РЕШЕНИЕ№ 260040
гр. Пловдив, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на шести март две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното гр. дело № 18311
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Предявен е иск за делба на
съсобственост по чл. 34 ЗС на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № ***** по КККР на гр. П., обл. П., одобрени със Заповед № ****
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1191 кв.м, трайно
предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване до десет метра, стар идентификатор
няма, номер по предходен план: парцел ***, квартал **, с административен адрес
на поземления имот: гр. П., ул. „Т. м.“ № *, при граници и съседи на имота
поземлени имоти с идентификатори: ****, ****, ****, ****, ****, ****, **** и ****,
ведно с построените в ПИ: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****;
сграда с идентификатор ****, предназначение: друг вид сграда за обитаване и
сграда с идентификатор ****, с предназначение: депо, хангар, гараж.
Делото е образувано по искова
молба вх. № *** от **** г. на Е.А.Д., против С.А.П., за допускане на съдебна
делба на гореописания имот при равни делбени квоти между страните по делото.
Твърди се, че правото на собственост произтича от дарение на идеални части и
съдебна делба, като по силата на решение от **** г. по гр.д. № *** от *** г. на
РС-Пловдив, имотът, по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), е възложен в общ дял
на Е.А.Д. и С.А.П., при равни квоти, а дела на останалите съсобственици е
уравнен в пари. Направено е искане по реда на чл. 344, ал.2 ГПК да бъде
постановена привременна мярка, като до извършване на делбата имотът се ползва
от ответницата срещу заплащане на парично обезщетение.
С отговора на исковата молба вх.
№ **** от **** г., уточнен и конкретизиран, ответницата С.А.П., възразява за
отхвърляне на предявения иск за делба. Сочи, че тя и съпругът ѝ Г.Р.П.,
ЕГН ********** са придобили по давност притежаваната от ищцата ½ идеална
част от делбения имот, като са упражнявали непрекъснато владение в периода от ***
г. до датата на исковата молба. Изложено е в уточненията, че две от сградите, а
именно сграда № **** и № **** са построени след като съпрузите С.А.П. и Г.Р.П.
са установили фактическа власт, като се обосновава, че осъщественото в имота
строителство сочи за неговото своене и придобиване по давност.
Предявен е насрещен
установителен иск за собственост от съпрузите С.А.П. и Г.Р.П. против Е.А.Д. за
признаване за установено, че ищците по него са собственици на основание изтекла
в тяхна полза придобивна давност, в периода от *** до *** г. – датата на
исковата молба, на притежаваната от Е.А.Д.
½ идеална част от делбения имот.
В писмен отговор Е.А.Д.
възразява за отхвърляне на предявения инцидентен установителен иск за
собственост и за допускане на съдебна делба между нея и С.А.П., при равни
квоти.
С определение № **** г. по
делото, съдът на основание чл. 253 ГПК е отменил протоколно определение от ***
г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
С представената на л. 206 от
делото искова молба искът за делба е насочен и срещу Г.Р.П..
С определение № **** г., като
ответник по иска за делба на Е.А.Д. е конституиран съпругът й Й.Т.Д..
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на искова молба от ответника Й.Т.Д., с който се излага
становище за допустимост и основателност на предявения иск, като моли да бъде
допусната делба на поземлен имот с идентификатор № **** и построените в него
сгради с идентификатори № № ****, № **** и № **** при следните квоти: ½
ид. ч. за Е.А.Д. и Й.Т.Д. и ½ ид. ч. за С.А.П. и Г.Р.П..
С молба с вх. № **** г. и молба
с вх. № *** г. от ищците по насрещната искова молба С.П. и Г.П. е уточнено, че
предявеният насрещен положителен установителен иск от С.А.П. и Г.Р.П. е против Е.А.Д.
и Й.Т.Д. за признаване за установено, че ищците по него са собственици в режим
на СИО на основание съдебна делба и изтекла в тяхна полза придобивна давност, в
периода от *** до *** г. – датата на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на насрещна искова молба от ответника Й.Т.Д., с който се
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения насрещен иск.
Възразява се ищците да са осъществявали владение на процесните имоти,
продължило повече от 10 години. Не се оспорва, че към настоящия момент имотите
се ползват от тях, но се възразява същите да са манифестирали намерение за
своене в периода от *** г. до образуване на настоящото производство. Поддържа се
да бъде допусната делба при посочените в отговора на исковата молба квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на насрещна искова молба и от ответника Е.Д., с който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявения насрещен иск.
Възразява ищците да са осъществявали владение на процесните имоти, продължило
повече от 10 години. Твърди, че независимо от упражняваната от ищците
фактическа власт върху имотите, по отношение на частта на останалите
съсобственици същите се явяват държатели. Оспорва до образуване на
производството да са манифестирали намерение да владеят имотите само за себе
си. Твърди, че през ****г. е изпратила нотариална покана за заплащане на
обезщетение за ползването от тях на собствените й идеални части от имотите с
предложение за доброволна делба. Сочи, че ако липсата на отговор на поканата се
счете за манифестиране, то това датира от *** г., а не както сочат ищците – от ***
г. Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск и за допускане на делба на
процесните имоти при следните квоти: ½ ид. ч. за Е.Д. и Й.Д. и ½
ид. ч. за С.П. и Г.П..
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е иск за делба с правна квалификация
чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Не е спорно между страните, а и от представеното
по делото решение от **** г. по гр.д. № *** от *** г. на РС-Пловдив, се
установява, че по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), е възложен в общ дял на Е.А.Д.
и С.А.П., при равни квоти недвижим имот, представляващ дворно място от 1196
кв.м., съставляващо парцел ****, кв. *** по плана на гр. П., заедно с
построената в същото дворно място едноетажна еднофамилна жилищна сграда и навес
на обща стойност 9263,46 лева. За уравнение на дяловете същите са осъдени да
заплатят общо на Ф. Т., Ц. П. и П. П. по 2315,88 лева на всяка една по отделно,
а на Е. К. – 1157,94 лева.
Не е спорно също така, а и от представеното
удостоверение за граждански брак на л. 103 от делото се установява, че С.А.П. е
сключила на **** г. граждански брак с Г.Р.П., както и от представеното
удостоверение за граждански брак на л. 205 от делото, че Е.А.Д. е сключила на ****
г. граждански брак с Й.Т.Д..
Следователно придобивното основание, от което
произтича съсобствеността между Е.А.Д. и С.А.П. е извършената съдебна делба, с
която е ликвидирана възникналата между тях съсобственост с трети лица. За да
придобият в пълен обем правото на собственост обаче двете са уравнили в пари дела
на останалите съсобственици. При това положение делбата от *** г. се явява
възмездно придобивно основание по отношение на обема права, придобити от Е.А.Д.
и С.А.П. извън обема на притежаваната от тях по дарение общо 1/8 ид. част от
имота, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот от **** г., вписан
под акт № **, том *, дело № *** г. по описа на нотариус при Пловдивски районен
съд. Доколкото към момента на делбата от *** г и двете са имали сключени
граждански бракове, то върху частта от имота, съответна на уравнението е
възникнала съпружеска имуществена общност на основание чл. 21, ал. 1 СК, вр. с
§ 4, ал. 1 от СК.
Следователно към ***г., в резултат от
извършената съдебна делба по гр.д. № *** от *** г. на РС-Пловдив,
съсобствеността върху недвижим имот, съставляващ парцел ****, кв. 14 по плана
на гр. П., заедно с построената в същия едноетажна еднофамилна жилищна сграда и
навес се разпределя между страните и при квотите, както следва: за Е.А.Д. –
1/16 ид. част; за Е.А.Д. и Й.Т.Д. в режим на СИО – 7/16 ид. части; за С.А.П. –
1/16 ид. част; за С.А.П. и Г.Р.П. в режим на СИО - 7/16 ид. части.
Относно
идентичността на имота по посочения придобивен акт и находящите се в него
сгради:
От приетото по делото заключение от вещо лице Г.
по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира, като компетентно
изготвено и обосновано, се установява, че процесният имот е идентичен на УПИ ****,
кв. ** по действащия регулационен план, одобрен със заповед № *** г. и
съответства на УПИ ***, кв. ** по плана от ** г. Към настоящия момент в имота
съществуват следните сгради и подобрения: стара жилищна сграда с площ от 82 кв.м.;
нова жилищна сграда с площ от 82 кв. м.; гараж с площ от 21 кв.м.; навес
3.00/3.30 с площ от 10 кв.м.; навес 7.60/2.00 с площ от 1.5 кв.м.; барбекю – с
площ от 2.6 кв.м. и външна тоалетна с площ от 1.5 кв.м. Вещото лице сочи, че
погрешно в кадастралната карта е отразена площта на сграда с идентификатор № ***,
като реалната площ е 86 кв.м., а погрешно към нея са приобщени площи от покрит
вход за избата в сграда с идентификатор № **** и покрит вход за етажа на същата
сграда, поради което тази площ е функционално свързана само с тази сграда. Старата
сграда е нанесена в плана от **** г. В плана от *** г. са отразени допълнително
две нови стопански сгради – № * с площ от 86 кв.м. и № * с площ от 20 кв.м. –
гараж, като разрешение за строеж е издадено за гаража, а за сграда № * и
останалите направени подобрения в имота не са установени строителни книжа.
Доколкото не се твърди и установява за
извършеното строителство на сграда с идентификатор № ****, предназначение: друг
вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор № ****, с предназначение:
депо, хангар, гараж да е учредено право на строеж, то на основание чл. 92 от
ЗС, по приращение следва да се приеме, че собственици на така построеното са
собствениците на имота към изграждане на съответната сграда в груб строеж. Поради
това без значение е от кого е извършено строителството в имота, като в случая
няма спор между страните, че именно ответниците С.П. и Г.П. са построили
коментираните сгради. Данни за точните години на тяхното построяване не се
установяват, включително и от събраните свидетелски показания. Поради това, с
оглед установеното от СТЕ на вещото лице Г. следва да се приеме, че
коментираните сгради са построени в имота към *** г. /когато са заснети/.
Следователно същите са собствени на страните при посочените квоти, а именно: за
Е.А.Д. – 1/16 ид. част; за Е.А.Д. и Й.Т.Д. в режим на СИО – 7/16 ид. части; за С.А.П.
– 1/16 ид. част; за С.А.П. и Г.Р.П. в режим на СИО - 7/16 ид. части.
Основният спорен въпрос в настоящото
производство е дали след извършената съдебна делба по гр.д. № **** г. на РС Пловдив,
притежаваната от ищцата Е.А.Д. 1/16 ид. част и от ищцата Е.А.Д. и Й.Т.Д. в
режим на СИО 7/16 ид. части от имота са придобити чрез осъществяване на
недобросъвестно давностно владение от ответниците С.А.П. и Г.Р.П..
Наведеното от ответниците придобивно основание
давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на
фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение
да се държи вещта като своя, като същата да е осъществена от ответниците С.А.П.
и Г.Р.П..
Владението е легално дефинирано в разпоредбата
на чл. 68, ал. 1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) -
осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за
своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, но въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни,
че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено.
Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на
посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване
предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота
представлява владение.
Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима
законна презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на
намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед на това,
което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на неизвестен
факт, а именно - субективния признак на владението - намерението да се държи
вещта като своя, като се изхожда от друг факт - обективния признак на
владението - упражняването на фактическа власт върху вещта. Понякога обаче придобиването
на вещни права и наличието на съсобственост не е свързано с придобиването на
фактическата власт върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то
не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В
закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на факти.
Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява
фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв
начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство - когато на
две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е
предадено владението върху един имот, като впоследствие въз основа на
вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва
да се приеме, че съвладението продължава, като последният владее своята идеална
част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е
съсобственик и съвладелец. Основанията, на които е възникнала съсобствеността,
както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части,
могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се
изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за
другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена,
или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
вещта на основание, което изключва владението на останалите. При спор за придобиване
по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде
отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от
кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието,
на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец /така мотивите към Тълкувателно решение № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай ищцата и ответниците са
започнали да осъществяват фактическата власт върху посочените имоти въз основа
на извършената съдебна делба по гр.д. № *** г. на РС Пловдив. При това
упражняване на фактическата власт върху имота, се признават правата на собственост
и на ищцата и ответника Й.Т.Д.. Съответно към датата на започване на
упражняването на фактическата власт ответниците С.А.П. и Г.Р.П. са били със
съзнанието за притежаваните права от ищцата и ответника Й.Т.Д.. Предвид
основанието, на което е възникнала съсобствеността между същите, презумпцията
по чл. 69 ЗС, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, се счита
за оборена и ответниците С.А.П. и Г.Р.П. се явяват владелци на притежаваните от
тях идеални части от съсобствеността и държатели на идеалните части на другите
съсобственици – ищцата и нейния съпруг. В тази хипотеза за да може да установят
владението си ответниците С.А.П. и Г.Р.П., следва да установят, че с
едностранни действия, достигнали до ищцата и съпруга й са отрекли тяхното
владение и са превърнали държането на притежаваните от тях идеални части от
съсобствеността във владение. Посоченото обстоятелство не бе установено от
събраните в хода на производството гласни доказателства.
В тази насока по делото са събрани показанията
на свидетелите С. Х. М., Т. Й.Д., С. Р. М. и Г. К. Д. Същите се кредитират, като
преки и непосредствени. От тях свидетелите С. М. и Г. Д. сочат, че не са
виждали ищцата да посещава редовно имота. Това обстоятелство само по себе си обаче
не е достатъчно да обоснове трансформиране на владението в държане. Дори напротив,
за основателност на претенцията за придобиване на имота въз основа на давностно
владение, ответниците С.А.П. и Г.Р.П. следваше да установят активни действия на
ищцата и нейния съпруг по осигуряване на достъп до имота, които да са били
отблъснати от С.А.П. и Г.Р.П.. Доколкото такива не се установиха, следва да се
приеме, че последните се явяват владелци на притежаваните от тях идеални части
от имота и държатели на останалите. Този извод не се опровергава от
обстоятелството, че С.А.П. и Г.Р.П. са извършвали строителство в имота,
включително С.П. се е снабдила с разрешение за строеж на гаража на свое име,
доколкото не са препятствали по никакъв начин достъпът на ищцата до него. В
тази връзка свидетелите С. М. и Т. Д. установяват, че ищцата е имала неограничен
достъп до имота. Свидетелят Д. /син на ищцата/ установява, че същата е имала
ключ от имота и го е посещавала до смъртта на своята майка през *** г., когато
ответниците С.П. и Г.П. са се противопоставили. Неговите показания в тази част
следва да се кредитират при съобразяване на чл. 172 ГПК доколкото не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства. От същите се
установява, че достъпът на ищцата до имота е бил препятстван през *** г. от
който момент обаче до предявяване на настоящия иск за делба не е изтекъл
законоустановеният десетгодишен срок за придобиване на имота по давност.
Предвид изложеното така предявеният насрещен иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен, доколкото основанието, въз основа на което е
осъществена фактическата власт на единият от съсобственици не изключва правата
на другия и липсват последващи активни действия за преобръщане на владението в
държане.
На следващо място досежно построените сгради в
имота се констатира разминаване между отразеното в кадастралната карта и
действителното фактическо положение, установено от вещо лице Г. по допуснатата
съдебнотехническа експертиза при посещение на място. Съгласно чл.2, ал.1 ЗКИР
кадастъра е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани,
представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от
закона ред, а съгласно чл.27, ал.1 ЗКИР основните кадастрални данни са:
идентификатор; граници, определени с геодезическите координати на определящите
ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес за
поземлените имоти; идентификатор, очертание на сградата, определено с
геодезическите координати на определящите го точки, застроена площ, брой етажи,
предназначение, адрес за сградите и съответно идентификатор, местонахождение,
етаж и предназначение за самостоятелни обекти в сграда. От посоченото легално
определение на кадастъра и от вида на кадастралните данни следва, че
кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка факта дали
и как даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху
действително притежаваните вещни права. От изложеното следва, че
индивидуализацията на недвижим имот в делбеното производство съобразно
кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата молба. Данните
могат да бъдат събрани в хода на процеса, както чрез представяне на скица,
установяваща как имота е заснет и нанесен в кадастралната карта, така и чрез
други доказателствени средства – например съдебна експертиза, а могат да бъдат
изискани и служебно от съда с оглед задължението на съда да отрази в решението
си индивидуализацията на имота както по документи за собственост, така и по
кадастрална карта. Дори имотът да не е заснет в кадастралната карта, то с оглед
на нейното информативно значение това не може да се отрази върху притежанието
на вещни права и в делбеното производство съдът дължи произнасяне налице ли е
съпритежание на правото на собственост в границите, установени от документите,
удостоверяващи придобивното основание /така Определение № 464/26.11.2010 г. по
ч.гр.д. № 455/2010 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 506/17.02.2012 г. по гр.д. №
506/2011 г., ВКС, І г.о., Решение № 97/3.05.2016 г. по гр.д. № 125/2016 г., I
г.о./. Произнасянето се дължи и при хипотеза, при която не е проведена
административна процедура по чл. 54, ал.2 ЗКИР /така Решение № 156 от
28.11.2016 г. по гр.д. № 4236/2014 г., II г.о./.
В настоящия случай, от приетата по делото
експертиза, се установи, че в кадастралната карта и кадастралните регистри сграда
с идентификатор № **** е погрешно посочена с площ от 139 кв.м., като реалната й
площ е от 86 кв.м. и именно с тази установена площ следва да бъде допусната до
делба. По отношение на описаните в заключението навес от 3.00/3.30 с площ от 10
кв.м.; навес от 7.60/2.00 с площ от 1.5 кв.м.; барбекю – с площ от 2.6 кв.м. и
външна тоалетна с площ от 1.5 кв.м., същите несъмнено не съставляват
самостоятелно обособени обекти на правото на собственост, а обекти на допълващо
застрояване. В тази връзка следва да се посочи, че застрояването в
урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо - чл. 20, ал. 1 ЗУТ, чл. 18
от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Основното застрояване
съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено
с подробния устройствен план - чл. 20, ал. 2, чл. 37, ал. 1 ЗУТ, а
застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки
допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти - чл. 20, ал. 3,
чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Постройките на допълващото застрояване се предвиждат към
сградите на основното застрояване и имат спомагателни, обслужващи
предназначение и функции, т. е. обусловени са от основното застрояване. Като
такива те не са самостоятелни вещи, а са принадлежност към жилищните обекти и
не могат да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на главната
вещ. Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект,
чиято принадлежност са /така Решение № 89/12.07.2019 г., постановено по гр.д. №
3607/2018 г. на ВКС, 1 ГО./. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че делба на навес от 3.00/3.30 с площ от 10 кв.м.; навес от 7.60/2.00 с
площ от 1.5 кв.м., барбекю – с площ от 2.6 кв.м. и външна тоалетна с площ от
1.5 кв.м. следва да бъде допусната, като принадлежност към главната вещ, а
именно, като принадлежност към сграда с идентификатор № ****, с която първият
навес е функционално свързан, а останалите обекти са построени в един и същ
период, следователно обслужват именно тази сграда. Досежно покрит вход за етажа
в сграда с идентификатор № **** и покрит вход за избата в същата сграда,
разположени между двете жилищни сгради, по вече изложените съображения следва
да бъдат допуснати, като принадлежност към сграда с идентификатор № ****.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно
право на делба с предмет: поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на гр. П.,
община П., област П., одобрени със Заповед № **** г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П., ул. „Т. м.“ № *, с площ от 1191
кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване до десет метра, стар идентификатор няма, с номер
по предходен план: парцел **, квартал **, при граници и съседи на имота
поземлени имоти с идентификатори: ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****и ****,
ведно с построените в поземления имот: сграда с идентификатор № ****, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 73 кв.м., с
брой етажи: 1, ведно с принадлежащата площ, представляваща покрит вход за етажа
в тази сграда и покрит вход за избата в същата сграда, разположени между сграда
№ **** и сграда № ****; сграда с идентификатор № ****, с предназначение: друг
вид сграда за обитаване, със застроена площ от 86 кв.м., с брой етажи: 1, с
принадлежащите към нея навес от 3.00/3.30 с площ от 10 кв.м.; навес от
7.60/2.00 с площ от 1.5 кв.м., барбекю – с площ от 2.6 кв.м. и външна тоалетна
с площ от 1.5 кв.м., както и сграда с идентификатор № ****, с предназначение:
хангар, депо, гараж, с площ от 25 кв.м., с брой етажи: 1, между страните и при
квоти, както следва: за Е.А.Д. – 1/16 ид. част; за Е.А.Д. и Й.Т.Д. в режим на
СИО – 7/16 ид. части; за С.А.П. – 1/16 ид. част; за С.А.П. и Г.Р.П. в режим на
СИО - 7/16 ид. части.
По искането по чл. 344, ал.2 ГПК:
Съобразно посочената разпоредба, съдът с решението по допускане на делба
или във всеки момент след това, по искане на някоя от страните може да извърши
временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да
определи сума, която някой от съделителите, който ползва имота, следва да
заплати на останалите.
Относно фактическото ползване на съсобствения имот между страните няма
спор, че същият се ползва еднолично от ответниците С.А.П. и Г.Р.П.. При това положение следва
да бъде уважено искането на ищцата и да бъдат осъдени ответниците С.А.П. и Г.Р.П. да заплащат на ищцата
месечна
сума за ползването на идеалната част от имота, собственост на ищцата, считано
от датата на влизане в сила на привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК до
извършване на делбата.
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице В.Р. по допуснатата
съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно
изготвено и обосновано, пазарната наемна цена за ½ ид. част от процесния
имот към датата на изготвяне на експертизата е 143 лева на месец. Следователно ответниците
С.А.П. и Г.Р.П. дължат на ищцата Е.А.Д. от така определената пазарна наемна цена на
имота, припадащата се на нейния дял от имота сума в размер на 80,40 лева
месечно от влизане в сила на определението по допуснатата мярка до
окончателното извършване на делбата.
При този изход на спора право на разноски има
ищцата и то единствено по отношение на защитата й по отхвърления насрещен иск
за собственост. Доколкото такива не се претендират не следва да се присъдят.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения насрещен иск
на С.А.П., ЕГН ********** и Г.Р.П., ЕГН **********, с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Е.А.Д., ЕГН **********
и Й.Т.Д., ЕГН **********, че същите са индивидуални собственици въз основа на делба
и осъществено давностно владение на следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на гр. П., община П.,
област П., одобрени със Заповед № **** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. П., ул. „Т. м.“ № *, с площ от 1191 кв.м, с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване до десет метра, стар идентификатор няма, с номер по предходен
план: парцел **, квартал **, при граници и съседи на имота поземлени имоти с
идентификатори: ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****и ****, ведно с
построените в поземления имот: сграда с идентификатор № ****, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 73 кв.м., с брой етажи: 1,
ведно с принадлежащата площ, представляваща покрит вход за етажа в тази сграда
и покрит вход за избата в същата сграда, разположени между сграда № **** и
сграда № ****; сграда с идентификатор № ****, с предназначение: друг вид сграда
за обитаване, със застроена площ от 86 кв.м., с брой етажи: 1, с принадлежащите
към нея навес от 3.00/3.30 с площ от 10 кв.м.; навес от 7.60/2.00 с площ от 1.5
кв.м., барбекю – с площ от 2.6 кв.м. и външна тоалетна с площ от 1.5 кв.м.,
както и сграда с идентификатор № ****, с предназначение: хангар, депо, гараж, с
площ от 25 кв.м., с брой етажи: 1.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Е.А.Д., ЕГН **********, Й.Т.Д.,
ЕГН **********, С.А.П.,
ЕГН ********** и Г.Р.П., ЕГН ********** на следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по
КККР на гр. П., община П., област П., одобрени със Заповед № **** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П., ул. „Т. м.“
№ *, с площ от 1191 кв.м, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до десет метра, стар
идентификатор няма, с номер по предходен план: парцел **, квартал **, при
граници и съседи на имота поземлени имоти с идентификатори: ****, ****, ****, ****,
****, ****, ****и ****, ведно с построените в поземления имот: СГРАДА с идентификатор № ****, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 73 кв.м., с
брой етажи: 1, ведно с принадлежащата площ, представляваща покрит вход за етажа
в тази сграда и покрит вход за избата в същата сграда, разположени между сграда
№ **** и сграда № ****; СГРАДА с идентификатор
№ ****, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, със застроена площ
от 86 кв.м., с брой етажи: 1, с принадлежащите към нея навес от 3.00/3.30 с
площ от 10 кв.м.; навес от 7.60/2.00 с площ от 1.5 кв.м., барбекю – с площ от
2.6 кв.м. и външна тоалетна с площ от 1.5 кв.м., както и СГРАДА с идентификатор № ****, с предназначение: хангар, депо, гараж,
с площ от 25 кв.м., с брой етажи: 1.
ПРИ КВОТИ:
За Е.А.Д. – 1/16 ид. част;
За Е.А.Д. и Й.Т.Д. в режим
на СИО – 7/16 ид. части;
За С.А.П. – 1/16 ид. част;
За С.А.П. и Г.Р.П. в режим
на СИО - 7/16 ид. части.
ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН ********** и Г.Р.П., ЕГН **********
да заплащат
на Е.А.Д., ЕГН **********, сумата от 80,40 лева (осемдесет лева и четиридесет
стотинки) месено, считано от датата на влизане в сила на привременната мярка по
чл. 344, ал. 2 от ГПК, до извършване на делбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от
страните.
В частта по определената привременната
мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, решението има характер на определение и подлежи
на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ В. Запрянова
Вярно с оригинала!
Т.А.