Р Е Ш Е Н И Е №472
Гр. Стара
Загора, 01.12.2022 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публично съдебно
заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора Нейка Т.
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело № 103 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във
връзка с чл. 285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от Н.С.Ц. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за осъждането й да му заплати
обезщетение в размер на 1500лв. за причинени неимуществени вреди, поради
неотразяване в документите за конвоирането му за лечение в Специализирана
болница за активно лечение на лишени от свобода /СБАЛЛС/ към Централен затвор
град София на режима, при който изтърпява наказанието „доживотен затвор“ –
строг вместо специален, в резултат на което в периода от 07.01.2022 г. до
21.01.2022 г. е бил поставен в денонощно заключена болнична стая. В исковата
молба, уточнена с допълнителни молби и в съдебно заседание, претенцията на ищеца
е конкретизирана и съставлява оплакване от условията, при които е изтърпявал
наказанието „доживотен затвор“ в СБАЛЛС в посочения период, а именно при
поставяне в изолация – постоянно заключена болнична
стая, независимо, че режимът му е изменен на строг.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София чрез процесуалния
си представител юрисконсулт С.П.Т.-С. в представен писмен отговор, в съдебно
заседание и в писмени бележки оспорва предявения иск като недопустим, респ.
неоснователен и недоказан. Излага теза, че липсва незаконосъобразно действие
или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанието, а
ищецът е изпратен за лечение в СБАЛЛС, вкл. конвоиран, при спазване на
установените в относимата регламентация правила. Едновременно с това претендира
недопустимост на производството поради влязло в сила решение № 200/13.05.2022
г., постановено по адм. дело № 60/2022 г. по описа на Административен съд Стара
Загора, което е оставено в сила с решение № 375/10.10.2022 г. по касационно
адм. дело № 424/2022 г. на тричленен състав на Административен съд Стара
Загора, в производството по което са разгледани оплаквания на ищеца за същия
период. По същество намира заповед № Л-55/06.01.2022 г. на Началника на Затвора
Стара Загора за издадена в съответствие със ЗИНЗС и Инструкция № 1/22.03.2019
г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от
служителите на ГД „ИН“. Преди издаването й Началникът на затвора е извършил
преценка на следните факти: Ц. търпи наказание „доживотен затвор“, при строг
режим, като в затворническото досие е налична и Присъда по HOXД 305/2019г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора, с която е наложено наказание ,,лишаване от свобода“
в размер на 2 години; има наложени многобройни дисциплинарни наказания; отчетена
е високата степен на риск oт рецидив и вреди – 105. Предвид тази информация е
преценена висока обществена опасност на лицето, тъй като може да избяга и да
застраши права и свободи на други лица и с цел повишаване бдителността на
конвоиращите служители от НОС е определен като „опасен за бягство“. Тези характеристични
данни касаят само конвоирането на лицето извън местата за лишаване от свобода и
не са относими към престоя му в СБАЛЛС София. Позовава се на писмо рег. №
5469/21.10.2022 г. от Затвора София, в което е посочено, че „И при наличие и
при отсъствие на характеристичните данни „Опасен за бягство“, л. св. Ц. щеше да
е настанен или в постоянно заключена болнична стая № 9 или болнична стая № 11“.
На територията на болничното заведение правата на осъдените лица по ЗИHЗC са ограничени,
доколкото в същото съществува определен ред, утвърден в Правилник за организацията
на дейността и вътрешния ред, насочен към гарантиране на лична безопасност на
настанените лица и на служителите. Произтичащите
ограничения, и допълнително въведени такива поради пандемията от COVID - 19, са
временни и са с легитимна цел, установена със Закон за здравето - да бъдат
съхранени човешкият живот и здравето на гражданите. По изложените съображения е
направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като
страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото
прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения
иск и предлага да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Ищецът Н.С.Ц. изтърпява наказание „Доживотен затвор“
по присъди на Окръжен съд Пловдив и Окръжен съд Стара Загора. Постъпил е в
затвора на 24.11.1999 г., като към датата на подаване на исковата молба ищецът
изтърпява наказанието „доживотен затвор“ в Затвора Стара Загора. На 01.06.2009
г. постановеният му режим е изменен в строг /л.109/. С решение на Комисията по
изпълнение на наказанията по чл.73 от ЗИНЗС /отм./ по протокол № 3/19.06.2013
г., въз основа на предложение на инспектор СДВР при Затвора Стара Загора и
психологическо заключение, е настанен в общи помещения /л.89-90/. Видно от
приложената на л.87-88 от делото справка към 10.08.2020 г. ищецът е поставен на
строг режим, попада в категория рецидивист, а оценката на риска от рецидив е
със стойност 105 – т.е. висок риск. Към 07.06.2022 г. оценката на риска от
рецидив е 112, отново висок риск.
Съгласно представената медицинска справка /л.30/
ищецът е прегледан на 04.11.2021г. в Медицинския център при Затвора в град
Стара Загора по повод оплаквания за лесна уморяемост, отпадналост, пристъпна
кашлица. Проведен е PCR тест за Ковид-19 с
положителен резултат. На същата дата 04.11.2021г. му е направена рентгенография
на бял дроб, при която се установява двустранна интерстициална пневмония.
Болният е изолиран в определено за целта помещение, започнато е медикаментозно
лечение, а на 05.11.2021г. поради влошено общо състояние е откаран в спешния
център на УМБАЛ – Стара Загора. След преглед и изследвания е предложена
хоспитализация, която ищецът е отказва.
Назначено е домашно лечение, което е осигурено от Медицински център при
Затвора Стара Загора. След разговор с ищеца, същият се съгласява да бъде хоспитализиран
в СБАЛЛС-София. Престоят му в това лечебно заведение е от 09.11.2021г. до
29.11.2021г., от където е изписан в добро общо състояние, терапевтично повлиян
с препоръка да остане под наблюдение на лекар по мястото на изпълнение на
наказанието. При посещение в МЦ при затвора в град Стара Загора в началото на
месец декември 2021г. съобщава за лесна умора, задух, сърцебиене и главоболие.
Назначени са кръвни изследвания с описани резултати, консултиран е с пулмолог
на 09.12.2021г. с поставена диагноза ХОББ с остра респираторна инфекция на
долни дихателни пътища. Назначено е лечение – инхалаторно. На 22.12.2021г. е
консултиран с хематолог с поставена диагноза хронична еритремия. Насочен е за
хоспитализация в УМБАЛ - Стара Загора за корекция на хематологичните
показатели. Отказва да бъде лекуван в болница в град Стара Загора и е насочен
за лечение в СБАЛЛС София.
Директорът на MЦ при Затвора Стара Загора, чрез
Началника на Затвора Стара Загора, изготвя Предложение ЗД № 139/2012г. от
23.12.2021г. на основание чл.62, aл. 1, т.2 от ЗИНЗС, към което прилага
медицинска справка, резултати от медицински изследвания и декларация за
информирано съгласие от лицето. Издадена е Заповед № Л-7/04.01.2022г. на Зам.
главен директор на ГД „ИН“ /л.74/, с която на основание чл.62, ал.1, т.2 от ЗИНЗС е наредено Н.С.Ц. да бъде изпратен за лечение в СБАЛЛС към Затвора София.
Със Заповед Л-55/06.01.2022г. Началникът на затвора Стара Загора разпорежда
конвоирането на Ц. *** до СБАЛЛС при Затвора София за лечение /л.86/. И в двете
цитирани заповеди е вписана характеристика за Ц. „Опасен за бягство“, като не е
отразен режим на изтърпяване на наложеното наказание. Съгласно справка на л.
109, преди да издаде Заповед № Л-55/06.01.2022 г. Началникът на Затвора Стара
Загора е извършил преценка и анализ на основание чл.18, ал.1 и 2 т.1 б.а-д от
Инструкция № 1 от 22.03.2019г. за организацията и реда за осъществяване на
конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Посочването в заповедта като „Опасен за бягство“ е с цел
повишаване бдителността и вниманието на конвоиращите трима служители от
надзорно-охранителния състав и е на базата на присъдата, която търпи,
индивидуалната оценка на риска, физическото състояние на лицето, наложените
многобройни дисциплинарни наказания, както и високата степен на риск от рецидив
и вреди. Отчетена и присъда по НОХД № 305/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара
Загора с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.
На 07.01.2022г. ищецът е конвоиран от Затвора Стара
Загора до СБАЛЛС при Затвора София. Настанен е в СБАЛЛС София в болнична стая №
11, поради заетостта на болнична стая № 9 (изолатор), определена за осъдени
лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, съгласно писмо рег. № 3056 от
06.06.2022г. /л.77/ и рег. № 5469 от 21.10.2022г. /л.108/ и двете по описа на
Затвора София. Лекуван е и е изписан на 21.01.2022г. след подписана декларация
за прекратяване на болничния престой на 17.01.2022 г., в запазено добро общо
състояние, терапевтично повлиян. Издадена е Епикриза №43/23, с диагноза ХОББ.
Двустранна инфилтративна пневмония, а неинсулино зависим захарен диабет и
хронична еритремия – обезитас като придружаващи заболявания.
Съгласно писмо рег. № 5469/21.10.2022 г. на Затвора
град София /л.108/ при настаняване в СБАЛЛС, лицата се настаняват
диференцирано, съгласно нормите определени в чл. 58, чл. 59 от ЗИНЗС, чл. 213 и
чл. 214 от ППЗИНЗС, като за постигане на диференциацията между отделните
категории лица, помещенията са постоянно заключени. За тази цел е иницииpaнa
докладна записка от инсп. Л.М.- ИСДВР на 4-та група (СБАЛЛС) в затвора в гр. София.
Спалното помещение, което е определено зa лишени от свобода, осъдени на
„Доживотен затвор“, е болнична стая № 9 (изолaтор), на ет. 2. Поради динамиката
в СБАЛЛС и заетостта на болнична стая № 9, л.св. Ц. е настанен в болнична стая
№ 11. При престоя на л.св. Ц. в СБАЛЛС са спазвани стриктно ограниченията,
предвидени за доживотно осъдени лишени от свобода, регламентирани в чл. 199, ал.
1 от ЗИНЗС, чл. 213 и чл. 214 от ППЗИНЗС. Характеристичните данни „Опасен за
бягство“ биха имали отношение при извеждането нa л.св. Ц. до външно болнично
заведение, относно вида на конвоя и поставянето на помощни средства белезници и
колани за конвоиране. И при наличие, и при отсъствие на характеристичните данни
„Опасен за бягство“, л.св. Ц. щеше да е настанен или в постоянно заключена
болнична стая № 9 или в болнична стая № 11.
По делото е приет като писмено доказателство списък на
болничните стаи в СБАЛЛС при Затвора в град София /л.84/, чието разпределение
по сектори, категории и капацитет е установено от 16.07.2020 г. На етаж 2 –
вътрешен сектор са разположени болнични стаи №№ 6, 7, 8, 9, 10 и 11 – всички
изолатори, от които № 6 изолатор за неподвижни лица и колички, № № 7 и 8
изолатори за осъдени и подсъдими лица, болнична стая № 9 изолатор за лица
осъдени на доживотен затвор и непълнолетни, болнични стаи №№ 10 и 11 изолатори
за осъдени лица.
Горните обстоятелства се установяват по несъмнен начин
от приетите по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като
обективни и достоверни.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС,
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при
констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното.
Предявения иск настоящият съдебен състав преценява
като допустим, тъй като е насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205
от АПК, във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и от лице с правен интерес.
Неоснователно е искането на процесуалния представител
на ответника за прекратяване на производството поради недопустимост. На съда е
служебно известно влязлото в сила решение № 200/13.05.2022 г., постановено по
адм. дело № 60/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, оставено в
сила с решение № 375/10.10.2022 г. по касационно адм. дело № 424/2022 г. на
тричленен състав на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлен
предявен от Н.Ц.С. иск с правно основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 от ЗИНЗС
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за заплащане на
сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в периода от 20.10.2021г. до 28.01.2022г., от несвоевременно
медицинско лечение. Предметът на адм. дело № 60/2022 г. по описа на
Административен съд Стара Загора и настоящото дело е различен, съображенията за
което са следните: При преценката за наличие или отсъствие на идентитет между предмета
на двете дела, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК –
сравнението обхваща спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези
- юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на
правоотношението. В приключилото адм.
дело № 60/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, Н.С.Ц. е навел
оплакване за несвоевременно медицинско обслужване в посочения исков период, а
понастоящем искът се основава на условие, при които е изтърпявано наказанието
„доживотен затвор“ в СБАЛЛС при Затвора град София, като конкретното оплакване
е за поставяне на ищеца в постоянно заключена болнична стая в периода от
07.01.2022 г. до 21.01.2022г. – т.е. искът се основава на други факти, свързани
с условията на изтърпяване на наказание в съответното пенитенциарно заведение,
каквото е специализираната болница към Затвора София, а не с оглед
оказано/неоказано медицинско обслужване. Тоест не е налице обективно тъжество в
предмета на настоящото производство с този, предмет на адм. дело № 60/2022 г.
по описа на Административен съд Стара Загора.
Поради това предявеният в настоящото производство иск
е допустим, но неоснователен, по следните съображения:
В настоящия случай се претендират неимуществени вреди
като резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на ГД
"Изпълнение на наказанията" и на длъжностни лица от нея, за период на
престой в СБАЛЛС към Затвора София в периода от 07.01.2022 г. до 21.01.2022 г.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени неимуществени вреди, като
последица от поставянето му в изолация /постоянно заключена болнична стая/ в
посочения период, независимо че режимът, при който изтърпява наказанието
„доживотен затвор“ е строг, а не специален, като при изтърпяване на наказанието
в Затвора Стара Загора е изведен в общи помещения с други лишени от свобода,
който стандарт не е бил приложен към него при престоя му в СБАЛЛС при Затвора
София в исковия период. Фактите по делото не са спорни, а от приложените
справки от Затвора София се установява диференцираното настаняване на
приеманите за лечение лица, при съобразяване на въведеното разпределение на
болничните стаи от 16.07.2020 г.
Неоснователно е оплакването за настаняване на ищеца в
постоянно заключена стая, поради съдържанието на заповедта за конвоиране от
Затвора Стара Загора до СБАЛЛС при Затвора София.
Съгласно чл.62, ал.1, т.2 от ЗИНЗС преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при
настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание. Конвойната
дейност се осъществява от НОС в местата за лишаване от свобода, съгласно чл.10
от Инструкция № 1 от 22.03.2019г. за организацията и реда за осъществяване на
конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. По аргумент от чл. 12, ал.1 от същата Инструкция, при конвоиране
на лица, настанени в затвори, затворнически общежития и арести разчетът на
силите и средствата, както и мерките за изолация и охрана се определят от
степента на обществената опасност на деянието и личността на конвоирания за
всеки конкретен случай и при съблюдаване на следните изисквания:1. едно лице се
конвоира най-малко от двама служители; 2. когато конвоираните лица са повече от
едно, броят на служителите от конвойния наряд се определя от ръководителя на
съответната териториална служба; 3. при конвоиране на лишени от свобода или
задържани под стража лица с висок риск от бягство и на осъдени на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна за старши на конвоя се назначава
началник на сектор надзорно-охранителна дейност в затвора или инспектор от
направлението на надзорно-охранителната дейност. Съгласно чл.18 от Инструкцията
организирането на конвойната дейност започва с предоставяне на информация за
конвоираните лица, която съдържа 1. данни за заявеното за конвоиране лице:
опитвало ли е или осъществило ли е бягство от конвои, затвори, арести и др.; дали
е с висок риск от бягство (ООБ); осъдено ли е на доживотен затвор или на
доживотен затвор без замяна; по коя разпоредба на НК лицето е обвиняем,
подсъдим или осъден; индивидуална оценка на риска на лицето; 2. основанието за
конвоиране, датата, часа и мястото за представяне на конвоираното лице; 3.
необходими документи. Горните обстоятелства обосновават извод, че режимът на
изтърпяване на наказанието не е релевантен фактор, подлежащ на съобразяване при
извършване на конвойната дейност при преместване на осъдено лице за лечение от
един затвор в специализирана болница в друг затвор. При конвоирането се следват
изрични правила в цитираната инструкция и конкретно поставени задачи със
заповедта за конвоиране. Поради това неотразяването в заповедта за конвоиране
на режима, при който ищецът изтърпява наказанието „доживотен затвор“ в Затвора
Стара Загора – строг вместо специален, не съставлява незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица от специализираните органи по изпълнение на
наказанията. Що се касае до вписването в заповедта за конвоиране на
характеристичните данни „опасен за бягство“ – същите се явяват дължима преценка
на компетентния орган, предвид задълженията му за организиране на конвойната
дейност по чл.18 вр. чл.12 от Инструкцията. Наложеното наказание „доживотен
затвор“, броя на присъдите и престъпленията, за които са наложени наказания,
индивидуалната оценка на риска от рецидив и вреди са все обстоятелства, подлежащи
на съобразяване съгласно нормативната уредба, която е законосъобразно приложена
в настоящия случай.
Съгласно чл. 15, ал.1, т.1 от Правилника за
устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на
правосъдието /ПУДЛЗМП/ в специализираните болници за активно лечение на
лишените от свобода отделно от останалите се настаняват осъдените на доживотен
затвор, както и подсъдимите, на които е наложено такова наказание с невлязла в
сила присъда. Въведеното специално правило за отделно настаняване на доживотно
осъдените в лечебните заведения към затворите изключва приложението на
разпоредбата на чл.198, ал.5 от ЗИНЗС.
Приетите по делото писмени доказателства, в частност
справки от СБАЛЛС София, установяват съответствие на правилата за наставяне на
лицата в болничното заведение с приложимата регламентация. Съгласно справката
на л.77 и 108 от делото, при настаняване в СБАЛЛС при Затвора в град София,
лицата се настаняват диференцирано, съгласно нормите определени в чл. 58, чл.
59 от ЗИНЗС, чл. 213 и чл. 214 от ППЗИНЗС, като за постигане на диференциацията
между отделните категории лица, помещенията са постоянно заключени. Спалното
помещение, определено за лишени от свобода, осъдени на „Доживотен затвор“, е
болнична стая № 9 (изолaтор), на ет. 2. Поради динамиката в СБАЛЛС и заетостта
на болнична стая № 9, л.св. Ц. е настанен в болнична стая № 11. Без значение за
настаняването в СБАЛЛС са оценени характеристичните данни „Опасен за бягство“.
Същите биха имали отношение при извеждането нa Ц. до външно болнично заведение,
относно вида на конвоя и поставянето на помощни средства белезници и колани за
конвоиране. Категорично е заявено, че и при наличие, и при отсъствие на
характеристичните данни „Опасен за бягство“, л.св. Ц. щеше да е настанен или в
постоянно заключена болнична стая № 9 или в болнична стая № 11. При горните
обстоятелства съдът не констатира незаконосъобразни действия или бездействия на
специализираната администрация по изпълнение на наказанията, с оглед
оплакването в исковата молба за настаняване на ищеца в постоянно заключена
болнична стая при престоя му в СБАЛЛС при Затвора в град София за периода от
07.01.2022 г. до 21.01.2022 г. Следва да се отчете и фактът, че исковият период
попада в активна фаза на протичане на пандемията от Ковид-19, когато всяко
заболяло лице от това заболяване задължително се поставяше в 14-дневна
изолация, а считано от 11.01.2022 г. със заповед на министъра на
здравеопазването периодът на изолация на заболели лица бе намален на 10 дни. На
тази база въведените в болничните заведения рестриктивни правила, ограничаващи
достъп от и до определени отделения и помещения са обосновани с оглед превенция
и защита здравето и живота на болните и медицинските специалисти. Престоят на Ц.
в СБАЛЛС в исковия период е по здравословни причини за времето на лечението му,
продължил е 14 дни, прекратен е по негово желание, но с подобрение на
здравословното му състояние след проведено лечение, като настаняването му в
конкретно помещение е съобразно разпределението на стаите в специализираната болница,
съобразно въведените в лечебното заведение правила, а не се установява да е
резултат от тенденциозно отношение произтичащо от личността на ищеца или
съдържанието на заповедта, с която е конвоиран. Същевременно приложените спрямо
него ограничения в СБАЛЛС спрямо условията, при които е изтърпявал наказанието
си в затвора Стара Загора, са с краткосрочен характер и са обусловени от
обективни и извънредни обстоятелства, имащи за цел спазване на установените
правила и опазване на човешкия живот и здраве. С оглед на което съдът приема,
че не са установени и доказани обстоятелства, които да водят до извод за
създадено за ищеца неудобство със степен и интензитет, което може да бъде
квалифицирано като причиняващо страдание и унижаващо достойнството. Съгласно
практиката на ЕСПЧ продължителна изолация е налице, когато липсва възможност за
човешко общуване в продължителен период от време. ЕСПЧ приема, че режимът на
лишения от социално общуване, който изолира осъдения на
доживотен затвор в дългосрочен план, може да има вредни последици, които водят
до влошаване на умствените способности и социалните умения (напр. Йоргов срещу
България, §§ 83-84), както и че този режим не може да се счита за оправдан,
освен ако не е наложен въз основа на подходящи съображения по отношение на
риска, и не трябва да се запазва, след като тази опасност е отминала. Дори в
хипотези на продължителна изолация /една и повече години/ ЕСПЧ приема, че
изолирането на даден затворник от общността на затвора не представлява само по
себе си нечовешко или унизително отношение, ако е спазено изискването изолацията
да е обоснована чрез конкретни съображения за сигурност, съществуващи за цялото
времетраене на прилагане на тази мярка. Само автоматичната изолация на осъдени
на доживотен затвор от останалите лишени от свобода и един от друг,
по-специално когато няма на разположение пълноценни дейности за стимулиране
извън килиите или в килиите, може само по себе си да бъде предмет на нарушение по
чл. 3 от Конвенцията /Х. и Т.срещу България, §204/.
В случая
прилагането на регламентирани мерки за изолация и произтичащите от тях
ограничения в краткосрочен план /само за времето на лечението в болнично
заведение към Затвора София/ не може да се приеме, че обективно са рефлектирали
неблагоприятно върху личната сфера на Ц. в степен, по начин, с характер и
интензитет на преживени страдания от ищеца, надвишаващи неизбежния праг на
страдание, и които да сочат на допуснато от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, на което ищецът да е
жертва. Не е налице хипотеза на продължителна изолация, респ. негативните
преживявания, физически и емоционален дискомфорт на ищеца не могат да бъдат
определени като такива, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изтърпяваното
наказание и довели до унижаване на човешкото му достойнство. Не са налице
кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което
предявената от ищеца срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” искова
претенция се явява недоказана по основание и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ц.С., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 от ЗИНС против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София за заплащане на сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
поставянето му в постоянно заключена стая при болничен престой в СБАЛЛС при
Затвора в град София в периода от 07.01.2022 г. до 21.01.2022 г., като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: