Р
Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр.Сливница 13 август 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи
състав, в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета
Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №182 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск е с правно основание чл. 422 от ГПК,вр. чл. 240, ал.1 и ал.2, чл. 86, вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.“В.Л.” *, етаж М., представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез процесуален представител: юк.Н.А€С., е предявил против Е.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК,вр. чл. 240, ал.1 и ал.2, чл. 86, вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД.
В молбата си ищеца твърди,
че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа, на което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Е.Г.А. при условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415 ал.1, т. 2 от ГПК за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
него. Обстоятелството, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 2681191
от 14.11.2016 г. между „И.А.М.“ АД като Заемодател и Е.Г.А. като Заемател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора за паричен заем Заемодателят удостоверявал, че е
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем. Твърди, че основанието, на което Заявлението и настоящата молба
се подават от ищцовата страна е сключен Рамков договор за прехвърляне на
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 01.08.2017 г. между „И.А.М.“ АД, ЕИК: * и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК: **, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди още, че съгласно сключения договор за
заем, заемодателят се задължил да отпусне на Заемодателя паричен заем в общ
размер на 700 лв. , а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на
процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Е.Г.А. се е
задългил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 777,87 лв., ведно с договорна лихва на
27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28,81 лв.( включваща
първоначална главница и договорна лихва) . По договора за паричен заем Е.Г.А. е
извършил плащания в общ размер на 181,60 лв. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 605,20
лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен
заем № 2681191 от 14.11.2016 г. между страните ответникът дължи договорна лихва
в размер, посочен в договора. В настоящият случай начислената договорна лихва е
в размер на 57,43 лв. за периода от 22.11.2016 г. – датата на първата вноска до
23.05.2017 г. – датата на настъпване на падежа на договора. В сключения между
страните договор, ответникът се задължил в три дневен срок от усвояване на
сумата, да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се
начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор
и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към
насотящия момент дължимата неустойка е в размер на 381,57 лв. Разпоредбите на
договора предвиждали, че съгласно Тарифа на „И.А.М.“ АД, при забава на плащане
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за
събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на
всеки 30 дневе период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай Е.Г.А.
дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 45 лв. Ищецът счита, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране
на начислените съгласно чл. 10а от ЗСП нямат характер на неустойка. Ответникът
трябвало да плати целия заем на 23.05.2017 г. – последната падежна дата, като
от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът по делото продължавал
виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на
29,36 лв. от 23.05.2017 г. – датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението – 29.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли Съда да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД има следните вземания срещу Е.Г.А.: 605, 20 лв. главница; 57.43 лв. договорна лихва за периода 22.11.2016г. до 23.05.2017г.; 381, 57 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 29,36 лв. от 23.05.2017г. – датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаването на заявлението – 29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли, Е.Г.А. да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78, ал.8 от ГПК в общ размер на 350 лв. от които 50 лв. по чл. 13,т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на делото и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП. Сочи банкова сметка *** суми в полза на ищеца. С особено искане моли, уведомлението за цесия, да бъде връчено на ответника заедно с преписи от исковата молба и доказателствата. Прилага под опис писмени доказателства.
В с.з. не се явява
представител на ищцовото дружество. Депозирана е писмена молба, с която
заявява, че поддържа исковете. Прави искане за съдебно-икономическа експертиза.
С разпореждане от
17.10.2018г. е предоставена правна помощ, под формата на процесуално
представителство, на ответника по делото. В срока по чл. 131 от ГПК особеният
представител на ответника не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В
първото по делото заседяние оспорва исковата молба, както и претенциите
изложени в нея, като счита същите за неоснователни. Оспорва искането за
неустойка в размер на 381,57лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 03.10.2017г. ищецът е
подал заявление, по пощата пред Районен съд Свищов, което е входирано в 15,27ч.
с вх. № 4718, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите:
605, 20 лв. главница; 57.43 лв. договорна лихва за периода
22.11.2016г. до 23.05.2017г.; 381, 57 лв. неустойка за неизпълнение на задължение;
45,00 лв. разходи за извънсъдебно събиране на задължението; законна лихва в
размер на 29,36 лв. от 23.05.2017г. до 29.09.2017г ; законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането, както и
сумата 25,00 лева - държавна такса и 100 лв.
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78, ал.8 от ГПК
, от които 50,00 лева по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на делото и 50 лева по чл.26 от НЗПП за защита по заповедното
производство. С определение № 504 от 06.10.2017г. Образувано е ч.гр.д. №
1039/03.10.2017г. по описа на РС – Свищов. С определение № 504 от 06.10.2017г.,
производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС-Сливница. На 22.11.2017г.
в РС Сливница е образувано ч.гр.д. № 831 по описа на съда за 2017г. На
24.11.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 485 по
чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като
на заявителя е указано да предяви иск за вземането си при условията на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК. Настоящите искове са
предявени от ищеца в указания от съда срок.
От представения като доказателство с исковата молба договор за паричен заем № 2681191 от 14.11.2016г. сключен между „И.А.М.“ АД, ЕИК: **и Е.Г.А. е видно, че ответникът е сключил договор за паричен заем на 14.11.2016г., като се задължил да го плаща на седмични вноски, като последната такава била на 23.05.2017г. Съгласно чл. 3 от Договора за заем Заемателят удостоверява, чее получил от Заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има сила на разписка за предадената, съответно получената сума. Съгласно чл. 4 от Договора за паричен заем Заемателят се задължава да представи на заемодателя обезпечение на задължението, а при непредставяне на такова, заемателя дължи неустойка в размер на 447,93 лева. Съгласно чл.8 от Договора за заем, заемателя дължи законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
С рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „И.А.М.“
АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, цедентът „И.А.М.“ АД е
прехвърлил на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД свои
ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договор за заем, които е
отпуснал на свои клиенти, като вземанията са индивидуализирани в Приложение 1. С Приложение № 1 от
01.08.2017г. под № 509 е прехвърлен договор за кредит с ответника. Цедентът „И.А.М.“
АД е упълномощил цесионера „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД да
уведомява длъжниците, чиито вземания са цедирани съгласно рамковия договор от
30.01.2017г., сключен между упълномощителя и упълномощения, включени в което й
да е подписано Приложение №1 между страните. С исковата молба е приложено
уведомление на основание чл. 99 от ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, съгласно пълномощно от „И.А.М.“ АД до Е.Г.А..
По делото е допусната,
изслушана и приета, съдебно-счетоводна експрертиза, която съдът кредитира като
безпристрасна и компетентно изготвена. Вещото лице
установява, чи има договор за паричен заем № 2681191 от 14.11.2016г. сключен
между „И.А.М.“ АД, в качеството
на заемодател и Е.Г.А. в качеството на заемател. Сумите по претендираните
вземания за главница, лихва, договорна лихва, неустойка и разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението не са платени както към датата на сключване
на рамковия договор за прехвърляне на парични задължения 30.01.2017г., така й
към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
03.10.2017г., а също така и към датата на завеждане на исковата молба. Вещото
лице, съобразно клаузите на договора изчислява претендираните суми към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както следва:
605, 20лв. главница, 57.43 лв. договорна лихва за периода 20.12.2016г. до 23.05.2017г.; 381,
57 лв. договорна неустойка за 20.12..2016г. до 23.05.2017г ; 45,00 лв. разходи
по чл.10 от ЗПК по 9 лв. за всеки 30 дневен период при забава на плащане с
повече от 30 дни; законна лихва в размер на 22,36 лв., начислена върху главното
задължение от 605,20 лв. за периода от 23.05.2017г. до 02.10.2017г и законна лихва в размер на 1,67 лв.,
начислена върху главното задължение от 45 лв. за периода от 23.05.2017г. до
02.10.2017г .
След приключване на устните
състезания по делото, по пощата в
Районен съд Сливница е постъпила молба с вх. № 1754/29.05.2019г. от „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *, ет.2, офис 4, с
която дружеството иска на основание чл. 226, ал.2, вр. с чл. 218 от ГПК да
замести ищеца по делото „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ с посочена правна форма ЕООД, ЕИК **,
алтернативно иска да бъде привлечено като трето лице помагач по делото на
страната на ищеца, на основание договор за цесия сключен между ищеца и
дружеството на 03.05.2019г. с предмет вземането на ищеца в настоящето дело.
Съдът счита, че не следва
да се произнася по искането, тъй като съгласно чл. 218 от ГПК трето лице може
да втъпи по делото до приключване на съдебното дирене, което в слючая е
приключило в съдебно заседание проведено на 28.05.2019г., освен това съгласно
чл. 216, ал.1 от ГПК ако в течение на производството спорното право бъде
прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни и
съгл. ал.3 на чл. 216 ГПК постановеното решение съставлява присъдено нещо и
спрямо приобретателя.
В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, както и
размера, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът
установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема за установено, че между „И.А.М.“ АД като
Заемодател и Е.Г.А. като Заемател е подписан Договор за паричен заем № 2681191
от 14.11.2016 г., по който договор ответникът е получил предоставената му в
заем сума, преустановил е плащането по договора и има неплатен остатък по него.
С Приложение № 1 от
01.08.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017г., сключен между „И.А.М.“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, цедентът „И.А.М.“ АД е прехвърлил на цесионера „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД, вземанията
си по договора за кредит с ответника. В исковата молба не се твърди, че
длъжникът е уведомен от цесионера или от цедента по пълномощие преди подаване
на заявлението за извършената цесия. Едва с исковата молба е приложено
уведомление на основание чл. 99 от ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, съгласно пълномощно от „И.А.М.“ АД до Е.Г.А..
Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането има обратно действие спрямо длъжника от деня ,
когато предишния му кредитор му съобщи за стнаналото прехвърляне. Няма пречка
това уведомяване да бъде извършено по пълномощие от цесионера.
Когато частното
правоприемство се основава на договор за цесия, в заповедното производство
трябва да се представят доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в
противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него,
съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД и т.4г от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
От приетите по делото доказателства е видно, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за ищецът„Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно
и своевременно уведомяване на длъжника за цесията.В заповедното производство,
така и в исковото производство, същия е призоваван и уведомяван по реда на чл.
47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Връчването на съдебните книжа,
ведно с приложеното към тях уведомление за цесията, по реда на чл 47, ал.5 от
ГПК в хода на исковото производство, настоящият съд приема, че не представлява
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
С разпореждане от 17.10.2018г. е предоставена правна помощ, под формата
на процесуално представителство, на ответника по делото. Назначаването на особен
представител, който да го представлява по делото има за цел осигуряване на
защита на процесуалните интереси на ответника в исковото производство, съгл.
чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване на самия длъжник.
Действията на процесуалният му представител в хода на образуваното исково
производство, включително получаването на уведомлението за извършена цесия по
пълномощие, не представляват редовно уведомяване от цедента до длъжника за
извършената цесия.
Въз основа на горното,
съдът приема, че ищецът по делото не е бил носител на вземането и не е имал
изискуемо спрямо ответника вземане, основано на договора за цесия от 30.01.2017г.
тъй като не се събраха доказателства
същия да е бил надлежно и при условията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД прехвърлен и
съобщен на длъжника, съгласно твърдяната цесия.
Поради горното, съдът намира, че искът на ищеца по чл. 422 от ГПК,вр. чл. 240, ал.1 и ал.2, чл. 86, вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 1118,56 лв. е неоснователен, а вземането за тази сума, присъдено по Заповед 24.11.2017г по ч.гр.д. № 831 по описа на Районен съд Сливница за 2017г, не съществува. Предвид изложеното, съдът намира, че не следва да излага съображенията си по отношение на всеки един от предявените искове.
Относно разноските в
исковото производство:
С оглед изхода на процеса,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на исковете изцяло не
следва да се присъждат в полза на ищеца направените от него разноски.
Ответникът не е направил
разноски и не претендира такива по делото.
Относно разноските в
заповедното производство:
Съгласно задължителната
съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на
разноските по заповедното производство.
Поради отхвърляне на
предявените по настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № 485/24.11.2017
г. по ч.гр.д. № 831/17г. на Районен съд Сливница, влиза в сила след датата на
влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните
указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство
не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърления иск.
Водим от горното Районен
съд Сливница
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2, чл. 86, вр. чл.
79 от ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД , предявени от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул.“В.Л.” 114, етаж М., представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез
процесуален представител: юк.Н.А€С. против Е.Г.А.
ЕГН **********, с адрес ***, за установяване съществуването на вземане в размер
на 605, 20 лв. главница; 57.43 лв. договорна лихва за периода
22.11.2016г. до 23.05.2017г.; 381, 57 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 45,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 29,36 лв. от 23.05.2017г. – датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаването на заявлението –
29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за което вземане е издадена Заповед № 485/24.11.2017 г. по ч.гр.д. № 831/17г.
на Районен съд Сливница.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: