Р Е Ш Е Н И Е
№ 74 30.06.2016 година гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД Х. гражданско отделение, пети състав
на ………….…тринадесети юни………….….……… две хиляди и шестнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря…………П.Д.…...……………………………….……..….
И прокурора ………………………………………………..…………………………..…...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова….………………..…..………………………..
търговско дело ………….№ 104 по описа за 2015 година…..………………..………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „П. и. б.” АД – С. срещу Т.Й.Г. ***, Й.Т.Г. ***-С.-БГ-С.” ЕООД – Х.. Предявяват се в условията на субективно съединение три иска с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК срещу всеки от ответниците, за съществуване на едно солидарно вземане на ищеца за сумите, както следва: 86 937,88 евро – главница, 7 675,66 евро – възнаградителна (договорна) лихва, 9441,47 евро – наказателна лихва и 281,49 евро – комисионна за управление и обработка на кредита.
Ищецът твърди, че е правоприемник на основание чл. 262 ал.1 от ТЗ на влялото се в него дружество „Ю.” ЕАД (с предходна фирма „МКБ Ю.”АД). Преобразуването било вписано в Търговския регистър на 04.03.2014 година, а влялото се дружество било прекратено без ликвидация.
На 08.03.2010 година между „МКБ Ю.” АД с ЕИК ***** и кредитополучателя Т.Й.Г., в качеството му на земеделски производител, бил сключен договор за кредитна линия № 368-11/08.03.2010 година, по силата на който б.та предоставила на кредитополучателя Т.Й.Г. револвираща кредитна линия в размер на 51 100 евро за оборотни средства. Крайният срок за усвояване на средствата по кредита бил до 01.03.2011 година и в този срок кредитополучателят Т.Г. бил усвоил главницата. Крайният срок за погасяване на кредита бил уговорен на 08.03.2011 година. Договорната лихва била определена в размер на едномесечен EURIBOR и надбавка от 9 пункта, но не по-малко от 10,60%, като били уговорени и начинът на събиране на лихвата, наказателна лихва за просрочие, комисионна за управление и обработка на кредита. Впоследствие към договора били сключени десет анекса, като в резултат на сключването на анекс № 10/31.07.2013 година, считано от последната дата, правото на кредитополучателя да усвоява средства от кредита било прекратено. Ищецът твърди, още, че с всеки от анексите крайният срок за погасяване на всички задължения по договора бил удължаван. Със сключването на последния анекс - № 10 от 31.07.2013 година, страните се договорили за последен краен срок за издължаване – 06.09.2014 година. Освен предоговарянето на сроковете, с Анекс № 4/15.06.2011 година бил увеличен и размерът на договорната главница – на 92 100 евро, като разликата също била усвоена от кредитополучателя Т.Й.Г. до 22.12.2011 година. Поради неизпълнение на едно от условията на договора – за сключване на договор за застраховка на продукцията, с анекс № 8/01.06.2012 година б.та едностранно увеличила възнаградителната лихва с един пункт на едномесечен EURIBOR и надбавка от 10 пункта, но не по-малко от 11,60%. На 31.07.2013 година били сключени договори за поръчителство, по силата на които поръчителите Й.Т.Г. и „Б.-С.-БГ-С.” ЕООД приели да отговарят солидарно с кредитополучателя Т.Й.Г. за изпълнението на задълженията по договора за кредит и анексите към него. А с анекс № 10/31.07.2013 година, сключен между б.та, кредитополучателя Т.Й.Г. и поръчителите „Б.-С.-БГ-С.” ЕООД и Й.Т.Г., страните приели за безспорно, че към последната дата задълженията по главницата по договора за кредит са в размер на 86 937,88 евро и се задължили да я погасят еднократно на 06.09.2014 година. Тази сума не била погасена не само на уговорения падеж, но и понастоящем. Освен това, непогасени останали и договорна (възнаградителна) лихва в размер на 7 675,66 евро, начислената наказателна лихва за просрочие – 9 441,47 евро, както и остатъкът от комисионната по договора – 281,49 евро. Поради това и на основание чл. 417 от ГПК, б.та инициирала заповедно производство по ч.гр.д. № 488/2015 година по описа на Районен съд - Х., по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за целия дълг, ведно със законната лихва върху главницата и разноски за заповедното производство, срещу тримата солидарни длъжници - ответници по настоящото дело. Срещу издадената заповед постъпило възражение от длъжниците, които възразили в законоустановения срок срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, че не дължат общата сума по изпълнителния лист. Поради това и на основание чл.422 от ГПК б.та-ищец предявява настоящите искове за установяване съществуването на вземането му, като претендира и всички деловодни разноски – за заповедното и настоящото исково производство.
В срока за отговор по чл. 367 ал.1 от ГПК ответникът „Б.-С.-БГ С.” ЕООД – гр.Х., представлявано от Т.Й.Г., подава писмен отговор, с който оспорва предявения иск. На първо място заявява, че не е встъпвал в облигационно отношение с б.та-ищец, като посочените в исковата молба договори и анекси били сключени не с „П. и. б.” АД – С., а с „МКБ Ю.” АД – С.. Освен това, не бил уведомен за начина на изпълнение към „П. и. б.” АД. На второ място, твърди неоснователност на иска, като се позовава на разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 година на ВКС по Тълкувателно дело №4/2013 година на Общо събрание на гражданска и търговска колегия. Възраженията му могат да се обобщят по следния начин: б.та не била обявила надлежно предсрочната изискуемост и не му съобщила, че ще пристъпи към събиране на вземането. Поради това и поради нарушение разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК ответниците Т.Й.Г. и Й.Т.Г. също оспорват иска с твърдения, аналогични на тези, изложени в отговора на „Б.-С.-БГ С.” ЕООД – Х.. Допълнително правят оплакване за липса на представителна власт на лицето, подписало договора за кредит от страна на б.та. Искат отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
С допълнителна искова молба ищецът заявява, че поддържа иска и всички въведени с него твърдения. Настоява, че правилата за цесия в случая са неприложими. В резултат на вливането на „Ю.” ЕАД в „П. и. б.” АД настъпило универсално правоприемство и всички права и задължения на „Ю.” ЕАД, в това число тези по сключения с ответниците договор и анекси, преминали върху „П. и. б.” АД. Съгласно чл. 262 ал. 1 и чл. 263 и ал. 2 от ТЗ, при вливане универсалното правоприемство между влялото се дружество и приемащото дружество настъпвало по силата на закона, без необходимост приемащото дружество да изпраща каквито и да било съобщения до длъжниците на влялото се дружество. На следващо място, б.та-ищец се позовава на разпоредбата на чл. 84 ал. 1 от ЗЗД и твърди, че след като с Анекс № 10/31.07.2013 година бил уговорен краен срок на погасяване на всички задължения по договора за кредит, то с настъпването на падежа на 06.09.2014 година и кредитополучателят и поръчителите изпаднали в забава със самото изтичане на уговорения срок. Поради това, б.та не била длъжна нито да обявява предсрочната изискуемост на кредита, нито да им изпраща покани, за да ги постави в забава. Ищецът счита, че не са налице твърдените от ответниците пороци в представителна власт, а освен това се позовава на сключените анекси, които следвало да се ценят като потвърждаване на действията на представителя, подписал договора за банков кредит.
В срока по чл. 373 ал. 1 от ГПК, ответниците подават отговори на допълнителната искова молба, в които поддържат възраженията и исканията си, въведени в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК. Твърдят недобросъвестност на б.та при сключване на договора и анексите, без да излагат конкретни аргументи.
В с.з. страните, чрез процесуалните си представители, поддържат иска, всички въведени с исковата молба доводи и направени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото договор № 368-11/08.03.2010 година, между „МКБ Ю." АД с ЕИК ********* и кредитополучателя Т.Й.Г., в качеството му на земеделски производител, е сключен договор за кредитна линия № 368-11/8.03.2010 година, по силата на който б.та е предоставила на кредитополучателя Т.Й.Г. револвираща кредитна линия в размер на 51 100 евро за оборотни средства. Страните са договорили, че кредитополучателят ще усвоява средствата от кредитната линия многократно, до разрешения размер на разполагаемия кредитен лимит и в рамките на регламентираните с договора срокове за усвояване. Приели са и крайния срок за усвояване на кредитните средства - да 1.03.2011 година, както и краен срок за погасяване на кредита - 08.03.2011 година. Споразумели са се за договорна лихва по кредита в размер на едномесечен Euribor и надбавка от 9 пункта, но не по-малко от 10,60%, при ежемесечно олихвяване на шесто число, както и за размера на наказателната лихва за просрочие - договорната лихва плюс надбавка от 10 пункта на годишна база. Страните са постигнали съгласие, че при липса на средства по сметките към шесто число на месеца, б.та отчита дължимата сума като просрочена лихва. Едновременно с това, кредитополучателят е поел задължението да заплаща на б.та годишна комисионна за управление и обработка на кредита в размер на 1,5% върху разрешения размер на кредита, дължима както следва: за П.та година — при сключване на договора за банков кредит, и за всяка следваща година от срока на кредита - в началото на съответния нов годишен или последния (остатъчен) период от срока на кредита.
Видно от представените в заповедното производство и инкорпорирани анекси № 1/1.03.2011 година, № 2/14.04.2011 година, № 3/13.05.2011 година, № 4/15.06.2011 година, №5/5.03.2012 година, № 6/5.04.2012 година, № 7/4.05.2012 година, № 8/1.06.2012 година, №9/5.11.2012 година и анекс № 10/31.07.2013 година, с всеки от тях крайният срок за усвояване на средства от кредита е бил удължаван. А съгласно т. 1.1 от анекс № 5/5.03.2012 година, т. 1.1 от анекс № 6/5.04.2012 година и т. 1.1 от анекс № 7/4.05.2012 година, на кредитополучателя е отнето правото на последващо усвояване на средства откредита. С анекси № 8/1.06.2012 година и № 9/05.11.2012 година крайният срок на усвояването на кредитните средства отново е бил удължен – последно до 05.09.2013 година. А съгласно т. 4.1 от анекс № 10/31.07.2013 година, считано от датата на сключване на анекса,правото на кредитополучателя да усвоява средства от кредита е било прекратено.
Освен това, с горецитираните анекси страните са изменили условията на договора досежно размера на кредита и други условия: С анекс № 4/15.06.2011 година размерът му е увеличен от 51 100 евро на 92 100 евро, а размерът на годишната комисионна за управление и обработка на кредита е изменен както следва: за продължаване на срока за ползване на лимита от 51 100 евро - 1,3% и за новоразрешения лимит от 41 000 евро - 1,5%. Сключвайки анекс № 8/01.06.2012 година с б.та, ответникът Т.Г. е поел задължението да застрахова земеделските култури за активния селскостопански сезон, както и е приел последиците от неизпълнение на това задължение – увеличение на договорната лихва с един пункт.
Последният от сключените между кредитополучателя Т.Й.Г. и „МКБ Ю.” АД е № 10/31.07.2013 година. С него страните са договорили краен срок за погасяване на всички задължения по договора – не по-късно от 6.09.2014 година, а освен това са потвърдили, че към датата на сключването му задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници по редовната договорна главница са 86 937,88 евро. Видно от условията на анекса (т. 5.2), тримата ответници са се задължили в условията на солидарност да погасят главницата по кредита в посочения размер еднократно на 6.09.2014 година. Едновременно с това, на същата дата (31.07.2013 година) между „МКБ Ю." АД от една страна и Й.Т.Г. и „Б.-С.-БГ-С." ЕООД - от друга, са сключени договори за поръчителство, по силата на които поръчителите Й.Т.Г. и „Б.-С.-БГ-С." ЕООД са поели солидарно задължение с кредитополучателя Т.Й.Г. за изпълнението на задълженията по договора за банков кредит и анексите към него.
От материалите на ч.гр.д. № 488/2015 година по описа на РС-Х. е видно, че със заявление от 06.03.2015 година, на основание чл. 417 от ГПК б.та-ищец е инициирала заповедно производство, по което на 12.03.2015 година са издадени разпореждане за незабавно изпълнение, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните книги на б.та към 05.03.2015 година и изпълнителен лист, срещу солидарните длъжници - ответници по настоящото дело, за сумите, които изцяло съответстват по размер и основание, на което се търсят, с тези по предявения иск по чл. 422 ГПК. Освен това, посочената заповед за изпълнение включва и задължение за законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2015 година до окончателното изплащане, както и деловодни разноски за заповедното производство – 4081,29 лева заплатена държавна такса и 3590 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 ГПК длъжниците – тримата ответници по делото, са подали възражение за недължимост на сумите по заповедта. С разпореждане № 1780/25.03.2015 година е поправена допуснатата от съда очевидна фактическа грешка при изписването на името на длъжника Й.Т.Г., както и в началната дата, от която са дължими законните лихви – 06.03.2015 година.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като
компетентно, пълно и обективно. Вещото лице е
работило на база приложените по делото доказателства, както и документите,
получени от б.та-ищец - извлечения от партидата и сметки на кредитополучателя Т.Г..
На изрично поставения въпрос в.л. отговаря, че предоставената му банкова
информация от ищеца е била достатъчна за изготвяне на заключението и
изискването и представяне на допълнителна такава не би довело до промяна в
изводите му. Според заключението на вещото лице, кредитополучателят Т.Й.Г. е усвоил
първоначалния размер на кредита от 51 100 евро по разплащателната си сметка в
„МКБ Ю." АД, както следва: на 19.04.2010 година - 10 000 евро, на 02.06.2010
година - 12 000 евро, на 08.06.2010 година – 250 евро, на 26.08.2010 година -
12 200 евро, на 07.12.2010 година - 7670 евро, на 07.03.2011 година. - 4800
евро и на 07.04.2011 година - 4180 евро. Новоразрешения лимит от 41 000 евро кредитополучателят
Г. е усвоил частично, като неусвоена е останала сумата 5050 евро. На 06.06.2012
година, позовавайки се на клаузата по т. 1.4 от анекс № 8/1.06.2012 година б.та
едностранно е увеличила годишната договорна лихва с един пункт, поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължение да застрахова земеделските култури за активния
селскостопански сезон. Вещото лице представя приложение № 1 към заключението
си, в което онагледява извършените от кредитополучателя погашения по кредита по
видове, дати и суми. Обобщено, заключението му е в смисъл, че погашенията по
редовна и просрочена главница са в размер на 112,12 евро, лихва по редовна
главница – 7192,46 евро, просрочена лихва върху редовна главница –
20418,57 евро или общо 27 723,15
евро. Вещото лице е категорично, че нито към датата на падежа на кредита на 06.09.2014
година, нито към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в РС-Х. (06.03.2015 година), договорната главница в размер на
869372,88 евро не е издължена. Договорната лихва за периода 07.12.2013 година
до падежа на кредита на 06.09.2014 година възлиза на 7675,66 евро и тя не е
издължена нито към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, нито до
датата на изготвяне на заключението на ССчЕ. Същото, според вещото лице, важи и
за наказателната лихва за просрочие в размер на 9441,47 евро, изчислена за
периода 07.09.2014 година до 05.03.2015 година. От заключението става ясно,
още, че на 19.04.2014 година по партидата
на кредитополучателя Т.Й.Г. е начислена годишна комисионна за
управление и обработка на кредита в размер на 1304,07 евро. От тази сума
Т.Й.Г. е заплатил 1022,58 евро, а остатъкът от комисионната от 281,49 евро и
понастоящем не е издължен. Според в.л., вземанията на б.та-ищец по процесния
договор за кредитна линия от тримата ответници – кредитополучател ЧЗП Т.Й.Г. и
поръчители Й.Т.Г. и „Б.-С.-БГ-С.” ЕООД са счетоводно записани за изцяло
изискуеми на 06.09.2014 година. От анализа на представените му доказателства
вещото лице обобщава изводите си в смисъл, че и към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК и към датата на изготвяне на заключението
(30.05.2016 година) задълженията на ответниците по главницата възлизат на
86937,88 евро, за договорна лихва от 07.12.2013 година до 06.09.2014 година –
7675,66 евро, наказателна лихва за просрочие – 9441,47 евро за периода
07.09.2014 година до 05.03.2015 година и годишна комисионна за управление на
кредита в размер на 281,49 евро.
За проверка твърдението на
ищеца за правоприемството на активите и пасивите на „МКБ Ю.” АД с ЕИК *** от
дружеството-ищец – „П. и. б.” АД – С., съдът извърши служебна справка в ТР, в
резултат на което установи, че на 04.03.2014 година в Търговския регистър е
вписано преобразуване на
„Ю." ЕАД (с предходно наименование „МКБ Ю." АД) чрез вливане в „П. и.
б." АД.
При така установената фактическа обстановки съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е специален установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК. Предмет на същия е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответната страна съществуването на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и да се докаже неговото правно основание, произтичащо от сключен между страните конкретен договор. Съдът приема, че предявеният иск е допустим. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК на основание извлечение от сметки, като заповедта е била издадена от РС - Х., но в срока по чл. 414 ал. 1 ГПК длъжниците са възразили писмено срещу нея. В срока по чл. 415 ал. 1 ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си срещу ответниците по основание и размер.
На база събраните и обсъдени по-горе доказателства съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване б.та-ищец е доказала правнорелевантните факти, от които произтича вземането й - сключването на договор за кредит между страните и последващите анекси, условията, при които същите са сключени, предоставянето на сумите на кредитополучателя, солидарност на длъжниците – ответниците по делото, неизпълнението на ответниците до уговорения от страните краен срок за погасяване на всички задължения по договора за кредит, а и понастоящем.
Първото от възраженията на ответниците, въведено с
отговора на исковата молба, е за липса на създадено правоотношение с б.та-ищец
по договора за банков кредит, а от там – и за несъществуване на задължение за
изпълнение на претендираното договорно задължение. Макар че в самия отговор на
ИМ това възражение е недостатъчно конкретно, от последващите становища на
процесуалния представител на ответниците става ясно, че те считат за недоказано
правоприемството между б.та, с която ответникът Т.Г. е сключил договора – „МКБ Ю.”
АД и б.та-ищец „П. и. б.” АД. Съдът намира това възражение за
неоснователно. За доказването на този
юридически факт е достатъчно да бъде извършена справка по партидата на
дружеството в Търговския регистър, който е публичен. Съдът извърши такава
справка, в
резултат на което установи, че на 04.03.2014 година в Търговския регистър е
вписано преобразуване на „Ю." ЕАД (с предходно наименование „МКБ Ю."
АД) чрез вливане в „П. и. б."
АД. Съгласно чл.
262 ал. 1 ТЗ
приемащото дружество е правоприемник на влялото се дружество, което се
прекратява без ликвидация. Следователно, цялото имущество на влялото се
дружество, като под имущество се разбира съвкупността от парично оценими
права и задължения, преминава към приемащото
дружество. По силата на това универсално правоприемство правата на „МКБ Ю.” АД
по сключените от тази банкова институция договори за кредит, в т.ч. процесния, както
и вземанията, произтичащи от тези договори,
са преминали към приемащата б. „ПИБ” АД-С.. В случая следва да се прави
разлика с института на цесията: ищецът нито твърди, нито по делото се
установява да е бил сключен между двете банки договор за прехвърляне на
вземането по процесния договор за кредит. Поради което не намира приложение
правилото - старият кредитор да отправи съобщение по чл. 99 ал. 3 и 4 ЗЗД до
длъжника-кредитополучател Т.Г., като условие за пораждане на действие на
прехвърлянето (в каквато насока са оплекванията на ответниците, че не са били
уведомени как трябва да изпълняват. Освен това, от заключението на вещото лице
става ясно, че персоналната партидата и сметките на кредитополучателя Т.Г. са
съхранени и практически не е имало пречки той да изпълнява, като извършва
плащанията по разкритите на негово име сметки в „МКБ Ю.” АД. Т.е. неоснователен
е и доводът на ответниците за липса на уведомление – как трябва да изпълнява,
който довод може да се квалифицира като такъв за забава на кредитора поради
неоказване на необходимото съдействие.
Неоснователно ответниците се
позовават на неизпълнение правилото за обявяване изискуемостта на кредита на
длъжника, според разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 година на ВКС по тълк.дело
№ 4/2013, ОСГТК. В случая не се касае за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, а за
настъпването на уговорения от страните падеж. Съгласно чл. 84 ал. 1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Както вече бе посочено по-горе, с последния анекс №
10/31.07.2013 година кредитополучателят Г. се е задължил да погаси цялото
вземане по кредита – главница, лихви и др., в краен срок до 06.09.2014 година.
Няма спор по делото за неизпълнение на задължението до тази дата, а и
понастоящем, както от ответника, така и от поръчителите, приели договора и
изричната уговорка по анекс № 10/31.07.2013 година. Следователно, по силата на
чл. 84 ал. 1 ЗЗД тримата ответници са изпаднали в забава със самото изтичане на
уговорения срок за погасяване на договорното задължение и б.та не е била длъжна
да им обявява изискуемостта на вземането си, за да ги постави в забава.
Не се споделя и доводът за
опорочаване на процесния договор за кредит поради сключването му от лице без
представителна власт. Видно от приетото по делото пълномощно, нотариално
заверено и поради това с достоверна дата – 13.10.2009 година, Ж.Б.М.,
представлявала б.та-ищец както при сключването на процесния договор, така и при
подписването на анексите, е била упълномощена надлежно от главния изпълнителен
директор и изпълнителния директор на „МКБ Ю.” АД – С. да сключва банкови
сделки, да подписва от името на б.та договори за кредит и свързаните с тях
договори. Видно от процесния договор и анексите, спазено е и поставеното с упълномощителната
сделка изискване за представителството при сключване на договори за кредит – Ж.М.
е подписала договорите заедно с още един представител на б.та, заемащ
длъжността „консултант граждани”.
Последният довод на ответниците, въведен с допълнителните отговори, е за недобросъвестност на б.та при водене на преговори и сключване на договора. Това твърдения е неясно, неконкретно и е останало неуточнено по недвусмислен начин от процесуалния представител на ответниците. Предвид цялостната позиция на ответниците, които поставят акцент върху монополното положение на б.та и твърдят банков произвол, както и с оглед задължението на съда да следи служебно за нищожността, то следва да бъдат разгледани евентуалните основания, които биха наложили извода за недействителност на процесния договор, респективно анексите към него.
На първо място, застъпеното в съдебната практика становище, че клаузите в договори за кредит, позволяващи едностранна промяна, са неравноправни, няма отношение към процесния кредит. Това е така, защото всички без изключения изменения на условията по договора са извършени не едностранно от б.та, а по силата на подписани и от двете страни анекси. На второ място, процесният договор за кредит е сключен с кредитополучателя Т.Г. за финансиране дейността му като земеделски производител. Поради това, въпреки, че кредитополучателят е физическо лице, той не може да се ползва от Закона за защита на потребителите, по арг. на §13,.т.1 от ДР на ЗЗП, защото договорът обслужва неговата търговска дейност. Т.е. той има качеството на производител, а не потребител по смисъла на чл. 2 от Директива 93/13/ЕИО на съвета от 05.04.1993 г., въведена в чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП и това го изключва от приложното поле на ЗЗПотр. Освен по изложените съображения, процесният договор не попада под защитата за потребители и поради факта, че е налице обезпечение с договорна ипотека, сключена с нотариален акт № 115 т. І рег. № 759 нот.дело № 53/2010 година (л. 51-52). Клаузите от анексите не са нищожни и поради това, че са индивидуално уговорени /чл. 146 ал. 1 ЗЗП/. Това следва от съдържанието им, което има отношение конкретно и само към сключения между страните по делото договор за кредит. Впрочем, нищожност на една от клаузите по договора не влече нищожността на целия договор, поради това доводите на процесуалният представител на ответника за неоснователност на иска поради недействителност на договора не следва да се приемат.
Съответно, при неоснователност на възраженията на ответниците и съобразно обсъдените по-горе доказателства се установи по делото, че след 06.09.2014 година кредитополучателят и солидарно отговорните с него поръчители са изпаднали в забава, кредитът е отнесен изцяло в просрочие и така вземането на б.та-ищец, като универсален правоприемник на б.та-кредитодател, е станало изискуемо в пълен обем. От заключението на в.л. следва, че последващо изпълнение няма, а такова твърдение не се и въвежда от ответниците в преклузивни срокове. Поради това съдът приема, че основанието, на което е възникнало вземането на б.та-ищец, е доказано.
С оглед на изложеното, налага се извод за основателност на предявения иск по отношение и на тримата ответници, за чийто размер (идентичен с този, за който е издадена заповедта за незабавно изпълнение) съдът съобразява приетото към доказателствения материал заключение по ССЕ.
Основателно е и искането за присъждане на направените от б.та разноски по заповедното производство, поради което и с оглед разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 година по тълк.дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, съдът следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе по тях.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, направените от ищеца разноски по исковото производство, за понасянето на които се представят надлежни доказателства, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК следва да бъдат възложени на ответниците.
Мотивиран така и на основание чл. 422 ГПК, съдът
Р е ш и:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, предявен от „П.и.б.” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., р-н И., бул. „Д.Ц.” № 37, със съдебен адрес: „П. и.б.” АД – Клон Х., ул. „С.С.” № 7 срещу Т.Й.Г. с ЕГН **********,***, Й.Т.Г. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: град Х., ул. „Р.” № 13 и „Б.-С.-БГ-С.” ЕООД – Х. с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град Х., ул. „Д .” № 54 вх. А, че ответниците Т.Й.Г., Й.Т.Г. и „Б.-С.-БГ-С.” ЕООД – Х. дължат солидарно на „П.и.б.” АД – С. (като правоприемник на „МКБ Ю.” АД – С. с ЕИК **** сума в общ размер 104 336,50 евро, от които 86 937,88 евро – вземане за главница; 7 675, 66 евро – вземане за договорна лихва за периода от 07.12.2013 година до 06.09.2014 година; 9 441, 47 евро – вземане за наказателна лихва за просрочие за периода от 07.09.2014 година – 05.03.2015 година, 281, 49 евро – годишна комисионна за управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.03.2015 година до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 488/2015 година по описа на РС-Х..
ОСЪЖДА Т.Й.Г. с ЕГН **********,***, Й.Т.Г. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: град Х., ул. „Р.” № 13 и „Б.-С.-БГ-С.” ЕООД – Х. с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град Х., ул. „Д.” № 54 вх. А да заплатят на „П. и.б.” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., р-н И., бул. „Д.Ц.” № 37, със съдебен адрес: „П. и.б.” АД – Клон Х., ул. „С.С.” № 7 деловодни разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 488/2015 година по описа на РС-Х. – 4081,29 лева заплатена държавна такса и 3 590 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Й.Г. с ЕГН **********,***, Й.Т.Г. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: град Х., ул. „Р.” № 13 и „Б.-С.-БГ-С.” ЕООД – Х. с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град Х., ул. „Д.” № 54 вх. А да заплатят на „П.и.б.” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., р-н И., бул. „Д.Ц.” № 37, със съдебен адрес: „П.и.б.” АД – Клон Х., ул. „С.С.” № 7 деловодни разноски, направени в исковото производство по т.д. № 104/2015 година - сумата 4109,27 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за вещо лице и 6651 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка страна.
Съдия: