Решение по дело №3383/2008 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 607
Дата: 5 май 2010 г. (в сила от 29 май 2010 г.)
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20082120103383
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 598

 

гр. Бургас, 05.05.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3383 по описа за 2008-а година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.

С влязло в законна сила Решение № ... год., допълнено с Решение № ... год., двете постановени в първата фаза от настоящото дело, е допуснато извършването на съдебна делба между М.В.Д. и Д.К.Д. по отношение следните недвижими имоти, придобити от страните в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, а именно: АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в гр. Б., с площ от 83.21 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., ведно с принадлежащото му избено помещение № 4, с полезна площ от 5.43 кв. м., както и 1.8275 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, и НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ ..., кв. ... по плана на с. М., с площ от 655 кв. м., при равни квоти от по 1/2 за страните.

В хода на втората делбена фаза страните са изразили становище за извършване на делбата чрез съставяне на разделителен протокол и теглени на жребие, двамата изразяват желание в дял на ищеца да бъде поставен имотът в с. Могилино, а в дял на ответника – жилището в гр. Бургас.

В първото по делото открито съдебно заседание от втората делбена фаза страните са предявили насрещни претенции по сметки – М.Д. претендира сумата от 200 лева месечно за периода 03.06.2008-30.11.2009 год., а в условие на евентуалност – за период с начална дата 18.02.2009 год., дължимо за лишаването му от възможността да ползва собствената си идеална част от процесния апартамент. Съделителят Д.Д. претендира сумата от 7500 лева, или 1/2 от 15 000 лева, представляваща увеличената стойност на жилището, резултат от извършените в него подобрения от съделителя Д. – изброени в молба на л. 93 по описа на делото, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2009 год.

По делото е изготвено единично и тройно експертни заключения по съдебно-техническа експертиза, неоспорени от съделителите, които съдът цени като обективни и безпристрастни. Вещото лице по единичната експертиза сочи, че двата делбени имота са неподеляеми; установена е и актуалната им пазарна стойност – 1180 лева на дворното място и 68 792 лева на апартамента (51 581 лева според тройната експертиза).

 

Съдът, след запознаване с данните по делото и с изявленията на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, счита, че делбата следва да бъде извършена по способа на чл. 353, ГПК, като в дял на М.Д. ***, а в дял на Д.Д. ***. Това становище на съда се обосновава с неподеляемостта на двата допуснати до делба недвижими имота и възможността всеки от страните да получи имот в реален дял (66-88-ОСГК на ВС). В разглеждания казус съставянето на дялове и теглене на жребие е неудобно, предвид различния вид и предназначение на двата имота и съществената разлика в стойността им (562-2009-ІІ ГО на ВКС). В тази насока следва да се имат предвид и следните фактори: съгласието на страните, изразено чрез процесуалните им представители, всеки да получи предпочитания имот; различното местожителство на съделителите, имащо отношение към месторазположението на избрания от всеки един имот; трайното обитаване на апартамента от Д.Д. и извършените в него подобрения (785-90-І ГО на ВС).

С оглед избрания начин за извършване на делбата, на основание чл. 8 във вр. с § 2 от Тарифа за държавните такси, страните следва да заплатят на БРС държавни такси върху делбените си дялове – по 1055,22 лева за всеки от двамата. По отношение пазарната стойност на апартамента съдът определя таксата според тройното експертно заключение – 51 581 лева, предвид по-пълната му и обективна обосновка.

На основание чл. 349, ал. 5, ГПК, Д.Д. следва да заплати на М.Д. сумата от 25 200,50 лева, представляваща парично уравнение на дела му в съсобствения апартамент, ведно с лихвата за забава, начиная от влизане на съдебното решение в законна сила в частта му за извършване на делбата по посочения способ.

По претенциите по сметки на страните.

М.Д. твърди, че за периода 03.06.2008-30.11.2009 год. насрещната страна му дължи месечно обезщетение от 200 лева за лишаване от ползване на собствената му 1/2 ид. ч. от процесното жилище; в тази насока е и съдържанието на изпратената нотариална покана, в която претендираният размер на сумата е определен на 300 лева. Ответната страна е оспорила претенцията, като правната й позиция е изложена в отговор на нотариална покана – получаването й от М.Д. е признат от тази страна факт (изявление на процесуалния му представител в откритото с. з. на 30.11.2009 год.). Видно от представеното съдебно удостоверение, с решението за прекратяване брака между страните съдът е предоставил ползването на семейното жилище на съпругата, като по делото не се спори, че тя е упражнявала фактическа власт върху апартамента. Дължимостта на обезщетение по чл. 31, ал. 2, ЗС зависи от провеждане на главно и пълно доказване легитимацията на страните като съсобственици на вещ, която се ползва изцяло от един от тях. В настоящия казус съдът намира предявения от М.Д. осъдителен иск за неоснователен, тъй като не са ангажирани доказателства, че бившата му съпруга е препятствала ползването на идеалната му част от имота – в тази насока е съдържанието на писмения отговор на Д., с който на М.Д. е предложена възможност за реално ползване на част от жилището. Липсата на доказателства, че ответната страна е ограничила достъпа на ищеца до имота налага извода, че претенцията за месечно обезщетение от 200 лева е неоснователна и тя следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира за неоснователни част от претендираните вземания на Д.Д. против съделителя Д. за заплащане на сборна главница от 7500 лева и на законна лихва. Според съдържанието на писмената претенция, Д. е извършила ремонтни работи в жилището, състоящи се в поставяне на топлоизолация и ламиниран паркет, подмяна на дограма, шпакловка и боядисване, в резултат което стойността на апартамента е увеличена с 15 000 лева. В подкрепа на тези твърдения са ангажирани писмени и гласно доказателства – стокова разписка от 14.08.2007 год. за закупени строителни материали, фактура от 16.12.2008 год. и показанията на свид. И., без родство със страните, който твърди, че през зимата на 2008 год. до пролетта на 2009 год. Д. извършила ремонт в обитаваното от нея жилище. Така представените доказателства не обосновават извода за пълна основателност на главната претенция. На първо място, представената разписка удостоверява закупуване на стоки на 14.08.2007 год., които по вид и предназначение отговорят на описания от свидетеля ремонт на жилището. Закупуването на стоките, обаче, датира от период, в който страните са били съпрузи, и няма доказателства цената да е платена със средства, които не са съпружеска имуществена общност. Този извод на съда не може да бъде разколебан от показанията на свидетеля, който не е възприел лично разходване на собствени средства от Д.Д..

Претенцията по сметки на Д.Д. е основателна по отношение твърдения разход за подмяна на дограма – Фактура № .... год., и фискален бон към нея. Според тези документи, Д.Д. е платила сумата от 2064 лева за изработка и монтаж на 12 кв. м. PVC дограма. Фактът на реалното изпълнение на така сключения неформален договор за изработка се установява от показанията на свид. И., който твърди, че през зимата на 2008-2009 год. в жилището на ответницата била подменена прозоречната дограма. Изложеното мотивира съда да приеме, че така извършеният разход е бил насочен към подобряване състоянието на съсобственото жилище, в резултат на който е увеличена стойността му. Според тройното експертно заключение – основното и допълващото го, в резултат от описаните ремонтни дейност, стойността на жилището е увеличена с 3500 лева. При определянето на тази стойност вещите лица са взели предвид цената на платените стоки и извършените услуги, включен е ДДС и е приспаднат 1 % овехтяване. По отношение разхода по разглежданата фактура съдът не начислява върху главницата ДДС, тъй като Д.Д. не е извършила разход за този данък; размерът на сумата следва да бъде намален с 1 % овехтяване (10,32 лева). Това налага съдът да приеме, че дължимата от М.Д. 1/2 от сумата на увеличената стойност, последица от извършените от ответника подобрения, възлиза на 1021,68 лева, тя следва да бъде присъдена в полза на Д.Д., ведно със законната лихва, начиная от 30.11.2009 год. до окончателното изплащане на задължението.

Изложеното налага частичното уважаване на претенцията по сметки на Д.Д. – за сумата от 1021,68 лева, като за горницата от 6478,32 лева до претендираните 7500 лева искът следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, считано от 30.11.2009 год.

В изпълнение разпоредбата на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, ищецът М.Д. следва да заплати на БРС държавна такса от 144 лева, дължима върху отхвърлените му искове за месечно обезщетение, а Д.Д. – 300 лева върху претенциите й по сметки от 7500 лева. В тази насока съдът отчита факта, че претенциите по сметки са осъдителни искове за парични суми, които, макар и разглеждани в особеното исково производство за делба, не са освободени от държавни такси, поради което за тях са приложими и разпоредбите на чл. 68, чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235 и чл. 353, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ допуснатите до делба недвижими имоти между съделителите по реда на чл. 353, ГПК, като

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителя М.В.Д., ЕГН **********,***, следния недвижим имот, НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ ..., кв. 67а по плана на с. М., с площ от 655 кв. м., с граници от три страни: УПИ ...., улица, УПИ ....

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителя Д.К.Д., ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 110, вх. 2, ет. 7, ап. 13, следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в гр. Б., с площ от 83.21 кв. м., състоящ се от три стаи и кухня, с граници съгласно съдържанието на договор от 11.06.1991 год., както следва: изток – стълбище и ап. № 14, запад – зелена площ, север – зелена площ и секция „В”, юг – зелена площ, ведно с принадлежащото му избено помещение № 4, с полезна площ от 5.43 кв. м., с граници: изток – секция „А”, запад – коридор, север – мазе № 5, юг – коридор, както и 1.8275 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който апартамент по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.530.2.13, разположен в поземлен имот с идентификатор ....; адрес на имота – гр. Б.; предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; площ – 83.21 кв. м.; прилежащи части: избено помещение 4 – 5.43 кв. м., 1.873 % от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ......., под обекта – ........., над обекта – ..........;

 

ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,***, ж. к. .........., бл. 110, вх. 2, ет. 7, ап. 13, да заплати на М.В.Д., ЕГН **********,***, сумата от 25 200,50 (двадесет и пет хиляди и двеста запетая петдесет) лева, представляваща парично уравнение на дела му в поставения в дял на Д.Д. апартамент, описан в диспозитива на настоящото съдебно решение, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от влизане на настоящото решение в законна сила в частта му за извършването на делбата до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ претенциите по сметки на съделителя М.В.Д., ЕГН **********,***, за осъждане на съделителя Д.К.Д., ЕГН **********,***, ж. к. ............., бл. 110, вх. 2, ет. 7, ап. 13, да му заплати обезщетение от 200 лева на месец за периода 03.06.2008-30.11.2009 год., дължимо за лишаване на ищеца М.Д. от ползване на собствената му 1/2 ид. ч. от делбения апартамент № 13, находящ се в гр. Б.

 

ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********,***, ж. к. ..........., бл. 110, вх. 2, ет. 7, ап. 13, сума в размер от 1021,68 (хиляда двадесет и един запетая шестдесет и осем) лева, представляваща дължимата от М.Д. част от увеличената стойност на делбеното жилище, последица от извършените в него подобрения от Д.Д., състоящи се в поставяне на 12 кв. м. PVC дограма през м. декември 2008 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 30.11.2009 год. до окончателното изплащане на вземането, И ОТХВЪРЛЯ главния иск за горницата му до претендираните 7500 лева, представляваща дължимата от ответника Д. 1/2 част от сумата от 15000 лева, с която е увеличена стойността на делбения апартамент, поради извършените в него подобрения от Д.Д., състоящи се в поставяне на ламиниран паркет в хола, доставка и монтаж на 2 интериорни врати за спалните и 1 интериорна врата за хола, поставяне на вътрешна топлоизолация на хола, шпакловка и боядисване на хола; поставяне на топлоизолация на терасата на спалнята, шпакловка и боядисване.

 

ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 144 (сто четиридесет и четири) лева, дължима върху отхвърлените претенции по сметки против Д.Д. за месечно обезщетение от 200 лева за периода 03.06.2008-30.11.2009 год.

ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,***, ж. к. .............., бл. 110, вх. 2, ет. 7, ап. 13, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 300 (триста) лева, дължима върху претенциите по сметки против М.Д. за сборна главница от 7500 лева.

 

ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер от 1055,22 (хиляда петдесет и пет запетая двадесет и две) лева.

ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,***, ж. к. ............., бл. 110, вх. 2, ет. 7, ап. 13, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер от 1055,22 (хиляда петдесет и пет запетая двадесет и две) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

В срок до 7 дни след влизане на решението в законна сила заверен препис от него да се изпрати на СГКК-Бургас, на основание чл. 52, ал. 1, ЗКИР.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

Вярно с оригинала: Е. Х.