РЕШЕНИЕ
№ 11
24.01.2020 г., град Д.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Д., гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
гражданско дело № 688 по описа на Окръжен съд – Д. за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 16032/07.08.2019 г. на П.С. и Д.С. срещу Решение № 873 от
30.07.2019 г., постановено от Районен съд – Д. по гр. дело № 4210/2018 г.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е осъдил В.Г.К.
и А.А.К. да премахнат намиращите се в техния поземлен
имот, с идентификатор № 72624.606.373 по кадастралната карта на град Д.,
намиращ се в гр. Д., бул. „***“ № ***, насаждения - люляк и кайсия, засадени
без спазването на ограниченията по чл. 52 от Закона за собствеността на
разстояния под законоустановените от границата със
съседния му имот с идентификатор №72624.606.379, собственост на ищците П.И.С. и
Д.Х.С..
Отхвърлил е предявените искове за премахване на
намиращите се в имота на ответниците иглолистно дърво
(бор) и новозасадено овощно дърво (ябълка).
Ищците са подали въззивна
жалба срещу решението в отхвърлителната част, в която
излагат доводи за неговата неправилност.
Твърдят, че макар и след окастрянето на
процесния бор височината му да е намалена до 3, 20 метра, то същият продължава
да се числи към групата на високите дървета. Обосновават тезата си, като
изтъкват, че от значение за определянето на дърветата като високи, средни или
ниски са и дебелината на ствола и кореновата им система.
Изразяват несъгласие с приетото от съда,
че ябълковото дърво спада към средните дървета.
Прави се искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноски.
Не се явяват лично пред въззивната
инстанция. Явява се процесуалният им представител адвокат И., която поддържа
тезата застъпена в жалбата.
Въззиваемите
са подали отговор в законоустановения срок. Заявяват, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да
бъде потвърдено. Претендират заплащане на разноски.
В съдебно заседание се явяват лично и с
пълномощника им адвокат О.. Процесуалният представител счита, че не е спазен
реда, по който може да се иска окастряне на клоните и корените на дърветата. Изтъква
също, че такова искане е направено за първи път с въззивната жалба.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
От приложените договори за
покупко-продажба (л.8 и 9 от гр. дело 4210/2018 г. на Районен съд - Д.),
сключени по време на брака на ищците, се установява, че на 23.08.2000 г. и на
18.11.2013 г. двамата са придобили правото на собственост върху недвижим имот с
идентификатор № 72624.606.379, с площ от *** кв. м. Собственици са и на
построената в този имот жилищна сграда с идентификатор №
72624.606.379.1.
Собственици на съседния недвижим имот с
идентификатор № 72624.606.373 са ответниците В.К. и А.К.,
изводимо от приложените документи (л.12 до 14): договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус Е. Е. при
Районен съд – Д.; договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в нотариален акт № *** на
нотариус Т. М.; договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № *** на районен съдия в Т. районен съд.
От изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза (л. 90) се установява, че процесният бор се
намира в имота на ответниците и отстои на 1, 50 м от границата
със съседния му недвижим имот, собственост на ищците. Към момента на
експертизата, март 2019 г., е бил висок 7 м. Установява се също, че процесната
ябълка се намира в имота на ответниците и отстои на
2, 20 м от границата с имота на ищците.
Видно от заключението на изготвената агротехническа
експертиза от юни 2019 г. (л. 148) ябълката спада към групата на средните
дървета, тъй като достига максимална височина от 5 м.
От заключението по допълнителната
агротехническа експертиза от юли 2019 г. (л. 170) става ясно, че върхът на
процесния бор е бил отрязан и към момента на извършения оглед дървото е било
високо 3, 20 м. В заключението е пояснено, че след извършеното кастрене
процесният бор няма да се расте на височина
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Пред първата инстанция са предявени
четири обективно съединени иска, като районният съд е уважил претенциите по чл.
109 във вр. с чл. 52 от ЗС за премахване на
намиращите се в имота на ответниците насаждения –
люляк и кайсия. Отхвърлил е исковете за премахване на намиращите се в същия
имот иглолистно дърво (бор) и овощно дърво (ябълка). Настоящото производство е
образувано по жалба на ищците, с която съдебният акт се атакува в отхвърлителната му част. В частта на уважените претенции
решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 109 във вр. с чл. 52 от ЗС.
В тежест на ищците е да докажат към коя
група дървета спадат процесният бор и процесната ябълка – тази на високите,
средните или ниските дървета. Те трябва да установят също, че процесните
дървета са засадени до собствения им имот на разстояния по-малки от максимално
допустимите за съответните групи по чл. 52 от ЗС. В тяхна тежест е да докажат и
че ответниците са собственици на имота, в който са
засадени дърветата.
Искът по чл. 109 от ЗС дава защита на
собственика срещу трети лица, които с поведението си смущават или ограничават спокойното
ползване на имота му. Действията които препятстват упражняването на това
правомощие от собственика могат да бъдат най-различни и във всеки конкретен
случай подлежат на доказване от ищеца. При претенцията по чл. 52 от ЗС положението
е различно. Тези действия не следва да се установяват, тъй като законодателят е
предвидил в самата норма, че посаждането на дървета, на разстояния по-малки от
посочените, до имота на съседа, представлява противоправно
ограничение на ползването му.
Ето защо в настоящия случай релевантни
са въпросите към коя група спадат дърветата до имота на ищците, според
височината им, и на какво разстояние се намират от него.
Страните не спорят, а и от приложените
писмени доказателства се установява, че ищците са собственици на недвижим имот
с идентификатор № 72624.606.379, както и на построената в този имот жилищна
сграда с идентификатор № 72624.606.379.1. Не са спорни и фактите, че процесният
бор и процесната ябълка се намират в съседния недвижим имот с
идентификатор № 72624.606.373, собственост на ответниците.
Спорен се явява въпросът дали
иглолистното дърво (бор) е високо или средно дърво. От изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза се извежда, че процесният бор се намира в имота
на ответниците и отстои на 1, 50 м от границата със
съседния му недвижим имот, собственост на ищците. Към
март 2019 г. е бил висок 7 м. По-късно, в хода на първоинстанционното
производство, върхът на иглолистното дърво е бил отрязан и височината му е била
намалена до 3, 20 м., като в заключението на допълнителната агротехническа
експертиза от юли 2019 г. е посочено, че след извършеното кастрене борът повече
няма да расте на височина.
Релевантната височина на дървото при
определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние
от имота на съседа е височината, до която достига съответният дървесен вид.
Това становище е застъпено от касационната инстанция в Решение № 60 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7375/2013 г., II г. о. Като възприе тази теза,
и като съобрази императива на чл. 235, ал. 3 от ГПК, настоящият състав счита,
че след кастренето процесният бор спада към групата на средните дървета. Това е
така, защото височината му след рязането е 3, 20 м. и растежът му е
преустановен. Именно перспективата за израстване на дърветата, а не моментната
им височина, е съществения елемент, подлежащ на доказване. В случая такава
перспектива за развитие на бора на височина липсва, а моментната му го
причислява към средните дървета, по аргумент от чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, където е отразено, че
средни са дърветата с височина до 5,0 м.
Разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Наредба
№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони обвързва преценката за групата
към която спада дървото – високо, средно или ниско, с максималната височина, до
която може да достигне. Следователно, максималната височина е единственият и
основен критерий, който следва да бъде съблюдаван. Това законодателно
разрешение произтича от целта на разпоредбата да се осигури огряване от слънцето
на недвижимия имот. Ето защо становището на процесуалния представител на ищците,
че процесният бор спада към високите дървета, независимо от невъзможността да
надхвърли моментната си височина от 3, 20 м., е необосновано. То не е
съобразено с настъпилото в хода на процеса окастряне.
Процесуалният представител развива
тезата си и с твърдения, че дебелината на ствола на дървото и дължината на
кореновата му система са определящи за класификацията на дървесните видове като
високи, средни или ниски. Тази теза е неправилна. Както бе посочено, за
класификацията на дървесните видове в отделните групи – високи, средни или
ниски, от значение е максималната им височина. В разпоредбата на чл. 94, ал. 2
от подзаконовия нормативен акт не се споменава дебелината на ствола на
дърветата или кореновата им система, поради което същите не са релевантни за
исковете по чл. 52 от ЗС и не следва да бъдат обсъждани при преценката за
основателността на претенциите.
Не следва да бъдат обсъждани на още
по-силно основание, защото в разпоредбата на чл. 52 от ЗС е предвиден различен
ред, от една страна, за премахване на дърветата и от друга за подрязване на
клоните им, корените им или за преместването им. Премахването им става по исков
ред, а намаляването на дължината на клоните или корените по административен,
като разграничението произтича от последиците от уважаване на претенциите. Следователно
искането за намаляване на дължината на клоните или корените на дърветата не подлежи
на разглеждане в настоящото производство, тъй като не е подведомствено на съда,
а на кмета на общината и протича по реда на АПК.
Предвид изложеното настоящият състав
счита, че след окастрянето процесният бор се числи към групата на средните
дървета. Ограничението на чл. 52 от ЗС предвижда, че не е позволено посаждането
на средни дървета на разстояние по-малко
от 1, 50 м. от съседния имот. От изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява, че отстои на 1, 50 м от имота на ищците, поради което претенцията
за премахване на бора е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Процесната
ябълка също не е посадена в нарушение на позволеното в чл. 52 от ЗС разстояние.
От аграрната експертиза става ясно, че височината на този дървесен вид не може
да надхвърли пет метра, което я причислява към средните дървета. От
съдебно-техническата експертиза е видно, че се намира на 2, 20 м. от имота на
ищците. Следователно и искът за премахване на ябълковото дърво трябва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции Решение № 873 от 30.07.2019 г., постановено от
Районен съд – Д. по гр. дело № 4210/2018 г., в частта, с която първостепенният
съд е отхвърлил предявените искове за премахване на намиращите се в имота на ответниците иглолистно дърво (бор) и новозасадено
овощно дърво (ябълка) следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник се поражда правото да
ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемите
своевременно са направили искане за присъждане на разноски в размер на 400, 00
лева. Приложили са договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че са заплатили тази сума на пълномощника си адв.
Ю.О. за изготвянето на отговор на въззивната жалба на ищците, както и за
процесуално представителство пред Окръжен съд – Д..
Следователно въззивниците
следва да бъде осъдени да заплатят на В.К. и А.К. направените пред въззивната инстанция разноски – адвокатско възнаграждение в
размер на 400, 00 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 873 от 30.07.2019 г., постановено от Районен съд – Д. по гр. дело № 4210/2018
г., в частта, с която първостепенният съд е отхвърлил предявените искове за
премахване на намиращите се в имота на ответниците
иглолистно дърво (бор) и новозасадено овощно дърво
(ябълка).
В останалата необжалвана част Решение №
873 от 30.07.2019 г., постановено от Районен съд – Д. по гр. дело № 4210/2018
г., е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.И.С., ЕГН **********, и Д.Х.С., ЕГН **********,
и двамата от гр. Д., бул. „***“ № **, да
заплатят на В.Г.К., ЕГН **********, и А.А.К., ЕГН **********,***,
сумата от 400, 00 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски по
в. гр. д. № 688 по описа на Окръжен съд – Д. за 2019 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.