№ 1670
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110106654 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. В. АТ.,
ЕГН **********, с адрес; ***, с която против Застрахователна компания
„Б.И.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, е предявен
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 620 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения
на ищеца л.а. „Пежо 307“, рег. № ***, вследствие ПТП от 09.10.2020 г.,
причинено по вина на водача на л.а. „Ауди А3“, рег. № ***, застрахован при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран
в полица № BG/02/120001221841, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба - 11.05.2021 г. до окончателното
изплащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. „Пежо 307“ с рег. № ***. На 09.10.2020 г., в
гр. Варна, на бул. „Република“, възниква ПТП между процесния автомобил и
л.а. „Ауди А3“, рег. № ***. Инцидентът настъпва по вина на водача на
второто превозно средство, който при извършване на завой наляво и
навлизане в посока на движение по бул. „Република“, удря движещият се л.а.
„Пежо 307“. За настъпилото ПТП участниците съставят двустранен протокол.
Ищецът сочи, че при ответника е депозирано уведомление за щета на
дата 19.10.2020 г., като е образувана застрахователна преписка № **********.
Извършен е оглед и е съставен опис на щета.
На 09.02.2021 г. ответникът заплаща на ищеца застрахователно
1
обезщетение в размер на 279,27 лева. В исковата молба се сочи, че
собственикът на увредения автомобил е извършил проучване за стойността на
необходимите ремонтни дейности за възстановяване на превозносто средство,
като е установил, че същата, по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
900 лева. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът
не му е заплатил застрахователно обезщетение в пълния размер, като
дължима остава сумата от 620 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва да е
налице деликт, както и твърденията относно механизма на ПТП, вината и
противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди А3“. Твърди се
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който преди
процесното произшествие се е движел с несъобразена скорост. Оспорва
автомобилът да е бил в добро техническо състояние преди инцидента.
Твърди, че в полза на ищеца вече е изплатил застрахователно обезщетение,
като намира същото за достатъчно и адекватно на действителните вреди.
Сочи, че поради възрастта на автомобила действителната стойност на
ремонтните дейности за възстановяването му възлизат на по-ниска стойност.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
От представен по делото препис от СРМПС част I
№*********/04.08.2014, издадено от МВР, се установява, че собственик на
л.а. „Пежо 307“, рег. № *** е ищецът Р. В. АТ., ЕГН **********.
Видно от представен по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, се установява, че на 09.10.2020 г., в 15.30
ч., в гр. Варна, на бул. „Република“, възниква ПТП между собствения на
ищеца лек автомобил, движещ се направо и завиващия наляво л.а. „Ауди А3“,
рег. № ***. В двустранния протокол, съставен от двамата участници в
произшествието, са вписани обстоятелствата, нарушенията, причините и
условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването му. Вследствие
на произшествието и на двата автомобила са нанесени материални щети.
Механизмът на настъпване на ПТП е описан от двамата участници в
произшествието, като същите са подписали протокола. Водачът на л.а.
„Ауди“ – СТ. Б. е посочила, че е виновна за настъпване на произшествието,
както и че няма претенции.
Въз основа уведомление от ищеца, ответното дружество образува
преписка по щета № **********/19.10.2020 г. и изготвя опис-заключение, от
който се установява, че увредените елементи от автомобила на ищеца, които
следва да бъдат ремонтирани са следните: преден ляв калник, предна лява
врата, задна лява врата, капак на странично ляво огледало.
Ответникът изготвя калкулация, видно от която, общата сума,
2
необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 279,27 лева. С
писмо №ОК-88183/09.02.2021 г., застрахователното дружество уведомява
ищеца, че по предявена претенция № ********** е определено
застрахователно обезщетение в общ размер на 279,27 лева, като сумата е
изплатена на дата 08.02.2021 г.
По искане на страните са разпитани свидетелите А.П.А. – съпруг на
ищцата и СТ. Б. – водач на л.а. „Ауди А3“ с рег. №*** при възникване на
ПТП. Показанията на същите, съдът преценява при спазване изискването на
чл.172 ГПК.
От показанията на св. А. се установява, че увреденият при ПТП от
09.10.2020 г., л.а. „Пежо 307“ с рег. №*** е приобит в режим на съпружеска
имуществена общност, по време на брака му с ищцата – Р. В. АТ.. Св. А. е
управлявал превозното средство при възникване на пътното произшествие, в
началото на месец октомври 2020 г. Сочи механизъм на настъпване на ПТП,
който съвпада с описания в исковата молба – при управление на л.а. „Пежо
307“, в гр. Варна, по бул. „Република“, в посока търговски център „Делта
Планет Мол“, движещият се пред него л.а. „Ауди А3“, с рег. №***, започва
маневра завиване наляво към отбивка на булевард „Република“. Докато
свидетелят го подминава, водачът на л.а. „Ауди А3“ се отказва да довърши
маневрата и се опитва да изправи посоката на движение, за да се върне в
лентата на движение, като с това става причина за възникване на
произшествието. Управляваният от свидетеля автомобил е „осуркан“ по
дължина на превозното средство – от преден ляв калник до заден ляв калник.
Свидетелят сочи, че по-късно другият водач му се извинява и споделя, че е
сгрешил пресечката, тъй като видял, че завивал към магазин „Елитис“, а
всъщност искал да завие към „Делта Планет Мол“. Заявява, че до увредените
автомобили спира и друго превозно средство, водачът, на което предоставя
личните си данни и заявява, че в случай на необходимост, ще свидетелства.
От показанията на св. Б. се установява, че на 09.10.2020 г., в гр. Варна,
управляваният от нея автомобил участва в пътно произшествие. Свидетелката
сочи, че не познава гр. Варна и не кой булевард възниква инцидентът.
Твърди, че движещ се зад нея автомобил дава път и в същия момент покрай
нея преминава друг, бързодвижещ се автомобил, с който внезапно възниква
съприкосновение. Сочи, че атмосферните условия по време на инцидента са
добри – времето е сухо и светло, има добра видимост. Заявява, че управлява
автомобила със скорост не повече от 30-40 км/ч, но тъй като обърква пътя
почти спира и се опитва да се включи в движението от място, което не е
регулирано със светофар. Свидетелката сочи, че не успява да види другия
автомобил, който идва от дясната й страна, като заявява, че същият се
появява внезапно, тъй като се движи твърде бързо. Твърди, че с другия водач
няма разногласия по механизма на произшествието и чия е вината за
настъпването му, но по-късно заявява, че тя не е виновна, но тъй като се е
изнервила и иска всичко да приключи по-бързо, се съгласява да поеме вината
и подписва протокола.
3
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/, от приетото заключение на която се установява механизмът на
настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила на ищеца, както и
стойността на ремонтните дейности, необходими за възстановяване на
автомобила до състоянието му преди произшествието. Експертното
заключение сочи механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от
ищеца, а именно – на 09.10.2020 г., около 15:30 ч., управляваният от СТ. Б.
автомобил се е движел по бул. „Република“ в гр. Варна, в участъка между
бул. „Владислав Варненчик“ и бул. „Сливница“, в посока север. Булевард
„Република“ е ориентиран в посока север-юг, с две платна за движение в
двете посоки. Всяко платно от своя страна е с две ленти за движение,
разделени с бяла прекъсната хоризонтална маркировка. Непосредствено
преди кръстовището между бул. „Република“ и ул. „Никола Симов“, пътното
платно е разширено с една допълнителна лента за ляв завой в посока ул.
„Никола Симов“. Л.а. „Ауди“ се е движел в платното за движение в посока
север, в лявата пътна лента. При приближаването на кръстовището между
бул. „Република“ и ул. „Никола Симов“, водачът на превозното средство
предприема маневра за ляв завой, в посока ул. „Никола Симов“, като в
последния момент преди да навлезе в насрещното платно на бул.
„Република“, установява, че това не е пресечката, в която иска да завие.
Поради това извършва рязка маневра с цел да се върне в лявата лента на
платното, в посока север. В това време, в същата лента вече се е намирал л.а.
„Пежо 307“. При опита на първия водач да се върне в лявата лента,
управляваният от него л.а. „Ауди А3“ се удря странично в лявата част на л.а.
„Пежо 307“. Вследствие на удара са увредени преден ляв калник, ляво
странично огледало, предна и задна лява врата на автомобила на ищеца. При
този механизъм на ПТП, вещото лице е намерило, че между настъпилото
застрахователно събитие и вредите по л.а. „Пежо 307“ е налице причинно-
следствена връзка. Посочено е, че не е възможно определяне скоростта, с
която се е движило всяко от превозните средства, участвали в
произшествието. Според експерта, стойността на щетите по процесния
автомобил, при използване на средна пазарна цена за труд в автосервизи,
притежаващи сертификат ISO 9001:2008, както и в автосервизи,
непритежаващи такъв сертификат е в размер на 994,05 лева. Стойността на
щетите по автомобила на ищеца, при съобразяване с методиката за
изчисление по Наредба № 49/2014 г. е в размер на 559,18 лева. Вещото лице
изчислява стойността на щетите по процесния автомобил по средни пазарни
цени, към 09.10.2020 г., като намира, че същата възлиза на сумата от 994,05
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.
4
1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл.429 КЗ вр. чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие –
ПТП, механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка
между ПТП. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В
тежест на ответника е да установи възраженията си въведени с отговора на
исковата молба.
Страните не спорят, че между ответното дружество и собственика на
л.а. „Ауди А3“, с рег. №*** е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
По делото се установи, че на 09.10.2020 г., в гр. Варна, на бул.
„Република“, по вина на деликвента – водач на л.а. „Ауди А3“, с рег. №*** е
настъпило ПТП, при което на собствения на ищеца лек автомобил са
нанесени имуществени вреди. Механизмът на настъпване на произшествието,
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение
на деликвента и нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца, са
установени по безспорен начин чрез приетите по делото писмени и гласни
доказателства, както и експертно заключение. Съдът намира, че вината на
водача СТ. Б. е установена по безспорен начин. С показанията си същата
изцяло потвърждава заявеното от св. А. – водач на увредения автомобил, като
заявява, че е сгрешила пътя, поискала е да навлезе в пътната лента, в която се
е движел л.а. „Пежо 307“, не е видяла последния при което е последвало
5
съприкосновение. Обстоятелството, че при удара по л.а. „Пежо“ са нанесени
вреди от задна лява врата до преден ляв калник, сочи, че съприкосновението е
възникнало след като автомобилът на ищеца е подминавал управляваното от
св. Б. превозно средство. В подписания от страните двустранен протокол за
ПТП, последната е посочила, че е виновна за произшествието, като няма
претенции.
Спорният въпрос между страните остава размерът на дължимото
обезщетение. Възражението на ответника, че размерът на претендираното от
ищеца обезщетение е завишен, е неоснователно. С отговора на исковата
молба, ответникът оспорва обстоятелствата, отразени в съставения от
водачите двустранен протокол за ПТП. Последният е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с
формална такава, на основание чл.180 ГПК относно факта на изявлението и
неговото авторство, поради което верността на обстоятелствата вписаните в
същия следва да бъде установена с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
Съгласно изричния текст на чл.5 от Наредба № І-з – 41 от 12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Такъв е и
процесният случай. Съгласно посочената разпоредба, такъв протокол не се
попълва при условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под
въздействието на алкохол и/или наркотични вещества, или техни аналози или
не притежава необходимите права за управление на моторно превозно
средство.
Положените подписи в двустранния протокол не са оспорени от
страните, поради което авторството на същите следва да се приеме за
доказано. Удостоверените с двустранния протокол факти и обстоятелства,
относно механизма на ПТП, както и нанесените увреждания на участващите в
него автомобили и пазарната стойност на щетите по процесния автомобил са
потвърдени с проведената по делото съдебна експертиза и събраните по
делото писмени и гласни доказателства. С оглед установеното, възражението
на ответника, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача на л.а.
„Ауди А3“, както и че същото не е с мехнизма, сочен от ищеца, се явява
неоснователно.
Възражението на ответника, че произшествието е настъпило по вина на
ищеца, доколкото се твърди, че последният е управлявал със скорост над
разрешената, остана недоказано. Св. Б. сочи, че не е видяла процесния
автомобил и че ударът е възникнал внезапно, но само от тези твърдения не
може да се направи категоричен извод, че л.а. „Пежо“ е управляван с
несъобразена скорост. Неоснователно се явява и заявеното възражение за
6
съпричиняване на вредоносния резултат. Наличието на причинна връзка
между поведението на водача на увредения автомобил и настъпването на
противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД, но доколкото такава не бе доказана, няма основание за
съответно намаляване на обезщетението, на това основание.
Съдът намира, че в процесния случай са налице предпоставките по
чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за изплащане на застрахователно
обезщетение в полза на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя. В този смисъл ищецът е активно
материалноправно легитимиран да претендира от застрахователя обезщетение
за причинените му вреди, а ответното застрахователно дружество е пасивно
легитимирано да отговаря по тези претенции.
Между ответното дружество и деликвента е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Безспорно бяха установени настъпилото ПТП, участниците в него,
механизмът и вината за настъпването му, както и нанесените увреждания по
автомобила на ищеца. От събраните по делото доказателства се установи, че
нанесените на л.а. „Пежо 307” имуществени вреди са в причинно-следствена
връзка с настъпилото на 09.10.2020 г. пътнотранспортно произшествие. Не се
установиха доказателства за наличие на правопогасяващи или
правоизключващи отговорността на застрахователя обстоятелства. С оглед
горното, съдът намира предявеният иск за доказан по основание. Относно
размера на претенцията, съдът намира следното:
Заключението на съдебната експертиза сочи, че стойността за
възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 994,05 лева, като този
следва да бъде размерът дължимото обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, доколкото нормата на чл.400, ал.2 КЗ определя, че
възстановителната застрахователна стойност е тази за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Ответникът е длъжен да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди, вследствие
настъпилото застрахователно събитие, като това обезщетение следва да бъде
в размера необходим за възстановяване на автомобила в състояние годно за
неговата употреба.
Според ищеца справедливият размер за обезщетяване на
имуществените вреди е сумата от 900 лева, като след изплащане на
застрахователно обезщетение от 279,27 лева, претенцията е за 620 лева.
Според ответника, справедливият размер на дължимото застрахователно
обезщетение е именно вече изплатеното таккова - 279,27 лева, като същото е
достатъчно за възстановяване на автомобила в състоянието преди
увреждането. Вещото лице изготвило САТЕ сочи стойността необходима за
7
възстановяване на превозното средство – 994,05 лева, като същата е
определена въз основа средната пазарна цена на труда, на база всички
изследвани сервизи.
При спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото
обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената
вещ до състоянието преди увреждането, поради което съдът намира, че в
полза на ищеца се дължи застрахователно обезщетение в размера, посочен от
вещото лице като необходим за отремонтиране на автомобила – 994,05 лева.
При данни, че ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 279,27 лева,
то до достигане на пълния размер за възстановяване на автомобила, на
доплащане подлежи сумата от 714,78 лева, но доколкото ищецът претендира
заплащане на сумата от 620 лева, ответникът следва да бъде осъден да
заплати обезщетение в този размер. Предявеният главен иск е доказан по
основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
В полза на ищеца и на основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД вр.
чл.429, ал.3 КЗ, следва да се присъди и законната лихва върху присъдената
сума за обезщетяване на имуществените вреди, считано от датата на
уведомяването на застрахователя – 19.10.2020 г. до окончателното изплащане,
но доколкото отправеното искане е за присъждане на законна лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 11.05.2021 г., то законна лихва върху
главното задължение следва да се присъди с посочената от ищеца начална
дата.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 250 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Отправя
се искане и за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищеца, по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр. 2
ЗА. Съдът намира, че същото следва да бъде в размера, определен с
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г., а именно – 300
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. АТ., ЕГН **********, с адрес; ***,
сумата от 620 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
нанесени на собствения на ищеца л.а. „Пежо 307“, рег. № ***, вследствие
ПТП от 09.10.2020 г., причинено по вина на водача на л.а. „Ауди А3“, рег. №
***, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, обективиран в полица № BG/02/120001221841, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2021
г. до окончателното изплащане.
8
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. АТ., ЕГН ********** , с адрес; ***,
сумата от 250 лева, представляваща сторените разноски по делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Р. – АК – Варна , с адрес: ***,
сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9