РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.3.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито заседание на двадесети
ноември
две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Галя Вълкова
с участието на секретаря Вероника Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14174 описа за 2019 год. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 124
ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 73
ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищците Н.С.К. и Н.С.К. твърдят да са наследници на С.К.С.. Твърди
се техният наследодател да е придобил право на собственост върху недвижим имот
с идентификатор 681344.4082.292 с площ от 270 кв.м. Сочи се, че имотът е завзет
от ответника Столична община без да е бил отчужден по предвидения ред и да е
изплатено следващото се обезщетение. Иска се да бъде прието за установено, че
ищците са собственици на имота Претендира
се и обезщетение за пропуснати ползи в размер на по 80000 лв. (според посочения
размер на претенцията в молба вх. № 5147587/12.09.2019 г. и прието уточнение от
СРС.)
В отговор по исковата молба се оспорва да е заявено
възстановяване на права върху земеделска земя в предвидения от закона срок и се
твърди, че имотът съставлява урбанизирана територия, върху която е извършено
застрояване като е реализирано мероприятие от преди 20 години, изключващо
възстановяване на права върху процесния имот. В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника - юрк.
Г.конкретизира, че имот 4075 като отчужден е бил актуван за общинска и
съответно държавна собственост с акт ове № 113 от
1997 г., № 92 от 1996 г. и № 1487 от 1974 г. Сочи и че върху имота е
реализирано мероприятие, последователно отразявано в ПУП и кадастъра от 1969 г.
Оспорва имотът да е принадлежал на ищците като същевременно твърди да е
отказано възстановяване на правата от поземлена комисия.. Сочи, че по искане за
възстановяване на правата върху този имот е постановено решение от Поземлена
комисия в полза на трети на спора лица и е възстановена малка част от имот с планоснимачен № 4075 от плана на гр. София, местност
“Младост 1”. В отказаната за възстановяване част твърди да е налице реализирано
мероприятие - подземно и надземно - улица, телефонни кабели и всичко останало в
това число тротоарна част и част за озеленяване.
Съдът, след като обсъди надлежно въведените в
процеса твърдения и извлечените от тях искания за защита, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Наследодателят на ищците - С.К.С. с
договор във форма на нотариален акт от 21.03.1941 г. е придобил недвижим имот,
съставляващ част от нива, находяща се в землището на
с. Дървеница с площ от 3,5 декара при съседи: братя К., Г.С., П.С.и Л.Г., а
именно 1090 кв.м. при съседи на частта: М.Г., И.С., наследниците на Г.В., Д.З.и
К.Б..
С.К.С. е починал на 20.03.1975 г. и
оставил за наследници ищците - негови деца и С.М.С. - съпруга, също починала на
14.04.1996 г. и оставила за наследници ищците.
Със заповед № РД-50-09-224/25.05.1988 г. на главния
архитект на София е одобрен застроителен и
регулационен план като м. “Младост - югоизточен район” от 1205 декара,
предвиден според действащия към момента общ градоустройствен план за земеделски
нужди, озеленяване и вилна зона /”Малинова долина”- част/, е отредена за
жилищна територия за многоетажно жилищно строителство.
От заключението на вещите лица Ш., Р.и К.се
установява, че имот с идентификатор 681.34.4082.292 попада в границите на имот
пл. № 4075 от кадастрален план от 1939 г., съответно в границите на имот № 46а
по план от 1960 г. Имотът попада частично в УПИ І за комплексно жилищно
строителство в регулационен квартал 25б, улица съгласно застроителен
и регулационен план “Югоизточен район”, одобрен със заповед № 304 от 10.11.1965
г. като част от имота попада в УПИ І за комплексно жилищно строителство, а
малка част в улица между осови точки о.т. 576 и о.т.
575 към о.т. 572. С последващ частичен регулационен и
кадастрален план на пешеходна зона ж.к. “Младост-1”, одобрена със заповед № 254
от 20.06.1978 г. на гл.архитект на София, имотът попада върху осовата линия на проектирана улица от о.т. 63. Съотнесен към кадастралния план имот 68134.4082.292 попада
в изградена асфалтирана улица, тротоар и тревна площ и имот 46а не е
възпроизведен в кадастралната основа. Според застроителен
и регулационен план, одобрен със Заповед № РД-50-09-224/25.05.1988 г. голяма
част от имота попада в улица, а много малка част - в кв. 9 УПИ І за обществено
жилищно строителство и магазини, а останалата част е в тротоар. Котирана е
улица с размер на улични платна общо 14 м и тротоар 5 м. към имота. Вещите лица
установяват, че в границите на имот 68134.4082.292 регулацията е приложена, а
актуалната ситуация е онагледена на геодезическа
снимка по л. 121 от делото на СРС.
Видно от акт за държавна собственост на недвижим
имот № 6097 (547) на основание заповед № 304/10.11.1965 г. за нуждите на
СГНС - улица и озеленяване, от
наследодателя на ищците е отчуждено празно дворно място, съставляващо имот пл.
№ 46-а, цялото от 800 кв.м по плана на гр. София, в местността “Югоизточен
район ІІІ-та част”. По акта е отбелязано и отчуждаване със заповед № 171 от
26.VІ.67 г. и обща площ на отчужденото за улица и озеленяване от 820 кв.м. По
делото не се доказа отразеното в бележка към застроителен
и регулационен план “Югоизточен район” на София, останалата част от 270 кв.м. да е била отчуждена по реда на
действалия към 19.1.1966 Закон за плановото изграждане на населените места,
отменен понастоящем. Съгласно чл. 39 ал. 1 ЗПИНМ отчуждителното
действие на улично-регулационния план произтича от изплатено обезщетение на
собственика, което предполага и предварително развила се отчуждителна
процедура. Такава ответникът не твърди и не се установява от доказателствата.
Не се доказа и твърдяният
от ответника земеделски характер на тази площ. Фактът, че обособена в
самостоятелен имот част от притежавания от наследодателя на ищците е бил
отчужден като дворно място и с оглед придаденото смесено предназначение на
територията допреди урбанизирането й - земеделски нужди, озеленяване и вилна
зона “Малинова долина-част”, внася
съмнение в твърдяното обобществяване на имота.
Възприетият земеделски характер на земята, обхваната от имот № 4075 според
плана от 1939 г. в рамките на развилото се реституционно производство при
участието на трети на спора лица - наследниците на К.Б., не позволява формиране
на такъв извод. Фактическите изводи в съобразителната част на съдебно решение
не се ползват с доказателствена сила при очертания
обхват на силата на пресъдено нещо и доказателствената сила на официалния документ с чл. 179 ГПК. С тези съображения единствено може да бъде свързано и обяснено развилото
се административно производство по отписване на част от процесния
имот. Със заповед № РД-57-231/17.11.2008 г. е наредено отписване от актовите
книги и е разпоредено предаване на владението на
наследниците на С.К.С. на 3 кв.м., съставляващи част от стар пл. № 407, к.л. №
552, ж.к. “Младост-І”, идентичен с част от стар им.пл. № 46а. В мотивите се
сочи, че посочения в нот.акт № 88 т. V рег. № 888
дело № 829/41 г. имот от 1090 кв.м. частично са отчуждени със заповед №
4423/04.06.1969 г. 820 кв.м. за улица и озеленяване, а не са отчуждени
останалите 270 кв.м., част от които е и площта от 3 кв.м., неправилно актувана
за общинска. С приложеното по л. 231 по гр.д. № 41817/16 г. на СРС становище от
кмета на район “Младост” останалата част от 267 кв.м. е идентифицирана като
попадаща в улица без съставен акт за общинска собственост. Така развилата се
процедура изключва твърдяното оспорване правата на ищците върху 3 кв.м. от стар
имот пл. № 46а лишава ищците от интерес да търсят съдебна защита и обуславя
недопустимост на иска в тази му част. Възниква въпросът дали реализацията на
обществено значимо мероприятие върху частен имот е довело до загуба на правото
на собственост върху останалата част от 267 кв.м.
Правото на собственост включва три относително
самостоятелни правомощия - владение, плодоползване и
разпореждане. Изградената улица към 1978 г., а и при последващите
изменения на трасето е довело до възникнало право на собственост върху пътното
съоръжение в полза на държавата. Това лишава собственика на земята от
правомощието владение, разбирано като противопоставима
на всички останали субекти възможност да определя начина за ползването й и да
събира плодовете, а правото на собственост губи присъщата му ценност да
удовлетворява потребностите на собственика. Ето защо пренебрегнатата отчуждителна процедура е довело до отнемане на имота от
държавата в нарушение на предписания за целта ред. Тази непочиваща на закона
практика е утвърдена като основание за възстановяване правата на собственика с
чл. 2 ал. 2 предл. второ ЗВСОНИ. Макар и нововъведената норма да не указва изрично, предвид
практически лишеното от съдържание право на собственост, предпоставка за
настъпване на реституционния ефект е съществуването на имота. Това ще рече и
към датата на влизане в сила на реституционната норма имотът да позволява
самостоятелното му ползване. Изграденото съоръжение с оглед предписаното
предназначение на земята - да обслужва публичен интерес, дерогират
правилото на приращението. Реализираното мероприятие
придава на земята обслужващ характер, обуславящо изключване на реституционния
ефект върху незаконосъобразно завзетата земя - в този смисъл и ТР № 1 от
17.05.1995 г. на ОСГК на ВС. Отчитайки накърненото право на собственика
законодателят е утвърдил заместваща реституцията в натура със заместваща облага
- изплащане на обезщетение (чл. 3 ал. 3 ЗВСОНИ). Следователно, ищците не се
легитимират като собственици на заетата от улицата и изградения тротоар част от
процесния имот.
Те са загубили правото си на собственост поради възникналото право на
собственост върху изграденото съоръжение. Ето защо предявеният иск да бъде
установено съществуване на правото на собственост върху земята е неоснователен.
При предявяване на исковата молба ищците
извличат претенцията си за обезщетение от завзет имот без да е проведена отчуждителна процедура. Това твърдение изключва хипотезата
на чл. 30 ал. 2 ЗОС, която норма регламентира отношения, произтичащи от
допуснато предварително изпълнение на акт за отчуждаване, какъвто не се твърди
с исковата молба. Заявените твърдения в исковата молба обаче изпълват
съдържанието на нормата на чл. 73 ал. 1 ЗС - ищците твърдят да са собственици,
а ответникът да пренебрегва правото им да се ползват от имота. С молба вх. №
5147587/12.09.2019 г. по описа на СРС, конкретизирано в съдебно заседание пред
СРС на 24.09.2019 г. процесуалният представител на ищците адв.
З.М. разграничава общо предявената претенция в размер на 160 000 лв. на такава
за “обезщетение за завзетия неправомерно имот” в размер на 113 000 лв. и
47 000 лв. “обезщетение за пропуснати
ползи”. Основание на предявената претенция се явяват обстоятелствата, от
които страната извлича твърдяното свое право. При повторното уточнение в
съдебно заседание адв. М. изрично свързва претендираната сума от по 80 000 лв. за всеки от ищците с
формирано обезщетение за период на неправомерно ползване на собствен им имот.
Така указаното основание изключва възможността за извод, че се претендира
заместваща облага по смисъла на чл. 3 ал. 3 ЗВСОНИ. Дори да се приеме, че
предявената претенция за определя сумата като претендирана
заместваща облага за имота, липсва заявено от ищците желание за промяна в
искането за защита - вместо установяване правото на собственост да бъде
присъдено обезщетение. Макар и принципно допустимо, то предполага изрично
изявление, каквото по делото липсва, а напротив - при отново заявеното
уточнение в съдебно заседание на 20.11.2020 г. адв. М.
потвърждава искането за защита именно по предявения установителен
иск. При тези обстоятелства съдът приема разграничението при уточнението за относимо към възприет от ищците механизъм за формиране
размера на обезщетение, а не за относим към нововъведено основание на претенцията за сумата от 113 000
лв.
Въведеното едва на
24.09.2019 г. твърдение за инициирано отчуждително
производство, първоначално отричано от ищците, а и неизвестно за ответника, не
обосновава надлежно заявена промяна в основанието и на първоначалната
претенция. Нормата на чл. 214 ал. 1 изр. първо ГПК определя първото по делото
заседание като краен срок за изменение в основанието на иска. Ето защо и по
силата на чл. 64 ал. 1 ГПК това твърдение не позволява връзка на нововъведеното обстоятелство с промяна в основанието на
паричната претенция. При тези съображения настоящият състав приема да е сезиран
с искане за присъждане на обезщетение от владелеца на чужд имот по смисъла на
чл. 73 ал. 1 ЗС като всеки от ищците претендира сума от по 80 000 лв.
Загубеното право на собственост
по изложените вече съображения определя като неоснователна и претенцията за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи. Промяната в статута на земята от
незастроен имот в обслужващ пътното съоръжение публична собственост изключва
качеството владелец у общината. През процесния период
тя експлоатира признато й със закон притежание - чл. 3 ал. 1 т. 2 2 ЗОС вр. § 7 ал. 1 т. 4
ПЗРЗМСМА.
По разноските.
При установения изход от спора няма
основание направените от ищците съдебни разноски да бъдат възлагани в тежест на
ответника.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.К. и Н.С.К. *** с правно
основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на
имот с идентификатор
681344.4082.292 с площ от 267 кв.м. по букви А-Б-В-Д-Е-А от геодезическа
снимка на “М.” АД, находяща се по л. 121 от гр.д. №
41714/16 г. по описа на СРС, неразделна част от решението.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените от Н.С.К.
и Н.С.К. *** с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че
ищците са собственици на имот с идентификатор 681344.4082.292 с площ от 267
кв.м. по букви Д-В-Г-Д от геодезическа снимка на “М.”
АД, находяща се по л. 121 от гр.д. № 41714/16 г. по
описа на СРС, неразделна част от решението, имащо в тази част характер на
определение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.К. и Н.С.К.
*** с правно основание чл. 73 ал. 1 ЗС за сумата от по 80 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.С.К. и Н.С.К. да им бъдат
възстановени заплатените по делото разноски.
Решението в отхвърлителната част може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба, а в прекратителната - с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред
Софийски Апелативен съд.
Съдия: