Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …..…/…………….… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на девети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря София Маринова,
като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1914 по описа за 2019год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г.Г.Ф. ЕГН **********,
подадена чрез адв. В.П. от ВАК, против Електронен фиш
серия К № 2169508 от 13.07.2018год., с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДП е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че фактите които били отразени в ЕФ не били събрани по предвидения в закона
процесуален ред. Сочи, че в ЕФ не било посочено дали техническото средство било
мобилно или стационарно, не били посочени час, минута и секунда на заснемане на
нарушението, в ЕФ не бил посочен издател, твърди, че нямало издаден протокол по
чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015год., както и че техническото средство не било
преминало проверка за съответствие. Моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата, а във фазата по същество моли ЕФ
да бъде отменен като преповтаря аргументите изложени в жалбата.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Електронен фиш (ЕФ) серия К №
2169508 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 13.07.2018год. в
11:22часа, в обл.Варна, по път първи клас №9(извън
населено място) в посока на движение към к.к. „Златни
пясъци“ до авт.спирка „Майстор Манол“, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60км/ч. с МПС л.а. „Хюндай Гетц“ с рег. № В5423РХ е извършено нарушение за скорост
като автомобилът бил управляван със скорост95км./час при разрешена скорост
60км./час или превишение 35км./час. и нарушението
било установено с АТСС (ARH CAM S1) № 11743c9. Като собственик/ползвател на бил
вписан въззивникът Г.Г.Ф.
като законен представител на „Технокар“ ЕООД.
Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДП и е наложена глоба в размер на 300лв. на основание чл. 182, ал.2,
т.4 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства – гласни,
писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи
се и не водят на различни правни изводи.
След преценка на събраните по
делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
съдът, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
В случая съдът констатира, че ЕФ
отговаря на формалните изисквания описани по-горе.
Спазени са разпоредбите на чл.57
от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Действително в ЕФ не са отбелязани и секундите на заснемането.
Горното обаче по никакъв начин не опорочава процедурата по издаване на ЕФ
защото обичайното отмерване на времето е в часове и минути, а когато се изисква
по-прецизна точност това винаги е изрично отбелязано в съответния нормативен
акт (с точност до секундата, с точност до три знака след десетичната запетая и
пр.), а в ЗДП такова изрично указание няма. Що се касае до цитираната в жалбата
разпоредба от НСИКПМК тя касае изискванията на които следва да отговаря
техническото средство и не обвързва обстоятелствената част на АУАН, НП или ЕФ,
както е в случая.
В жалбата си въззивникът е
направил възражение за това, че в ЕФ не била посочена дата на издаване, което
пък възпрепятствало извършване на преценка за срока по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не споделя и това възражение
по следните съображения: Реквизитите на ЕФ са изчерпателно посочени в нормата
на чл. 189, ал.4 от ЗДП като в случая ревизирания ЕФ съдържа всички от тях.
Действително в ЕФ липсва дата на
издаване. Такава обаче не е предвидена и в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Там
законодателят е предвидил единствено дата на извършване на нарушението, която е
и единствената релевантна дата. В тази връзка доколкото производството по
ангажиране на адм. наказателна отговорност с ЕФ е
особено, то единствените релевантни за давността дати са тези на извършване на
деянието и на влизане в сила на ЕФ. Давността за търсене на
административно-наказателна отговорност в случая започва да тече от датата на
нарушението, а тази за изпълнение на наложеното административно наказание от
датата на влизане в сила на ЕФ.
Действително в ЕФ не е посочено дали техническото
средство с което е заснето нарушението е мобилно или стационарно, но и такова
изискване не е предвидено в ЗДП. Отделен е въпроса, че в ЗДП - чл.189, ал.8
изрично е посочено кой и къде следва да посочи информация за вида на
техническото средство мястото на разположение и пр. като съгласно закона тази
информация следва да се съдържа в съпроводителното писмо с което се изпраща
жалбата срещу ЕФ. В случая горното е сторено видно от приложеното към делото
писмо от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна УРИ
819000-22645/22.04.2019год..
След като прецени събраните по
делото доказателства съдът счете, че материалния закон е приложен правилно. По
категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДП като разрешената
скорост е била 60км./час (изрично указана с ПЗ В-26, а въззивникът се е движел
с превишение от 35км./час.
Нарушението е било установено с годно мобилно
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип (ARH CAM
S1) № 11743c9 при спазване на изискванията предвидени
в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. В тази насока са приложените към АНП протокол за използване на АТСС
(приложение към чл.10, ал.1) рег. №819p-16553 от 13.07.2018год., Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.2126 валидно до 07.09.2027год. и
Протокол от проверка № 242-ИСИ/11.12.2017год.
издаден от БИМ.
Безспорно в ЕФ не е посочен
номера на снимката с която е установено нарушението, но то и такова изискване
не е предвидено в закона.
Що се касае до становището
изложено от защитника на въззивника във фазата по същество, че техническото
средство не било изправно защото нямало валиден стикер върху техническото
средство, то определено не се споделя от съда първо защото твърденията за липса
на стикери не е скрепено с каквито и да било доказателства и второ защото
техническата годност не се удостоверява със стикера, а с протокола от
проведения метрологичен контрол, официалния удостоверителен документ, в който
впрочем са упоменати и номерата на защитените стикери поставени по време на
проверката. Следва да се отбележи и това, че от проверката за техническа
годност на преносимата система до датата на заснемане на нарушението не е
изтекъл и срока след който техническото средство подлежи на последваща
проверка, определен от председателя на ДАМТН. Този срок е една година от
предходната проверка и е определен със Заповед № А-333/29.05.2014год. на
председателя на ДАМНТ обнародвана в ДВ, поради което и каквито и да било
съмнения досежно техническата годност на системата не са налице.
На следващо място видно от
материалите по АНП в тях се съдържа снимка на разположението на техническото
средство, поради което и това изискване на наредбата е изпълнено като следва да
се отбележи, че и тук няма изискване с какво техническо средство да се прави
снимката.
Действително видно от
приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на скоростомера
техническото средство е отчело скорост на движение 98км/час, а въззивникът е
наказан за движение със скорост 95км/час. Това обаче безспорно показва, че при
определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел предвид и допустимата
регламентирана в ЗИ грешка и то в полза на извършителя.
Що се касае до автора на
деянието според настоящия съд той също е бил определен коректно от органите на
МВР. Видно от приложената към делото справка от началника на сектор ПП
собственик на МПС-то посочено в ЕФ е „Технокар“ ЕООД
със собственик, управляващ и представляващ въззивника (факт публично известен и
публикуван в ТР), който и следва да понесе адм.наказателната
отговорност съобразно чл.188, ал.2 от ЗДП доколкото данни за посочване на друго
лице като водач на МПС-то и то в срока по чл. 189, ал.5 от ЗДП не са налице.
Доколкото превишението
на скоростта е 35км/ч., а нарушението е извършено извън населено място, то
правилно е приложена и санкционната норма на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДП като е
определено наказание и във фиксирания в тази норма размер – 300лв., поради
което и не се налага корекция на ЕФ в тази насока.
С оглед на всичко изложено
по-горе и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2169508,
с който на Г.Г.Ф. ЕГН ********** като законен
представител на „Технокар“ ЕООД ЕИК *********, за
нарушаване нормата на чл. 21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДП,
на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 300лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: