№ 171
гр. Варна , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20203100901144 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба предявена от ”ВГ-4”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”България” №51Б, ет.4, представлявано от К.-К.Д., действаща чрез
адв.Р.М., със съдебен адрес: гр.София, бул.”Никола Й.Вапцаров” №55, Офис
парк ”Експо 2000”, сграда”Фаза 4”, ет.1, Адвокатско дружество Волф Тайс,
против “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-
Г“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.Д., действащи чрез адв.А.Т., със
съдебен адрес: гр.София, ул.“Триадица“ №6, ет.2, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
дължимите суми на основание Договор за изкупуване на електроенергия №86
от 11.06.2009г., както следва: -сумата от 79520.93лв., представляваща
обективирана в Дебитно известие №130/31.10.2017г. към Фактура
№129/11.10.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през
м.09.2017г., както и сумата от 22332.03лв., представляваща обезщетение за
забава върху посочената главница, за периода от 01.01.2018г. до 11.10.2020г.,
и -сумата от 164041.57лв., представляваща дължим остатък от обективирана
във Фактура №131/31.10.2017г. цена на произведена и доставена
електроенергия през м.10.2017г., както и сумата от 46068.31лв.,
1
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода
от 01.01.2018г. до 11.10.2020г. Претендира се присъждане на законната лихва
върху процесните главници, считано от предявяване на иска-12.10.2020г. до
окончателното им изплащане, както и на деловодни разноски. Сочи се
банкова сметка, по която евентуално да бъдат заплатени дължимите суми, а
именно сметка с IBAN: BG58 RZBB 9155 1094 1562 15.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия,
произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от
КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от
ответника съгласно Договор за изкупуване на електрическа енергия №195 от
24.02.2012г. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищеца, е
присъединена към електро-разпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№3054-2008-П-Д10-173-23.08.2010 от 02.09.2003г. По силата на договора за
изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството си на
производител, продава електрическа енергия, която ответникът изкупува при
условията на Договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и
Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата
енергия. През м.август 2017г., ищецът е доставил на ответника
електроенергия в размер на 413.490 MWh, която е произведена след
достигането на границата от 1907 kWh нетно специфично производство на
електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на
2250 ефективни годишни часове работа. За въпросното количество ел.енергия
ищецът е издал Фактура №100/12.09.2017г. на стойност 7825.18лв. с ДДС,
като при фактурирането е ползвана продажна цена от 15.7706 лв./MWh, т.е.
цена за излишък на балансиращия пазар. Въпросната фактура е издадена по
посочената цена, тъй като количеството електроенергия е произведено докато
централата е работила под 2250 часа, но е надхвърлен прагът от 1907 k/Wh
НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През целият месец август ВяЕЦ е
работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2139 k/Wh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. През м.септември 2017г. ВяЕЦ е достигнала 2250
часа ефективна работа, поради което ищецът е издал Дебитно известие
№101/30.09.2017г. към Фактура №100 на стойност 78045.11лв. и Дебитно
2
известие №104/01.10.2017г. към Фактура №100 на стойност 8901.61лв., с
които е коригирана продажната цена до размера на преференциалната цена,
дължима по т.2.7 от Решение СП-1, а именно на цена 191лв./MWh за
количеството електроенергия, произведено през месец август 2017г., след
достигането на 2139 kW/h НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност и 2250 часа
ефективна работа, в размер на 413.490 MWh. Твърди се, че ответникът не е
погасил задължението по Дебитно известие №101, поради което освен
главницата дължи и обезщетение за забава в размер на 21766.06лв. за периода
от 01.01.2018г. до датата на подаване на искова молба. Ответникът не е
погасил и задължението по Дебитно известие №104, поради което освен
заплащането на сумата от 8901.61лв., дължи и обезщетение за забава в размер
на 3089.05лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата
молба. През м.09.2017г., процесната ВяЕЦ е доставила електроенергия в
размер на 514.510 MWh, която е произведена след достигане на границата от
2139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на 2250
ефективни годишни часове работа. За въпросното количество ел.енергия
ищецът е издал Фактура №102/30.09.2017г. на стойност 106849.32лв. при
ползване на преференциална продажна цена от 173.06лв./MWh. Тъй като след
29.09.2017г. процесната ВяЕЦ е достигала 2250 ефективни годишни часове на
работа, то за периода от 01.09.2017г.- 29.09.2017г. централата е работила под
2250 часа и при надхвърлен праг от 2139 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW
мощност. Ето защо ищецът е издал Дебитно известие №105/30.09.2017г. към
Фактура №102 на стойност 11076.37лв., с което коригирал продажната цена
до размера на преференциалната такава по т.2.7 от Решение СП-1, а именно в
размер на 191лв./MWh/ за количеството електроенергия от 514.510 MWh,
което е произведено през м.септември 2017г., след достигането на 2139 kW/h
НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Ответникът не е погасил изцяло
задължението по Фактура №102, като дължимият остатъкът е в размер на
97615.28лв., върху който се дължи и обезщетение за забава в размер на
27233.89лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата
молба. Ответникът не е погасил и задължението по Дебитно известие №105 в
размер на 11076.37лв., върху който се дължи и обезщетение за забава в размер
на 3089.05лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата
молба.
3
В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количества
ел.енергия и периоди, е приложима преференциална цена съгласно чл.16, ал.1
от договора за изкупуване, определена с Решение Ц-018/20.06.2011г. на КЕВР
според въведеният с Решение №Ц-010/30.03.2011г. специален
критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 часа
включително, и над 2250 часа годишни часове“. Въз основа на този критерий,
са определени две различни преференциални цени за изкупуване на
електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е
достигнала съответната вятърната електрическа централа. С т.7 на Решение
Ц-18 е определена цена от 191лв./MWh за ВяЕЦ, работили до 2250 часа, а с
т.8 е определена цена от 173.06лв./MWh за ВяЕЦ, работили над 2250 часа. По
силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа
на единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира произведената
електрическа енергия по преференциалната цена определена в т.7 и след
достигането на тези часове по цената определена в т.8 от решението. Сочи се,
че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./ на изкупуване
по въпросната преференциална цена подлежи цялото количество
електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената на електроенергията
от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване,
т.е. и по времето на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ,
в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна количествата електроенергия от
възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална
цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената
разпоредба, крайният снабдител-ответникът, има задължение да изкупува
произведената електроенергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за количествата до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за
конкретните типове производители, а за количества произведена
електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа
произведени количества-по утвърдената от КЕВР цена по която общественият
доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната
продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена,
4
подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез
въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното
специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/, като за
надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за
излишък на балансиращия пазар. С Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР
установява НСПЕ, въз основа на което през периода 2008-2015г., са
определени преференциални цени. С оглед определените стойности на НСПЕ,
за които се прилага преференциална цена от Решение Ц-018/20.06.2011г. в
зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица
инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, ответникът следва
да изкупува количествата електроенергия, произведени от нея, по
преференциална цена по т.2.7 и т.2.8 от решението, т.е. на цена от
191лв./MWh, без ДДС до 1907 kWh за вятърни електрически централи,
работещи до 2250 часа и на цена от 173.06лв./MWh, без ДДС до 2139 kWh за
централи работещи над 2250 часа. Ето защо се поддържа, че до достигане на
2250 ефективни годишни часове работа на вятърната електрическа централа
на ищеца, ответникът следва да изкупува произведените количества
електроенергия, съответно по т.2.7 до 1907 kWh НСПЕ и по т.2.8 за
горницата. На следващо място се сочи, че по силата на Договора за
изкупуване, ищецът има право да продава произведената електрическа
енергия по двете преференциални цени определени в т.7 и т.8 от Решение Ц-
18, като нормативната уредба не установява забрана една и съща ВяЕЦ да
произвежда електроенергия едновременно като централа, работеща до 2250
часа, и централа, работеща над 2250 часа, т.е. да спада и към двете групи
централи. Поддържа се, че този спорен въпрос е разрешен в мотивите на
Решение №3312 от 04.03.2020г. по адм.д.№14112/2018г. на ВАС. Развити са
подробни съображения за приложимата към договора за изкупуване на
ел.енергия нормативна уредба, включително касателно всички изменения
/редакции/ на същата. В заключение се поддържа, че неправилно, в
противоречие с нормативната уредба и с условията на договорите между
страните, ответникът не е заплатил пълният размер на процесната
произведената, съответно фактурирана ел.енергия от ищеца.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба,
се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в
5
качеството на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници
при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се
заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени
за излишък. Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“ ЕАД, в
качеството му на обществен доставчик, изкупените от първия от количества
електрическа енергия от възобновяеми източници, която втория е задължен
да закупи по силата на чл.94 от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с клаузите на
договора между страните и относимата нормативна уредба, регулираща
специфичните отношения по процесния договор, на ищеца е платена
съответната цена според установените лимити на производство, а именно
преференциална цена и цена за излишък на балансиращия пазар, определена
от “ЕСО“ ЕАД, в резултат, от което ищецът е получил дължимото му се
плащане. Поддържа се, че ако се възприеме разбирането на ищеца, че след
влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от 24.07.2015г./ и въведената с него нова
редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо преминаването от една
категория на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. в друга категория, след
достигането на годишните ефективни часове по първата категория, би се
постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както те са определени
от законодателя в мотивите на законопроекта. Ето защо се поддържа, че в
противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е
определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия,
произведена от собствените му ветрогенератори, след достигане на нетното
специфично производство, по цена различна от цената за излишък на
балансиращия пазар. Развити са подробни съображения за приложимата към
договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително
настъпилите изменения на същата.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. Доразвити са подробни
съображения в подкрепа на исковите претенция, както и за неоснователност
на възраженията на ответника. Моли се съдът да се произнесе инцидентно по
валидността на Решение СП-1/15.10.2020г. на КЕВР, като релевантно за
изхода на настоящия спор, като са развити подробни съображения за неговата
нищожност и незаконосъобразност.
6
С подаденият отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите
за неоснователност на исковете. Оспорват се доводите на ищеца за
осъществяване на инцидентен съдебен контрол по отношение на Решение СП-
1/15.10.2020г. на КЕВР, като се поддържа, че не е налице основание за такъв
контрол, доколкото ищецът е страна в административното производство и
защото решението не е преюдициално за изхода на търговският спор между
страните.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата
молба, моли за уважаване на исковете и присъждане на деловодни разноски.
С писмени бележки са доразвити доводи в подкрепа на основателността на
претенциите.
Ответника, чрез пълномощник, оспорва исковете, поддържа отговора си
и моли за отхвърляне на претенцията.
Трето лице помагач на страната на ответника-“Национална
Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана от И.Т.Й., е
депозирало писмено становище за неоснователност на претенциите, основано
на съображения за възприемане на тълкуването на правната уредба като
изключваща ползването на двете преференциални цени от един и същ
производител за една календарна година.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е налице спор и от събраните доказателства се установи,
че ищеца е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща
инсталирана мощност от 2000 kW, присъединена към ел.разпределителната
мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електроенергия №ДУА-380/13.03.2008-3030-ВГ-14.03.2008-
4024-ВГ-04.07.2008 от 04.08.2008г. Не се спори, че ответното дружество е
краен снабдител на електрическа енергия и е титуляр на Лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г.
издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо Решение №И1-Л-
7
139/09.12.2013г. на ДКЕВР/. Безспорно е, че между страните е сключен
Договор за изкупуване на електроенергия №86 от 11.06.2009г., като за
процесните периоди и централа, ищецът е издал Фактура №129/11.10.2017г.
на стойност 8994.64лв., Дебитно известие №130 от 31.10.2017г. към Фактура
№129/11.10.2017г. за сумата от 79520.93лв. и Фактура №131/31.10.2017г. на
обща стойност от 178474.76лв., като претендираните от ищеца суми не са
заплатени от ответника. Няма спор и че изкупените количества ел.енергия от
процесната ВяЕЦ, са продадени на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на
задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени от обществения доставчик, както
същите са заплатени на ищеца по цена за излишък.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В случая основният спорен въпрос, който е и от значение за
основателността на претенциите, е дали съществува нормативно ограничение
в рамките на едногодишен период ВяЕЦ да попадат едновременно в две
ценови категории за заплащане на преференциални цени определени с
решение на КЕВР. Според настоящия съдебен състав, отговора на този въпрос
е положителен. По силата на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ, ответникът, като краен
снабдител на ел.енергия, е задължен да изкупува ел.енергия, произведена от
възобновяеми източници по преференциална цена, действала към датата на
съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния
обект, съгласно чл.176, ал.1 от ЗУТ. Наред с това според ал.4 на посочената
правна норма цената на електрическата енергия от възобновяеми източници,
не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал.2, освен в случаите по
чл.32, ал.4, като след изтичане на този срок преференции за цените не се
предоставят. Съгласно изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ /в сила от
24.07.2015г./ обществения доставчик, съответно крайните снабдители, са
задължени да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена, като за определяне на количествата
ел.енергия, се използва критерият-“нетното специфично производство на
ел.енергия“. В §1, т.29 от ДР на ЗЕВИ е дадено легално определение на
“нетно специфично производство на електрическа енергия“, а имено това е
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана
мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални
8
цени след приспадане на собствените нужди. На основание § 17 от ПЗР към
ЗИД на ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с
което установява нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
След отмяната на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, комисията е
приела Решение №СП-5/28.03.2019г., което се прилага, считано от
31.07.2015г., като обратното действие на административния акт, е придадено
със закон, тъй като административният орган е задължен по силата на § 17 от
ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме решение, с което да се установи нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на този закон. С Решение №СП-5/27.03.2019г. на
КЕВР, е определено нетно специфично производство на електрическа енергия
за вятърни електрически централи /каквато е централата на ищцовото
дружество/ в размер на 2000 kWh при централи работещи до 2250 часа при
цена за изкупуване определена с Решение №Ц-010 от 30.03.2011г. във връзка
с Решение №Ц-013 от 28.06.2006г. на КЕВР, т.е. в размер на 188.29лв./MWh,
без ДДС.
Видно от справка в системите на Ад.ССГ и ВАС, понастоящем
валидността и законосъобразността на Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР
е предмет на разглеждане по адм.д.№1719/2021г. по описа на АССГ, като по
същото не е постановен краен съдебен акт. Въпросният административен спор
обаче не се спира изпълнението и приложението на атакувания адм.акт, тъй
като съгласно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира
тяхното изпълнение, а искането за спиране на изпълнението на оспорено по
съдебен ред решение, е недопустимо, освен в изчерпателно посочени
хипотези, сред които не попада процесната такава. В горецитираната норма е
предвидено изключение от общото правило в административния процес, че
оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. В случая
със специален закон изрично е дерогирано суспензивното действие на
жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания индивидуален
административен акт, уредено в общия закон. Ето защо и към момента
Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР подлежи на изпълнение и намира
9
приложение в отношенията между страните по спора.
Както се посочи по-горе с въпросното решение на КЕВР, считано от
31.07.2015г. по отношение на процесният ВяЕЦ е установено НСПЕ в размер
на 2000 kWh, въз основа на която следва да се определя преференциална цена
и по конкретно според т.8 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР. В този
смисъл последователното преминаване от една тарифна група за
преференциално изкупуване в следваща, при надхвърляне на заложените
прагове /случая от т.8 в т.9 от Решение №Ц-010/20.06.2011г./, е недопустимо.
Това е така предвид въведеното с изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ,
ограничение на количеството ел.енергия произведена от възобновяеми
източници, което общественият доставчик, съответно крайните снабдители,
са задължени да изкупуват по преференциална цена, определено въз основа
НСП на ел.енергия. посочената разпоредба е приета с цел охраняване на
обществения интерес, в резултат от което същата е от императивен порядък.
Извода за недопустимост за преминаване от една тарифна група в друга, се
подкрепя от мотивите към законопроекта за изменение на въпросната норма
от ЗЕВИ, където изрично е записано, че замяната на понятието
“средногодишна продължителност на работата“ с “нетно специфично
производство на ел.енергия“ цели да създаде условия по преференциални
цени да бъдат изкупувани, само онези количества ел.енергия, “които
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Очевидно целта на
изменението на закона, е да се постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите,
заложена в определените преференциални цени по начин, който изключва
възможността от неоснователно обогатяване на последните. Съгласно чл.16,
ал.1 от еднотипните договори за изкупуване на ел.енергия сключени между
всеки от ищците и ответника, цената за изкупуване на ел.енергия е
регулирана и се определена от КЕВР. Поначало правата и задълженията на
страните по договора се определят съобразно закона, действал в момента на
сключване на сделката, ако обаче новият закон е императивен, за в бъдеще
правата и задълженията се определят от него. Тук е мястото да се посочи, че в
случая не се касае за обратно действие на закона, а за действие спрямо
10
заварени правоотношения възникнали на основание гражданскоправни
сделки, които се преуреждат за в бъдеще от повелителните норми на закона.
Следователно, след влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ,
договора за продажба на ел.енергия, е изменен от императивната разпоредба
на закона и издаденото на основание §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, Решение
№СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
На следващо място следва да се има предвид, че промяната, наложена
от законодателя с въвеждането на понятието “нетно специфично
производство“, не съставлява промяна на критериите, въведени с Решение Ц-
018/2011г. на ДКЕВР за определяне на две групи преференциални цени.
Посоченото решение определя преференциална цена за продажба на
електрическа енергия, произведена от вятърни централи, съобразявайки се
най-вече със средната годишна производителност на ветровите генератори и
размера на инвестиционните разходи. Средната годишна производителност на
ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни ефективни
часове на тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество
ел.енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана
мощност на ветровата централа. В България, тези ефективни часове на работа
на ветровите генератори трябва да са съобразени с изследванията на БАН за
потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка
райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може условно да
бъде разделена на две ветрови зони: зона с пълни ефективни годишни часове
на работа на ветровите генератори до 2250 часа включително; зона с пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2250 часа.
Въз основа на горните показатели в решението се определят два вида
преференциални цени за ел.енергията, произведена от ветрови генератори-за
ветрови генератори с пълни ефективни годишни на работа до 2250 часа и за
такива с пълни ефективни годишни на работа над 2250 часа. Изложеното
сочи, че подхода на законодателя е принципен и се ръководи от параметрите
на централата и възможността за ефективна работа, поради което извода, че
една вятърна централа може да попада едновременно в две тарифни групи, е
неприемлив. Освен това този извод противоречи на формалната икономическа
логика, тъй като ако централа работеща по принцип до 2250 часа може да
преминава за разликата над 2000 kWh до 2300 kWh в следващата тарифна
11
група, то тя винаги би била по печеливша от централа поначало работеща над
2250 часа, предвид значителната разлика в цената за първите 2000 kWh.
Наред с това този подход за определяне на изкупната цена би обезсмисли
наличието на две тарифни групи, доколкото ако се следва довода, за
преминаване при достигане на съответния праг, в следващата тарифна група,
то не би следвало да има различни изкупни цени за вятърните централи,
независимо от възможността им за определена ефективна годишна часова
работа или НСП, а следва да е налице еднаква начална цена за всички, като
тези от тях които преминат прага от 2250 часа и 2000 kWh да получават
заплащане по другата тарифа. В тази връзка следва да се има в предвид, че
както се посочи по-горе въвеждането на преференциални изкупни цени и
НСП, целят осигуряване на изкупуването на количествата ел.енергия, които
да осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост, с оглед
приоритетното развитие на този вид производство на енергия. В този смисъл
възможността един и същи производител да може да промени началното си
планиране и да преминава от една към друга тарифа, в рамките на една и
съща година, би довело до получаване на приход на производителя над
заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на
разходите, съответно би обезсмислило новата регулация, целяща
ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в
полза на обществото.
В заключение съдът намира, че със заплащането на ищеца на
произведената от неговата ВяЕЦ електроенергия, след надхвърляне на
съответното и нетното специфично производство и заложени часове работа,
на цена за излишък на балансиращия пазар, ответникът надлежно е изпълнил
договорните си задължение, поради което предявените претенции се явяват
неоснователни и като такива, следва да бъде отхвърлени.
Предвид неоснователността на главният иск, неоснователна се явява и
акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва.
Искането на ищецът за осъществяване на косвен съдебен контрол върху
валидността на Решение СП-5/2019г. на КЕВР, съдът намира за
неоснователно, тъй като съгласно чл.17, ал.2 от ГПК за да се осъществи такъв
12
контрол от гражданския съд, е необходимо административният акт да е с
преюдициално значение, каквото в конкретния случай липсва, с оглед
изложените мотиви за непосредственото действие на оспорения адм.акт.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ответникът се дължат деловодни разноски, които според доказателствата за
извършени такива и списъка на разноски, съставляват заплатен адвокатския
хонорар в размер на 11280лв. Налице са обаче основания за редуциране на
въпросният хонорар, по възражението на ищецът за прекомерност, доколкото
съобразно приложимата към процесният казус разпоредба на чл.7, ал.2, т.5 от
НМРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
7769.76лв. без ДДС или на 9323.11лв. Тук е мястото да се посочи, че не е
налице основание за определяне на отделно възнаграждение по всеки иск, тъй
като съобразно горецитираната наредба хонорара се определя на база интерес,
т.е. върху съвкупно претендираните парични средства. На следващо място
делото е с ниска фактическа сложност, а факта, че настоящият спор е пореден
такъв за ответната страна, води до понижаване на правната му сложност. Ето
защо съдът намира, че е налице основание за редукция на хонорара на
основание чл.78, ал.5 от ГПК до сумата от 9500лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ”ВГ-4” ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”България” №51Б, ет.4, представлявано от
К.-К.Д., за осъждане на “Енерго Про Продажби“ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик” №258,
Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Даниела
Колева Димитрова, да заплати, дължимите на основание Договор за
изкупуване на електроенергия №86 от 11.06.2009г., суми както следва: -
сумата от 79520.93лв., представляваща обективирана в Дебитно известие
№130/31.10.2017г. към Фактура №129/11.10.2017г. цена на произведена и
доставена електроенергия през м.09.2017г., както и сумата от 22332.03лв.,
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода
от 01.01.2018г. до 11.10.2020г., -сумата от 164041.57лв., представляваща
13
дължим остатък от обективирана във Фактура №131/31.10.2017г. цена на
произведена и доставена електроенергия през м.10.2017г., както и сумата от
46068.31лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената
главница, за периода от 01.01.2018г. до 11.10.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-12.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА ”ВГ-4” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”България” №51Б, ет.4, представлявано от К.-К.Д.,
да заплати на “Енерго Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик” №258, Варна
Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и и Даниела
Колева Димитрова, сумата от 9500лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника-“Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8,
представлявана от И.Т.Й..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14