Определение по дело №317/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили частни жалби на М. А. Т., с ЕГН *, Г. Я., У. № 9, както следва:

1. против Определение № 5762/03.11.2011 г. по Г.д. № 722/2011 г. по описа на РС – Р., с което на жалбоподателката е отказано предоставянето на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство пред въззивен съд и съставяне на частна жалба срещу протоколно определение № 4944 от 29.09.2011г. по Г. дело № 722/2011г. по описа на РРС.

Жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и необосновано.Навежда доводи, че съдът съществено е нарушил чл.12 ГПК, като не е обсъдил и намиращите се по делото доказателства, свързани с трудовите и доходи, семейното положение и имущественото и състояние.

В срока по чл. 276 е подаден отговор от „. - Р” О.с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Г. Б., У. „. О. № 5, П. от управителя Л. О. Р. по постъпилата частна жалба, с който е изразено становище за нейната неоснователност, доколкото атакуваният съдебен акт е законосъобразен и мотивиран.

2. против Определение № 4944/29.09.2011 г. по Г.д. № 722/2011 г. по описа на РС – Р., с което Е ПРЕКРАТЕНО производството по Г. дело № 722 по описа за 2011 г. на Районен съд – Р., поради недопустимост, произтичаща от липса на правен интерес.

Жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и като необосновано. Навежда доводи, че е налице правен интерес от водене на образуваното съдебно производство срещу сочения в исковата молба ответник. Аргументира подробно основнията, на които атакува постановеното от първоинстанционния съд прекратително определение.

Желае още, съдът на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК да постанови определение, по силата на което да спре производството по това частно гражданско въззивно дело, образувано по частната и жалба, до приключване на спора по Г. дело № 2877 по описа на Районен съд, Г.Б. за 2011г. с влязъл в сила съдебен акт. Мотивира искането си с факта, че образуваното гражданско дело № 2877/2011г. по описа на PC Б. има за предмет спор / исковата молба е със сочено правно основание чл.124, ал.1 ГПК и във вр. с чл. 357 КТ/, решението на който е от значение за правилното решение на настоящия спор, а и с оглед на факта, че е налице тъждество между страните, които са адресати на силата на пресъдено нещо, която ще се формира с решението по обуславящото дело. Представя като доказателства: Справка - актуално състояние на всички трудови договори на „.-Р” О.издадена на 21.03.2011г.от ТД на НАП-София, офис Б., видно от която на страница 2 , под пореден номер 18 е отразен регистриран трудов договор между жалбоподателката, като работник и въззиваемото дружество, като работодател от дата 29.03.2010 г.; Отказ за даване на задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 КТ, изх. № 0026-0484/21.11.2011г.на Д”ИТ” Б. към ИА”ГИТ” на МТСП;Справка за всички подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, издадена от ТД на НАП-София на 14.10.2011г.; Искова молба, вх.№6021/14.10.2011г. по описа на PC Б. и искова молба от „. - Р” О. срещу Т. по чл. 221 ал.2 КТ. Жалбоподателката прави искане и за събиране на допълнителни писмени доказателства.

В срока по чл. 276 е подаден отговор от „. - Р” О.с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Г. Б., У. „. О. № 5, П. от управителя Л. О. Р. по постъпилата частна жалба, с който е изразено становище за нейната неоснователност, доколкото атакуваният съдебен акт е правилен, законосъобразен и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Желае атакуваното прекратително определение да бъде оставено в сила.

І. Съображения по частната жалба против Определение № 5762/03.11.2011 г. по Г.д. № 722/2011 г. по описа на РС – Р. :

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 95, ал. 5 и ал. 6 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.10.2011 г. по Г.д. № 722/2011 г. по описа на РС – Р. е постъпила молба от М. А. Т. за предоставянето на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство пред въззивен съд и съставяне на частна жалба срещу протоколно определение № 4944 от 29.09.2011г. по Г. дело № 722/2011г. по описа на РРС. С разпореждане от 14.10.2011 г. първостепенният съд е указал на молителката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи удостоверение за семейно положение, доказателства за доходите на членовете на семейството й и доказателства за имуществено състояние, здравословно състояние и трудова заетост към момента на подаване на молбата. Съобщението, което възпроизвежда разпореждането, е получено лично от молителката на 24.10.2011 г. В указания срок М. А. Т. не е ангажирала доказателства, съобразно дадените и указания.

Районният съд е намерил, че макар и молбата за правна помощ да е подадена в изискуемата се от закона писмена форма, пред съда, пред който делото е висящо, доколкото въпреки изричните му указания, не са представени доказателства за доходите на молителката и на нейното семейство към момента на подаване на молбата, както и доказателства съгласно разп. на чл. 23, ал.4 от ЗПП, същата се явявала неоснователна и отказал предоставянето на правна помощ.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Настоящият съдебен състав намира определението за законосъобразно.

Предоставянето на правна помощ по гражданско дело е предвидена в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Тази преценка се прави от съда съобразно изброените в чл. 23, ал. 4 ЗПП критерии, за което следва да се даде указание на страната, поискала осигуряване на правна помощ, и едва след неизпълнение на тези указания, да се пристъпи към произнасяне по депозираната молба. Първоинстанционият съд е дал конкретни указания на молителката, които тя не е изпълнила. С частната въззивна жалба, същата не уточнява, от кои писмени доказателства, приложени по Г.д. 722/2011 г. по описа на РРС, желае да се ползва, в подкрепа на твърденията си, че отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ, залегнали в разп. на чл. 24 ал.4 ГПК.

Законодателят е гарантирал достъпа до правосъдие на всеки чрез института на правната помощ - арг. чл. 94 и сл. ГПК. Възможността да бъде осигурен по служебен ред процесуален пълномощник по делото - чл. 21, т. 3 ГПК, е обвързано от същите предпоставки, визирани в разп. на чл. 23, ал. 4 ГПК. След като страната-молител не установява липсата на материални възможности, то не може да се приеме, че същата е в материална невъзможност да наеме договорна адвокатска защита. Предоставянето на правна помощ цели да осигури адекватна защита на онзи кръг лица, които поради крайно затрудненото си положение /без значение материално или здравословно или социален статус, обективно не могат да защитят интересите си пред съда. В конкретния случай, данните по делото не налагат извод за необходимост от безплатна адвокатска защита, извън недоказаното "затруднено материално положение", като възраст, трудова заетост, здравословно състояние.Изводите на Разложкия Районен съд за липсата на законови предпоставките за предоставянето на правна помощ, са правилни и законосъобразни, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

ІІ. Съображения по частната жалба против Определение № 4944/29.09.2011 г. по Г.д. № 722/2011 г. по описа на РС – Р. :

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С искането на М. Т. от 13.10.2011 г. за предоставяне на правна помощ, на основание чл. 259, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК е прекъснат срока за обжалване на Определение № 4944/29.09.2011 г. постановено по Г.д. № 722/2011 г..

Съображения по искането с правно основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК :

Жалбоподателката Т. желае съдът да постанови определение, по силата на което да спре производството по това въззивно частно гражданско дело, образувано по частната и жалба, до приключване на спора по Г. дело № 2877 по описа на Районен съд, Г.Б. за 2011г. с влязъл в сила съдебен акт. Искането е неоснователно. Исковата молба на Т. срещу „. - Р” О.с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г. Б., У. „. О. № 5 със сочено в нея правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 357 КТ е оставена без движение, като БлРС със свое определение № 664 от 24.01.2012 г. е прекратил производството по Г.д. № 2877 по описа на БлРС за 2011 г. и разпоредил връщане на исковата молба на Т. поради неотстранени в срок нередовности. След служебно извършена проверка , съдът констатира, че определението е влязло в законна сила на 11.02.2012 г. Съдът ще остави без уважение направеното искане, доколкото се установи, че не е налице висящ спор между страните, решението по който да е от значение за изхода на това ВЧГД.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на М. А. Т., с ЕГН *, от Г. Я., У. „. № 9 против „. - Р” О.с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г. Б., У. „. О. № 5, П. от управителя Л. О. Р., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с които претендира да бъде осъден ответника да й заплати трудово възнаграждение за периода от 29.03.2010 г. до 31.05.2010 г. в размер общо на 608.43 лв., обезщетение за забавеното изпълнение на заплащането на възнаграждението в размер на 56.95 лева за периода от 31.05.2010г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на образуване на делото до окончателното й изплащане, както и да бъде признато за незаконосъобразно извършеното уволнение на осн. чл. 190, ал.1 т.2 КТ, като същото бъде отменено, да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че трудовото правотношение между страните е прекратено едностранно от ищцата на основание чл. 327, т. 2 от КТ, като съдът постанови поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка.

С Определение № 3685 от 05.07.2011 г., РРС на осн. чл. 312 ГПК е съобщил на страните писмения доклад на страните, който по-късно е допълнен и изменен с протоколно определение от проведено на 29.08.2011 г. открито съдебно заседание. Съдът е приел , че обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са : наличието на валидно трудово правоотношение между М. А. Т. и „. - Р” О. в периода от 29.03.2011г. до 31.05.2011г.; неизпълнение на задължението на „. - Р” О. да заплаща трудово възнаграждение на ищцата за периода от 29.03.2011г. до 31.05.2011г.; прекратяване на трудовия договор между ищеца и ответника поради налагането на ищеца на дисциплинарно наказание „уволнение”, като е дал правна квалификация на предявените от ищцата искове : чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КТ, чл. 128 т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. В хода на процеса са приобщавани писмени доказателства, представяни от страните, както са допуснати и назначени съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи, извършван е разпит на свидетели. В съдебно заседание, провело се на 29.09.2011 г., със свое протоколно определение, съдът прекратил производството по Г. дело № 722 по описа за 2011 г. на Районен съд – Р., поради недопустимост, произтичаща от липса на правен интерес. Анализирайки представена от ищцата справка от НАП от 21.03.2011 г. за актуално състояние на всички трудови договори на „. – Р”О. , Г. Б. / без същата да е приета по надлежния ред като писмено доказателство/, като мотиви съдът изтъкнал, че производството следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес на ищцата от воденето му. Видно било от тази справка, че ищцата не е регистрирана като работник в ответното дружество, нямала сключен договор със същата, поради което и за нея липсвал правен интерес от водене на иск с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ, както и с оглед изложеното в проведеното съдебно заседание твърдение от процесуалния представител на ответната страна, че представената в това съдебно заседание заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество била издадена поради заблуждение, тъй като управителят на ответното дружество и неговата съпруга притежавали пет дружества с еднакъв предмет на дейност и с еднаква дейност, която осъществяват. Излагайки мотиви само досежно иска с правно основание чл. 128 КТ, съдът прекратил изцяло воденото производство.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Настоящият съдебен състав намира определението за незаконосъобразно.

Изводът на съда за липса на правен интерес от водене на производството е необоснован и неправилен, с оглед наведените твърдения с исковата молба и събраните писмени доказателства. Според чл. 357 от КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Настоящият спор, касаещ именно прекратяване на конкретното трудово правоотношение - това на ищцата, е с такъв характер. Надлежна ответна страна по него съгласно цитираната норма е работодателят. Според § 1, т. 1 от ДР на КТ, "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние". Преценката за това кой е работодател по едно трудово правоотношение е обуславяща спрямо преценката за законосъобразността на атакуваното прекратяване на това правоотношение. РС не е направил анализ на факта дали посоченият с исковата молба ответник е работодателят на ищцата, а е обсъждал само дали е налице информация в цитираната по-горе справка, за наличие на трудово правоотношение.

Ако за съда е възникнало съмнение, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, то е следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да обоснове правния си интерес от водене на това производство срещу тази страна, като наведе твърдения дали същата има качеството на работодател по см. на КТ. Изводът дали искът е предявен срещу надлежна ответна страна е извод по същество, а не по допустимостта на иска. Освен това, съдът е следвало още с постъпване на исковата молба да укаже на ищеца, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор има отношение само към правилността на отразеното в ТРУДОВАТА КНИЖКА основание за прекратяване на трудовия договор. След като ищецът счита, че правоотношението му е бил прекратено, без да са били налице съответните законови предпоставки, то би следвало да атакува заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение и да претендира нейната отмяна по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, какъвто иск е и предявен в производството пред РРС. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ е за поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор, когато това основание не съответствува на действителното и се иска вписване на правилното такова. Този иск се предявява при прекратяване на трудовото правоотношение и той не е свързан с незаконност на уволнението, нито с неговата отмяна . С уважаване на този иск съдът следва да постанови вписване на правилното основание за прекратяване на трудовия договор. Имат се предвид случаите, когато няма спор между страните, че между тях са съществували трудови правоотношения и те са прекратени. Приложението на този иск е ограничено само досежно правилността на отразеното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовия договор, а в случая не се твърди това. В тази връзка, едва след като бъдат дадени такива указания на ищеца, с които да обоснове интереса си от предявяване на този иск / и който обикновено е недопустим за съединяване с исковете по чл. 344, ал.1 т.1 -3 КТ /и се изчака неговото становище, би следвало да се пристъпи към обсъждане от страна на съда и на наличието на правен интерес от воденето му.

Това не е съобразено от първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение следва да се отмени като неправилно. Първоинстанционният съд е следвало да даде точни указания на ищеца за това, в какво се състои нередовността на исковата молба. Като не е изпълнил това свое служебно задължение и като е обосновал извод за недопустимост на иска, мотивирайки го от съображения, които е следвало да изложи при разглеждането му по същество, съдът е направил необоснован извод за недопустимост на иска, продиктувана от липса на правен интерес, което е основание за отмяна на определението като неправилно, като постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 130 ГПК и да върне делото на РС Р. за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на оставяне на исковата молба без движение за изправяне на нередовностите.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, като съобрази направените правни изводи във връзка с постъпилите две въззивни жалби, съставът на Окръжен съд Б.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВАОпределение № 5762/03.11.2011 г., постановено по Г.д. № 722/2011 г. по описа на РС – Р., с което на М. А. Т., с ЕГН *, Г. Я., У. № 9 е отказано предоставянето на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство пред въззивен съд и съставяне на частна жалба срещу протоколно определение № 4944 от 29.09.2011г. по Г. дело № 722/2011г. по описа на РРС.

Оставя без уважение искането на М. А. Т., с ЕГН *, Г. Я., У. № 9 за спиране на ВЧГД № 160/2012 г. по описа на ОС Б. до приключване на спора по Г. дело № 2877 по описа на Районен съд, Г.Б. за 2011 г. с влязъл в сила съдебен акт – като неоснователно.

ОТМЕНЯОпределение № 4944/29.09.2011 г. постановено по Г.д. № 722/2011 г. по описа на РС – Р., с което Е ПРЕКРАТЕНО производството по това Г. дело, поради недопустимост, произтичаща от липса на правен интерес– КАТО НЕПРАВИЛНО.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Р. за продължаване на съдопроизводствените действия по Г.д. № 722/2011 г. по описа на Районен съд Р. от стадия след приемане на исковата молба и оставянето и без движение за изправяне на нередовности.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.