Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 77 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Г.Т.Г.-П., че дължи на „В.и к.”
ЕООД *** следните суми: 352,50 лв., представляваща цена на потребени
ВиК услуги за абонатен № 721/107 за обект на потребление:
гр. Свиленград, бул. „България” № 148, ап. 11, по издадени фактури за периода
25.07.2017 г. – 20.09.2018 г., и 28,77 лв. – обезщетение за забава за периода от
датата на издаване на първата фактура до 14.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.11.2018 г., до окончателното плащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 442/04.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 892/2018 г. по
описа на РС Свиленград.
В
исковата молба се твърди, че страните били обвързани от сключен при общи
условия договор за предоставяне на ВиК услуги, по
силата на който ищецът предоставял на
ответника услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода по отношение на
водоснабден обект с административен адрес: гр. Свиленград, бул. „България” №
148, ап. 11. Поддържа се още, че неплатените задължения на абоната към
дружеството по издадени фактури за периода 25.07.2017 г. – 22.10.2018 г.
възлизали на 377,50 лв. Върху тази сума ответникът дължал и обезщетение за
забава в размер на 28,77 лв. за периода от датата на издаване на всяка фактура
до 14.11.2018 г. Твърди се, че ответникът не бил изпълнил задълженията си, поради
което ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 892/2018 г. по
описа на РС Свиленград. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за него бил налице правен интерес
да предяви установителен за съществуване на вземането
си по издадената заповед за изпълнение. Посочено е, че след издаване на
заповедта за изпълнение на 27.12.2018 г. ответникът заплатил задължението си по
фактурата от 22.10.2018 г., поради което претендира по главния иск сумата от
352,50 лв.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г.Т.Г.-П..
В съдебно
заседание на 16.10.2019 г. ответникът не се е
явил, не е изпратил упълномощен представител и не е направил искане делото да
се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса. В исковото производство е
заплатил държавна такса в размер на 25 лв., като е бил защитаван от
юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна,
нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ,
която в чл. 25, ал. 1 предвижда възнаграждение за исковото производство от 100
до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия, съдът
определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. за исковото производство. С оглед уважаването на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 25 лв., както и тези,
направени в хода на настоящото производство, които възлизат на 125 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение
на Г.Т.Г.-П., ЕГН: **********,***, че дължи на „В.и к.” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, следните суми: 352,50 лв., представляваща цена
на потребени ВиК услуги за
абонатен № 721/107 за обект на потребление: гр. Свиленград, бул. „България” №
148, ап. 11, по издадени фактури за периода 25.07.2017 г. – 20.09.2018 г., и
28,77 лв. – обезщетение за забава за периода от датата на издаване на първата
фактура до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 30.11.2018 г., до окончателното плащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 442/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 892/2018 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА Г.Т.Г.-П., ЕГН: **********,***, да заплати на „В.и к.” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 25 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, и сумата от 125 лв. – представляваща разноски в
исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: