Решение по дело №981/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 313
Дата: 30 юни 2021 г.
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20214430200981
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Плевен , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20214430200981 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 20-0938-004984 от 27.11.2020 година, издадено от Н-
к Сектор Пътна Полиция Плевен към ОДМВР-Плевен, на К. Д. К. с ЕГН: ********** на
основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл.638, ал.3 от КЗ, е наложена административна
санкция ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят,
който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание жалбоподателят, който е редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се представлява. Счита жалбата за неоснователна и
недоказана, като моли да се потвърди наложеното наказание, и същата да бъде оставена без
уважение. В случай, че жалбата бъде уважена и в хода на съдебното производство
жалбоподателят претендира разноски за адвокатски хонорар, моли размерът на присъдените
разноски да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и
датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е
1
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана. Същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че *** с посока на движение към
улица „Пирот“, жалбоподателят като водач на лек автомобил – ***, който не бил негова
собственост, управлявал горепосоченото МПС без сключен валиден действащ договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часа на
проверката. След справка с РСОД номер 280, било видно от полица BG/22/120002043759, че
не е направена вноска между вноските на падежната дата 23.10.2020г. Бил сам в
автомобила. Наложено му било наказание по чл.638, ал.3 от КЗ.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по
делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели - Б. Д. К. и М. ПЛ. Н., от които се установява, времето и мястото на
извършеното и личността на извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа
обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН и НП.
Възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни.
На първо място възражението, че не са налице предвидените предпоставки за
реализиране на административно-наказателна отговорност, тъй като не бил знаел, че към
момента на използването на самия автомобил, същия бил с изтекла застраховка, се явява
неоснователно. Обстоятелството, че автомобилът е собственост на друго лице не извинява
жалбоподателя за това да знае дали всички документи на автомобила са изрядни. В самият
чл. 638, ал.3 от КЗ ясно е записано, че отговорност носи и лице, което не е собственик, но
управлява моторно превозно средство във връзка, с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
На второ място възражението, че въобще не е управляван самият автомобил също е
неоснователно. От показанията на свидетелите, разпитани в съдебното заседание, се
установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила посочен в НП.
Затова съдът приема, че К. Д. К. с ЕГН: ********** виновно е осъществил с деянието
си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ,
поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е
наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно
производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и
материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото
на защита на жалбоподателя. Размерът на наказанието е фиксиран, поради което същото НП
следва да се потвърди изцяло.
2
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-004984 от 27.11.2020
година, издадено от Н-к Сектор „Пътна Полиция“ - Плевен към ОДМВР-Плевен, с което на
К. Д. К. с ЕГН: **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл.638, ал.3 от КЗ, е
наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3

Съдържание на мотивите

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление ****, издадено от ****, на К. Д. К. с ЕГН: **********
на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл.638, ал.3 от КЗ, е наложена административна
санкция ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят,
който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание жалбоподателят, който е редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се представлява. Счита жалбата за неоснователна и
недоказана, като моли да се потвърди наложеното наказание, и същата да бъде оставена без
уважение. В случай, че жалбата бъде уважена и в хода на съдебното производство
жалбоподателят претендира разноски за адвокатски хонорар, моли размерът на присъдените
разноски да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и
датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана. Същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 1*** с посока на движение
към улица „Пирот“, жалбоподателят като водач на лек автомобил – ***, който не бил негова
собственост, управлявал горепосоченото МПС без сключен валиден действащ договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часа на
проверката. След справка с РСОД номер 280, било видно от полица BG/22/120002043759, че
не е направена вноска между вноските на падежната дата 23.10.2020г. Бил сам в
автомобила. Наложено му било наказание по чл.638, ал.3 от КЗ.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по
делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели - Б. Д. К. и М. П. Н., от които се установява, времето и мястото на
извършеното и личността на извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа
обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН и НП.
Възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни.
На първо място възражението, че не са налице предвидените предпоставки за
реализиране на административно-наказателна отговорност, тъй като не бил знаел, че към
момента на използването на самия автомобил, същия бил с изтекла застраховка, се явява
неоснователно. Обстоятелството, че автомобилът е собственост на друго лице не извинява
жалбоподателя за това да знае дали всички документи на автомобила са изрядни. В самият
чл. 638, ал.3 от КЗ ясно е записано, че отговорност носи и лице, което не е собственик, но
управлява моторно превозно средство във връзка, с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
На второ място възражението, че въобще не е управляван самият автомобил също е
1
неоснователно. От показанията на свидетелите, разпитани в съдебното заседание, се
установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила посочен в НП.
Затова съдът приема, че К. Д. К. с ЕГН: ********** виновно е осъществил с деянието
си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ,
поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е
наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно
производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и
материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото
на защита на жалбоподателя. Размерът на наказанието е фиксиран, поради което същото НП
следва да се потвърди изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
2