РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Бургас, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500403 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
3289/28.06.21г. на БОС от Л. В. В., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. Б., ул.
“Г.“, чрез адв. П. В., служебен адрес: гр. Б., ул. “В. А.“ № **, ет. *, офис *,
против решение № 98/03.06.2021г. по гр.д.№ 20202100102185 на БОС, в
частта, с която е отхвърлен предявеният против С. Г. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., ул. “А.“ № **, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52
ЗЗД и чл. 86 с.з. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие нанесени на 14.10.2018г. в гр. Бургас, ул.“Христо Ботев“
средни телесни повреди за размера над 15 000лв. до начално претендирания
размер от 30 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на деликта до окончателното й изплащане. Твърди, че в тази част
решението не е правилно. Моли да бъде отменено и постановено ново, в
горния смисъл. Излага подробни аргументи, позовава се на неправилна
преценка от страна на съда на събрания доказателствен материал и
несправедливост на възприетия размер на обезщетението. Няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
1
По делото е постъпила и втора въззивна жалба вх.№ 4063/19.07.2021г. на
БОС от Л. В. В., чрез адв. П. В., против решение № 188/12.07.2021г. по гр.д.№
20202100102185 на БОС, с което е отхвърлена молбата на В. за поправка на
очевидна фактическа грешка в мотивната част на постановеното и цитирано
по-горе решение на БОС, както е отхвърлена и молбата му за извършване на
прихващане по отношение на присъдените на страните съдебно-деловодни
разноски по делото. Счита така постановеният акт за неправилен и моли да
бъде отменен, а исканията му – уважени.
Въззиваемият по тези жалби – С. Г. С., оспорва само първата, чрез адв.
П. М., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни
аргументи за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част. Счита
го за правилно и съобразено със закона.
По делото е депозирана и въззивна жалба вх.№ 3734/09.07.2021г. на БОС
от СТ. Г. СТ., чрез адв. П. М., съдебен адрес: гр. Б., ул. “А.“ № **, ет. *.
Обжалва решение № 98/03.06.2021г. по гр.д.№ 20202100102185 на БОС, в
частта, с която е уважен предявеният против него иск с правно основание
чл.45 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 с.з. за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие нанесени на 14.10.2018г. в
гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ средни телесни повреди за размера над 10
000лв. до размера от 15 000лв.Твърди, че съдът неправилно е преценил
събраните по делото доказателства. Заявява, че въззивникът-ищец се е
възстановил за период значително по-кратък от посочения в исковата молба.
Заявява, че справедливият размер на дължимото обезщетение е този, за който
не обжалва решението на БОС. Моли за постановяване на решение в горния
смисъл. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата по тази въззивна жалба страна я оспорва. Моли за
потвърждаване на решението в горните части.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния
съд и са допустими.
Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл.45, вр. с чл.52 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от Л. В. против
С. С. Твърди, че на 14.10.2018г. посетил, заедно с приятели, питейно
заведение „Караоке бар“, разположен непосредствено до „Държавна опера“
гр.Бургас. В заведението срещнал свои съученици от началното училище и
започнали да разговарят. По неизвестни причини въззивникът-ответник
започнал да се държи агресивно и се наложило охранителите на заведението
да го отстранят от масата, където седели въззивникът-ищец с приятели, а след
това и от самото заведение. Разстроени от случилото се, В. и приятелите му
си тръгнали скоро след това. Отвън били причакани от С.. Докато пресичали
уличното платно, той ги настигнал и нанесъл силен удар на въззивника-ищец,
така че паднал на шосето и за известно време загубил представа за времето и
пространството. Пристигналият на място екип на „ЦСМП“ Бургас го
транспортирал до „УМБАЛ Бургас“ АД. След извършени прегледи били
установени: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и фрактура
на долна лява челюст. След медикаментозно лечение и оперативна
интервенция бил изписан, но впоследствие се установило и счупване на
кореновия връх на непробил мъдрец. При отстраняване на металната
пластина, поставена при първата операция, бил отстранен и мъдрецът.
Твърди, че в резултат от действията на въззивника-ответник претърпял
болки и страдания за дълъг период от време. Не можел да се храни нормално,
нарушена била говорната и дъвкателната му функция. Продължително време
поддържал температура и приемал обезболяващи медикаменти и
успокоителни.
Освен физическите неудобства, инцидентът причинил и психологически
такива: внезапното нападение, осъществено на улицата, фактът, че бил
съборен на земята, без да може да се защити, довели до цялостно
преобръщане на живота му. Преживеният стрес прераснал в самоизолация,
отчаяние и безсилие. Освен, че за продължителен период от време бил
неработоспособен и лишен от всякакви доходи, започнал да изпитва
тревожност, безпокойство, безнадеждност. Чувствал се унизен, слаб и се
срамувал от своята безпомощност. Станал сприхав, уплашен и асоциален.
При всичко така изложено, претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно с лихвата за забава,
3
считано от датата на инцидента – 14.10.2018г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира съдебно-деловодни разноски. Ангажира
доказателства.
Въззивникът-ответник оспорва иска относно неговия размер. Твърди, че
поведението му е провокирано от това на В. Оспорва описаната в исковата
молба фактическа обстановка. Заявява, че не е нанасял удари в гръб и че
неколкократно се опитвал да се свърже с него, за да се извини и да помогне с
каквото може, но пострадалият отказвал всякакъв контакт. Заявява, че
оздравителният период бил по-кратък от описания в исковата молба.
Аргументи за това са извършените от В. превалидации на сертификати,
предшествани от явяване на тежки физически дейности, които, според С.,
сочат на добро здравословно състояние. Също ангажира доказателства. Моли
за присъждане на разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка: на 14.10.2018г., около 2ч. сутринта,
въззивникът-ищец посетил посоченото по-горе питейно заведение в
гр.Бургас, в присъствието на свои приятели. При влизане в заведението той и
св. Д. видели съученици от близък випуск от началното си училище.
Първоначално не могли да ги разпознаят, но впоследствие започнали
разговор. Неочаквано, въззивникът-ответник, очевидно употребил алкохол,
започнал да се държи агресивно и вербално да напада В. Наричал го „жена“,
псувал го, започнал да налита на бой.
Охраната на заведението веднага се намесила и отстранили въззивника-
ответник на друга маса, но той продължил оттам да крещи и да ръкомаха,
включително да заплашва с побой. Затова охраната го извела от заведението.
След около 20 минути въззивникът-ищец и приятелите му също решили да си
тръгнат. Охраната ги предупредила, че момчето, което извели, стои отвън и
ги причаква – да бъдат внимателни.
Докато пресичали бул. „Христо Ботев“, гр.Бургас, пред „Държавна
опера“ Бургас, С. ги настигнал и директно нападнал В.. Първоначално го
ударил в гръб, а впоследствие и в лицето толкова силно, че въззивникът-ищец
паднал, според св. Д. „като талпа“, направил гърч като епилептик и изпаднал
в безсъзнание за известно време. Св. Д. и приятелката му помогнали да се
изправи, но той бил неадекватен – не осъзнавал какво се е случило, питал
4
какво му има, много ли е зле, не можел да се държи на краката си.
Свидетелят и околни присъстващи извикали полиция и се обадили на
телефон 112, пристигнала линейка на „ЦСМП“ Бургас и отвели пострадалия в
болницата.
От приложената по делото епикриза – стр. 79 по гр.д.№ 2185/2020г. БОС
се установява, че след постъпването в „УМБАЛ Бургас“ АД на 14.10.2018г. е
поставена диагноза „мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма“ и
със закрито счупване на долната челюст. Изписан е на 16.10.2018г. с
препоръка за домашно лечение.
На 22.10.2018г. В. постъпил в МБАЛ „Лайф хоспитал“ ЕООД за
извършване на оперативна интервенция с обща анестезия – репозиция и
фиксация на фрактурата на челюстта, с поставена метална остеосинтеза. На
25.10.2018г. е изписан в добро общо състояние – стр.8. От приложения на
стр.9 амбулаторен лист на „Амбулатория за дентална медицина, лицево-
челюстна и орална хирургия – Бургас“ се установява, че при провеждани
контролни прегледи била забелязана фистула зад седми долен ляв зъб.
Проведеното образно изследване показало счупване на кореновия връх на
непробилия мъдрец и било взето решение за премахване на непробилия зъб.
Така, на 13.12.2018г., в амбулаторни условия, под местна анестезия били
премахнати непробилия мъдрец и металната пластина. Към 22 януари 2019 г.
вече челюстта била клинично здрава, със съвсем леко изтръпване, което
отшумяло във времето.
От назначената СМЕ се установява, че в резултат от описаните травми
въззивникът-ищец е претърпял болки и страдания като пълното
възстановяване, според в.лице е в рамките на 40 дни. Експертизата
потвърждава описаните травми, като посочва и други телесни повреди – леки
такива – хематоми по клепачите на очите, субконюктивален кръвоизлив на
ляво око, оток на левия долночелюстен ъгъл, двойно виждане при
преместване на погледа. На стр.11 е приложено медицинско направление на
лицево-челюстен хирург, установил към 24.01.2019г., диплопия – т.е. двойно
виждане и данни за зараснало счупване на горна лява орбита.
За да се установи физическото и психическо състояние на въззивника-
ищец, след инцидента и проведените лечения, по делото е разпитана и св. В. –
негова майка. От показанията й се установява, че непосредствено след
5
операцията, той не можел сам да се обслужва – не виждал, не можел да се
изправи, имал световъртеж и повръщал. След операцията имал болки в
челюстта, може би около два месеца и половина се хранел със сламка, не
виждал добре и това продължило някъде до м.април – май, 2019г. Аналогични
са показанията на св. Д., който го е посещавал. Двамата свидетели са
единодушни, че до м.април – май В. не можел да работи, защото изпълнявал
функции на помощник-капитан на танкер и не можел да се качи на рейс,
понеже не виждал добре – оплаквал се, че вижда размътено, а освен това
всеки рейс бил предхождан от обстойни медицински прегледи, които не бил в
състояние да премине успешно.
Освен физическите болки, въззивникът-ищец се променил и психически
– затворил се в себе си, дори след като се възстановил не искал да излиза, бил
изплашен, като в шок, започнал да избягва посещения по заведения.
Относно психическото състояние на въззивника-ищец по делото са
събрани и други гласни доказателства. От показанията на св. К. се установява,
че през м.октомври, 2018 г. е виждал В. да се разхожда по улицата и да сяда в
заведение с компания. Същият свидетел видял и негови снимки от
Новогодишното празненство на 2018г., свидетелстващи за това, че не се е
изолирал напълно, както твърди.
По делото са приложени и писмени документи – извадка от профила на
В. в електронна платформа „Линкдин“ за установяване на делови контакти. В
профила е вписано проведено обучение по „Основна подготовка по
безопасност на море“ и за „Медицински грижи на борда на кораба“ с
издадени сертификати от м.декември, 2018 г., както и за „Водач на
спасително средство и дежурна лодка (различна от бързоходна спасителна
лодка) от м.ноември, 2018 г.
Също така е приложена и компютърна разпечатка на Български морски
квалификационен център за провеждани курсове, от която са видни датите на
обученията.
По повод инцидента е образувано НОХД № 1465/2020г. БРС. С
одобрено в о.с.з. но 02.06.2020г. по същото дело споразумение С.С. е признат
за виновен в това, че на 14.10.2018г., около 6.30 сутринта, причинил на Л.В.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ъгъла на долната челюст
вляво и счупване на върха на непробилия мъдрец вляво, довели до трайно
6
затруднение на дъвченето и говоренето за срок, повече от 30 дни.
При описаната фактическа обстановка, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Събраните гласни доказателства сочат по достатъчно
убедителен за съда начин, че въззивникът-ищец е претърпял болки и
страдания, в резултат от причинените две средни телесни повреди - „мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма“ и закрито счупване на долната
челюст, последното наложило две оперативни интервенции, едната под
пълна, а втората под локална анестезия, а също така и от причинените леки
телесни повреди. Затова съдът приема за безспорно, че е налице деликт,
осъществен от въззивника-ответник, като връзката между противоправното
му поведение и вредата е пряка, при форма на вината – пряк умисъл.
Съгласно чл. 300 ГПК, вр. с чл. 383 НПК, приложеното споразумение по
НОХД № 1465/2020г. БРС следва да се зачете за влязла в сила присъда
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Въззивното решение не се обжалва по претенцията на Л. В. против С. С. в
частта за обезщетяване на неимуществените вреди от описаното деяние до
размера от 10 000 лв., ето защо по наличието на елементите от фактическия
състав на хипотезата на чл. 45 ЗЗД и възникналото вземане за обезвреда е
формирана сила на пресъдено нещо. Спорен е размерът на обезщетението. За
да го индивидуализира, съдът възприема критериите на р.ІІ от Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС и приема следното:
Установени по делото са две нанесени средни телесни повреди и няколко
леки – описани по-горе. Начинът на причиняването им е агресивен,
хулигански и дързък, засягащ телесната цялост и достойнството на
пострадалия, като не е доказано поведението на въззивника-ответник да е
предизвикано от подобно от страна на В.
В резултат от деликта пострадалият е претърпял две оперативни
интервенции в период от два месеца – между 22.10.2018г. и 13.12.2018г., но
според експертното заключение челюстта е зараснала за около 40 дни.
Втората операция – по изваждане на остеосинтезата, е била в амбулаторни
условия, с местна анестезия, т.е. лека и неизискваща хоспитализация.
Изваждането на непробилия мъдрец е по общо решение на лекаря и пациента.
7
Не се установиха загрозяващи белези, зъбната оклузия е напълно
възстановена, няма изгледи за влошаване на състоянието му.
По делото са налице писмени доказателства за установена към 24.01.2019
г., диплопия, но тя е отшумяла в рамките на 2 и половина месеца от
инцидента – св. В. През това време въззивникът-ищец не е бил обездвижен,
можел е да излиза навън, разбира се, след избледняване на хематомите и
спадане на отока на челюстта, което е настъпило също в рамките на около 2
месеца, през които се е хранел с пюрирана храна.
През това време не успял да се качи на рейс, планиран за м.декември,
2018г., но подобен аргумент е основание за претендиране на имуществени
вреди, каквито не се търсят по настоящото дело.
Въпреки това съдът приема, че за един млад човек, в активна възраст,
изпълняващ трудови функции с висока степен на риск и отговорност, свикнал
ежедневно да взема управленски решения и съответно – високо заплатен, е
потискащо и угнетяващо да е принуден да стои у дома, да се храни през
сламка, да се ползва от помощта на майка си за елементарни ежедневни
нужди и да не може през това време да работи. Ето защо дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели, че след побоя В. се отдръпнал от
приятелите, прекарвал повече време в къщи, още повече, че след операцията
бил отекъл и с хематоми по лицето.
Реалистично и съответстващо на действителността е твърдението за
изпитани срам и унижение, които съпътстват всяко понесено физическо
насилие, без възможност за защита. Описанието на личността на пострадалия
от страна на св. Д. като неконфликтен и добронамерен, обичайно предполага
подобно поведение от страна на околните, затова нападението е съставлявало
голям шок и неочакван стрес за пострадалия.
Психическите изживявания, обаче, не са препятствали въззивника-ищец
да положи няколко изпита, с лично явяване, както се установява от профила
му в „Линкдин“, съпоставен с компютърната разпечатка на Български морски
квалификационен център за провеждани курсове.
При всичко така описано и изложените мотиви, настоящият състав
изцяло споделя изводите на БОС относно размера на дължимото обезщетение
и приема, че сумата от 15 000лв. е достатъчна, за да възмезди вредите. Затова
решението следва да бъде потвърдено.
8
На потвърждаване подлежи и допълнителното решение, постановено по
делото - № 188/12.07.2021г. по гр.д.№ 2185/2020г. по описа на БОС, в частта
относно молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, защото такава
може да бъде изправена в диспозитива, но не и в мотивната част, понеже
последната не се ползва със сила на присъдено нещо.
Що се отнася до искането за компенсиране на дължимите от страните
разноски, същото е основателно и може да бъде извършено дори служебно от
съда. При положение, че дължимите от С.С. разноски, съобразно уважената
част от иска, възлизат на 920.50лв. за първата инстанция, а тези, дължими от
Л. В. – на 475лв., съобразно отхвърлената част от иска, двете суми следва да
бъдат компенсирани, като въззивникът-ответник следва да бъде осъден да
заплати на противната страна сумата от 445.50лв., след извършена
компенсация от съда.
За настоящата инстанция разноските на страните ще останат така, както
са извършени, с оглед изхода от спора.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 188/12.07.2021г. по гр. д. № 2185/2020 г. по описа
на БОС, в частта, с която е отказано да бъде изменено решение №
98/03.06.2021г. по гр. д. № 20202100102185 на БОС, досежно присъдените
разноски и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение № 98/03.06.2021г. по гр. д. № 20202100102185 на
БОС, в частта по присъдените разноски, като ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ул. “А.“ № ** да заплати на Л. В. В., ЕГН:
**********, с пост.адрес: гр. Б., ул. “Г.“, чрез адв. П. В., служебен адрес: гр.
Б., ул. “В. А.“ № **, ет. *, офис *, разноски за първата инстанция в размер на
445.50лв., след извършена компенсация от съда и ОТМЕНЯ решение №
98/03.06.2021 г. по гр. д. № 20202100102185 на БОС, в частта, с която Л. В.
В., ЕГН: ********** е осъден да заплати на С. Г. С., ЕГН: **********
разноски за първата инстанция в размер на 475лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98/03.06.2021 г. и решение №
188/12.07.2021 г.и двете по гр. д.№ 20202100102185 на БОС в останалите
9
обжалвани части.
Разноските за настоящата инстанция ще останат за страните така,
както са извършени.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10