наредбата
за събиране на данъци и такси, процесният имот – останалата част от притежавания от
наследодателя на ищцата имот, е актуван като държавен и са предаден на ССП
„Софжилфонд“ - Димитровски район на гр. София. Съставен е Протокол - опис, с който
целият имот е предаден за ползване от наематели.
От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед на кмета на Столична
3
община № РД-57-632/09.03.1993 г. са отписани от актовите книги и са предадени на
наследниците на Д.Х.К. единият магазин и жилището зад магазина, заедно с прилежащите
тавански и зимнични помещения и съответните ид.ч. от общите части на сградата и мястото,
общо застроено и незастроено на 128 кв.м.
Не се спори, а и се установява по делото, че със Заповед № РД -57-088/16.07.2015 г. на
Областния управител на област София от актовите книги за държавна собственост е отписан
процесният недвижим имот /по АДС 3199-III от 20.06.1958 г./. По делото липсват
доказателства за съставянето на Акт за частна общинска собственост от страна на Столична
община.
От заключението на назначената и приета съдебно – техническа експертиза се установи, че
процесният имот магазин в партера на двуетажна сграда с административен адрес София, ул.
Цар Симеон № 121. Той е придобит през 1032 г. от Д.К. и одържавен през 1949 г. Със
заповед № са отписани от актовите книги на държавните имоти следните имоти: 1/ първи
етаж от сградата, находяща се на ул. Цар Симеон № 121 състоящ се от две стаи, кухня,
вестибюл, баня, 2/ магазин на партера на същата сграда, заедно с 52/100 ид.ч. от сградата и
мястото. Към настоящия момент в АГКК са отразени четири самостоятелни обекта в
двуетажната сграда: ПИ 68134.302.330.1.1 – жилище, ап. с площ 22,26 кв.м., зимнично
помещение с площ 8,50 кв.м., таванско помещение с площ 38,80 кв.м. и 48/100 ид.ч. от
сградата, ПИ 68134.302.330.1.2 – жилище, ап., ет. 2, ПИ 68134.302.330.1.3 – за търговска
дейност, ет. 1, ПИ 68134.302.330.1.4 – за търговска дейност, ет. 1, сплощ по документ 16
кв.м., зимнични помещения – 16 кв.м. и съответните ид.ч. от сградата. Към момента на
огледа помещенията в партерния етаж на сградата, към ул. Цар Симеон“, са видимо две – с
различни витрини, заключени и, по данни на ищцовата страна, със затруднен достъп до тях.
Очевидно е, че магазините са два, в занемарено състояние – както и цялата сграда,
изглеждат неподдържани и необитаеми от дълго време и по – скоро се ползват за складове, а
не като търговски площи. При преценка на Акта на одържавяване на имотите, вещото лице
констатира, че в него, според описанието, първоначално е описано едно помещение
/“магазин и жилище зад магазина“/, което на по – късен етап /в периода 1949 г. – 1956 г./ е
разделено на две с преграден зид който и към момента съществува и понастоящем се ползва
като две помещения – едното като магазин за авточасти, а другото – като художествено
ателие.
От ищцовата страна по делото бяха представени писмени доказателства – АДС №
1287/06.09.1949 г., заедно с Протокол – опис на МФ, АДС № 3199/20.06.1958 г., заедно с
Опис – протокол на СГНС, Заповед на кмета на София № РД-57-632/09.03.1993 г. за
отписване от актовите книги и връщане на наследниците на Д.К. описания по АДС №
1287/06.09.1949 г. недвижим имот, Писмо от 03.06.2020 г. от Областния управител на
Област София до кмета на СО, район Възраждане, с което се изпраща административната
преписка по молбата на ищцата № 94ММ17/17.02.2015 г., тъй като със Заповед № РД-57-
088/16.07.2015 г. е наредено отписване от актовите книги за държавна собственост
недвижимите имоти, за които е съставен АДС № 3199/20.06.1958 г.
4
Приложена е и цитираната по – горе Заповед № РД-57-088/16.07.2015 г. на Областния
управител на Област София, за отписване от актовите книги за държавна собственост на
процесните имоти при мотиви, че посочените имоти попадат в хипотезата на пар. 7, ал. 1, т.
6 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно която преминават в собственост на общината обектите на
общинската инфраструктура с местно значение, предназначени са административните
потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово,
спортно или комунално обслужване, като към тези имоти няма предявени реституционни
претенции.
Не се спори, а и самата ищца в исковата си молба твърди, че С молба, вх. № РВЕ 20-ГР94-
533/03.06.2020 г. ищцата, в качеството си на наследник на Д.Х.К., е поискала възстановяване
собствеността на процесния имот, за който е бил съставен АДС № 3199/20.06.1958 г. Това не
е сторено до настоящия момент с мотивите, че имотът е отнет на наследодателя й на
основание, което не попада в хипотезата на ЗВСОНИ, а и липсва съставен акт за общинска
собственост.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това.
Ревандикационният иск представлява вещен осъдителен иск, материлизиращ правото
на невладеещия собственик, на онзи, който не притежава фактическото владение върху
собствената си вещ, да претендира лицето, което без да има собственост или право на
владение, упражнява върху нея фактическо господство, да му възстанови владението, респ.
да му предаде вещта.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС ищецът дължи да докаже правото си на собственост
върху вещта, чието предаване или връщане се иска.
Ревандикационният иск съдържа две искания за защита - установяване, че ищецът е
собственик на процесния имот, и осъждане на ответника да му предаде владението на
същия, като на основание чл.2 ГПК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с
отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и
осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота.
Именно това е приел и ВКС в постановеното ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на
ОСГК на ВКС, постановявайки че предмет на делото по този иск е правото на собственост
на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане
да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. ВКС е постановил,
че, за да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само
диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението, препращайки и към
Мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г.
5
на ОСГК на ВКС.
Според ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако в хода на делото бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да
уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде
установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и
двете искания за защита.
В настоящия случай ищцата, че, по силата на наследство и реституция е собственица на
процесния имот. Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, според която
собствеността върху имота е възстановена по силата на закона.
Ответникът оспорва предявения иск. Поддържа, че юридическият факт, от който е
възникнало правото на собственост на Българската държава върху спорната част от
недвижимия имот, е извършено одържавяване по силата на нормативен акт, извън
посочените в ЗВСОНИ, а именно Наредбата за събиране на данъци и такси, което не попада
в правната рамка на реституционния закон.
С оглед тези възражения съдът следва да се произнесе дали на ищцата, като наследница на
бившия собственик Д.К., е възстановена собствеността върху процесния имот, отчужден по
реда на Наредбата за събиране на данъци и такси, респ. притежава ли ответникът право си
на собственост върху него.
С решение № 4/1998 г. от 11.03.1998 г. по к. д. № 16/1997 г. е обявена за
противоконституционна разпоредбата на чл. 2 ЗВСВОНИ, в частта, с която с ПЗР
на ЗОСОИ /ДВ бр. 107/1997 г./ в приложното й поле се включват, заедно с други хипотези,
и имоти, одържавени по реда на Закона за събиране на данъците и други държавни
вземания и по Наредбата за събиране на данъци и такси.
В практиката си ВКС приема, че поначало придобитите вещни права от влизане в сила на
пар. 1, т. 1, б. "а" на ПЗР на ЗОСОИ до решение № 4 на КС от 11.03.1998 г. се запазват, пред
вид уреденото в ЗВСОНИ настъпване на реституционния ефект ex lege и действието
занапред на решението на Конституционния съд.
Следователно, имотът следва да бъде възстановен на бившите собственици, респ. техните
наследници, ex lege и в случаите на одържавяване при посочените хипотези – а именно,
както е по делото, по Наредбата за събиране на данъци и такси.
Това възстановяване, обаче, не е безусловно, а, пред вид указанията на задължителната
съдебна практика, следва да се установи били ли са налице предпоставките
за възстановяване правото на собственост на ищцата, в качеството й на наследник на
бившия собственик, върху спорния имот през времето, през което е действала прогласената
за противоконституционна норма на чл. 2 ЗВСОНИ.
Според разпоредбите на ЗВСВОНИ собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по
6
изброените в нормите на чл.чл. 1 и 2 закони, се възстановява при наличието на три
кумулативни предпоставки, формулирани в чл. 1, ал. 1 респ. чл. 2, ал. 2 и в чл. 4, ал. 1
ЗВСВОНИ: - към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на
държавата., общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични
дружества по чл. 61 ТЗ; - имотите да съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени; - собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им
равностойност или с друг равностоен недвижим имот.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е
наследница на бившия собственик на процесния имот Д.К., от когото през 1958 г. имотът е
одържавен на основание Наредбата за събиране на данъци и такси.
Изменението на ЗВСОНИ, на което ищцата би могла да се позове, за да претендира връщане
на имота ex lege, както бе посочено по – горе е от 18.11.1997 г., когато са приет пар. 1, т. 1, б.
"а" на ПЗР на ЗОСОИ, а решението на КС, прогласяващо противоконституционност на тази
разпоредба е от 11.03.1998 г. Следователно, съществувал е момент, в който е било възможно
възстановяване на имота, като през този момент именно следва да се преценява дали са били
налице посочените три предпоставка.
Ищцата, обаче, е подала искане за възстановяване на имота едва през 2020 г. – момент, в
който такава възможност вече не е съществувала, тъй като тя с цитираното решение на КС
от 11.03.1998 г. е била отменена, а решението действа занапред. С оглед на това съдът
приема, че, през 2020 г., когато ищцата е подала пред ответника Столична община искане за
възстановяване, такова възстановяване ex lege не е било законово възможно.
С оглед на това, съдът счита, че по делото не се доказа, че ищцата е собственик на
процесния имот, което води до неоснователност на претенцията. Отделно от това, по делото
не се доказа, че ответникът упражнява владение върху имота. Ищцата не представи
доказателства, нито, че имотът е актуван като общински, нито че се отдава под наме –
каквито твърдения имаше в исковата молба.
Пред вид факта, че по делото не се доказа, нито че ищцата е собственик на процесния имот,
нито че понастоящем ответникът владее същия, претенцията следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана, със законните последици – присъждане на разноски в полза на
ответника – ю.к. възнаграждение в размер 945 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. С., ЕГН **********, със съд.адрес: гр. София, ул.
„********* иск против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че М.
Н. С. е собственик на следните недвижими имоти: магазин, разположен на партера, от
лявата страна на вече възстановеният със Заповед РД 57-632/09.03.1993 г. на кмета на София
7
магазин, който също е разположен на партера, целия първи етаж на сградата, както и
зимнично и таванско помещение, а също и дворното място, където е построена сградата,
което дворно място съставлява парцел № 33 от кв. 154 по плана на гр. София, при съседи:
улица, Х.З.И., държавата, а съгласно скица № 28 от 23.04.2014 г., издадена от СО, Район
Възраждане - УПИ XXXIII - 14, с графична площ от 223 кв.м. 1 кв. 154 по ПУП на гр.
София, утвърден със Заповед РД-09-50-608/21.11.1994 г., м. „Зона Б 3“, район Възраждане,
София, като ответникът да бъде осъден да предаде владението върху описаните недвижими
имоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН е НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Н. С. да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА разноски по делото - ю.к.
възнаграждение в размер 945 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8