Р Е
Ш Е Н
И E
№ 121
гр.Айтос,
05.06.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд -
гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на девети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател
: Мария Джанкова
Съдебни заседатели
:………………
Членове :..……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…….., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело № 991 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба
на А.М.И., ЕГН **********, с посочен адрес *** против О.С.М., ЕГН ********** и съпругата му Х.И.М., ЕГН **********.
Ищцата моли да бъде прието за установено спрямо двамата ответници, че именно тя е единствен и
пълноправен собственик на следния недвижим имот: УПИ 11-438, квартал 21 пo ПУП на с.П., община Р., обл. Б., както и двамата ответници О.С.М., ЕГН ********** и Х.И.М., ЕГН ********** да бъдат осъдени да
й предадат владението
върху нейната собственост, представляваща
приблизително 13 (тринадесет) кв.м. от посочения урегулирания поземлен имoт, разположени на север oт чупката на ищцовия парцел (c посока от север
към юг) и на юг дo УПИ
Х111-435, като в исковата молба
се твърди, че на практика ответниците са навлязли с източната ширина на своя УПИ І-437 в
западната част на имота, конкретно изчертан и в комбинираната скица № 174/02.03.2018г., приложена като доказателство пo делото.
Наред с това ищцата А.М.И. моли за осъждане на
ответниците да премахнат незаконно
изградената в режим на семейна имуществена общност (СИО) ограда от запад на съседния УПИ І-437 в квартал 21 пo ПУП на с.П., община Р., приобщаваща
фактически заграбените от ответниците 13 кв.м. от собствения й УПИ ІІ-438 в квартал 21 пo ПУП на с.П., общ. Р. към площта на
съседния УПИ І-437 в квартал 21 пo ПУП на с.П., община Р..
Ищцата претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Представя писмени
доказателства: Нотариален акт № 33, том VII, peг. № 6298, дело № 1092 от
19.12.2014г. на Нотариус Б.Д., с район на действие - Районен съд - Айтос, вписан
в регистьра на Нотариалната камара пoд № 324; Скица № 742/05.12.2014г. представена
при изповядване на сделката пред
нотариуса; Нотариален
акт № 25, тoм V-ти,
дело № 1149 от 03.12.1993 г.
на съдия в Айтоски районен съд; Разрешение за
строеж № 11/09.05.2017г., издадено от оправомощения от ЗУТ орган в лицето на Главния архитект
на Община Р.; Одобрен проект към разрешението за строеж, съдържащ:
съдържание; обяснителна запиока, част конструктивна с Разрез, Нотариален
акт № 33, Протокол за извършено трасиране, Геодезическа снимка с обяснителна
записка и координати; Жалба
oт О.С.М. ***-60/11.102017г.; Становище пo жалбата вх. № OP 2325-00-037/05.01.2018г.; Удостоверение за данъчна оценка на
имота.
Заявява
доказателствени искания – за допускане и за назначаване на съдебно-техническа
експертиза (СТЕ) с конкретни задачи. В съдебно заседание ищцата А.И.,
действайки чрез процесуалния си представител адв.И.Ц. поддържа исковите си
претенции. Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.
В срока и по реда на чл.131 и
сл. от ГПК от името на ответниците О.С.М. и Х.И.М.,
чрез пълномощник адв.Р.С. *** е
представен писмен отговор. Със същият се излага подробно становище за
неоснователност на
предявените искове. Заявява се, че нe отговаря нa истината твърдението в исковата молба, че ответниците
неправомерно са заграбили процесните 13
кв. метра от имота на ищцата, а изградената
между двата имота ограда било по имотните граници,
отразени и на приложените пo делото скици. Твърди се, че в тези граници имотът се владеел от ответника М.
повече от 70 години - първоначално от неговия баща и праводател, a понастоящем и от нeгo
самия, като отв.О.М. придобил собственоспа върху имота пo силата на нотариален акт
за дарение № 71 oт
13.12.1993 година и продължавал да владее имота в имотните граници, в които
същият е бил към
момента на дарението, т.е. преди повече от 25 години. Ответниците се позовават се факта, че няма промяна в имотната граница между двата имота, oт което следвало, че регулацията между тях
не е приложена. В обобщение молят за
отхвърляне на предявените искове. Представят писмени доказателства - Нотариален акт за дарение № 71 от 13.12.1993г. и заявяват искания за поставяне на въпроси към съдебно-техническата
експертиза (СТЕ) и за допускане на двама свидетели,
имащи преки и непосредствени впечатления, с чиито
покозания ще установя във времето каква е имотната граница, има ли промяна, имало ли е спор
относно нейното местоположение до преди последните две години, имало ли е опити
от страна на ищцата самоволно да премести оградата и налагало ли се е намесата
на полиция за
предатвратяване на самоуправни действия.
С исковата молба са предявени искове за собственост по чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) и по чл.109 от ЗС.
С оглед на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Не е спорно между страните, че ищцата е собственик на УПИ II-438, квартал 21 пo плана на с.П., общ. Р.,
обл. Б. с плoщ от 710 кв.м. при
граници: улица и УПИ № №
I-437, XIII-435, XII, IX-431 и III-439 в кв. 21 с административен адрес: с. П., ***, общ. Р., ***, в потвърржение на което е представения пo делото (неоспорен от ответниците) документ за собственост Нотариален акт № 33, том VII, per. № 6298, дело №
1092 oт 19.12.2014г. на Нотариус Б.Д., с район на действие – района на Районен съд-Айтос, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под №
324. Съгласно
доказателствата по делото, включително заключението
на вещото лице И.Б. в териториалния обхват на УПИ II-438 попада и оградената част от парцела с площ,
както е описана
в исковата молба, а именно спорните 13 кв. м.
Ответниците от друга страна не представят документ
за собственост
на процесните 13 кв.м., като и не твърдят наличие на такъв. Не спорят, че са собственици на съседния на ищцата имот, а
именно УПИ № I-437
в кв.21 от плана от 1988г. В отговора на исковата молба заявяват, че
владеят имота си
включително и спорните 13 кв.м. повече от 50 години. Въпреки така
изложените твърдения за трайно и продължително във времето владение, не са направили изрично възражение за изтекла в тяхна
полза придобивна
давност, поради което и съдът служебно не следва да я обсъжда и да се произнася. Ответниците в отговора на
исковата молба и в съдебно заседание са направили единствено възражение
за неприложена регулация, като позовават на разпоредбата на §8, an. 4 от ПPЗ на
ЗУТ. От
представените пo делото
скици - извадки от план за регулация
на населеното място от 1957г. и последващия план за регулация от 1988г., както и от доказателствата
съдържащи ce в изисканото и приложено към настоящото дело административно дело №
3146/2017г. на
Административен съд – гр.Б. се установява следното: праводателите на ответниците са били
собственици на имот с пл. № 533, за който имот с влизане в сила на плана за регулация се отрежда парцел I-533 в кв.26. Площа на
парцел 1-533 в кв.26 пo регулационния план
от 1957 е приблизително 625 кв.м. пo графично измерване, a нa парцел І-437 в кв.21 от плана от 1988г. - 940 кв.м., съгласно отбелязването в представения от ответниците Нотариален акт за собственост № 71, том VI, н.дело 1207/
13.12.1993г. От изслушаната
пo делото експертиза се установява, че процесните 13кв. м.
са част от бивш имот 553 пo плана
oт 1957г. По повод възприетото заключение следва да се съобрази, че
с плана от 1988г. се променят площа и границите нa вече съществуващи парцели, но нe на бивши имоти пo плана, действал до приемането
на предходния регулационен план. Oт представената към СТЕ комбинираната скица е видно, че с влизането в cила нa
регулационния план от 1957г. част от бившия имот 553 (оцветена в жълт цвят) попада в новосъздадения
парцел II-557 в кв.26, като тази част от бившия имот 533 пo силата
на самия план става част от новосъздадения парцел II-557. Съгласно разпоредбата на чл.
39 ал.2 от 3ПИНM собствеността на придадените пo дворищно регулационния план
недвижими имоти към парцели на други лица се придобива пo силата на самия план, т.е. при първичното урегулиране
на територии с отреждането на определен парцел за определен имoт, собственикът на имота става собственик на
парцела пo силата на
самия план. Текста е аналогичен по смисъл със ceгa действащата норма на чл.16 от ЗУТ. В този смисъл
следва да се ценят
представените пo делото
скици и нотариални актове, в които
е отразено, че парцел II-438 в кв.21 по плана от 1988г. нямa неуредени регулационни сметки, а също и становището, издадено от Община Р. и представено
към адм. дело № 3146/2017г. на Административен съд-Б., ведно с писмо, в което изрично е записано след извършена справка, че „УПИ II-438 в кв.21 пo плана на с. П., общ. Р.,
обл. Б.ка собственост на посоченото от Вас лице; съгласно притежавания от лицето А.И. титул за собственост тя е
собственик на урегулиран поземлен имот без неуредени регулационни сметки.“. Предвид изложените съображения се налага извода, че в случая нe ca налице предвидените в ЗУT предпоставки, при чието
кумулативно наличие по отношение на спорния имот да намерят приложение разпоредбите на §
8 във връзка с §6 от ПP на ЗУТ.
Не е спорно, че ищцата преди завеждане на иска е
предприела действия за ограждане на имота си пo вътрешната регулационна линия, подавайки заявление за
издаване на разрешение за строеж на ограда no вътрешните регулационни линии на
УПИ II-438, квартал 21 no плана на с. П., общ. Р., обл. Б.. Искането й е било
разгледано от Община Р. и по повод на същото е
издадено Разрешение за строеж № 11 от 09.05.2017г., подписано oт Главния архитект на Общината. Въз
основа на разрешението ищцата е възложила и е извършена трасировка на терена от лицензиран геодезист. Междувременно ответниците са подали жалби до Община Р., РДНСК Б. и Административен съд Б., осуетявайки преместване на оградата. От представите доказателства е видно, че жалбата на отв.О.М. *** със Заповед
на Началника на РДНСК Б. е оставена без уважение, а по жапбата до Административен съд – Б., образуваното адм. дело №
3146/2017г. е прекратено поради оттегляне на административния
акт от Община Р.. От показанията на разпитаните
пo делото свидетели Н.И. и Ф.И. също така cе
установи, че както самие сведетели (с които ищцата бела в
аналогичен имотен спор), така и ответниците са се противопоставяни на премахване на съществуващата
ограда и практически с тези действия са препятствали владението и
ползването на оградената от тях част от имота . Изложеното освен, че обуславя наличието на предпоставки за
завеждането на исковете пo чл.
108 и чл.109 от ЗC, от друга страна
доказва основателността както на ревандикационната
претенция, така и на негаторната.
При така установената фактическа обстановка, съдът взе предвид следното:
По отношение на иска по чл.108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което е владее или държи, без да има основание за
това. Макар, че искът е осъдителен е налице първоначалното, обективно, кумулативно
съединяване на един установителен иск, като в тежест на ищцата е да докаже своята активна легитимация, а именно, че е собственик на вещта. В настоящия
случай и изобщо по отношение на недвижимите
имоти ищците са облекчени от формалния характер на
тяхното придобиване – чрез нотариален акт, в случая представен като писмено доказателство към исковата молба. Изложените
съображения са относими и по отношение на иска по чл.109 ЗС. Пасивната легитимация и по двата иска също е в тежест на ищцовата страна,
която следва
да докаже, че ответниците
са лицата, което владеят или държат прецесната част от имота и то без да имат основание за това /по
ревандикационния иск/ и че препятстват ищеца в ползване на собствеността му /по
неготорния иск чл.109 ЗС/.
С иска по чл.109 от ЗС
собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко лице, което макар и да
не оспорва правото му спрямо имота, чрез конкретни действия създава пречки за
упражняване на правомощията на собственика, включително възможността да ползва
имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите, при които
правото на собственост се защитава чрез негаторния иск по чл.109 от ЗС, съдът
следва да установи по безспорно доказана от страна на ищеца собственост и да
изследва онази съвкупност от действия или бездействия на ответника, за която се
твърди, че ограничава осъществяване на собственическите правомощия, за да
установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на
собственост, в какъв обем са ограниченията и може ли да се даде търсената защита.
Следователно такъв иск може да се води успешно само ако действията на ответника
са противоправни и е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. В
конкретния случай като се съобразят фактите по делото за вида и характера на
пречките, които се изтъкват от ищцата – чрез
оградата на границата между двата имота (собствения и този на
ответниците), следва да се приеме, че такава зависимост е безспорно установена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че предявените ревандикационен и негаторен искове са
освен допустими и основателни, а и доказани поради което следва да бъдат
уважени.
Предвид уважаване на исковата претенция и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът намира, че съдебно-деловодните разноски разноски на ищцата следва да й бъдат заплатени от ответниците в цялост и съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, т.е. 1 574,40 лева.
По изложените съображения, Айтоският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено спрямо двамата ответници О.С.М., ЕГН ********** и съпругата му Х.И.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, че ищцата А.М.И., ЕГН **********, с посочен адрес *** е собственик на следния недвижим имот: УПИ 11-438, квартал 21 пo ПУП на с.П.,
община Р., обл. Б., поради което и на осн. чл.108 от
ЗС осъжда ответниците О.С.М., ЕГН ********** и Х.И.М., ЕГН ********** да предадат на А.М.И., ЕГН ********** владението
върху нейната собственост, представляваща
13 (тринадесет) кв.м. от посочения урегулирания поземлен имoт, разположени на север oт чупката на ищцовия парцел (c посока от север
към юг) и на юг дo УПИ
Х111-435.
ОСЪЖДА О.С.М., ЕГН ********** и съпругата му Х.И.М., ЕГН ********** да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на упражняване на правото на
собственост на А.М.И., ЕГН **********, като премахнат незаконно
изградената в режим на семейна имуществена общност (СИО) ограда, находяща се от запад на съседния УПИ І-437 в квартал 21 пo ПУП на с.П., община Р., приобщаваща описаните 13 (тринадесет) кв.м. от собствения на ищцата УПИ ІІ-438 в квартал
21 пo ПУП на с.П., общ. Р. към площта на съседния УПИ І-437 в квартал
21 пo ПУП на с.П., община Р..
ОСЪЖДА О.С.М., ЕГН ********** и съпругата му Х.И.М., ЕГН ********** да заплатят на А.М.И., ЕГН ********** направените съдебно деловодни
разноски в размер на 1574,40 лева (хиляда петстотин седемдесет и четири лв. и четиридесет
ст.) лева.
Адм.дело №3146/2017г. да се върне на Административен
съд - Б..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: