О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
17.06.2020 г. гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито заседание на седемнадесети
юни през 2020 г., в състав съдия Иванка Пенчева, като разгледа частно
наказателно дело № 178 по описа за 2020
г. на Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Образувано по жалба на М.М.О.
против Постановление на Районна прокуратура Велинград от 21.04.2020 г., с което на
осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. счл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП
№ 1319/2019 г. по описа на РП Велинград и ЗМ 13/2020 г. по описа на РУ
Велинград, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. чл. 144, ал.1 НК .
В
жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт, като
постановен при неправилно приложение на закона относно преценката за
несъставомерност на престъпление закана с убийство от обективна страна.
Досъдебно производство № 1319/2019г. по
описа на Районна прокуратура Велинград и № ЗМ 13/2020 г. по описа на РУ
Велинград е образувано за това, че на 06.11.2019 г., в района
на с. Грашево е отправена закана с убийство на М.М.О. *** и
това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му-престъпление
по чл. 114, ал. 3 НК, във вр. чл. 144, ал. 1 НК. С постановление
от 20.01.2020 г. е привлечен за обвиняем М.С.О..
Производството
е прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.
1, във вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК с довод за несъставомерност на деянието.
Съдът, като провери на основание чл.
243, ал. 4 НПК обосноваността и
законосъобразността на обжалваното постановление, намери следното:
Жабата е подадена от легитимирано лице
съгласно чл. 243, ал. 3 НПК- пострадал от деянието, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на прокуратура, в рамките на преклузивния седмодневен срок за
обжалване, поради което е процесуално
допустима.
В
производството по чл. 243, ал. 5 НПК съдът се произнася по законосъобразността и
обосноваността на постановлението за прекратяване, т.е. налице ли са
предпоставките на соченото в акта основание.
Постановлението за прекратяване в случаите по чл. 24, ал. 1, т.
1 НПК подлежи на съдебен контрол, когато с него се слага край на висящността на
производството за определено престъпление, поради това, че извършеното деяние
не е съставомерно от обективна или субективна страна или че настъпилите
общественоопасни последици не са в резултат на извършено човешко деяние. В
обстоятелствената част на постановлението за прекратяване, след анализ на
фактическата обстановка, е направен извод, че осъществилите се факти не
обосновават извод за извършено спрямо жалбоподателя престъпление закана с
убийство.
При извършения от съда контрол за
законосъобразност на атакуваното Постановление и във връзка с наведените в
жалбата доводи, настоящият състав намира
същото за правилно и законосъобразно.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство е квалифициран
състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се
намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I -
"Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления
против личността". Със съставите на чл. 144 НК не се защитава живота на
гражданите, а тяхната лична свобода. За осъществяване
на това престъпление се изисква единствено изразяване с думи или действие на
закана с убийство спрямо пострадалия, която закана да е възприета от него и
обективно би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. За това се преценява с оглед не само на
словесните изрази, но и предвид конкретната обстановка – време, място, начин на
изразяване на заканата, присъствието на други лица и др. От субективна страна
деецът трябва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. Затова, не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а да са налице данни, че заканата е възможно да
бъде осъществена. За съставомерността на деянието е достатъчно психическото
състояние на дееца само да обуславя вероятност от пораждане на решение за
осъществяването на заканата и бъдещо предприемане на действия за изпълнението
му. Не е необходимо към момента на деянието – когато отправя заканата – деецът
да има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в
осъществяване на това решение. Дали заканата
обективно може да възбуди основателен страх от осъществяването й следва да се
преценява към момента на отправянето й, а не след минаването на определено
време. Правната преценка следва да е ориентирана съобразно с фактите относно
начина и средството за отправяне на заканата; цялостната обстановка, в която
това е сторено; емоционалното състояние на подсъдимия в този момент и реалните
измерения, които комплексът от тези фактори е придавал на възможността той да
изпълни заканата си.
От събраните на досъдебното производство
доказателства от фактическа страна се установява, че на 06.11.2019г., около
07,00 часа, пострадалият М.О., пътувал с лекия си автомобил към Велинград, придружаван
от сина си свидетеля Светлин Пехливанов. На
излизане от с. Грашево се разминали с лек автомобил „Опел корса“,
управляван от обвиняемия М. Сали О., който се движил в посока с. Грашево.
Отношенията между пострадалия и обвиняемия, които са роднини по съребрена линия
/чичо и племенник/ били влошени. По повод често възникващи помежду им конфликти
е сигнализирана прокуратурата и полицейските органи. Има заведени преписки.
След като се разминали, обвиняемият М.
Онбашев обърнал автомобила си и последвал автомобила на пострадалия. На няколко
пъти му препречвал пътя, като го принуждавал да спре, за да не го блъсне.
Виждайки че спира, обвиняемия слизал от автомобила си и се насочвал към
автомобила на пострадалия. Понеже не желаел да провежда разговори с него,
пострадалият го подминавал. Последния път обаче обвиняемия успял да го
изпревари, обърнал неговия автомобил с предната част към автомобила на О., като
спрял в насрещното платно, на около 15-20 м. Пострадалият и подсъдимият слезли
от автомобилите, като М.О. се заканил на М.О., че ще няма да го остави жив, ще
го убие и удуши, демонстрирайки жестове, сочещи хващане за гърлото и удушаване.
Взел камък и го хвърлил към задната част на автомобила на пострадалия. При
отправяне на заканата обвиняемия и пострадалия се намирали на разстояние от
около 15-20 м. един от друг според показанията на свидетелите Пехливанов и
Кавунски.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита, че в конкретния случай отправените от О. към О. думи и
извършените действия, не се субсумират под състава на престъплението закана с убийство.
Заканителните изрази и жестове са отправени от значително разстояние без
физическо съприкосновение. Хвърлен е камък към задната част на автомобила, където
пострадалия не се е намирал, а преследването на автомобила на пострадалия от
подсъдимия и неколкократното засичане на пътя, доколкото не се твърди, че е
провокирано от поведението на пострадалия, не може да се счита, че представлява
заканително действие. Ето защо, съдът счита, че в конкретния случай не може да
се приеме, че казаните от обвиняемия думи и извършените действия са възприети
от пострадалия като реална заплаха, която може да бъде изпълнена.
Изцяло се споделят от настоящия съдебен състав
решаващите изводи на прокурора, относно наличието на законовите предпоставки за
прекратяване на наказателното производство.
От събрания в досъдебното производство и
анализиран от прокурора доказателствен материал не се доказва по безспорен
начин от обективна и субективна страна, да е извършено престъпление против
личността.
Предвид на гореизложеното, липсват
законови основания за изменение или отмяна на постановлението. При анализа и
оценката на доказателствената съвкупност не може да се направи обосновано
предположение за наличието на престъпление чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от
НК
както от обективна, така и от субективна страна. Доказателства, установяващи,
че М.О. е осъществил реална заплаха с убийство, като предизвика страх от осъществяването й не
са налице.
В този смисъл правилно и законосъобразно
досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Съобразно установените факти, не може
да се счита за осъществен състав на престъпление по основния текст на чл. 144 НК или такова по чл. 143 НК.
С оглед гореизложеното, настоящият
състав на Районен съд Велинград, счита, че обжалваният акт е законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление на Районна прокуратура
Велинград от 21.04.2020 г., с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. счл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по
ДП № 1319/2019 г. по описа на РП Велинград и ЗМ 13/2020 г. по описа на РУ
Велинград, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, във вр. чл. 144, ал. 1 НК.
Определението подлежи на обжалване
и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева