РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Русе, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Мария Велкова
Милен П. Петров
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500351 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
М. Е. М. и Е. З. И. чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалват
Решение №299/10.03.2022г., постановено по гр.д.№ 1875/ 2021г. по описа на Районен съд-
Русе в частта, с която са уважени предявените срещу тях искове за прогласяване
нищожността на договор за аренда от 24.06.2015г., като накърняваш добрите нрави по
отношение на процесните имоти и жалбоподателя И. е осъден да предаде владението им на
осн. чл.108 ЗС. Излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както
и за допуснати нарушения на процесуалните правила и неточно приложение на материалния
закон. Считат, че при постановяване на решението липсва съвкупна оценка на събраните по
делото доказателства, поради което съдът е стигнал до неправилни изводи за основателност
на предявените искове. Молят въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявените искове по чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД и по чл.108 ЗС. Претендират разноски.
Въззиваемите Б. Б. Е. и С. Л. Е. в писмен отговор считат въззивната жалба за
неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно.
Претендират направените по делото разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1
На 24.06.2015г. М. Е. М. в качеството й на арендодател и Е. З. И. в качеството на
арендатор са сключили договор за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на
гр. С., с.М. и с.Б. с размер на арендно плащане 30лв/дка годишно като плащането на
арендната цена се извършва от 01.10 до 31.10 след приключване на стопанската година.
Срокът на действие на договора е 30 стопански години като изпълнението му започва от
стопанската 2015/16г. По отношение на имот № 052032 в землището на с.М. В. договорът
започва изпълнението от стопанската 2018/19, а по отношение на имот № 083003 в
землището на гр.Сливо поле договорът започва изпълнение от стопанската 2016/17г.
Договорът за аренда е вписан в СВ-гр.Русе с вх.рег № 7360/25.06.2015г.
По делото липсва спор, че за периода 1995г.- 2013/2014г., ищците и семейството на М.
М. са били в близки отношения и съвместно са развивали стопанска дейност в областта на
земеделието, като са придобивали в съсобственост, между различни членове на семействата,
включително между страните по делото земеделски земи. През 2014г. отношенията между
страните се влошили, настъпили разногласия, които довели до решението им да прекратят
общия си бизнес и да поделят доброволно притежаваните в съсобственост земеделски земи.
Направени били неуспешни опити за доброволно поделяне, по време на които отношенията
им окончателно се влошили и всеки от тях предприел правни и фактически действия за да
защити имуществените си права – инициирали са дела за заплащане на обезщетения за
лишаване от ползване на имущество, сключили са договори за наем, за аренда на
съсобствени недвижими имоти, както и са образували съдебни производства за подялба на
съсобствено имущество.
По делото е установено, а и между страните няма спор, че ищците в режим на СИО и
ответницата М. заедно със своя съпруг Ф. М. в режим на СИО са придобили в съсобственост
при равни права следните земеделски земи - имот № ***** с площ 29.705 дка, находящ се в
землището на гр.С. п., обл. Р., ЕКАТТЕ 67444, в местността „К.“, начин на трайно ползване:
нива, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: трета и имот
№**** с площ 14.999 дка, находящ се в землището на с. с.М. В., обл. Р. ЕКАТТЕ ****, в
местността „К“, начин на трайно ползване: полска култура, вид собственост: частна,
категория на земята при неполивни условия: трета.
По предявен от Б. Б. Е. иск за съдебна делба е образувано гр.д.№ 4418/2016г. по
описа на РРС, по което съдът е обявил за окончателен разделителен протокол и след теглене
на жребий, в дял на ищците са поставени новообразуваните имоти от допуснатите до делба:
новообразуван имот 030014 – нива с площ 7.500 дка, ІІІ-та категория при неполивни условия
в местността „К.“ по плана за земеразделяне на с. М. В. и новообразуван имот 083022 –
нива с площ 14.852 дка, ІІІ-та категория при неполивни условия в местността „К.“ по плана
за земеразделяне на гр.Сливо поле.
В първата инстанция е установено също, че в хода на преговорите между страните за
доброволно уреждане на спора със съсобствеността върху посочените земеделски земи,
жалбоподателката М. М. сключва договора за аренда на същите от 24.06.2015г.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
2
въззивният съд намира по отношение на иска за прогласяване нищожността на договор за
аренда от 24.06.2015г по отношение на процесните земеделски земи с правно основание чл.
26, ал.1 пр.3 ЗЗД следното :
Законодателят не дефинира понятието "добри нрави", но е придал правно значение на
нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона. В мотивите на ТР
№ 1/15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009 ОСТК на ВКС понятието „добри нрави“ е дефинирано като
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона-чл. 26,
ал.1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Съдебната практика последователно приема, че в категорията „добри нрави“ попадат
само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми. Когато се извършва преценка
дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът освен формално съдържание на
сделката изследва и дали последиците, крайният резултат на сделката са съвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката
и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано
разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба,
която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на
недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
В случая безспорно при преценка дали процесният договор е накърнил добрите
нрави следва да се съобразят не само съдържащите се в него уговорки, а и цялостните
отношения между страните по делото по време на неговото сключване. По делото е
установено, че страните и техните семейства са се намирали в процес на преговори за
прекратяване на съсобственост, че са имали разногласия и спорове, които са довели до
изостряне и влошаване на отношенията им до степен, че всеки от тях да предприеме
действия, каквито намира за подходящи спрямо собствените си разбирания и с които да
защити в максимална степен правата си в съсобствеността, дори и това да е във вреда на
другия съсобственик.
При преценка дали процесният договор за аренда накърнява добрите нрави не следва
да бъдат съобразявани извършените от ищците сделки, които евентуално увреждат
интересите на ответниците. Действителността на една сделка не би могла да бъде
предопределена от действителността и въобще естеството на друга сделка. Ако едната от
3
страните е извършила сделка със съсобственост, с цел несправедливо да се облагодетелства
за сметка на другия съсобственик, това не дава основание на последния да сключва сделки с
аналогична увреждаща цел, черпейки „морално оправдание“ от предхождащото поведение
на другия. В този смисъл възраженията на жалбоподателите поддържани и във въззивната
жалба и в производството по делото в първата инстанция са неоснователни. В случай, че
действията на ищците накърняват правата на ответниците те следва да се защитят с
предвидените от закона способи.
Съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани със срок на договора за аренда,
арендната цена, взаимоотношенията на страните, роднинската връзка между ответниците,
преценени комплексно, дава основание да се приеме, че договорът е сключен с единствена
цел да осигури неоправдано разместване на имуществени права, при което Е.и очевидно
търпят значителна загуба, която не са желали, а жалбоподателката М. М.- ответник по иска,
очевидна полза, т.е. налице е нарушение на добрите нрава. Въпреки ясното съзнание у нея ,
че е собственик само на ½ ид.част от процесните имоти и предстои тяхното поделяне, тя е
осигурила възможността си да извлича дългосрочно-за 30 години ползите от всички тях,
като запазва възможността нейни близки да ги обработват и лишава от тази възможност
ищците, за които остава единствената възможност да получават припадащата се част от
арендното плащане, което е значително занижено още при сключване на договора. И двете
страни професионално се занимават с обработката на земеделска земя и сключването на
такъв дългосрочен аренден договор при цена значително под пазарната и без уговорен
механизъм за нейното актуализиране е допълнително основание да се приеме, че договорът
изначално е имал за цел да доведе да неоснователно разместване на блага, както и да осуети
възможността на ищците да ползват част от имотите след разделянето им независимо от
правото си на собственост. Сключването от ответницата М. на договора с роднина, в ущърб
на Е.и и по време, когато са били във влошени отношение и в процес на поделяне на
съсобствеността сочи по ясен и категоричен начин за преследваната с него цел и дава
основание да се приеме, че накърнява добрите нрави и са налице предпоставките за
прогласяване на неговата нищожност по отношение на новообразуваните имоти,
собственици на които се явяват ищците.
В този смисъл първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че договора
за аренда от 24.06.2015г сключен между жалбоподателите е нищожен като противоречащ на
добрите нрави. За да стигне до този извод РРС правилно е възприел фактите по делото и
цялостните отношения между страните по спора и техните семейства, правилно е обсъдил
всички събрани по делото доказателства и е стигнал до правилен правен извод за
основателност на претенцията по иска с правно основание чл.26 ЗЗД.
Решението е правилно и по отношение на уважаване на иска с правно основание чл.
108 ЗС. От събраните в първата инстанция писмени доказателства се установява, че ищците
Б. Е. и С. Е. са собственици на процесните имоти, образувани от разделянето между
страните на два от имотите предмет на процесния договор за аренда. Единственото
възражение на двамата ответници-жалбоподатели в настоящото производство срещу
4
основателността на иска за предаване владението на имотите е неоснователността на
обуславящия иск за нищожност на арендния договор. С оглед обаче основателността на иска
за нищожност на този договор, правилно първоинстанционния съд е приел, че ответника Е.
И. владее процесните имоти без правно основание, поради което и ревандикацонния иск е
основателен и следва да се уважи.
Настоящият състав на съда не споделя изложените във въззивната жалба твърдения за
допуснати нарушения на процесуалните правила от първата инстанция относно правната
квалификация на иска за заплащане на сумата от 2012.22лв.- неплатена арендна цена за
стопанските 2017г./2018г., 2018г./2019г., 2019г./2020г. Независимо дали районният съд е дал
правилната правна квалификация на този иск или не, то решението постановено по него не е
обжалвано и е влязло в сила, т.е. не е налице процесуален порок на решението в
обжалваната му част.
В тежест на жалбоподателите са направените от въззиваемите разноски във въззивната
инстанция в размер на 1200.00лв.- заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Изцяло
неоснователно е направеното в о.с.з. на 13.09.2022г. възражение за намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от ищците поради прекомерност.
Видно от разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. По делото са предявени два обективно съединени
иска. Съгласно чл.7, ал.5 и ал.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за производството по настоящото дело се дължат минимални
възнаграждения от 600.00 лв. по иска с пр.осн. чл.108 ЗС и 600.00лв. по иска с пр.осн. чл.
26, ал.1 пр.3 ЗЗД. Изложеното сочи, че заплатеното от ищците възнаграждение от 1200.00лв.
е в установения минимален размер.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 299/10.03.2022г., постановено по гр.д.№ 1875/2021г. по
описа на Районен съд-Русе в частта, в която съдът установява по предявения от Б. Б. Е. и С.
Л. Е. против М. Е. М. и Е. З. И. иск нищожността на Договор за аренда от 24.06.2015г.,
вписан в СВ – Русе с вх. №7960/25.06.2015г., като накърняващ добрите нрави по отношение
на следните земеделски имоти: новообразуван имот №030014 с площ 7.500 дка, находящ се
в землището на с. М. В., община С. п., ЕКАТТЕ 46560, в местността „К.“, начин на трайно
ползване: полска култура, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, при граници и съседи: имот №033028, имот №033025, имот №033026,
имот №000124, имот №000191, а по скица №15-568691/01.07.2020г., представляващ ПИ с
идентификатор 46560.30.14, с площ 7502 кв.м., образуван от имот №030002 и новообразуван
5
имот №083022 с площ 14.852 дка, находящ се в землището на гр. С. п., обл. Р., ЕКАТТЕ
67444, в местността „К.“, начин на трайно ползване: нива, вид собственост: частна,
категория на земята при неполивни условия: трета, при граници и съседи: имот №****, имот
№****, имот №*****, имот №**** и имот №*****, а по скица №15-568843/01.07.2020г.,
представляващ ПИ с идентификатор ******, с площ 14856 кв.м., образуван от имот
№083003 и в частта в която Е. З. И. е осъден да предаде на ищците владението на
горепосочените имоти.
Решението в останалата му част като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН ********** от гр. С. п. ул. „В.“ №** и Е. З. И., ЕГН
********** от с. Б., общ. С., ул. „И.“ №** да заплатят на Б. Б. Е., ЕГН ********** и С. Л. Е.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С. п., ул. „Р.“ №** сумата от 1200.00 лв.,
представляващи разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6