О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 160/09.06.
Година 2020 Град Варна
Варненският апелативен
съд Наказателно отделение
На осми юни Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Румяна
Панталеева
Десислава Сапунджиева
като разгледа
докладваното от съдия Панталеева
ВЧНД № 162 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид:
В Окръжен съд Варна е на производство НОХД
№ 1042/2018 г. по внесен обвинителен акт срещу К.Т. и Г.М., за престъпление по
чл.116, ал.1, т.11, вр.чл.18 от НК, извършено в съучастие. Към датата на
образуване на съдебното производство подсъдимият Т. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, която, считано от 08.10.2019 г., е била
изменена в „Домашен арест“. След тази дата, двукратно – на 30.01.2020 г. и на
25.02.2020 г., са били правени искания за промяна и на така определената
по-лека мярка за неотклонение, като същите са били оставяни без уважение.
Настоящото производство е за проверка
на определение, постановено по повод трето по ред искане в последния смисъл,
което също е оставено без уважение с определение от 28.05.2020 г., поради
отсъствие на обстоятелства, обуславящи изменение на мярката.
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.1
от НПК, ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да
се прави само при промяна на обстоятелствата. Във въззивната жалба се твърди,
че са налице две нови обстоятелства - неразумно по продължителност ограничаване
на правото на свободно придвижване и последвало психично заболяване, наличие на
които не се споделя от настоящия съдебен състав.
Предмет на производството е законността
на мярката за неотклонение „Домашен арест“, чиято продължителност понастоящем е
към осем месеца – период, който не може да се определи като неразумно
продължителен, респ. обуславящ прекомерно по времетраенето си временно
ограничение на права, охранявани по правилата на ЕКПЧ. Предвид правно уредената
възможност с разрешение на съда подсъдимият да напуска жилището, където търпи мярката
за неотклонение „Домашен арест“, е неправилно да се твърди и, че същата ще препятства
образователния процес при избраната самостоятелна форма на обучение.
Въз основа на предходно изготвена
съдебно психиатрична и психологическа експертиза, е налице многократно
произнасяне в различни предходни съдебни актове. Не са налице събрани по
процесуалния ред нови доказателства, установяващи последващо актуално психично
заболяване на подсъдимия Т.. Представеният пред окръжния съд писмен документ –
психологично удостоверение, съдържа констатации по въпроси, изискващи
използването на специални знания, без които твърдението за психично заболяване,
представляващо ново обстоятелство, остава недоказано.
По изложените съображения и по реда на
чл.270, ал.4 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на
Окръжен съд Варна, постановено по НОХД № 1042/18 г. в съдебно заседание на 28.05.2020
г., с което е оставено без уважение искане за изменение на мярката за неотклонение
„Домашен арест“ на подсъдимия К.Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: