№ 43
гр. Ботевград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200031 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, на Д. М. Г., ЕГН ********** като законен представител на
*** ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес в гр. С., ул. *** ***, ет*** ап*** е
наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева, за извършено от него
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от Д. М. Г., чрез адв. В. Г. Б. САК е описано искане
за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен.
Според въззивника са налице нарушения на процесуалния и материалния
закон при издаването на оспорвания фиш – последният имал характер на
административен акт и следвало да отговаря на изискванията относно
неговата форма и съдържание, каквито елементи /според жалбоподателя/
процесният фиш нямал, тъй като не било посочено подлежи ли на обжалване,
в какъв срок и пред кой орган. Всички тези липси нарушавали правото на
защита на жалбоподателя. Навежда доводи за неспазване разпоредбата на чл.
1
189, ал.4 от ЗДвП като се твърди, че не бил установен субекта на
отговорност, не било посочено техническото средство заснело шофьора и не
било ясно дали е било годно да определи скоростта на автомобила и не бил
приложен клип, снимка във връзка със скоростта на движение. Според
жалбоподателя не ставало ясно коя точно алинея на чл. 21 от ЗДвП е
нарушил – дали по ал. 2 или по ал. 1, тъй като както било посочено в
процесния фиш не било достатъчно и опорочавало процеса по налагане на
наказание, с което допълнително били нарушили правото му на защита.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява и не изпраща представител.
Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, чрез гл.
юрик. Поля Иванова, с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на
жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на
разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 24.05.2019г., в 16.10 часа, по АМ Хемус, км.
41+500 с посока на движение към гр.Варна, при ограничение на скоростта от
80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Хонда Акорд Турер, с
регистрационен номер *** собственост на *** ЕООД, ЕИК *** със седалище
и адрес в гр. С., ул. *** ***, ет*** ап*** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1.
При разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е установена скорост на
движение на описания автомобил от 124 км/ч и е установена превишена
стойност на скоростта 44 км/ч.
След изтичане времето за контрол е попълнен протокол за използване
на АТСС от 24.05.2019г., рег. № *** г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № *** от *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, но който протокол се е подписал
2
съответното длъжностно лице.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на *** ЕООД, ЕИК ***, с
управител и представляващ настоящия жалбоподател Д. М. Г..
Въз основа на заснемането – клип 11743с1, е издаден оспорваният
електронен фиш на представителя на юридическото лице собственик на
автомобила – Д. М. Г..
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят Д. М. Г., да е представил писмена декларация за друго лице,
което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната
система за видеоконтрол „ARH CAM S1”; заповед № ***г. и заповед №***г.,
и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, справка
за регистрация на Хонда Акорд Турер, с регистрационен номер *** справка-
отговор за ограничаване на АМ Хемус, в района на км 41+500, които следва
да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си. От тях се установява, че към
инкриминираната дата валидно и надлежно е въведено и сигнализирано с
пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч при движение по
участъка на АМ „Хемус“ на км 41+500.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
3
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя Г. и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него,
то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице -
когато автомобилът е собственост на юридическо лице се наказва
представителя му.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, противно на
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
4
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът
приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на
датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да
бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № *** от *** г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно противно на
твърденията в жалбата, използването на мобилното АТСС на съответното
място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител,
в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване
5
на техническото средство – АМ Хемус, км. 41+500 с посока към гр.Варна,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка клип № 11743с1, в
която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение
на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в
електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението
на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № ***/*** г. до
отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е създадена законова
презумпция по отношение на автора на деянието. Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Чл.189, ал. 5 от
ЗДвП предвижда, че в 14-дневен срок от получаване на фиша собственикът на
превозното средство предоставя писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението. След като в предвидения срок не е подадена такава
декларация правилно към административнонаказателна отговорност е бил
привлечен законния представител на юридическото лице, собственик на
6
автомобила.
Несъстоятелни са и възраженията, че оспорваният фиш имал характер
на административен акт и следвало да отговаря на изискванията относно
неговата форма и съдържание, каквито елементи /според жалбоподателя/
процесният фиш нямал, тъй като не било посочено подлежи ли на обжалване,
в какъв срок и пред кой орган. Обжалваният електронен фиш съответства и на
утвърдения със заповед № ***г. и заповед №***г. на Министъра на МВР
образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията
към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП
са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени -
отразени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила
електронен фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление. За
разлика от наказателното постановление обаче, при електронния фиш не е
налице фигурата на административнонаказващ орган, а се употребява
понятието "издател на електронния фиш". Съответно за разлика от
наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис
на съответното длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С
оглед на изложеното съдът счита, че при издаване на процесния електронен
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и тези
твърдени от жалбоподателя.
Не е налице и задължение административнонаказващия орган да
изпраща всички приложения към електронния фиш - снимков материал,
съответните протоколи от проверките на техническото средство, други
съпътстващи документи, поради което и съдът не възприе като нарушение
така описаните от процесуалния представител на жалбоподателя възражения.
7
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Противно на възраженията на жалбоподателя, в
настоящия случай, установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на
скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал.
1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ
В 26 в случая, на АМ Хемус в участъка на км 41+500 посока Варна е било
въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч, поради което именно с тази
стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС, в този
период от време. В този аспект квалификацията на нарушението е правилна.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена
в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния
случай, скоростта правилно е установено да е превишена със 44 км, стойност
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение 3% съгласно техническите и
метрологичните характеристики на АТСС, поради което за нарушението е
приложима именно санкцията по т. 5 от визираната разпоредба. Последната, в
приложимата редакция - изм. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,
8
предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 41 до 50
km точно фиксирано по размер наказание – глоба от 400 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Въззвният съд намира, че не следва да се приема, че е налице
маловажен случай на нарушение, тъй като само по себе си деянието на
жалбоподателя е в достатъчно голяма степен обществено опасно.
Шофирането с превишена скорост поставя в опасност живота и здравето на
участниците в движението, включително и на деца, а в резултат от
посоченото нарушение се допускат и голяма част от случаите на пътно
транспортни произшествия с жертви по пътищата.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен фиш,
като законосъобразен и правилен следва да бъде потвърден.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 100 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателя Д. М. Г., ЕГН **********.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен и правилен Електронен фиш
серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с които на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Д. М. Г.,
ЕГН ********** като законен представител на *** ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес в гр. С., ул. *** ***, ет*** ап*** е наложена „глоба” в
размер на 400 (четиристотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. М. Г., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
на МВР-гр. С. разноски по делото в размер на 100 /сто/лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
10