Р Е Ш Е Н И Е
№………………2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на двадесет и пети юни 2020 г., в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор
Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно
административно-наказателно дело №762 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна жалба на К.С.Р.,
чрез адв.М.К., срещу решение № 151/05.02.2020г., постановено по административно
дело №1681/2019г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлен
искът на К.С.Р. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство
на правосъдието /МП/ с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС за обезщетение в
размер на 25 000 лева във връзка с претърпяна неимуществена вреда в периода от
07.02.2017г. до 07.05.2019г., с искане за отмяната му като материално
незаконосъобразно. В по-голямата си част изложените в касационната жалба доводи
са идентични с тези, изложени и в жалбата до първа инстанция и касаят
приложението на материалния закон. Касационното
възражение срещу атакуваното решение е неговата необоснованост.
Фактическите изводи на съда не съответствали на доказателствата, събрани в хода
на съдебното производство. Сочи се, че при постановяване на оспореното решение
съдът не е съобразил влязлото в законна сила решение по адм. дело № 2034/2017
год. на АС – Варна, с което като незаконосъобразни са отменени два отказа на
началника на Затвора – Варна от 10.05.2017г. и от 16.06.2017г. да разреши на
лишения от свобода К.С. Р. да внесе в затвора и да ползва котлон и малка фурна,
допустими вещи съгласно заповед № ЛС-04-605/ 07.04.2017 г. на Министъра на
правосъдието. В тази връзка е оспорен
основният извод на първоинстанционния съд, че за ищеца /касатор в настоящото
съдебно производство/ К. С. Р. не са настъпили твърдените неимуществени вреди
от бездействието и от отменените по съдебен ред откази на началника на Затвора
– Варна за предоставяне на посочените електрически уреди, респективно – че за
него не е възникнало право на обезщетение. Счита, че изложените от него факти в
исковата молба сочат за наличие на нарушение на чл.3 от Европейската Конвенция
за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, пресъздадена от българския
законодател в чл.3 от Закона за изпълнението на наказания и задържането под
стража /ЗИНЗС/. Иска с решението си касационната инстанция да отмени
обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което
да уважи предявения иск. Позовава се на ЕКПЧОС и на съдебната практика по нея.
В съдебно заседание касаторът се явява
лично и с процесуален представител – адв. М. К.. В изявленията си при даване
ход по същество поддържат касационната жалба.
Ответникът – Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието, не се представлява.
Депозирано е писмено становище от ст. юрисконсулт Св. Славова – процесуален
представител на ответника по касация с.д. № 3636/10.03.2020 год. С него
касационната жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че оспореното решение
№ 151 по адм. дело № 1681 по описа на АС- Варна за 2019 г. е правилно –
постановено при правилно приложение на материалния закон и пълно съответства на
доказателствата по делото. Формиран е петитум с искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение.
Участващият в съдебното производство
представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност
на касационната жалба. По същество сочи, че първоинстанционния съд не е
установил налице ли е нарушение по чл.3 от ЗИНЗС и решение му не дава отговор
на въпроса дали е оборена презумпцията по чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, поради което същото следва да бъде
отменено и върнато на съда за ново разглеждане.
Административен съд - Варна в настоящия
съдебен състав приема така подадената касационната жалба за редовна от външна
страна, като подадена от страна в съдебния спор, за която решението е
неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Ето защо същата е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
За
да постанови обжалвания правен резултат – отхвърляне на искът за обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, първостепенният
съд е приел, че няма спор между страните, че ищецът К.С. Р. *** през периода
07.02.2017 г. до 07.05.2019 г. и не му е
разрешено внасяне и ползване на котлон и фурна. Посочил е също, че отказите от
10.05.2017 г. и 12.06.2017 г. на началника на Затвора – Варна са отменени с решение
№ 1627/06.10.2017 г. по адм. д. № 2034/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, но въпреки това първостепенният
съд е установил след задълбочен анализ на доказателствата по делото, че е
останало недоказано настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди в
неговата правна сфера, изразяващи се в чувство за тревожност, безпокойство и др.
Съдът в обжалваното решение е приел, че не са представени доказателства, които
да сочат, че през процесния период в резултат на неподходяща или недостатъчна
храна в Затвор Варна, К.Р. е претъпял неимуществена вреда.
Касационната инстанция в настоящия си
състав счита, че в съдебното производство по адм. дело № 1681/ 2019 год. съдът
е събрал относимите към спора доказателства и въз основа на тях е извел
правилни фактически изводи, поради което обжалваното решение се явява
обосновано. Правните изводи съответстват на установената фактическа обстановка
и на приложимия материален закон и се споделят от касационния състав. Решението
е мотивирано и постановено при правилно
приложение на материалния закон.
За да бъде уважен искът за вреди с правно
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да е извършено нарушение по чл. 3 от същия закон, чието
доказване лежи върху пострадалия. Единствено при установяването на такова, започва
да действа оборимата от ответника презумпция по ал.5 на чл.284 от ЗИНЗС относно
предположението за настъпили неимуществени вреди.
В тази връзка, отмяната по съдебен ред на отказите от
10.05.2017 г. и 12.06.2017 г. на началника на Затвора – Варна с решение №
1627/06.10.2017 г. по адм. д. № 2034/2017 г. по описа на Адм. съд – Варна не
представлява правопораждащ факт за настъпване на неимуществена вреда по смисъла
на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, чиято разпоредба
не изисква вредите да са причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на длъжностни лице при или по повод изпълнение на
административна дейност, каквото е правното основание на иск по чл.1 ал.1 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.
Касационния съд счита, че доказателствата
по делото и установените факти сочат за липса на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, а
именно въведеното от касатора оплакване за възпрепятстване на възможността
да си приготвя сам вегетарианска храна чрез поисканите от него за
внасяне в затвора на фурна и котлон. През 2017г. и през 2018г. К.С.Р. е ползвал
вегетарианска храна, предоставяна му в Затвор Варна. През 2019г. не е заявил
включване в списъка на самоопределилите се за вегетарианци лишени от свобода,
което обаче не го е лишило от получаване на храна от общото меню. Установеният
факт, че касаторът през 2017г., 2018г. и 2019г. е получавал заявената от него
храна въпреки отказът да му се разреши внасяне на електроуреди за самостоятелно
готвене изключва извършването на твърдяното от К.Р. нарушение по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, представляващо поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса на
храна.
Самият отказ за внасяне в затвора на
посочените електроуреди не представлява сам по себе си нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, тъй като същите са включени в списъка на разрешените вещи, но решението
дали да бъдат внесени лични такива по
искане на някои от лишените от свобода е в рамките на оперативната
самостоятелност на началника на затвора, чиято преценка обхваща конкретните спецификите
на всеки отделен случай. Визираните
откази биха представлявали нарушение на чл.3 от ЗИНЗС само, ако бяха довели до
лишаване от храна на К.Р. през периода
от 07.02.2017 г. до 07.05.2019 г., което се опровергава от целия събран по
делото доказателствен материал.
Неизвършването от страна на
затворническата администрация на нарушение по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС води до
заключението за ненастъпване на
неимуществени вреди спрямо К.Р.. От свидетелските показания се
потвърждава извода, че през процесния период К.Р. е бил в нормално здравословно
и душевно състояние и не са били налице признаци за страх, незащитеност или малоценност поради липса на храна. Правилни са изводите на първоинстанционния
съд, че от доказателствата по делото не е установено за касатора К. С. Р. да са
настъпили твърдените от него неимуществени вреди, поради което за него не
възниква право за обезщетяването им.
При постановяване на обжалваното решение №
151/05.02.2020г. по адм. дело №1681/2019г., съдът правилно е приложил материалния закон. Не са
налице наведените касационни основания за отмяната му.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал. 2, предложение първо от АПК, Шести касационен състав на
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №151/05.02.2020
г. на Административен съд – Варна, ХХІХ състав, постановено по Адм. дело №1681/2019
г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.