Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.София, 10 януари
2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание,
проведено на десети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия-докладчик:
КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдията ч.н.д. № 9 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.32 ал.1, вр. чл.16 ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Предмет
на делото е признаването и изпълнението на решение за налагане на финансова
санкция, издадено и влязло в законна сила в държава-членка на Европейския съюз,
по смисъла на чл.3 ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС – наказателна присъда № 157/13.06.2019
г., издадено от Съд В. М., Република Румъния, постановено по дело №
965/332/2017 г., влязла в сила на 18.12.2019 г., съдържаща задължение в тежест
на българския гражданин Б.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за
плащане на стойността на разходите по съдебното производство, в резултат на
което е постановено горепосоченото съдебно решение /присъда/ - сумата от 1100
румънски лей.
Решението
за налагане на финансова санкция, както и придружаващите го документи, са
изпратени от издаващата държава директно на Окръжен съд – гр.Пазарджик по
компетентност, съобразно правилата за родова и местна подсъдност на делото,
установени в разпоредбата на чл.6, ал.1 и чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС и
доколкото в изпратеното удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, в района на този съд е посочено местоживеенето на засегнатото лице.
По
реда на чл.32 ал.1, вр. чл. 16 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, по искането за признаване и допускане на
изпълнение на посоченото съдебно решение за налагане на парична санкция, в
Окръжен съд – гр.П. е било образувано ЧНД № 807/2019 г. по описа на същия съд.
С разпореждане от 31.12.2019 г. на определения съдия-докладчик от този съд,
производството по това дело е прекратено и последното е изпратено за
разглеждане на С. окръжен съд по компетентност с аргумент, че местоживеенето на
санкционираното физическо лице е в района на този съд, съгласно служебно
изискана справка от НБД „Население“.
СОС намира, че съгласно регламента, залегнал в
разпоредбата на чл.31 ал.1, вр. чл.15 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен да
разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансова санкция
на българския гражданин, е Окръжен съд – гр.П..
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд, в чийто териториален периметър е местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. В законодателството на РБ не се съдържа легална дефиниция на понятието „местоживеене“, респ. както настоящия адрес /с.С., община Б./, така и посочения като постоянен адрес /в гр.П./ на засегнатото лице, може да бъде тълкуван като местоживеене. Разпоредбата на чл.93 ал.5 от Закона за гражданската регистрация постановява, че постоянният адрес на гражданите е адреса за кореспонденция с органите на държавна власт и органите на местното самоуправление. Разпоредбите на ЗПИИРКОРЗНФС не дефинират и понятието „обичайно пребиваване“ на засегнатото лице. Този термин е разяснен в Кодекса на международното частно право, като на основание чл.37 ал.1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, даденото в този нормативен акт определение може да се ползва и за нуждите на производството по признаване и изпълнение в РБългария на решения за налагане на финансови санкции, постановени в друга държава-членка на ЕС. Съгласно чл.48 ал.7 от КМЧП, под обичайно местопребиваване на ФЛ се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място, следва да бъдат специално съобразени обстоятелствата от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
В конкретният случай, в удостоверението по чл.4, вр. чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, издадено от компетентните власти на Република Румъния, като последен известен адрес на засегнатото лице Б.С. ***, което наред с обстоятелството, същият адрес е деклариран и като постоянен адрес на това лице, обуславя компетентността на Окръжен съд – гр.П.. В този смисъл са определение № 92/13.08.2019 г. по ЧНД № 689/2019 г., 2 н.о., определение № 46/17.03.2014 г. по ЧНД № 342/2014 г. , 2 н.о., двете на ВКС. Негово задължение е да установи наличието, респ. отсъствието на условието по чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС – дали лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансови санкции, действително има местоживеене или обичайно пребивава на територията на РБ; дали посоченият в удостоверението последен известен адрес на засегнатото лице обективно е негово обичайно местопребиваване; да установи дали той изобщо се намира на територията на страната. Като само в случаите, когато местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето на територията на РБ не могат да бъдат установени, на основание чл.31 ал.3, вр. чл.15 ал.5 от НПК, компетентността принадлежи на СГС, какъвто не е настоящия случай.
По всички тези съображения СОС приема, че следва да прекрати настоящото съдебно производство, да повдигне спор за подсъдност с Окръжен съд – гр.П. и да изпрати делото на Върховен касационен съд с искане за произнасяне по чл.44 ал.1 от НПК, поради което
Р А З П
О Р Е Д И :
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 9/2020
г. по описа на С. окръжен съд.
ПОВДИГА
СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ с Окръжен съд – гр.П..
ИЗПРАЩА делото на Върховен касационен съд на
Република България, с искане за произнасяне по чл.44 от НПК.
Разпореждането
не подлежи на обжалване и протестиране.
Съдия-докладчик: