РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр. Пловдив, 28 януари 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в
открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2300 по описа за 2020 год. на Административен съд –
Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Производството
по делото е образувано по жалба на Н.С.И., ЕГН **********,***
против Решение № Ц2153-15-145/31.08.2020г. на Директора на ТП на НОИ, гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх.№ Ц 1012-15-218/12.08.2020
г., против Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-478/16.07.2020 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.
Жалбоподателката
оспорва продължителността на зачетения й стаж
втора категория. Според нея административният
орган неправилно е приел, че категорията труд
за периода от 01.01.2000 г. до 23.04.2001 г.,
положен при осигурителят „ВМЗ“ ЕАД – Сопот е трета категория.
Ответната
страна – Директорът на ТП на НОИ гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител
юриск. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждание.
Административният съд, като прецени
доказателствата по делото,
както и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Изначално
производството е започнало по повод Заявление вх. № 2113-15-5260 / 21.10.2019
г. и Заявление вх. № 2109 -15-42 / 16.03.2020г. с което жалбоподателката е направила искане за отпускане на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 1,2 от КСО.
Със заявление
вх.№ 2113-15-5260/21.10.2019 г. жалбоподателката И. е
направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.69б, ал. 2 от КСО.
Към заявлението
са били приложени следните документи за осигурителен стаж: удостоверения образец
УП 3 № 533/17.03.2015 г., издадено от “Б 2004“ ЕООД, УП 3 № 13/04.08.2014 г.,
издадено от ЕТ “Евгени Цилков“, УП 3 № 002138/31.03.2017 г.,
издадено от “ВМЗ“ ЕАД, УП 3 № 342/21.02.2017 г., издадено от “ Магистрали“ АД,
УП 30 № 72/10.12.1993 г, издадено от Общински съвет- с. Борован, УП 30 №
1356/24.11.1993 г., издадено от ЗПК “Единство“ и трудови книжка№
1073/13.10.1993 г. и № 1073 пр/01.06.2002 г.
В хода на
административното производство с писмо № 2113-15-5260#5/20.12.2019 г. от “ВМЗ“
ЕАД е било представено удостоверение образец УП 3 № 007757/18.12.2019 г., в
което е направено предложение осигурителният стаж за периода от 01.01.2000 г.
до 23.04.2001 г. на длъжност “пресьор на каучукови изделия“ да се зачете от
трета категория, като се анулира записа за цитирания период в удостоверение
образец УП 3 № 002138/31.03.2017 г.
Административният орган е приел, че редовно оформеният осигурителен стаж на
лицето за периода от 01.01.1981
г. до 20.10.2019 г е както следва:
- Осигурителен
стаж за периода от 11.07.1985 г. до 31.12.1999 г., придобит на длъжност
„работник по производство на каучукови изделия”, „вулканизатор“ и „пресьор на
каучукови изделия” във „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД - гр. Сопот е
признат за II-ра категория труд - 14 г. 05 м. 20 дни
- Осигурителен
стаж на лицето на длъжност “пресьор па каучукови
изделия“ за периода от 01.01.2000 г. до 23.04.2001 г. е зачетен от трета
категория- 22 г. 07 м. 17 дни
Осигурителният
стаж, положен от г-жа И. на длъжност “пресьор па
каучукови изделия“ за периода от 01.01.2000 г. до 23.04.2001 г. е зачетен от
трета категория.
На основание чл.104 КСО административният орган е
опроделил общия осигурителен стаж превърнат към Ш-та категория труд - 40
г. 08 м. 20 дни
С Разпореждане №
**********/Протокол №2140-15-141/20.02.2020 г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 696, ал. 2 от КСО на Н.С.И., тъй
като не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж от втора категория
15 години.
Със заявление
вх.№ 2109-15-42/16.03.2020 г. на основание чл. 99, ал.З от КСО жалбоподателката
е направила искане за преразглеждане на правото на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, като е приложила следните документи:
-Допълнително
споразумение № 5898/21.06.2000 г., издадено от “ВМЗ“ ЕАД
- Допълнително
споразумение № 7817, издадено от „ВМЗ“ ЕАД които касаят стажа посочен в образец
УП 3 № 007757/18.12.2019 г. и образец УП 3 №002138/31.03.2017 г. - заверено
копие.
Към заявление вх.
№ 2109-15-42#2/28.04.2020 г. жалбоподателката е представила трудова книжка №
1073/13.10.1993 г. и трудова книжка №
1073 пр/ 01.06.2002 г., както и УП 3 № 002138/31.03.2017 г., издадено от “ВМЗ“
ЕАД.
Разпореждане № **********/Протокол
№2140-15-141/20.02.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив е било обжалвано пред Директора на
ТП на НОИ, който със свое Решение № Ц2153-15-145/31.08.2020г.
е оставил жалбата
без уважение.
По делото бе назначена СТЕ, като вещото лице сочи, че в процеса на
вулканизацията протича химическа реакция между сяра и каучук, в резултат на
което линейната структура на каучуковите молекули се трансформира в
пространствена мрежа, което намалява пластичността, повишава якостта и
устойчивостта на действието иа органичните разтворители. Вещото лице обстойно е
изследвал технологичния процес, химичните вещества с вредно въздействие,
условията на труд. В заключението си експертът е обсъдил изискванията за
длъжностната характеристика на
пресьор на каучукови изделия.
Вещото лице е приема,
че в конкретният случай във „ВМЗ“, гр. Сопот, пресоването на каучукови изделия
се извършва в участък за вулканизиране, като в него се изработват детайли от
каучукова смес, необходими за различни изделия от производствената листа на „ВМЗ“.
Според вещото лице не съществува
вероятност при една и съща длъжностна характеристика, еднакъв шифър но НКП -
8211 /съгласно Допълнително споразумение № 5898 от 21,0б.2000г./, на основание
променен шифър на длъжността по НКП от 01.01.2001 г. за период от шест месеца
при същия вид трудова заетост /пресьор на каучукови изделия/, условията на труд
да се променят до степен такава, че за тях да са неприложими разпоредбите на
чл.2, т.10б. от НКТП. Вещото лице е
категорично, че извършваната трудова дейност „пресьор на каучукови изделия“,
практически по нищо не се различава по трудови задължения и условия на труд за
времето до процесния период и в периода от 01.01.2000г. до 23.04.2001г.
На
следващо място експертът приема, че вредните въздействия при полагане труда на
длъжност пресьор на каучукови изделия ВМЗ, гр. Сопот, съобразени с длъжностната
характеристика на работника за периода от 01.01.2000г. до 31.04.2001 г. са
резултат от висока температура /вулканизиране и изпичане на детайлите/; прахови
частици - сажди, талк, каучуков прах /механичната обработка на детайлите/;
изпарения - бензин, лепила, разтворители, силиконови емулсии.
Крайният
извод на вещото лице е, че вредните въздействия при полагания от жалбоподателя
труд и тези при производството на външни и пневматични гуми и ремъци и дозиране
на каучукови смеси са едни и същи по отношение на изходната суровина /каучукови
смеси от различни марки/, технологичният процес /подготовка на каучуковата смес
за вулканизиране, изпълнение на процеса на вулканизиране/, механична обработка
и произтичащите от това условия на труд и характеристики на работната среда.
Заключението на вещото лице съдът намира за
обективно и достоверно с изключение на частта в която вещото лице предлага
зачитане на труда от 2-ра категория, тъй като в тази част изводите на вещото
лице са правни.
По делото бе разпитана св. Мария
Петрова, която заяви, че е работила с жалбоподателката във ВМЗ ЕАД-Сопот на
същата длъжност – пресовчик. Съоръженията са се намирали в едно голямо хале,
като в процеса на производството са използвани различни материали от които се е
получавало изпарения, прах и задимяване. Свидетелката потвърди, че няма промяна
в технологията и начина на производство.
Показанията на свидетелката съдът намира за
обективни и достоверни, същите изцяло кореспондират със събраните по делото
доказателства
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117 ал.3
от КСО. Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл. 59
ал.2 от АПК вр. чл.117 ал.5 от КСО реквизити. Не се установява при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Спорният
момент в настоящото съдебно производство е дали следва да бъде признат за втора
труд за периода от 01.01.2000 г. до 23.04.2001 г., положен при осигурителят „ВМЗ“ ЕАД.
За категоризиране на труда през този
период като положен след 2000 г. са приложими правилата на НКТП /обн. ДВ, бр.
123/23.10.1998 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. и доп. / и Инструкция №
13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП /обн. ДВ, бр. 94/17.11.2000 г., в сила от
01.01.2000 г. Нормите са материалноправни без обратно действие.
Правилен е доводът на пълномощника
на ответната страна, че длъжностите
“пресьор на каучукови изделия“ и “дозировача на твърди суровини за производство
на каучукови смеси” са попадали в текста на т. 42 от отменения ПКТП до
31.12.1999 г. по която трудът им се е зачитал от втора категория, но в
действащия НКТП, действащ след 01.01.2000 г. (когато е и спорния период)
законодателят е оставил единствено “дозировача на твърди суровини за
производство на каучукови смеси”, като записа на “пресьор на каучукови изделия“
е отпаднал след 31.12.1999 г. като законова възможност да бъде зачетен по
условията на втора категория труд.
Следва да се отбележи, че в сега действащото законодателство не е налице разпоредба аналогична на т. 67 от ПКТП (отм.); за причисляването на труда към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, ако работата е свързана със същата вредност и тежест. Очевидно е намерението на законодателят, за различно уреждане на правоотношенията по категоризиране на труда при пенсиониране при действието на ПКТП (отм.); и действащата понастоящем НКТП.
Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна и оглед изхода на правния спор на ответната страна следва да се присъди
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н.С.И.,
ЕГН **********,*** против Решение № Ц2153-15-145/31.08.2020г. на Директора
на ТП на НОИ, гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх.№ Ц
1012-15-218/12.08.2020 г., против Разпореждане № **********/ Протокол №
2140-15-478/16.07.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив.
ОСЪЖДА на Н.С.И.,
ЕГН **********,*** да заплати на ТП на НОИ Пловдив сумата в размер на 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: