Р Е Ш Е Н И Е
№
............
София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от съдия Чехларов в.гр.дело
№ 3433 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Предмет
на въззивно обжалване е решение № 20011885 от 14.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 55376 по описа за 2019 г. на СРС, 61 състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.С.К., ЕГН ********** /конституирана
като наследник на първоначалния ответник
В.Г.В./, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК
вр. чл.59,ал.1 ЗЗД и чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД, за установяване
съществуването на следните вземания: сумата от 64,23 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2018 г.
за имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, магазин 7, ведно със законната лихва от 28.05.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер от 7,21 лв. за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г., сумата от 7,61 лв., представляваща цена за извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017
г. – 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 28.05.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,69 лв. мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 30.06.2017 г.
– 30.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.06.2019 г. по ч.гр.д. 29710/2019 г. на
СРС, 61 състав.
Недоволен
от постановеното решение е останал ищецът в производството, предвид което е
подал въззивна жалба, с която са наведени оплаквания, че решението е неправилно
и необосновано. Поддържа, че от представените
доказателства се установило, че
ответницата е била собственик на процесния недвижим имот, като с нея не бил подписан договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди. Поддържа се, че съгласно ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС трето лице, ползващо имота на договорно основание, може да бъде носител
на задължението за заплащане на топлинна
енергия към топлопреносното предприятие, но само когато между това трето лице и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за същия имот. Въззивникът навежда, че
такъв договор не бил сключен, като
собственикът на имота не бил дал
съгласие трето за собствеността лице да ползва имота. Навежда, че е без
значение дали собственикът или трето лице фактически е ползвал имота.
Въззиваемият М.С.К. оспорва подадената
въззивна жалба, като твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Третото
лице помагач на страната на въззивника – „Н.И.“ ООД, не е заявил становище по
въззивната жалба, подадена от ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на
решението въззивният съд намира следното:
Обществените отношения,
свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за
заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.
Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.)
от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
От така цитираните разпоредби
следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който
да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по
правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди
да е бил сключен между страните за процесния период.
В настоящия случай ищецът
твърди, че първоначалния ответник В.Г.В. е спестила разходи за доставената и ползвана топлинна енергия в
процесния имот, на който е била вещен
ползвател. Обстоятелството, че В.Г.В. е била вещен ползвател на процесния магазин, не се
явява спорно между страните.
По
отношение на оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не се е
съобразил с ТР 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, което очертава случаите, в които
трети лица са носители на задължението за заплащане на топлинна енергия към
топлопреносното предприятие, съдът намира следното: постановеното ТР касае
случаите само на доставка на топлинна енергия за битови нужди в хипотезата на
наличие на вещен ползвател по силата на учредено ограничено вещно право на
ползване или на титуляр на облигационно право на ползване. В случая се касае за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди, като претенцията не се
основава на облигационно правоотношение между страните, а на твърдение за
настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника, поради което и
цитираното ТР в случая се явява неотносимо към предмета на спора.
В тази връзка следва да се
посочи, че материално легитимиран да отговаря по предявения иск е този, който е
ползвал топлинната енергия на адреса на процесния имот и който е следвало да заплати
цената на тези услуги, с оглед което е настъпило както обедняването в правната
сфера на ищеца, така и обогатяването в тази на ответника. От
представените по делото доказателства – анекс към договор за наем от 08.03.2018
г. и приемно-предавателен протокол се установява, че през исковия период
процесният имот е бил отдаден под наем
на „Е.” ЕООД, който е и ползвал имота през исковия период. С оглед изложеното
съдът приема, че В.Г.В. не се е обогатила със стойността
на доставеното количество топлинна енергия, доколкото не е ползвала процесния
магазин, като същият е бил ползван от
наемателя „Е.” ЕООД.
Поради съвпадение
на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По
разноските:
Въззиваемата М.С.К.
не претендира разноски, като по делото не се представени доказателства за
сторени такива.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20011885 от 14.01.2021 г., постановено по
гр. д. № 55376 по описа за 2019 г. на СРС, 61 състав, в частта, с която
са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.С.К., ЕГН **********
/конституирана като наследник на
първоначалния ответник В.Г.В./, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.59,ал.1 ЗЗД и чл.422,ал.1 ГПК вр.
чл.86,ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на следните вземания: сумата от
64,23 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода
01.03.2018 г. – 30.04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, магазин 7, ведно със законната лихва от
28.05.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер от 7,21 лв.
за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019
г., сумата от 7,61 лв.,
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018
г., ведно със законната лихва от
28.05.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,69 лв. мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 30.06.2017 г.
– 30.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.06.2019 г. по ч.гр.д. 29710/2019 г. на
СРС, 61 състав.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззивника - „Н.И.“
ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.