РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Търговище, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500175 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от „Изи финанс“ ЕООД, гр. Търговище, против
решение № 207 от 10.05. 2022 г., по гр.д. № 1155/ 2021 г. на РС – Търговище,
с което е призната за недействителна клауза от договор за потребителски
кредит от 10.05 2021 г., по чл. 3, ал. 2, сключен между „Изи финанс“ ЕООД и
Л. АЛ. М. от гр. Търговище, като клаузата се отнася до заплащане на
неустойка от 299,10 лв. С решението са присъдени и разноски по делото.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението, с
оглед на това, че съдът е дал вяра на назначената техническа експертиза и е
приел, че между страните има сключен договор за кредит от разстояние.
Въззивникът счита, че между него и ищцата няма сключен договор за кредит,
защото тя не е активирала изпратения й код. Моли решението да се отмени и
искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна, чрез адвокат М. М. от гр. П., оспорва жалбата и
моли решението да бъде потвърдено. Налице са други и достатъчно на брой
писмени доказателства, от които е видно, че договорът между страните е
сключен, още повече и сумата по кредита е преведена на ищцата и усвоена.
Налице е явна злоупотреба с права от страна на жалбоподателя, който от една
1
страна, в заповедни производства се позовава на сключения договор, а от
друга счита, че такъв нямало сключен. Всичко това може да се установи от
ч.гр.д. № 1361/ 2021 г. и ч.гр.д. № 1494/ 2021 г. на РС – Търговище. Иска се
прилагането на тези дела по делото, с оглед на това, че РС – Търговище е
отказал. Да бъдат присъдени и разноските по делото.
В съд.зас. не се яви представител на нито една страна. Постъпиха
писмени становище обаче и от двете страни, в които поддържат вече
изразените правни доводи.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на РС – Търговище по отношение на установените факти и една част
от правните изводи. Крайният извод на съда, че клаузата е недействителна е
правилен.
В допълнение съдът посочва следното: На първо място, във връзка с
оплакването в жалбата, че нямало сключен договор от разстояние между
страните.
Този довод е лишен от всякакъв правен интерес, тъй като при липсата на
договор, длъжникът следва да върне само това, което е получил, без
възнаградителна лихва. А в случая длъжникът иска да се обяви за
недействителна само клаузата относно неустойката при липса на представено
обезпечение.
Но тези доводи са изцяло неоснователни. Не се оспорва от ответника, че
ищцата е получила от дружеството паричната сума от 700 лв., която е
започнала да погасява. Т.е. договорът между тях е в сила. Налице са освен
това писмени доказателства, че ответникът смята договора за сключен,
защото е подал две заявления по реда на чл. 410 от ГПК, в които се позовава
на този договор и това се установява от приложените ч.гр.д. № 1361/ 2021 г. и
1494/ 2021 г. на РС – Търговище. Именно след подаването на тези заявления
следва възражение от ищцата и завеждане на настоящото дело.
Вярно е, че всяка страна може да има защитна теза, но избраният път за
защита, чрез отричане съществуването на договора, не е удачен и
действително ответникът злоупотребява с правата си.
Правни доводи за незаконосъобразност на решението във връзка с
основанията, на които съдът е приел, че процесната клауза за неустойка е
недействителна, не са изложени в жалбата.
Независимо от това обаче, въззивният съд се съгласява изцяло с доводите
на РС – Търговище по отношение на това, че начина, по който е уговорена
тази клауза, е в разрез с добрите нрави и излиза извън компенсаторния
характер на неустойката, която обезпечава изпълнение на задължението за
2
заплащане на заема. То е обезпечено със заплащане на мораторна лихва за
забава. Начинът, по който е уговорено заплащането на неустойката, заради
непредоставяне на обезпечение, всъщност цели заобикаляне на закона, при
което се търси формално съответствие с императивните норми, касаещи ГПР.
Извършването на дейността по предоставянето на малки потребителски
кредити изисква предварително проучване на надеждността на потребителя,
при което, при липсата на надлежно обезпечение и съмнение за невъзможност
за изпълнение, кредиторът изобщо не би следвало да предоставя кредити.
Нарушават се основни правила на ЗЗД по отношение добросъвестността
на по-силната страна при този род договори, нарушава се ЗЗП.
С оглед на това, въззивният съд счита, че жалбата е неоснователна и
решението следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.
По разноските. Въззиваемата страна има право на разноски, предвид
изхода от делото. Поискано е присъждането им в полза на адв. М. М., който
защитата ищцата безплатно, на основание чл. 38 от ЗА. Търси се сумата от
300 лв.
Същата е минималната сума, дължима за съответната инстанция, поради
което искането е основателно. При минимална сума не е основателно
възражението за прекомерност.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 207 от 10.05. 2022 г., по гр.д. № 1155/ 2021
г. на РС – Търговище, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Изи финанс“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, ул.“Балша“
17, партер, представлявано от Б. Н., а по делото от ю.к. А.Г., тел. **********,
*******@********.**, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В. М. от АК – П., бул.
“*******“ № ****, ет. ****, ап. ****, ****************@*****.*** – адрес за
призоваване, сумата от 300 лв., направени по делото разноски, на основание
чл. 38 от ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3