№ 492
гр. Търговище, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101778 по описа за 2021 година
Производството е по предявен иск с пр. осн чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 във вр. с чл.
84,ал.3 от ЗЗД.
Ищецът Ц. Н. Д. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв.Р. Р.-ТАК твърди в исковата молба, че работи като младши инспектор в
група ООР при РУ Търговище и на 31.08.2021г. при изпълнение на служебните си
задължения по задържане на ответника Р. Е. Ш., последният го удрял и блъскал по ръцете и
краката, вследствие на което ищецът получил отоци и кръвонасядания по дясна китка и
дясно ходило, съставляващи лека телесна повреда по см. на чл.130,ал.2,т.4 от НК. Излага
още, че за извършеното от ответника е образувано НОХД № 881/2021г. по описа на РС
Търговище, по което е сключено споразумение с прокуратурата, което е влязло в законна
сила на 23.11.2021г.Сочи, че вследствие на нанесените телесни увреждания, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като в продължение на
повече от месец ръката му била подута, което ограничавало движенията му, ръката му
изтръпвала и чувствал болки.От друга страна, случилото се оставило траен отпечатък и в
съзнанието на ищеца, който започнал да изпитва притеснения след инцидента същото да не
се повтори при изпълнение на служебните му задължения, а доколкото инцидента се случил
пред колегите на ищеца, това наранило достойнството му като човек и полицейски
служител, което ищецът счита също за причинена му неимуществена вреда.С оглед на
изложеното, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди в размер на 3000лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането-31.08.2021г., до изплащане на задължението;
претендира разноски. В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния
1
представител на ищеца адв.Р. Р.-ТАК, който пледира за уважаването на иска, претендира
разноски.
В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. Т. Д.-ТАК,
назначен от съда особен процесуален представител на ответника, се изразява становище за
допустимост на иска и завишен размер на обезщетението, като не се оспорват фактите,
изложени в исковата молба.В съдебно заседание адв.Т. Д.-ТАК излага становище за
доказаност на иска по основание, но за завишен размер на претендираното обезщетение,
като пледира за присъждане на такова по справедливост и съобразно събраните
доказателства поделото.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложения заверен препис на Протокол № 143/23.11.2021г. по НОХД №
880/2021г. по описа на РС Търговище се установява, че между РП Търговище и обвиняемия
Р. Ш. е сключено споразумение, одобрено от съда, с което е прието за установено, че на
31.08.2021г. в общ.Търговище, на ПП1-4кm232+200, обвиняемият Р. Е. Ш. с ЕГН
********** причинил лека телесна повреда на полицейски орган от РУ Търговище-мл.
инспектор в група ООР при МВР Търговище Ц. Н. Д. при изпълнение на службата му,
изразяваща се в оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на дясната китка в основата
на трети пръст и кръвонасядане по гръбната повърхност на дясното ходило близо до
външния му ръб в основата на четвърти и пети пръсти, което довело до причиняване на
болка и страдание бе разстройство на здравето на пострадалия, като деянието е извършено
виновно под формата на пряк умисъл и със същото от обективна и субективна страна е
осъществен състава на престъпление по чл. 131,ал.2,т.4 във вр. с чл. 130,ал.2 от НК, като на
осн. чл. 381,ал.5,т.2 от НПК за извършеното от обвиняемия Р. Е. Ш. с ЕГН **********
престъпление по чл.131,ал.2,т.4 във вр. с чл. 130,ал.2 от НК, на същия е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година.Със същото споразумение обвиняемият е
признат за виновен и в извършване на престъпления по чл. 131,ал.2,т.4 във вр. с чл. 130,ал.2
от НК спрямо още две лица, като на осн. чл. 381,ал.8 от ВПК е наложено най-тежкото от
определените наказания,а именно - „лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, към което е
присъединено наказание „глоба” в размер на 1800лв. От представеното по делото съдебно
медицинско удостоверение № *************., изд. от МБАЛ Търговище, както и от
заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло
като компетентно и отварящо на поставените задачи се установява, че на 31.08.2021г. на
ищеца са били нанесели удари по ръцете и краката, при които същият е получил оток и
кръвонасядане по гръбната повърхност на дясната китка в основата на трети пръст и
кръвонасядане по гръбната повърхност на дясното ходило близо до външния му ръб в
основата на четвърти и пети пръсти, без затруднения във функциите на дясната ръка и
десния крак, като така установените увреждания са в резултат от въздействие на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени от нанесени удари с ръце и крака, като на
2
пострадалия е причинена болка и страдание. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
болката и страданието, причинени на ищеца са с период на отшумяване 15-20 дни, а
уврежданията са от средна степен в рамките на леките телесни повреди.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. В.Ст.Д.-колега на
ищеца, който не е присъствал на инцидента, се установява, че свидетелят видял ищеца в
края на м.август 2021г. след случилото се, като ръката му още била подута и видимо
накуцвал, като обяснил на свидетеля, че нараняванията му са получени при задържането на
ответника.Свидетелят твърди още, че до инцидента ищецът бил по-самонадеян като
служител, а след това станал малко по-плах в работата, излязъл в отпуск, а към края на
годината искал дори да смени работата си, като взел неплатен отпуск и заминал в чужбина, а
след 4-5 месеца се върнал и отново започнал работа в системата.Свидетелят твърди още, че
чувал и от колеги, че след инцидента, ищецът станал по-плах и по-предпазлив, което му се
отразило и на работата.От показанията на св. Н., баща на ищеца, се установява, че повече от
месец ищецът имал болки при ходене и ръката го боляла, а съпротивата, която ответникът
оказал при задържането, причинила някакъв стрес на ищеца и случката го променила много,
като получил някакъв страх и уплаха от случилото се. Съдът, преценявайки свидетелските
показания, съобразявайки обстоятелството, че вторият свидетел е баща на ищеца и в този
смисъл е заинтересован от изхода на спора приема, че следва да кредитира показанията на
св. Д. изцяло, като дадени от незаинтересован свидетел, а показанията на св.Г. съдът
кредитира в частта относно психологическата промяна у ищеца, доколкото са еднопосочни с
показанията на св.Д., отговарят и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:Предявен е иск за обезщетение на неимуществени вреди от деликт, озразяващи се в
болки и страдания и накърнено достойнство в размер на 3000лв., ведно със законната лихва
от датата на увреждането, невъзмездени до момента, обуславящо правна квалификация по
чл. 45,ал.1 и чл. 86,ал.1 във вр. с чл. 84,ал.3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45,ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като съгл. чл. 51 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгл. чл.52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно разпоредбата на чл.
300 от ГПК във вр. с чл. 383,ал.1 от НПК, одобреното от наказателния съд споразумение е
задължително за гражданския съд относно това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, което обстоятелство обуславя гражданската
отговорност на ответника деликвент, с оглед на което съдът приема за безспорно
установено, че на 31.08.2021г. в общ.Търговище, на ПП1-4кm232+200, обвиняемият Р. Е. Ш.
с ЕГН ********** причинил лека телесна повреда на полицейски орган от РУ Търговище-
мл. инспектор в група ООР при МВР Търговище Ц. Н. Д. при изпълнение на службата му,
изразяваща се в оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на дясната китка в основата
на трети пръст и кръвонасядане по гръбната повърхност на дясното ходило близо до
външния му ръб в основата на четвърти и пети пръсти, което довело до причиняване на
3
болка и страдание бе разстройство на здравето на пострадалия, като деянието е извършено
виновно под формата на пряк умисъл и със същото от обективна и субективна страна е
осъществен състава на престъпление по чл. 131,ал.2,т.4 във вр. с чл. 130,ал.2 от НК, като на
осн. чл. 381,ал.5,т.2 от НПК, поради което съдът приема, че предявеният иск по чл. 45,ал.1
от ЗЗД против ответника е доказан по основание.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, имуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са и разясненията, дадени в ППВС № 4/68г., съгласно които понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и др. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, следва да
се приеме за установено, че ищецът е получил леко телесно увреждане по време на
изпълняване на служебния му дълг, причинило му болки и страдания без разстройство на
здравето във физиологически план, които болки и страдания подлежат на справедливо
обезщетяване. На следващо място, поради обстоятелството, че работата на ищеца като
полицейски служител е свързана с постоянни контакти с граждани, пред които същият
следва да олицетворява лице, осъществяващо държавната защита на правата на гражданите,
при което травмата е причинявала неудобства и притеснения на ищеца, то съдът приема, че
са били накърнени в този период честта и достойнството му като служител на реда, а също и
установената промяна в нагласата му за работа, като той станал по-плахи неуверен, сочат
на настъпили неблагоприятни промени в начина му на живот за период от няколко месеца,
което по своята същност представляват също неимуществени вреди по см. на закона.
Поради това, съдът приема, че причинените на ищеца физически, психологически и морални
страдания следва да бъдат обезщетени по справедливост, като счита, че за обезщетяването
им, следва да се определи сума в размер на 1000лв. за причинените му физически болки и
сума в размер на 2000лв. за емоционалните страдания или общо 3 000лв., която сума съдът
приема за справедлив еквивалент на претърпените от ищеца болки, страдания и
притеснения.
С оглед на изложените съображения, съдът приема, че в полза на ищеца следва да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 3
000лв.(три хиляди лв.), дължимо от деликвента, поради което счита, че искът за
обезщетение на неимуществените вреди е основателен и доказан в предявения размер от
3000лв., при което следва да се уважи за тази сума, ведно със законната лихва от датата на
увреждането-31.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 45,ал.1
4
и чл. 86,ал.1 във вр. с чл. 84,ал.3 от ЗЗД.
С оглед изхода от делото и доколкото ищецът е направил искане за присъждане на
разноски, ответникът следва да му заплати направените такива в производството, които
съобр. представения списък по чл. 809 от ГПК са в размер на 400лв. адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.Ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище сумата от 120лв. държавна такса,
сумата от 440лв. възнаграждение за особен представител и 200лв. възнаграждение на
вещото лице, или общо 760лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Е. Ш. с ЕГН ********** от гр.************************** да заплати
на Ц. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.*****************************************
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от удари по ръцете и
краката, нанесени на ищеца на 31.08.2021г. в размер на 3000лв.( три хиляди лв.) ведно със
законната лихва от 31.08.2021г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
45, ал.1 и чл. 86,ал.1 във вр. с чл. 84,ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. Е. Ш. с ЕГН ********** от гр.************************** да заплати
на Ц. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.*****************************************
разноските по делото в размер на 400лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Е. Ш. с ЕГН ********** от гр.************************** в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище сумата от 120лв. държавна
такса, сумата от 440лв. възнаграждение за особен представител и 200лв. възнаграждение на
вещото лице, или общо 760лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5