Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 20.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2618 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени искове за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди от действия на ЧСИ с правно
основание чл.441 от ГПК вр. чл.74 от ЗЧСИ вр .чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се
излагат твърдения, че ищците са конституирани като длъжници по изпълнително
дело №590/2012г. по описа на ЧСИ ****, на основание чл.429 ал.2 от ГПК, в качеството им на
наследници на Ц И Б, за което получили съобщение от ЧСИ, от което разбрали, че
са солидарно задължени за задължение в размер на 1238,03лв. Сочи се, че след
получаване на уведомителните писма ангажирали адвокат, който да извърши
проверка по изпълнителното дело и да предприеме необходимите действия по защита
им, тъй като им било известно, че дългът на майка им бил погасен. Излагат се
твърдения, че на 06.06.2019г. двамата ищци сключили договори за правна помощ и
съдействие, подписали пълномощни и заплатили адвокатско възнаграждение. Сочи
се, че адвокатът извършил проверка на изпълнителното дело и установил, че същото е перемирано, като
депозирал молба пред ЧСИ за прекратяването му и изрично поискал възстановяване
на направените по ИД разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат се
твърдения, че с протокол от 21.06.2019г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Ищците считат, че след като ЧСИ е
конституирал ищците като длъжници по прекратено на настъпила по силата на
закона перемция изпълнително дело, то е извършил незаконосъобразно изпълнително
действие, доколкото е липсвало валидно
изпълнително производство. Ищците считат, че е налице причинна връзка между заплатеното
от ищците адвокатско възнаграждение по изпълнителния процес, прекратен поради
бездействието на взискателя и предприетите от ЧСИ действия след прекратяване на
изпълнителното дело по силата на закона. Отправят искане за осъждане на
ответника да заплати на ищците сумата 700лв./по 350лв. за всеки от ищците/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно
принудително изпълнение, изразяваща се в претърпяна загуба от заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп.дело
№590/2012г. по описа на ЧСИ Д.Колева, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът не оспорва, че ищците
са били конституирани като длъжници по изпълнителното дело, на мястото на
починалия им наследодател за солидарно задължение за сумата 1238,03лв.,
представляващи дължими такси къв Тарифата към ЗЧСИ. Ответникът оспорва
твърдението на ищците, че са претърпели вреди в резултат от незаконосъобразни
действия на ЧСИ. Сочи, че конституирането на ищците е станало по повод молба от взискателя, че
вземането на банката е погасено и след заплащане на разноските изпълнителното
дело да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК. При връчване на
съобщение по изпълнителното дело било установено,че длъжникът е починала и това наложило конституирането на
нейните наследници, за заплащане на задължения във връзка с дължими такси по
изпълнителното производство. Ответникът счита, че няма перемция по отношение на
задължението за заплащане на такси и тези такси са дължими от
наследниците. Ответникът оспорва на
следващо място и размера на претенциите за разноски по 350лв. от всеки от
ищците, като излага съображения, че основанието, на което се търси ангажиране
на отговорността им е едно и също-наследствено правоприемство, а по делото няма
реализирана за всеки от ищците поотделно правна помощ, базирана на различни
фактически основания. Сочи, че видно от договорите за правна помощ, са били
договорени и правна помощ в по-голям обем от процесуалното представителство по
изпълнителното дело, както и за други процесуални действия, които не са
извършени. На следващо място прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело, по съображения изложени в отговора.
Отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Пред ЧСИ****, рег.№728, с район на действие
ВТОС,е било образувано изп.дело №**** по което взискател е „****АД, а длъжник-Ц И Б.
С молба от 04.02.2019г. заявителят е
уведомил ЧСИ****, че
дългът по изпълнителното дело е изцяло погасен, като е направено искане по
чл.433 ал.1 т.2 от ГПК да бъде прекратено изпълнителното производство, след
заплащане от страна на длъжника на дължимите по изпълнителното дело такси и разноски, ако има такива.
Съдебният изпълнител изпратил
съобщение до длъжника Ц Б, че остатъкът от задължението по изп.дело 59082012г.
е 1 194,63лв., вкл. таксите по ТТРЗЧСИ.
Съобщението не е връчено на
длъжника, тъй като връчителят установил, че длъжника е починала. По
разпореждане на ЧСИ ****била
изготвена справка от НБД „Население”, от която се установило, че наследници на
починалата Ц Б са нейните дъщеря Й.Г.И. и син И.Г.И..
По делото е представен заверен
препис от съобщение до наследника Й.И. от 13.03.2019г., с което ЧСИ Д.Колева
уведомява ищцата, че е конституирана като длъжник по изпълнително дело
№590/2012г. в качеството й на наследник на Ц И Б, като е посочено, че вземането
на взискателя „***” АД е
погасено, а задължението е в размер на
1 238,03лв., представляващо такси по Тарифа ЗЧСИ, дължими към 27.03.2019г
солидарно с И.Г.И..**** е
удостоверила, че на същия ден е провела
телефонен разговор с длъжника Й.И., която я уведомила, във връзка с полученото
съобщение, че ще започне изплащане на дълга след 27.05.2019г, като ще прави
вноски по 100лв. месечно.
Видно от представения по делото в заверен
препис протокол от 07.05.2019г., съставен от Р Ш- ПЧСИ при ЧСИ****, ПЧСИ е удостоверила, че е
провела телефонен разговор с длъжника И.Г.И., при който разговор го е уведомила
,че дълга към „ОББ” е погасен и че са дължими таксите по Тарифа към ЗЧСИ. В
протокола е посочено, че длъжникът уведомил ПЧСИ, че към настоящия момент няма
готовност да плати сумата за такси, но се е разбрал с Й.И., която да започне
изплащането на дълга за таксите.
По делото са представени заверени
преписи от пълномощни от 06.06.2019г., с което ищците упълномощават адв. Ц.С.Д.
да ги представлява по по изп.дело №590/2012г, както и да завежда и води искове по чл.439 ал.1 от ГПК и по чл.441 от ГПК.
Представени са договори за правна
защита и съдействие, сключен между Й.Г.И. и адв. Цв.Д., както и договор за
правна защита и съдействие, сключен между И.Г.И. и адв. Цв.Д., в които е
договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита
пред ЧСИ рег.№*** и пред посочени в договорите съдилища, с
право пълномощника да подава жалби по
изп.дело и искови молби. Договореното адвокатско възнаграждение и по двата
договора е в размер на по 350лв., като е отразено в договорите, че същото е
платено в брой.
С молба от 19.06.2019г.
упълномощеният от ищците адвокат е поискал пред ЧСИ Д.Колева прекратяване на
изп.дело №590/2012г. поради перемция. С молбата са претендирани разноските за
адвокат, съобразно представените пред ЧСИ договори за правна защита и
съдействие.
С молба от 14.08.2019г. процесуалният представител на ищците е
направил отново искане пред ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство
по реда на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. С молбата е поискано от ЧСИ да възстанови на
ищците направените от тях разноски за адвокат.
С постановление от 21.06.2019г. ЧСИ ****е прекратила изпълнителното
производство по изп.дело №590/2012г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове с
правно основание на чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ са допустими, а
разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
За основателността на
иска по чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване фактическия състав на деликтната отговорност, а
именно виновно и противоправно действие на съдебния изпълнител в хода на
водения от него изпълнителен процес, в резултат на което са причинени
твърдяните от ищеца имуществени вреди и техния размер. При доказването им съдебният
изпълнител дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, т. е. за всички негативни последици
върху имуществената му сфера, които не биха настъпили без незаконосъобразното
действие или бездействие на органа по принудително изпълнение. Съдът преценява
законосъобразността на действията на ЧСИ независимо от това дали те са били
обжалвани и какво е решението по жалбата.
В случая, не е спорно, че наследодателката на
ищците е била длъжник по изпълнително дело№590/2012г., по което взискател е „***” АД. Не е спорно и че след смъртта на длъжника, ищците в
качеството на нейни наследници по закон са конституирани като страна в
изпълнителното производство, на мястото на починалия длъжник Ц И Б.
Установи се и, че съдебният изпълнител е уведомил
ищците за изпълнителното дело, по което са конституирани в качеството на
наследници на длъжника Ц Б-майка на ищците. Със съобщението ищците са
уведомени, че задълженията към взискателя са изцяло погасени, като е посочено, че има задължение за таксите по
ТТЗЧСИ в размер на 1 238,03лв.
Не е спорно, че ищците са упълномощили адвокат,
който да ги представлява по изп .дело и който с молба е поискал прекратяването
му поради перемция, като с постановление на ЧСИ изп. производство е прекратено.
Спорният по делото
въпрос е незаконосъобразно ли е действието на ЧСИ по конституиране на ищците в
качеството наследници на починалия длъжник и причинени ли са им вреди от това
действие, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по изп дело, доколкото същото е било перемирано.
Съгласно чл.429 ал.2 от ГПК издаденият
изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху
имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали
от наследството или че са го приели по опис. В своята дейност съдебния изпълнител е обвързан от
изпълнителния лист и в частност от субективните му предели, включително и в
хипотезите, предвидени в чл. 429 ГПК, за които той е длъжен да следи служебно. Ищците придобиват качеството
наследници по закон на починалия длъжник по пътя на наследственото
правоприемство, по силата на закона, а не с акта на съдебния изпълнител по
конституирането им като страна. В изпълнителното производство те не са
самостоятелна страна, а заместват длъжника, който вече не съществува /починал
е/ и участват в изпълнителното производство на неговото място, с произтичащото
от това права и задължения. Несъмнено е, че
субективните предели на изпълнителния лист, в този случай се разпростират
спрямо ищците, които са наследниците на починалия длъжник и техните имущества. Предвид това, съдът
намира, че действието на ЧСИ по конституирането на ищците в изпълнителното
производство не е противоправно, доколкото задължение на съдебният
изпълнител, след като е установил факта на смъртта на длъжника, посочен в
изпълнителния лист, при условията на чл.429 ал.2 от ГПК да конституира на мястото на починалия
длъжник неговите наследници. В конкретния случай съдебният изпълнител не е
предприел изпълнителни действия срещу длъжниците, а ги е уведомил за погасения към взискателя дълг и
за оставащите неплатени такси по изпълнението, които са такси по тарифата към
ЗЧСИ. Обстоятелството, че делото е било прекратено в хипотезата на чл.433 ал.1
т.8 от ГПК не променя извода, че не е налице противоправно действие от страна
на ЧСИ. Действително, упълномощеният от ищците адвокат е направил искане за
прекратяване поради перемиця, но следва са се посочи, че прекратяването при
перемция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнила само го констатира
с постановлението си, при наличие на предпоставките за това. За ищците не е
съществувало задължение да си упълномощят адвокат за изп.производство. Обстоятелството,
че ищците са си упълномощили адвокат, който да ги представлява по изп дело е
още един аргумент за това, че същите са страна по изп.дело и имат правата на
страна, вкл. правото да бъдат представлявани и техните интереси защитавани от
упълномощен от тях адвокат. Ищците са взели решение да упражнят своето процесуално
право на адвокатска защита по изп.дело и са заплатили разноски за адвокат, но
за да бъдат претендирани тези разходи за разноски като вреди от действия на ЧСИ,
то следва да е налице пряка причинна връзка между действия на ЧСИ, които да са
противоправни и извършването на разноските, което в случая не се установи.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл.441 от ГПК съдебният изпълнител отговаря за
вредите, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, а в случая не
се установи по отношение на ищците да е предприемано принудително изпълнение,
да са извършвани принудителни изпълнителни действия, а изпълнителното производство е прекратено. В
допълнение, следва да се посочи, че перемцията на изпълнителното производство сама
по себе си не означава автоматично материална недължимост на сумите предмет на
изпълнението, вкл. и на таксите по изпълнителното дело.
С оглед изложеното съдът намира исковете за
имуществени вреди в размер на общо сумата 700лв./по 350лв. за всеки от ищците/ за неоснователни и недоказани.
С
оглед неоснователност на исковата претенция за главници, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за
забава върху главниците, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищците са претендирали присъждане на разноски за настоящото
производство, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски
в тяхна полза.
Ответникът също е претендирала присъждане на разноски по делото, като с оглед изхода на спора и на основание чл.78
ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в
полза на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 330лв.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Г.И. с ЕГН **********,
с адрес *** и И.Г.И. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу ******в
качеството й на ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ, рег.№***, с район на действие ВТОС, искове с
правно основание чл.441 от ГПК вр чл.74 от ЗЧСИ вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответника в качеството й на ЧСИ да заплати на ищците сумата в общ размер 700лв./по 350лв. за всеки от
ищците/, претендирани като обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение-претърпяна загуба, изразяваща се в
заплатени от ищците адвокатски възнаграждения за процесуално представителство
по ИД №20127280400590 по описа на ЧСИ*****, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Й.Г.И. с ЕГН **********, с адрес *** и И.Г.И. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на *****- ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ, рег.№***, с район на
действие ВТОС, сумата общо 330 лв. /триста и тридесет лева/,
представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: