№ 604
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20241001000370 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №17127/14.02.2024 година от
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Витоша“,№89Б срещу решение №133/23.01.2024
година, постановено по т.д.487/2023 година по описа на Софийски градски
съд, ТО, VI-4 състав, с което са отхвърлени предявените искове срещу ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК-********* и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК-
********* за заплащане на сумата от по 97162,73 лева, припадаща се част от
изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
08.06.2016 година и е осъдено да заплати съдебни разноски.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно поради
на първо място допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като е
изменена правната квалификация на иска на иск с правно основание чл.213,
ал.1, изр.2 КЗ/отм./. Не са събирани доказателства за обстоятелства, на които
съдът едва с решението си придава релевантност. По безспорен начин е
доказано, че е налице принос на водача на трактор „Джон Диър“, към който е
било прикачено нестандартно и нерегистрирано ремарке и който поради
1
прилошаване е увеличил скоростта на движение и е направил неуспешен опит
да спре.Участието на двамата водачи със застраховки към ответните
дружества представлява 50% от общия обем фактори, довели до настъпването
на произшествието и на вредоносния резултат от него, като приносът на
двамата застраховани е поравно. Съдът е приел, че приносът на двамата
водачи е равен, но е приел, че ремаркето не е било в движение, поради което
не е налице основание за пораждане на отговорност за застрахователя на
трактора по застраховка „гражданска отговорност“ защото ремаркето не е
било в движение като част от обща композиция с трактора. По отношение на
другия съпричинител-водача на л.т.а. „Дачия докер“ съдът приема, че не е
налице причинно-следствена връзка доколкото спирането на ремаркето на
пътя не е неизбежен резултат от поведението на водача на т.а. „Дачия докер“, а
е резултат от поведението на водача на трактора, който от показанията на св.
А. и св.П. се установява, че след първия удар е имал време да изведе
ремаркето извън пътя, както и техническа възможност да го стори.
Неправилни са правните изводи в решението, тъй като прикачената към
трактора конструкция не представлява ремарке, а самоделно и нерегистрирано
приспособление, което не е било обезопасено, същото е без спирачна система
и светлинна сигнална система, с изключително опасна конструкция за другите
участници в движението, без собствен регистрационен номер, която не може
да представлява обект на самостоятелно застраховане по застраховка
„гражданска отговорност“ по аргумент, извлечен от разпоредбата на чл.259,
ал.1 КЗ /отм./. Неправилен е и правният извод на съда, че не е налице
причинно-следствена връзка между поведението на водача на л.т.а „Дачия
докер“, тъй като той е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата като е причинил ПТП с движещия се пред него трактор с ремаркето,
в което се е блъснал. Претендира се отмяна на решението на
първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на
спора, с което исковите претенции да бъдат уважени, както и присъждане на
съдебно-деловодните разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“ АД е депозирала писмен
отговор, в който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд
и се присъдят направените разноски.
Въззиваемата страна „ЗД „Евроинс“ АД е депозирала писмен отговор, в
2
който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се
присъдят направените разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 14.03.2023 година ищецът „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД излага, че на 08.06.2016 година в област Добрич поради
ПТП е настъпила смърт на И. Х. И. – пътник в л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.
№***, управляван от М. Х. И.. Наказателното производство е завършило с
влязла в сила присъда, по която М. Х. И. е признат за виновен по отношение
настъпването на произшествието и причиняване смъртта на И. Х. И.. Ищецът
е страна по сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ за
л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.N ********, поради което след настъпване на
застрахователното събитие е изплатил сума в размер на 388 650,93 лв. , от
които доброволно изплатено застрахователно обезщетение по 65 000 лева на
всеки един от родителите, още по 65 000 лева главница за всеки един от
родителите, 55719,43 лева – законна лихва; сума в размер на 66131,50 лева
съгласно съдебно решение по в.гр.д.3840/2020 година по описа на САС, както
и сумата от 6800 лева държавна такса в полза на бюджета на съда.
Произшествието, при което е настъпила смъртта е протекло при
следния механизъм: На 08.06.2016 година по път III-7105 в посока от
с.Козлодуйци към гр.Добрич, в района след разклона за път II-97 в дясна
пътна лента се е движил трактор „Джон Диър“ с рег.N ********, към който е
било прикачено нестандартно и нерегистрирано ремарке, движещо се на два
метра вляво от десния край на пътя, в лентата, по която се е движел
л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.N ********, управлявано от Д. Д.. В същото
време зад него се е движил л.т.а. „Дачия Докер с водач М. П. със скорост от 90
км/ч. Поради внезапно прилошаване водачът П. застигнал в опасна близост
трактора с ремаркето и въпреки, че задействал спирачките аварийно не успял
да спре. С предна лява част на автомобила ударил задната част на ремаркето,
след което двете МПС се установили върху платното за движение. Водачът П.
излязъл от автомобила, а Д. Д. и спътникът му от трактора и се насочили към
водача на автомобила, за да проверят дали е пострадал. Зад тях приближавали
автобус, следван от л.а.“Фолксваген голф“, управляван от М. Х. И.. До него
пътувал брат му И. И., а към колата било прикачено туристическо ремарке.
Лекият автомобил се движел с около 90 км/ч прекомерно близко до автобуса и
3
при значително ограничена от габаритите му видимост, когато водачът на
автобуса възприел установените в собствената му лента катастрофирали
автомобили и предприел заобикаляне, което продължило до подминаване на
трактора. Същата маневра предприел и водачът М. И., но веднага след като
заобиколил „Дачията“ се върнал в собствената си лента, при което възприел
разположеното ремарке и опитал да спре, но последвал удар, при който
поради съприкосновението на надлъжните шини от задната лява част на
ремаркето, проникнали в дясната част на купето на автомобила, причинявайки
смъртта на возещия се на предната дясна седалка И. И., което предизвикало
смъртта му. По силата на влязлата присъда за виновен е приет водачът на
„Фолксваген Голф“ М. Х. И., но в мотивите към присъдите е прието за
смекчаващо вината обстоятелство противозаконното извеждане на пътя на
нерегистрираното ремарке. Налице е принос към настъпването на
вредоносния резултат поради неправомерното движение на нерегистрирано
ремарке. Налице е принос и на водача на л.т.а.“Дачия Докер“ с рег.N ********,
който поради прилошаване е увеличил скоростта на движение, направил е
неуспешен опит да спре, но се е блъснал в трактора с прикаченото към него
ремарке. Тъй като за трактор „Джон Диър“ с рег.N ******** е бил сключен
застрахователен договор „гражданска отговорност“ със ЗД“Евроинс“ АД, а за
водача на л.а. „Дачия“ е сключен застрахователен договор „гражданска
отговорност“ със ЗАД“Алианц –България“ тези двама ответници следва да
отговарят за вредите от процесното събитие като съпричиняването е в размер
на 50% . Позовава се и на задължителната сила на мотивите по гр.д.7522/2018
година по описа на СГС I-17 –ти състав.Моли да се постанови решение, с
което ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата от по 97 162,73 лв. ,
както и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът ЗД“Евроинс“ АД е подал писмен отговор, в който не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
водача на трактора. Оспорва предявения иск с възражението, че мотивите на
решението на САС по делото, по което ищецът е бил страна, не се ползват със
задължителна сила, а и принос на водача на трактора не е установен.
Поддържа се, че не е налице основание за отговорност, защото се касае за
ремарке с неустановена собственост, което не е било регистрирано, и не е било
функционално зависимо от земеделската техника, поради което и за водача на
трактора не е възникнала деликтна отговорност. Сочи се, че изводите в
4
присъдата на наказателния съд не се ползват от правилото на чл.300 ГПК и не
установяват принос за настъпване на вредата. Заключението на в.лице по гр.д.
N 7522/18 г. на СГС не притежава доказателствена стойност по настоящето
дело. Оспорва се Д. Д. в качеството на водач на трактора да има принос за
настъпване на вредата от второто произшествие с л.а.“Фолксваген“, защото се
е състояло ПТП между трактора и л.а. „Дачия“, като той е оказвал помощ на
пострадалото лице. Не е налице причинна връзка между двете произшествия.
Навежда се довод, че ищецът няма право да претендира законна лихва и
разноски, защото платената от него законна лихва е поради собствената му
забава. Прави възражение за погасителна давност. Моли съдът да постанови
решение, с което отхвърли предявените искове.
Ответникът ЗАД “Алианц –България“ е подал писмен отговор, в който
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
него и водача на л.а.“Дачия Докер“. Оспорва предявения иск с възражението,
че на основание чл.223 ал.2 ГПК мотивите на решението по предявения срещу
ищеца иск имат задължителна сила за привлеченото трето лице, а в тях е
прието, че вина за станало произшествие има единствено М. И., който е бил
водач на застрахования при ищеца автомобил. Поддържа се, че по това дело е
установено настъпването на второ произшествие, в което са участвали
водачите на трактор „Джон Диър“ и л.а.“Дачия Докер“ с прикачено към него
ремарке, но те нямат връзка с настъпилата смърт на И. Х.. Първоначалният
удар между л.т.а. „Дачия докер“ и ремаркето на трактора имат за закономерна
последица установяване на двете превозни средства за проверка на щетите и
оказване на помощ на пострадалите лица. Всяко едно от двете превозни
средства представлява препятствие на пътя, задължаващо останалите водачи
на ППС да се съобразят с него в изпълнение на задължението си по чл.20, ал.2
ЗДвП. Водачът М. И. не е спазил нужната дистанция от движещия се пред него
автобус, който е ограничавал видимостта му, поради което не е могъл да
възприеме в зоната му на видимост установилите се след катастрофата на пътя
ППС и да съобрази поведението си с тях, както е направил водачът на
автобуса.
При условията на евентуалност се твърди, че поведението на водача на
л.а.“Дачия Докер“ има най-малък по степен принос за настъпване на вредата.
Оспорва се искът по чл.86 ЗЗД с довода, че не е налице забава, защото ищецът
не изпълнил изискванията на чл.404 ал.1, вр. с чл.496 ал.4 КЗ. Моли съдът да
5
постанови решение, с което отхвърли предявените искове и присъди
направените по делото разноски.
В допълнителната си искова молба ищецът поддържа предявените
искове като твърди, че първопричина за настъпилото произшествие е
поведението на М. П. – водач на л.т.а.“Дачия Докер“ , като фактът, че му е
прилошало е ирелевантно по отношение задължението на ответното
дружество негов застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ –
чл.493 ал.2, т.6 КЗ, защото действията му на деликвент са първопричина за
настъпване на произшествието, а за отношенията между ответниците следва
да се прилага правилото на чл.493 КЗ. Наказателният съд също е отчел вината
на останалите двама водачи, а извеждането на пътя на ремаркето с надлъжни
пръти и без обезопасени краища представлява условие, без което не би
настъпило произшествието.
В допълнителните отговори ответниците подържат направените с
отговора възражения, както и заявеното в отношение на евентуалност
възражение, че не се дължат сумите, представляващи лихви и разноски.
Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на
дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено
въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е
приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който
се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден
релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на
въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на
спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/.
Предвид липсата на оплаквания относно фактическата установеност на
спора, въззивният съд възприема следната фактическа обстановка, установена
от първоинстанционния съд.
Липсва спор между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че между ЗАД “Алианц –България“ и водача на л.т.а.“Дачия
Докер“ е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „гражданска отговорност“ за периода, в който е настъпило ПТП,
както и, че между ЗД“Евроинс“ АД и водача на трактор „Джон Гиър“ е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„гражданска отговорност“ за периода, в който е настъпило ПТП.
6
Не се спори, а и се установява, че с присъда от 18.05.2017 г. на Окръжен
съд – гр.Добрич по НОХД 126/2017 г., М. Х. И. е признат за виновен в това, че
на 08.06.2016 г. при управление на л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.N ******** е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 и чл.25 ал.1 ЗДвП и
по непредпазливост е причинил смъртта на брат си И. Х. И..
Не се спори, а и се установява от приложеното дело, че е налице влязло
в сила решение по гр.дело N 7522/18 г., на СГС, I-17 с-в, с което „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД е осъден на основание пар.22 ПЗР на КЗ, вр. с чл.226 ал.1
КЗ /отм./ да заплати на М. М. Г. сумата от 85 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния син И. Х. И. при ПТП на
08.06.2016 г., ведно със законната лихва от 08.06.2016 г.; да заплати на Х. И. Г.
сумата от 85 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
неговия син И. Х. И. при ПТП на 08.06.2016 г., ведно със законната лихва от
08.06.2016 г. По това дела като трети лица на страната на „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД са били конституирани ответниците по настоящето дело.
Не се спори, а и се установява от представените платежни нареждания,
че е заплатена доброволно сумата от 130 000 лева – по 65 000 лева на всеки
един от родителите, както и сумата от 185719,43 лв. – по гр.дело N 7522/18 г.
на СГС по щета 43072951800018.
Представена е покана от 28.10.2021 г., с която ищецът е поискал от
ответниците да му платят процесните суми. Към поканата са приложени
обратни разписки, от които се установява, че ответниците са получили
поканата на 28.10.2021 г.
От заключението на вещото лице по САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че процесното ПТП
настъпило на 08.06.2016 г. както следва: по третокласен път Ш- 7105
гр.Добрич – с.Козлодуйци на около 1 км. след разклона за с.Козлодуйци в
дясната пътна лента се е движел трактор „Джон Гиър“ с рег.N ******** с
прикачено двуосно преработено ремарке без рег.N за бавнодвижещ се
комбайн, предназначено да транспортира хедъра, което не е било обезопасено,
без спирачна система и светлинна сигнална система.
Зад трактора се е движел т.а.“Дачия Докер“ с рег.N ********,
управляван от М. Д. П., който поради внезапно прилошаване е изгубил
контрол върху автомобила не е успял да се спре въпреки аварийно задействане
7
на спирачките, поради което се е ударил в дясната част на ремаркето на
трактора, който след удара е спрял. Зад тях се е движел автобус, а след него
л.а.“Фолксваген Голф“ със скорост от около 90 км./ч., който след като е
заобиколил т.а.“Дачия Докер“ е предприел маневра връщане в дясната пътна
лента, защото вероятно не е виждал спрения в дясната лента трактор с ремарке
поради движещия се пред него автобус, а поради разстоянието от около 36
метра до трактора не е имал възможност да спре или да се върне отново в
лявата лента, се е ударил в задната лява част на ремаркето на трактора.
Нестандартното ремарке на трактора не е имало задна броня, нито защитна
ниско разположена напречна обезопасителна греда, л.а.“Фолксваген Голф“
буквално се е нанизал в лявата каната на ремаркето, която е деформирала и
смачкала предната дясна част на автомобила заедно с покрива, набрала ги е
във вид на хармоника и ги е натикала в купето на автомобила в зоната на
пътника на предна дясна седалка. Задната лява каната на ремаркето е навлязла
през предното стъкло на автомобила в пространството на пътника на предна
дясна седалка, от което той е претърпял смъртоносни рани, а каната е
достигнало дори до пространството на задна дясна седалка. Според в.лице
първопричина за създаване на опасната ситуация са действията на водача на
т.а.“Дачия Докер“, който е допуснал да застигне и да се удари в задната част
на ремаркето на трактора. Действията на водача на трактора също с в
причинна връзка с настъпване на произшествието, защото е спрял и оставил в
дясната пътна лента нестандартното ремарке, което е заемало част от дясната
лента с ширина от 2,50 м., вместо да го изведе от платното за движение. Няма
данни водачът на трактора да е включил своите аварийни светлини, които да
сигнализират, че след т.а.“Дачия Докер“ има друго спряно МПС и да
предупреждават отдалеч водачите; няма данни и водачът на т.а.“Дачия Докер“
да е поставил светлоотразителен триъгълник. Безобразната конструкция на
ремаркето е в пряка причинна връзка с последиците от втория удар и за
загиването на пътника, защото ако ремаркето е отговаряло на техническите
норми, предната част на л.а.“Фолксваген Голф“ нямаше да се провре под
ремаркето и неговата каната нямаше да достигне до предното стъкло на
автомобила, а ударът щеше да се поеме от предната дясна част на автомобила,
без последици за пътника. Трактор „Джон Гиър“ е бил косо върху затревения
банкет, а прикаченото към него ремарке, което е с ширина от 2,50 м., е
застанало изцяло върху дясната пътна лента, а т.а.“Дачия Докер“ е бил спрял
8
на около 40 м. зад трактора; движението на ремаркето е функционално
зависимо от движението на трактора, към който е било прикачено. Водачите на
трактор „Джон Гиър“ и на л.а.“Фолксваген Голф“ са имали възможност да
изведат тези МПС извън пътното платно върху затревения банкет. Ударът на
л.а.“Фолксваген Голф“ с ремаркето на трактора е станало в зона от 2 до 2,50 м.
в ляво от десния край на платното за движение. Не е имало съприкосновение
между л.а.“Фолксваген Голф“ и т.а.“Дачия Докер“ поради извършената
маневра заобикаляне. Когато автобусът е започнал да заобикаля т.а.“Дачия
Докер“, тогава и водачът на л.а.“Фолксваген Голф“ е видял автомобила,
защото и той е започнал маневра „заобикаляне“.
В обясненията, дадени в съдебно заседание на 12.12.2023 г., вещото
лице посочва, че поставянето на сигнализиращ триъгълник пред т.а.“Дачия
Докер“ не би предотвратило удара между л.а.“Фолксваген Голф“ и ремаркето
на трактора, защото водачът на автомобила е видял и извършил заобикаляне
на т.а.“Дачия Докер“.
Установеният механизъм на произшествието се потвърждава и при
съвкупната преценка на показанията на св.А., П. и И., последните двама, при
съобразяване на факта, че са участници в ПТП-то и преценка на показанията
им по чл.172 ГПК. Св.А. е управлявал автобуса, който се е движил преди л.а.
„Фолксваген голф“. Свидетелят установява, че не са сложени
предупредителни знаци, възприел е автомобилите, които са заемали лентата за
движение и ги е заобиколил чрез навлизане в лентата за насрещно движение.
Спрените автомобили са били възприети от разстояние от около 100 м. , тъй
като се касае за прав участък, като свидетеля е навлязъл в лентата за насрещно
движение за да избегне сблъсък.
Установява се от показанията на св.И., който е управлявал
л.а.“Фолксваген Голф“ при настъпване на процесното събитие, че се е движел
по посока гр.Добрич зад автобус пред него на около 30 метра. Автобусът е дал
десен мигач и е навлязъл в лентата за насрещно движение, след което е дал
мигач за прибиране, а свидетелят е предприел същата маневра, но поради
размера на автобуса свидетелят не е видял, че в неговата лента има спрели
автомобили. При връщане в своята лента свидетелят е видял, че има спряло
ремарке, в което се е блъснал – ударил се е в стърчащи от ремаркето железа,
които са навлезли в купето на автомобила. Преди да навлезе в лентата за
9
насрещно движение свидетелят е видял спрелия автомобил, но поради
автобуса не е видял, че има и спрял трактор в същата лента. Спрелият
автомобил е бил почти в канавката. По пътя има лек наклон, който е попречил
на свидетеля да види, че след автомобила има и трактор с ремарке, който не е
бил прибран и е заемал почти половината от платното за движение.
Установява се от показанията на св.М. П., че при настъпване на
процесното произшествие е управлявал т.а.“Дачия Докер“ по посока на
гр.Добрич. Движил се е по прав участък с една особеност, че има изкачване,
след което има спускане. Загубил съзнание за около 2-3 секунди, поради което
не могъл да спре и се блъснал в ремаркето, което се движило пред него в
неговата лента. След удара от трактора са слезли двама човека и с тяхна
помощ автомобилът е бил изместен извън платното за движение – в
канавката. Може би десните колела на трактора и ремаркето са били на
банкета, а с останалата част са били върху платното за движение и са заемали
значителна част от него. Разстоянието между спрелия т.а.“Дачия Докер“ и
спрелия трактор с прикаченото към него ремарке е било около 20 - 30 м.
Около 2-3 минути след удара е настъпил и втори удар, при който първо
автобус е подминал спрелия автомобил и трактора с ремаркето, а след него
л.а.“Фолксваген Голф“ е подминал автомобила, решил да се върне в неговата
лента за движение, но се блъснал в ремаркето на трактора.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
С въззивната жалба е направено възражение за допуснато процесуално
нарушение, тъй като с доклада по делото, съдът е дал правна квалификация на
предявените искове при изготвяне на доклада – чл.74, вр. с чл.127, ал.2 и чл.53
ЗЗД, а с решението, постановено по делото е изменил правната
квалификация, както следва: чл.213, ал.1, изр.второ КЗ /отм./.
По това възражение, съдът намира следното:
Правилната правна квалификация на предявените искове е тази, която е
дадена с доклада по делото и съгласно която е разпределена доказателствената
тежест. Посочването в решението на правна квалификация чл.213, ал.1,
изр.второ КЗ /отм./ е посочване на неправилна квалификация, като съгласно
разрешението, което е дадено с ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС,
пропуските при изготвяне на доклада не обуславят задължение за въззивния
10
съд да изготвя нов доклад, а обуславя възможността за страната да ангажира
доказателства, които същата е пропуснала да ангажира вследствие пропуска,
грешката или непълнотата на изготвения доклад. Съдът дължи даване на
указания ако констатира служебно пропуски при изготвяне на доклада само
ако дадената материалноправна квалификация на иска е неправилна.
В процесния случай дадената с доклада материалноправна
квалификация на иска – чл.74, вр. с чл.127, ал.2 и чл.53 ЗЗД и разпределението
на доказателствената тежест не налага даване на нови, различни указания, а и
страните не са поискали събиране на нови доказателства.
Не е налице хипотезата на чл.213, ал.1, изр.второ КЗ /отм./, тъй като
систематическото място на тази норма е в главата „Имуществено
застраховане“. Същата касае суброгационното право на застраховател по
имуществена застраховка при изплащане на застрахователно обезщетение да
встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
неговия застраховател. Така е уредено суброгационното право и в нормите на
чл.410, чл.411, чл.412 КЗ.
В настоящия случай се касае за реализиране правата на платилия
солидарен длъжник срещу останалите солидарни длъжници за размера на
тяхното задължение, поради което приложение ще намери правилото на
чл.127, ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.121 ЗЗД солидарност между длъжниците
възниква или когато е уговорена или по силата на закона. В настоящия случай
се касае за реализиране отговорността на застрахователите по застраховка
„гражданска отговорност“, застраховали отговорността на водачи, за които
ищецът твърди, че са съизвършители и са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат, поради което съгласно нормата на чл.53 ЗЗД те
отговарят солидарно спрямо увреденото лице. Трайна е практиката / в този
смисъл решение №121/18.09.2014 година на ВКС по т.д. №2859/2013 година
на I т.о., ТК; решение №50153/09.11.2022 година на ВКС по т.д. №1648/2021
година на II т.о., ТК/при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от
няколко делинквенти застрахователят по застраховка „гражданска
отговорност“, сключена с един от тях отговаря за пълния размер на вредите до
размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент.
11
Поради уговорената в закона –чл.53 ЗЗД пасивна солидарност платилия
солидарен длъжник – застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“ на единия съизвършител освобождава от задължението всички,
а по силата на разпоредбата на чл.127, ал.2 ЗЗД той има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата.
Деликтната отговорност на водача М. Х. И., чиято отговорност е
установена на основание чл.300 ГПК е породила за ищеца в качеството на
застраховател по договор „гражданска отговорност“, сключен за управлявания
от делинквента автомобил, задължение да плати застрахователно
обезщетение.
Основният спорен въпрос е налице ли е основание да се ангажира
отговорността на ответниците, в качеството на застрахователи по застраховка
„гражданска отговорност“ на водачите на трактор „Джон Диър“ с рег.N
********, към който е било прикачено нестандартно и нерегистрирано
ремарке, и на т.а.“Дачия Докер“ с рег.N ********.
Безспорно е, че същите са участвали, в качеството на трети лица
помагачи в производството по гр.дело N 7522/18 г., на СГС, I-17 с-в, по което в
постановеното въззивно решение по в.гр.д.3840/2020 година по описа на САС,
съдът е постановил в решението си, че вина за настъпване на произшествието
имат и тези двама водачи, при отчитане по-малкия принос на водача на
товарния автомобил.
Установителното действие на решението между третото лице-помагач
и насрещната страна се заключава в силата на пресъдено нещо, с която се
ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до
вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна за тях
важи задължителната сила на мотивите. Последната има за предмет всички
становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически
констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални
въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право.
Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл.223, ал.2 ГПК обвързва по
задължителен начин страните и съдът, пред който е висящо следващото по
време дело –между подпомагана и подпомагаща страна да приемат, че
съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в който са
12
участвали в това им качество изводи за фактите, релевантни за
правоотношението, което е предмет на постановеното решение са се
осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на
устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач не може в
следващия процес да оспори фактическите и правни изводи, обективирани в
мотивите на решението по предходното дело, като единствено изключение е
при възражение за лошо воден процес, на осн. чл.223, ал.2, изр.1 ГПК. /в този
смисъл практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/30.10.1975г., ТР №
1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 109/16.04.1985 г.
на ОСГК на ВС, решение № 167/09.11.2010г. по т.д. № 1012/2009г. на ВКС, II
т.о., решение № 247/13.06.2012 г. по гр.д. № 525/2011 г. на ВКС, IV г.о.,
решение №106/16.07.2018г. по гр.д. № 4088/2017г. на ВКС, III г.о.,
определение № 14/15.01.2016г. по ч.гр.д. № 38/2016г. на ВКС, I г.о.,
определение № 851/20.11.2014г. по ч.т.д. № 2526/2014г. на ВКС, I т.о. и други/.
Задължителен за настоящата инстанция е изводът на въззивния съд, че
отговорност за причиняване на вредоносния резултат-настъпилата смърт на
пътника в л.а. „Фолксваген голф“ имат и водачите на трактор „Джон Диър“ с
рег.N ********, към който е било прикачено нестандартно и нерегистрирано
ремарке, и на т.а.“Дачия Докер“ с рег.N ********. Приетият правен извод за
възникване на деликтна отговорност за тези лица обуславя и възникването за
пораждане на отговорност на застрахователите „гражданска отговорност“ за
двете МПС.
Обвързващата сила на мотивите касае фактическите и правни
констатации, направени от съда. В решението е прието, че следва да се
ангажира деликтната отговорност на водачите, но не са налице обвързващи
съда съображения относно това налице ли е застрахователно правоотношение,
поради което настоящият състав на съда следва да даде отговор на тези
въпроси.
Установява се наличие на застрахователно правоотношение за трактор
„Джон Гиър“ с рег.N ********, към който е било прикачено необезопасено
ремарке.
При настъпване на вредите ремаркето не е било в движение, а е било
спряно на пътната лента, поради което няма основание за пораждане на
отговорност за застрахователя „гражданска отговорност“ на трактора, към
13
който ремаркето е било прикачено. Липсва норма, която да разширява
отговорността на застрахователя на трактора за вредите, нанесени от
прикаченото към него ремарке, когато то не е в движение като част от обща
композиция с трактора. Нормата на чл.264 ал.1 КЗ /отм./ предвижда, че за
целите на задължителното застраховане МПС е всяко превозно средство за
движение по суша, задвижвано със собствен двигател, като за моторни
превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата. Това означава,
че за тегленото от трактора ремарке се предвижда сключване на отделна
застраховка "гражданска отговорност", което следва и от нормата на чл. 100,
ал. 1, т. 3 ЗДвП, която предвижда, че водачът на МПС е длъжен да носи
документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" и за тегленото от
него ремарке. Следователно сключената застраховка за трактора /влекача/ не
покрива във всички случаи отговорността за вредите, нанесени от ремаркето,
а само вредите, настъпили при неговото движение в обща композиция със
застрахования трактор. /в този смисъл практика на ВКС – определение по
т.д.72/2011 година на II т.о., ТК/. Настъпилите вреди са извън обхвата на
поетата от този застраховател отговорност, поради което искът срещу
ответника ЗД “Евроинс“ АД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „гражданска отговорност“ за т.а.“Дачия Докер“ с рег.N ******** с
ЗАД „Алианц България“ не се оспорва от ответника, а и се установява по
делото, поради което съдът дължи произнасяне по въпроса какъв процент
съпричиняване следва да приеме. Съгласно практиката /решение № 123 от
19.06.2012 г. по гр.д. № 171/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; решение № 29 от
30.03.2016 г. по гр.д. № 3441/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/ в производството
по иска за обезщетение за причинените вреди, съдът не е длъжен да изследва
съотношението между съпричинителите на вредата, тъй като съгласно чл.53
ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да
търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
Съотношението на вината е предмет на иска по чл.127 ЗЗД, където предмет на
делото са вътрешните отношения между длъжниците.
Съдът намира, че следва да определи процент на съпричиняване 5% по
следните съображения:
В мотивите на решението е посочено, че приноса на този водач е много
14
по-малък от този на водача на трактора, респективно от водача на л.а.
„Фолксваген голф“, поради което съгласно обвързващата сила на мотивите,
съдът приема, че поведението на водача на т.а.“Дачия Докер“ е в причинна
връзка с втория удар, настъпил между л.а.“Фолксваген Голф“ и спрялото на
пътя ремарке със стърчащи железа, тъй като е причина за първия удар.
Приносът от действията на този водач са пренебрежимо малки, тъй като
касаят само действията по обезопасяване на местопроизшествието и
извеждане на пътните средства от шосето, за да осигурят безпрепятственото
минаване на превозните средства. За определянето на този малък процент
съпричиняване, съдът изхожда и от даденото заключение на вещото лице, че
поставянето на триъгълник не би предотвратило удара, както и от
свидетелските показания, от които се установява, че произшествието е
настъпило веднага след удара, поради което водачите на превозните средства
не са имали време да изведат същите от мястото на удара. От свидетелските
показания се установява, че водача на т.а. „Дачия Докер“ е извел превозното
средство, обстоятелство, за което свидетелства и факта, че е бил заобиколен от
водача на л.а. „Фолксваген голф“.
Процентното съпричиняване следва да се изчисли върху цялата
заплатена сума, тъй като при деликта лихва се дължи от датата на
увреждането, а разноските по делото са с оглед общата защита на
съпричинителите на деянието и следва да се понесат общо.
Искът се явява основателен за сумата от 19432.54 лева, до който размер
следва да бъде уважен, а следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума
до предявения размер от 97162,73 лева.
Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на Софийски градски съд следва да бъде отменено, в частта, с
която искът е отхвърлен за сумата от 19432.54 лева и вместо него постановено
друго, с което искът бъде уважен. В останалата обжалвана част решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските: На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора, както и
своевременно направеното искане, ЗАД „АЛИАНЦ –България“ следва да бъде
осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ направените разноски.
Разноските, които се претендират следва да се изчислят за предявения срещу
този ответник иск, а именно сумата от 6314.75 лева /държавна такса за първа
15
инстанция в размер на 3886, 50 лева, държавна такса за втора инстанция в
размер на 1943,25 лева, както и сумата от 485 лева/, които съразмерно на
уважената част на иска са в размер на 1262.94 лева.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора въззивникът „ДЗИ-
Общо застраховане“ следва да бъде осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД
сумата от 400 лева, разноски, съобразно представен списък.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора, съразмерно на
отхвърлената част на иска на ЗАД „Алианц –България“ следва да се присъди
сумата от 18167.68 лева за двете инстанции /представени са доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12482 лева за първата
инстанция и 10107,60 лева за втората инстанция, както и 120 лева за свидетел
с определение по чл.248 ГПК или общо сумата от 22709,60 лева/. Следва да се
потвърди решението, в частта за разноските за сумата от 12 482 лева и 120
лева за свидетел и се постанови осъдителен диспозитив за сумата от 5565.68
лева.
Направено е възражение за прекомерност от процесуалния
представител на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД по отношение разноските на
ЗАД „Алианц България“, по което съдът намира следното:
Със задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК,
решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22
по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените
ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че
16
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги.
Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633
ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в
определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.т.д. №1908/2022 г., II т. о., размерите
на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
Делото съставлява фактическа и правна сложност, изслушвани са
свидетели и заключение на вещо лице, поради което адвокатското
възнаграждение не се явява прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №133/23.01.2024 година, постановено по
т.д.487/2023 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „АЛИАНЦ –България“ за заплащане на сумата
от 19432,54 лева, припадаща се част от изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 08.06.2016 година, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ –България“, ЕИК-*********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.“Сребърна“, №16 да
заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“, №89Б, М.иум
център София, сумата от 19432.54 /деветнадесет хиляди четиристотин
17
тридесет и два лева/лв., припадаща се част от изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 08.06.2016 година на осн.
чл.127, ал.2 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №133/23.01.2024 година, постановено по
т.д.487/2023 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК-********* за заплащане на
сумата от 97162,73 лева, припадаща се част от изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 08.06.2016 година и срещу
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК-********* за разликата над 19432,54
лева до предявения размер от 97162,73 лева, както и в ЧАСТТА, с която „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК-
********* сумата от 450 лева, разноски, както и В ЧАСТТА, с която „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ –България“
сумата от 12 482 лева и 120 лева за свидетел.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“, ЕАД ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“, №89Б, М.иум
център София, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК-********* сумата от 400
/четиристотин/ лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“, №89Б, М.иум
център София да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК-
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец,
ул.“Сребърна“, №16 сумата от 5565.68 /пет хиляди петстотин шестдесет и пет
лева и шестдесет и осем стотинки/ лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.“Сребърна“,
№16 да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“, №89Б, М.иум
център София сумата от 1262,94 /хиляда двеста шестдесет и два лева и
деветдесет и четири стотинки/лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19