Определение по дело №119/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение №161/10.01.2013 г., постановено по гр.д. №432/12г., М. районен съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1 - т.3 от КТ от Ф. М. М. от Г., У.Г.Б. №*, с ЕГН *, против ДГС, гр. М. за отмяна на заповед № 138/08.08.2012 г. на Директора на ДГС за прекратяване на трудовото му правоотношение, за възстановяване на предишната му работа като „помощник лесничей” в ДГС-М., изпълнявана преди прекратяване на трудовия му договор и присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 3 695.46 лв.-шест брутни месечни заплати, като неоснователни и недоказани.

Недоволен от решението е останал ищецът Ф. М. М., който го обжалва изцяло с искане същото да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважена изцяло предявената исковата претенция по чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от КТ. Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно-постановено в нарушение на материалния закони и като необосновано - постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се излагат съображения, че съдът не обсъдил подробно и в тя§ната съвкупност законовите предпоставки, при наличието на които работодателят следвало да пристъпи към съкращаване на щатните бройки, както и на база на какви критерии работодателят следвало да осъществи подбор при съкращаване на щата. Неправилно съдът не е приел в мотивите на решението си, че при хипотезата на съкращаване на щата, работодателят бил изправен пред задължителен подбор и то осъществен по критериите залегнали в КТ. В този случай правото на подбор ставало част от правото на уволнение, като съдебният контрол в този случай включвал и преценка за правилност на подбора не само относно неговото формално извършване, но и относно съобразяването му с критериите по чл.329, ал.1 от КТ. Жалбодателят твърди, че показанията на разпитаните свидетели в съдебно заседание и представеното писмено доказателства-протокол, установявали извършването на подбор, но критериите въз основа на които бил направен този подбор не отговаряли на регламентираното в КТ. Твърди също, че не счита че притежаването на удостоверение за лесовъдска практика, на което се позовал съдът било част от критериите, по които работодателят следвало да определи кои от работниците да съкрати и кои не. Счита, че този критерий бил от друго естество и касаел самото предприятие като структура, а не правата на отделните работници.Притежаването на удостоверение за лесовъдска практика не било от категорията критерии при наличието на които работодателят следвало да прецени кои от работниците да съкрати. Жалбодателят изтъква и довода, че съдът не обсъдил в мотивите на съдебното решение и показанията на разпитаните свидетели по делото в частта им, касаеща обстоятелството, че нито едни от тях не присъствал на извършения от работодателят подбор между служители, заемащи освен едни и същи, но и сходни длъжности.При невъзможност да осъществи подбор между служители заемащи една и съща длъжност, работодателят следва да осъществи такъв между служители заемащи сходни длъжности. Твърди, че в ДГС, гр. М. съществували длъжности сходни с тази на жалбодателя поради което формален подбор макар и да бил извършен, то отново не бил в съответствие с посоченото в КТ. Изтъква, че съдът не съобразил и обстоятелството, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, щатното разписание в ДГС, гр. М. било валидното към дата 01.11.2011г., а относно неговата законосъобразност Окръжен съд, гр.К. вече се бил произнесъл по гр.д. №233/11г. на МРС. В този аспект жалбодателят изтъква, че реално съкращаване на щата всъщност не съществувало, защото правното основание въз основа на което било прекратено трудовото правоотношение не било налице, тъй като нито към датата на прекратяването, нито към датата на връчването на заповедта в ответното предприятие не било налице съкращаване на щата „помощник лесничей" или на поименното щатно разписание за тази длъжност. Жалбодателят претендира присъждане на разноски и за двете инстанции.

В дадения по делото надлежен срок, ответникът по жалбата Държавно горско стопанство, Г. е представил отговор, в който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбодателят Ф. М., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата Държавно горско стопанство, гр. М., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба. Представя допуснатите и изискани от него по въззивното дело писмени доказателства.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният първоинстанционен съд е сезиран с разглеждане на предявени от Ф. М. М. против Държавно горско стопанство, гр. М., в обективно съединение искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на заповед № 138 /08.08.2012 г. на Директора на Държавно горско стопанство, гр. М. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Ф.М. и за признаване на уволнението му за незаконно, за възстановяването му на предишната му работа на длъжност „помощник лесничей” при ответника и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 3 695.46 лв., за времето от 6 месеца, през което същият останал без работа поради уволнението, считано от 08.08.2012 г. до 08.02.2013 г.

Въз основа на събрани в първоинстанционното производство относими към правния спор доказателства, се установява, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника, по силата на които същият заемал длъжността „помощник лесничей” в ДГС, гр. М.. Безспорно се установява в производството и обстоятелство, че ответникът прекратил това трудовото правоотношение с ищеца с процесната заповед № 138/08.08.2012 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.ІІ от КТ – поради „съкращаване на щата”. Заповедта е връчена на служителя- ищец в производството Ф.М. на 21.09.2012 г.

За да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че е налице реално съкращение на щата, че работодателят извършил законосъобразен подбор като назначил комисия, която съобразила изискванията за заемане на длъжността и най-вече разпоредбата на чл.235 от ЗГ, като констатирала, че ищецът към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение не притежавал необходимото за заемане на длъжността удостоверение на ИАГ към МЗХ.

В настоящото производство с въззивната си жалба жалбодателят, ищец в първоинстанционното производство Ф.М. изтъква два основни довода, а именно че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ДГС, гр. М. не било налице реално извършено съкращаване на щата, защото в сила било щатно разписание от 01.11.2011 г. , по което той вече бил съкратен, а с влязло в сила решение това съкращаване било отменено от съда; и че формално извършеният от работодателят подбор, несъобразен с критериите по чл.329, ал.1 от КТ всъщност следвало да се приеме като отсъствие на подбор.

В изложените аспекти в производството се установява, че с решение №312/09.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 369/ 2011 г.,Кърджалийският окръжен съд признал уволнението на Ф. М. М. от Г., У.Г.Б. “ № *, с ЕГН *, извършено със заповед № 2/14.04.20111 г. на Директора на Държавно горско стопанство ДП – М., за незаконно и го отменил, възстановил ищеца, ищец и в настоящото производство на предишната му работа на длъжността “помощник-лесничей” при Държавно горско стопанство ДП – М. и уважил и обективно предявения иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ, като му присъдил обезщетение за времето през което е бил без работа поради уволнението, считано от 14.04.2011 г. до 14.01.2011 г. С определение № 891/21.06.2011 г., постановено по гр.д. № 324/2012 г. ВКС ,ІІІ ГО, не допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение. В актовете си съдилищата са приели противно на твърдяното от ищеца, че съкращаването в щата е реално извършено, но че от събраните по делото доказателства не се установявало по несъмнен начин извършването на подбор от работодателя.

И в настоящото производство съдът приема ,че е налице реално съкращаване на щата. Този извод се налага от извършения сравнителен прочит на приложените по делото Длъжностно разписание на ДГС, Г. в сила от 01.02.2011 г. и Длъжностно разписание на ДГС, Г. в сила от 01.11.2011 г. Считано от 01.11.2011 г. от утвърдените до този момент две щатни бройки „помощник лесничей„ е утвърдена само една – „специалист лесовъдство –помощник лесничей”. Досежно пък необходимостта от установяване на необходимия подбор, са приети писмени и гласни доказателства, в частност: заповед № 129/23.07.2012г. на Директора на Южноцентрално държавно предприятие, Териториално поделение ДГС, Г. , с която „във вр. с утвърдено ново щатно разписание поради съкращаване в щата по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ”, е създадена комисия от трима членове, която да извърши процедура по подбор със заложените критерии в разпореõбата на чл.329 от КТ за периода 25.07.-07.08.2012 г.; Протокол от 07.08.2012 г. на назначената комисия с констатация, че предложеният да остане на длъжността „помощник лесничей” Е.Е.Х. отговарял по „длъжностна характеристика и законовите изисквания и реквизити ” за заемането й, а служителят Ф. М. М. не отговарял на изискванията за заемане на тази длъжност; свидетелски показания на членовете на комисията, извършила подбора св. Л.Д. и св.А.М..

И всъщност основният въпрос в настоящото производство се явява този, дали извършеният подбор е бил формален, приравняващ се като такъв на отсъствие на подбор или същият е бил извършен съобразно критериите залегнали в разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба при съкращаване в щата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. От прочита на цитирания протокол от 07.08.2012 г. се установява, че комисията е разпростряла своята преценка само досежно образователния ценз на двамата служители, заемащи до този момент съкращаваната за в бъдеще длъжност „помощник лесничей”. Комисията е установила в този смисъл, че и двамата служители притежавали изисквания за длъжността образователен ценз- средно специално образование, съгласно длъжностното разписание , а съгласно § 1 от ДР на ЗГ - средно лесовъдско образование. Комисията констатирала и обстоятелството, че към момента на осъществяване на подбора само Е.Е.Х. притежавал Удостоверение № 4579/21.10.2011 г. за вписване в публичния регистър по чл.235 от ЗГ.

В аспекта на извършените констатации настоящата инстанция съобрази следното: съгласно разпоредбата на чл.235, във вр. с чл.233, ал.1 от Закона за горите, дейността „лесовъдска практика” се извършва от физически лица, които са вписани в публичния регистър в Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация. Цитираната от работодателя разпоредба на §36 от ДР на ЗГ пък предписва, че в срок до една година, считано от 09.04.2011 г., СЛУЖИТЕЛИТЕ в държавните горски стопанства, заемащи длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, следва да се впишат в публичния регистър по чл.235 от ЗГ. В този смисъл безспорно се установява, че служителят в ДГС, Г. Е.Е.Х., заемащ длъжност, за която съгласно чл.234, ал.1 от ЗГ е необходимо средно лесовъдско образование е бил вписан в съответния срок в публичния регистър. Към датата на влизане в сила на ЗГ- 09.04.2011 г., а и към датата на изтичане на предвидения едногодишен срок - 09.04.2012 г., жалбодателят Ф.М. не е бил служител в ДГС, защото по силата на влязлото в сила едва на 21.06.2012 г., именно от тази дата е било възстановено трудовото му правоотношение с ДГС, Г.. Т.е. за него това служебно задължение да е вписан в публичния регистър към 09.04.2012 г. не е съществувало, за да бъде същото факт към момента на извършване на подбора. Или казано с други думи служителят Е.Х. и служителят Ф.М. не са били равнопоставени към датата на извършване на подбора. Което обстоятелство се явява в противоречие с даденото в ТР № 3/16.01.2012 г., постановено по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС задължително тълкуване, а именно че работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си на подбор. За да бъдат приложени еднакво критериите е следвало да бъде изискано от служителя Ф.М. съответно вписване в публичния регистър. Всъщност видно от приложеното към личното трудово досие заявление се установява, че още на 06.08.2012 г. служителят Ф.М. вече е бил направил искане за вписване в публичния регистър на ФЛ за упражняване на лесовъдска практика. Т.е. един ден преди подбора, и два преди издаване на процесната прекратителна заповед служителя Ф.М. е бил в процедура за вписване. Като доказателство за факта, че същият отговаря на необходимите условия за осъществяване на лесовъдска практика е и издаденото в последствие и приобщено към доказателствата по делото още пред първа инстанция удостоверение № 8510/05.12.2012 г. на МЗХ,ИАГ.

В смисъла на изложеното настоящата инстанция намира, че извършеният от работодателя подбор определено е бил незаконосъобразен.Тази констатация води до извода, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, решението на М.районен съд следва да бъде отменено, а предявените искове бъдат уважени в доказаните им параметри.

От представената като доказателство по делото трудова книжка на жалбодателя М. се установява, че същият е останал без работа за времето от прекратяване на трудовото му правоотношение – 21.09.2012 г. и до настоящия момент, а видно от заповед № 5/18.07.2012 г. се установява, че служителят Ф.М. е възстановен на длъжността „помощник лесничей” в ДГС, Г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа за всяка година трудов стаж – общо 7%. Или брутното трудово възнаграждение за търсения период, считано от прекратяване на трудовото правоотношение до посочения търсен краен момент -08.02.2012 г., на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ се следва в размер на 2 830.34 лв. Що се касае до търсения период от 08.08.2012 г. до 21.09.2012 г. и за разликата до пълния търсен размер от 3 695.46 лв. следва искът да бъде отхвърлен, като недоказан.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 161/10.01.2013 г., постановено по гр.д. № 432/2012 г. по описа на М.районен съд, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде признато уволнението на Ф. М. за незаконосъобразно и да бъде отменено, като същият бъде възстановен на предишната му работа на длъжността “помощник лесничей” и му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не повече от поисканото. С оглед на това Държавно горско стопанство, гр. М. следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса общо в размер на 213.21 лв., от които 100 лв. за неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ (по 50 лв. за всеки от исковете) и 113.21 лв. дължима се за оценяемия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, държавна такса. При този изход на делото следва в полза на жалбодателя да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №161/10.01.2013 г., постановено по гр.д. № 432/2012 г. по описа на М.районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА уволнението на Ф. М. М. от Г., У.Г.Б. “ № *, с ЕГН *, извършено със заповед № 138/08.08.2012 г. на Директора на Държавно горско стопанство, гр. М. за незаконно и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ф. М. М. от Г., У.Г.Б. “ № *, с ЕГН * на предишната му работа на длъжността “помощник-лесничей” при Държавно горско стопанство, гр. М..

ОСЪЖДА Държавно горско стопанство, гр. М. да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса общо в размер на 213.21 лв., от които 100 лв. за неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ (по 50 лв. за всеки от исковете) и 113.21 лв. дължима се за оценяемия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, държавна такса.

ОСЪЖДА Държавно горско стопанство, гр. М. да заплати на Ф. М. М. от Г., У.Г.Б. “ № *, с ЕГН * обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 21.09.2012 г. до 08.02.2013 г., в размер на 2 830.34 лв., както и направените по делото разноски в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344,ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ þа периода от 08.08.2012 г. до 21.09.2012 г. и за разликата до пълния предявен размер от 3 695.46 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от обявяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.