Определение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 3/15.01.2014г., постановено по Г.д.N 1239/2013г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на Ю. Г. С., че П. П. Т. и А. Т. са собственици на моторно превозно средство, представляващо лек автомобил марка/модел/ „Ровер 75“ с рег. N В **** РК, с идентиф. номер SARRJSTHP3D290712. Присъдени са деловодни разноски.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Ю. Г. С., която чрез пълномощника си го атакува като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, и необосновано. В жалбата се развиват подробни съображения за това, че подрисвайки процесното пълномощно, ищецът имал пълното съзнание и определил намерението си, че предоставя пълните права на въззивницата, гарантиращи й правото на прехвърляне на собствеността на превозното средство. Твърди, че други тълкувания в обратна посока водели до пренебрегване и изменение волята на пълномощника, изразена в писмен вид и пред нотариус, и неоттеглена. Исковата претенция на ищците заобикаляла закона. Липсата на доказателства за оттегляне на дадените на въззивницата пълномощия, водела до извод, че и към този момент те били валидни, и можели да произведат целените с тях последици. Претендират се направените по делото разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивницата не се явява, представлява се от А.Т.. Въззивната жалба се поддържа. Претендират се разноски. Пълномощникът на въззивницата представя и писмени бележки.

Въззиваемите П. П. Т. и А. Т. не се явяват и не се представляват. В писмено становище по въззивната жалба, депозирано от пълномощника им А.М., молят да се постанови решение, с което да се потвърди атакувания съдебен акт.

Въззивният съд, като взе предвид подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалване.

По същество въззивният съд съобрази следното:

РС-Кърджали е сезиран с искова молба, предявена от П. П. Т. и А. Т.. В нея ищците твърдят, че по време на брака си придобили собствеността върху МПС-лек автомобил с марка/модел/ „Ровер 75“ с рег. N В****РК. Те ползвали и владели автомобила до 15.09.2011г., когато ищецът П. Т. го предал доброволно на разследващите органи по Досъдебно производство N 717/2010г. по описа на РУП-К. Заради спор за собственост с Ю. Г. С., органите на МВР отказвали да върнат автомобила на ищците, поради което за тях се явявал правен интерес от предявяване на процесния иск.

Ответницата Ю. С. оспорва иска като твърди, че с нотариално заверено пълномощно ищецът П. Т. я упълномощил да го представлява, в т. ч. и да продава собствения му автомобил, като за целта подписал декларация пред нотариус по чл.264, ал.2 от ДОПК и по чл.25, ал.7 от ЗННД с цел изповядване на сделка за прехвърляне на собствеността на автомобила. Твърди, че на 14.06.2010г. ищецът П. Т. й предал владението на автомобила, след което на 18.06.2010г. въз основа на пълномощното и на основание чл.38 от ЗЗД тя сключила като пълномощник със себе си предварителен възмезден договор за покупко-продажба на процесния автомобил със срок за сключване на окончателен такъв до 30.10.2010г. Сочи, че окончателен договор не бил сключен поради това, че ищецът не й предоставил регистрационния талон на автомобила, въпреки че му отправила покана за това. Счита, че сключеният предварителен договор за спорния автомобил има прехвърлителен ефект, съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ЗС и моли иска да се отхвърли.

Установява се по делото, че ищците са придобили процесното МПС при условията на съпружеска имуществена общност. На 14.06.2010г. ищецът Т. предал владението на автомобила на ответницата С., като на същата дата я упълномощил писмено с нотариална заверка на подписа си да стопанисва, ползва и управлява автомобила, в т.ч. и да се разпорежда със същия, включително и да договаря със себе си, подписвайки и декларации по чл.25 от ЗННД и по чл.264, ал.2 от ДОПК. На 18.06.2010г. ответницата изготвила и сключила като представител на продавача Т., със себе си като купувач, възмезден предварителен договор за продажба на автомобила при условията на чл.38, ал.1 предл. посл. от ЗЗД, с клауза окончателният договор да бъде сключен в срок до 30.10.2010г. Такъв не бил сключен, тъй като ищецът не й предоставил големия регистрационен талон на автомобила. Поради това тя му отправила нотариална покана, за която липсват данни да е била надлежно връчена. На 29.08.2010г. ищецът Т., който разполагал с резервен ключ за автомобила, си възвърнал владението му. Това довело до образуване по жалба на Ю. Г. С. на досъдебно производство N 717/09.09.2010г. по описа на РУ „Полиция“ –Г.К., за извършено престъпление по чл.346, ал.1 от НК. Производството е прекратено с влязло в сила постановление на РП-К. от 2011г., поради липса на престъпление, на основание чл.243, ал.1 т.1, вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК. По това ДП на 15.09.2010г. ищецът Т. доброволно предал автомобила на разследващите органи и той бил приобщен като веществено доказателство по делото. След приключването му, РП-Кърджали отказала връщането на вещта на ищеца Т., а също и на отв. С., позовавайки се на чл.113 от НПК, и като се е мотивирала с това, че е налице спор за право върху иззетия като веществено доказателство автомобил, подлежащ на разглеждане по реда на ГПК.

При така установеното по фактите, от правна страна въззивният съд намира предявеният иск по чл.124 от ГПК за основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи. На осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в първоинстанционния акт. Релевантните за основателността на иска факти са безспорни – наличието на предварителен договор, сключен от ответницата по иска, от една страна като пълномощник на ищеца Т., в качеството на продавач, и от друга за себе си – в качеството на купувач, макар с нотариална заверка на подписите не води до промяна на собствеността върху вещта. Това е така, тъй като с предварителния договор не се прехвърлят права, а се поема задължение за възмездно прехвърляне, поради което този договор не транслира вещни права. Също така, съгласно чл.144, ал.1, вр. ал.2 от ЗДвП собствеността на регистрирани моторни превозни средства-автомобили се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. Не се спори между страните, че такъв договор между тях, в изискуемата се от закона форма не е сключен. Подписаният предварителен договор от 18.06.2010г. не е породил вещно-транслантивен ефект, тъй като той има само облигационно действие и правилото на чл.78, ал.1 от ЗС в случая е неприложимо, в частност позоваването на същото е неотносимо. Този текст касае възмездно придобиване на владение на движима вещ на правно основание от несобственик, а не както в случая от собственик, който не е съдействал на пълномощника си да бъде сключен надлежно договор за прехвърляне право на собственост на процесното МПС чрез предоставяне на съответния регистрационен талон на автомобила.

По отношение на довода на пълномощника на въззивницата, изложен в писмените бележки с В.№1549/29.04.2014г., с оглед дадената на страната възможност по реда на чл.149, ал.3 от ГПК, за това, че по отношение на ищцата А. Т. липсва активна легитимация за предявяване на иска, следва да се отбележи, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК, поради което не могат да се правят на по-късен етап. В този смисъл е постановеното в т.4 на ТР №1/2013г. на ВКС по ТД №1/2013г. на ОСГТК.

Поради изложеното, атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. При този изход на делото разноски за въззивницата не се следват.

Водим от изложеното, и на осн.чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 3/15.01.2014г., постановено по Г.д.N 1239/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.