№ 908
гр. Пловдив, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330208384 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Максима България“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ №
247, ет. 2, представлявано от *** П.П.П., чрез *** М.И. против Наказателно
постановление КТ №1164 от 26.11.2021 г., издадено от З.Д.Д. – ***, с което на
основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева за нарушение по чл. 156, ал. 1 вр. с чл. 120 от ЗУО.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) и НП да са издадени от лица, които не притежават
изискуемата за това материална компетентност. Поддържа неправилно да е
определена датата на извършване на нарушението, която да трябва да бъде
отнесена към изтичането на срока за изпълнение на предписанието, а не към
извършването на документална проверка в деловодната програма на ПОИ.
Взема становище в диспозитива на наказателното постановление да не е
посочена пълната правна квалификация и да не става ясно за нарушаването на
кои законови разпоредби се налага санкцията. Твърди още да липсва
извършено нарушение, тъй като дружеството да разполага с утвърдени от
директора на РИОСВ-Пловдив още през 2014 г. работни листове за
класификация на отпадъците, образувани от процесния търговски обект.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на
1
евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се представлява от *** М.И., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от *** В.П., която оспорва жалбата
и поддържа наказателното постановление. Пледира при издаването на АУАН
и на наказателното постановление да не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ясно и пълно да са описани времето, мястото и
начина на извършване на нарушението, както и самоличността на
нарушителя. Поддържа да не са допуснати процесуални нарушения, довели
до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Взема становище
възражението за липсата на компетентност от актосъставителя да е
неоснователно. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Максима България“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 13.12.2021 г., установено от
приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена на
20.12.2021 г. чрез административнонаказващия орган (АНО), поради което
приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020
г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Максима България“ ЕООД притежавал утвърдени от
директора на РИОСВ – Пловдив на 07.02.2014 г. работни листове за
класификация на следните отпадъци – хартиени и картонени опаковки с код
15 01 01; метални опаковки с код 15 01 04; излязло от употреба оборудване,
различно от упоменатото в кодове 16 02 09 и 16 02 13 с код 16 02 14;
биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене с код
20 01 08 и пластмасови опаковки с код 15 01 02, всичките издадени
включително за обект на образуване на отпадъка, находящ се в гр. Пловдив,
бул. „Васил Априлов“ № 102 и представляващ магазин „Т-Маркет“.
Актосъставителят Н. З. К. не бил оправомощаван от директора на РИОСВ
– Пловдив на основание чл. 157, ал. 2 от ЗУО да съставя АУАН за нарушения
по чл. 156 от ЗУО.
На 13.04.2021 г. свид. Н. З. К. – *** (***), извършил проверка в магазин
„Т-Маркет“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 102 и
стопанисван от жалбоподателя „Максима България“ ЕООД. В хода на
2
проверката свид. К. констатирал, че не били представени работни листове за
класификация на образуваните при дейността на обекта отпадъци. На място
той съставил Констативен протокол серия А № 109866, с който на
жалбоподателя било дадено предписание в срок до 28.04.2021 г. да се
входират в Пловдивски общински инспекторат следните документи: за
генерирания отпадък управителят да задейства процедура по издаване на
работни листове за класификация, утвърдени от директора на РИОСВ –
Пловдив. Определен бил срок до 28.04.2021 г. за подаване пред Пловдивския
общински инспекторат на документ, доказващ инициирането на процедура по
издаването на работни листове за класификация на образуваните от обекта
отпадъци. Препис от протокола бил връчен на 13.04.2021 г. на Т.Н.В. – *** на
обекта, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 102, която се
задължила да го предаде на управителя на „Максима България“ ЕООД.
До изтичането на определения с констативния протокол срок
жалбоподателят не уведомил Пловдивски общински инспекторат за
иницииране на процедура пред РИОСВ – Пловдив за утвърждаване на
работни листове за отпадъците, образувани от дейността на обекта.
На 11.05.2021 г. в сградата на ПОИ свид. К. извършил проверка в
деловодната програма на Инспектората, при която установил, че нямало
подадени никакви документи от страна на жалбоподателя „Максима
България“ ЕООД.
До жалбоподателя била изпратена покана за явяване за съставяне на
АУАН с изх. № 21ПОИ-483/13.05.2021 г. по описа на Пловдивски общински
инспекторат, получена на 17.05.2021 г.
На 26.05.2021 г. свид. К. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 5589 против дружеството
жалбоподател в отсъствието на негов представител, след като такъв не се
явил по поканата, но в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил
връчен на пълномощник на жалбоподателя на 11.06.2021 г.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и на
останалите материали по административнонаказателната преписка било
издадено обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Н. З. К.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка на място в магазина, стопанисван
от дружеството жалбоподател, както и резултатите от извършената по-късно
проверка в деловодството на Пловдивския общински инспекторат. Относно
първата проверка от показанията на свид. К. се установява, че при
извършването й не са били представени работни листове за класификация на
3
отпадъците, както и че е издадено предписание за това действие, като е
определен и срок за неговото изпълнение. Изяснява се и че
продължителността на този срок е 14 дни. На следващо място показанията на
свид. К. са източник на доказателствена информация за резултатите от
втората проверка, осъществена в Пловдивския общински инспекторат. За нея
се установява, че е извършена в деловодната система на Инспектората и че е
направена след изтичането на 14-дневния срок, като към този момент не е
имало представени работни листове за класификация на отпадъците от страна
на жалбоподателя. Накрая от показанията на свид. К. се установява, че АУАН
е съставен в отсъствие на представител на дружеството жалбоподател, но
след изпращането на покана за явяване. Съдът ползва с доверие показанията
на свид. К., като те са проверени по делото и намират подкрепа в събраните
писмени доказателства. Показанията са подробни, последователни и
вътрешно непротиворечиви. Ценят се и като добросъвестно дадени от
незаинтересован по делото свидетел.
От писмо с вх. № 19701/11.03.2022 г. от директора на РИОСВ-Пловдив
(лист 90 от делото) се установява, че актосъставителят Н. З. К. не е
оправомощаван от директора на РИОСВ – Пловдив на основание чл. 157, ал. 2
от ЗУО да съставя АУАН за нарушения по чл. 156 от ЗУО. Установява се
още, че жалбоподателят „Максима България“ ЕООД има утвърден от
директора на РИОСВ – Пловдив работен лист за класификация на отпадъците
с код – 16 06 04 (Алкални батерии с изключение на 16 06 03) на площадка с
местонахождение гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 102. Изяснява се и че
за същата площадка жалбоподателят е подал на 31.01.2022 г. работни листове
за класификация на отпадъците с кодове 15 01 01 (хартиени и картонени
опаковки) и 15 01 02 (пластмасови опаковки), които са отхвърлени от страна
на РИОСВ – Пловдив, като жалбоподателят е уведомен, че не е необходимо
класифицирането на тези отпадъци с работни листове и че следва да събира
разделно формираните от дейността си отпадъци от опаковки, като за тази
цел може да използва съществуващите системи за разделно събиране на
отпадъци от опаковки в общините или да сключи договор с лице,
притежаващо съответно разрешение за дейност с отпадъци.
От Констативен протокол серия А № 109866 от 13.04.2021 г. се изяснява,
че на жалбоподателя е дадено предписание със следното съдържание: „В срок
до 28.04.2021 г. да се входират в Пловдивски общински инспекторат следните
документи: за генерирания отпадък управителят да задейства процедура по
издаване на работни листове за класификация, утвърдени от директора на
РИОСВ – Пловдив“. В тази връзка изяснява се още и че е определен срок за
изпълнение на предписанието до 28.04.2021 г.
От работен лист за класификация на отпадъци – хартиени и картонени
опаковки с код 15 01 01 (лист 11-23 от делото); работен лист за класификация
на отпадъци – метални опаковки с код 15 01 04 (лист 24-36 от делото);
работен лист за класификация на отпадъци – излязло от употреба оборудване,
различно от упоменатото в кодове 16 02 09 и 16 02 13 с код 16 02 14 (лист 37-
4
49 от делото); работен лист за класификация на отпадъци – биоразградими
отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене с код 20 01 08 (лист 50-
62 от делото) и работен лист за класификация на отпадъци – пластмасови
опаковки с код 15 01 02 (лист 63-75 от делото) се установява, че
жалбоподателят притежава утвърдени от директора на РИОСВ – Пловдив на
дата 07.02.2014 г. работни листове на класификация на отпадъците с
посочените кодове, образувани от дейността включително на процесния
обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 102.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че с
Констативен протокол серия А № 109866 от 13.04.2021 г. на жалбоподателя
„Максима България“ ЕООД е дадено предписание, обективирано на лист 2 от
протокола и с определен срок за изпълнение до 28.04.2021 г. Установява се и
че препис от констативния протокол, в който е вписано предписанието, е
връчен на управител на обекта, представляващ магазин „Т-Маркет“, приел го
със задължението да го предаде на управителя на дружеството-жалбоподател.
Установява се и че до изтичането на определения срок за изпълнение –
28.04.2021 г., жалбоподателят не е подал в Пловдивския общински
инспекторат уведомление за инициирана процедура по издаване на работни
листове за класификация на отпадъците, утвърдени от директора на РИОСВ –
Пловдив.
Независимо от гореизложеното съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление трябва да бъде отменено, тъй като на първо място
то е незаконосъобразно, а освен това е издадено и при неправилно
приложение на материалния закон. Порокът незаконосъобразност в случая е
обусловен от:
1) съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателното постановление при липса на материална
компетентност на лицата, извършили тези действия, както и от
2) липсата на посочена дата на извършване на нарушението в АУАН.
Съдът приема, че процесните акт за установяване на административно
нарушение и наказателно постановление не са издадени от компетентни
лица. Липсата на предметна компетентност както на актосъставителя, така и
на административнонаказващия орган е всякога порок от категорията на
съществените, който не може да бъде отстранен на по-късен етап в процеса от
органа, който го е допуснал, нито може да бъде саниран в настоящото
съдебно производство. Последицата от този порок е незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗУО нарушенията по чл. 133, ал. 4, т. 2, чл.135 -
138, 140 - 144, чл. 147, ал. 1, чл. 149, чл. 151, ал. 1 - 4 и чл. 152 - 156 се
установяват с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него
длъжностни лица, а нарушенията по чл. 147, ал. 2 - с акт на съответния
контролен орган по чл. 125 или оправомощени от него длъжностни лица. В
5
конкретния случай дружеството жалбоподател е санкционирано именно за
нарушение по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, по какъвто начин деянието е
квалифицирано още при съставянето на АУАН. Използваният от
законодателя подход при разпределянето на компетентността за установяване
на административните нарушения между отделните контролни органи е чрез
изричното изброяване на определени състави на административни
нарушения, които се установяват с актове на даден контролен орган.
Неспазването на задължението по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, каквото деяние се
вменява на жалбоподателя „Максима България“ ЕООД, попада в
изчерпателния каталог от състави на нарушения, които се установяват по
смисъла на ЗАНН с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него
длъжностни лица. Процесният АУАН серия А № 5589 от 26.05.2021 г. е
съставен от свид. Н. З. К.. Доказа се по категоричен начин от писмо с вх. №
19701/11.03.2022 г. (лист 90 от делото), че актосъставителят К. не е нито
директор на РИОСВ – Пловдив, нито някога е оправомощаван от последния
съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗУО да съставя актове за установяване на
нарушенията по чл. 156 ЗУО. В случая актосъставителят черпи твърдяната си
компетентност от Заповед № 20ОА2663/18.12.2020 г. на кмета на Община
Пловдив. Действително в разпоредителната част на заповедта сред
изброяването на нормативните актове, за установяването на нарушения по
които се оправомощават съответните длъжностни лица, фигурира и Законът
за управление на отпадъците. Кметът на общината обаче не би могъл да
делегира на актосъставителя права, с каквито той самият не разполага.
Хипотезите, в които административните нарушения се установяват с акт на
длъжностно лице, оправомощено от кмета на съответната община, са
регламентирани с разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗУО.
Поддържаната от страна на наказващия орган теза, че компетентността
на служителите от Пловдивския общински инспекторат, включително и на
актосъставителя К., за съставянето на АУАН за този вид нарушения
произтича от разпоредбата на чл. 120 от ЗУО съдът намира за неоснователна.
Действително последната разпоредба регламентира общото и абстрактно
право на всички контролни органи по управлението на отпадъците по раздел
V от глава пета от ЗУО при извършване на проверки да съставят констативни
протоколи, да дават задължителни предписания с определен срок за тяхното
отстраняване и/или да съставят актове за установяване на административни
нарушения. Съгласно обаче разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗУО, към която
препраща чл. 120 от същия закон, контролните органи извършват проверки по
документи и/или проверки на място съобразно своята компетентност .
Разпоредбата на чл. 157 от ЗУО, която в първите си две алинеи дава изричен
каталог на съставите на административни нарушения, които се установяват с
актове на длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната община,
респ. от директора на РИОСВ или оправомощени от него лица, се намира в
раздел II „Административни нарушения и наказания“ от глава шеста на ЗУО и
се явява специална спрямо общото правило за поведение по чл. 120 вр. чл.
6
119, ал. 1 от ЗУО. Следователно общото правомощие на контролните органи
по управлението на отпадъците да съставят констативни протоколи и АУАН
не е всеобхватно по всички обществени отношения, регулирани от ЗУО, а
съобразно компетентността на всеки от контролните органи, която се
определя и ограничава както според правилата на чл. 112 - 115, 117 и 118 от
ЗУО, така също и от чл. 157, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО. Категорично несподелим е
доводът, че всеки от контролните органи може да съставя АУАН за кое да е
от административните нарушения по ЗУО и независимо от изричната
разпоредба на чл. 157, ал. 2 от този закон, позовавайки се на общото правило
по чл. 120 от ЗУО. Подобно дублиране на функции освен че би
представлявало неоправдано разхищение на държавен ресурс, не намира
никаква легална опора в приложимия материален закон. Настоящият състав
намира разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗУО за ясна и конкретна по своето
съдържание, непораждаща съмнение или неяснота при тълкуването и
приложението си. Изричното изброяване и групиране на административни
нарушения според вида на контролния орган е направено, за да внесе яснота в
обема на контролните правомощия на различните държавни органи. Така
проведеното разграничение в контролните правомощия има императивен
характер. При съставянето на процесния АУАН тези императивни правила на
закона са нарушени, без да съществува легално основание за това. По този
начин още при образуването на административнонаказателното производство
е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните
правила.
Изцяло в този смисъл е и съдебната практика. На първо място
аналогичен казус касационната инстанция е разгледала в Решение № 502 от
21.03.2022 г. по к.а.н.д. № 119/2022 г. на XXIV състав на Административен
съд – Пловдив, с което е оставено в сила Решение № 1939 от 08.11.2021 г. по
АНД № 3939/2021 г. на Районен съд – Пловдив. В решението си касационният
съд е достигнал до същите изводи за липсата на компетентност на
актосъставител, който е служител на Пловдивски общински инспекторат, и на
кмета на общината като административнонаказващ орган. Относимо се явява
и Решение № 15898/19.12.2018 г. по адм. дело № 5466/2018 г. на ВАС , на
което се е позовал Административен съд – Пловдив.
Следва да се отбележи, че има формирана изобилна практика по
приложението на състава по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, но при все това сходни
казуси рядко са били обект на съдебен контрол. Причината следва да се търси
в обстоятелството, че в огромния брой случаи наказателните постановления
за нарушения по чл. 156, ал. 1 от ЗУО са били издавани от компетентния за
това директор на съответната Регионална инспекция по околната среда и
водите. Включително за предписания с аналогично съдържание /за
снабдяване с работни листове за класификация на отпадъците, генерирани от
дейността на обекта/ се установява да са били определяни и контролирани от
Регионалната инспекция по околната среда и водите със седалище в гр.
Пловдив – например с НП № 105/29.10.2014 г., издадено от Директора на
7
РИОСВ-Пловдив. Това ясно демонстрира, че в настоящото производство
актосъставителят и административнонаказващият орган са дублирали и
иззели чужди правомощия. Посоченото наказателно постановление е било
обект на съдебен контрол с Решение № 697 по АНД № 7441/2014 г. по описа
на Районен съд – Пловдив. Случаи, сходни с процесния, са разгледани в
Решение № 486 от 18.03.2016 г. по к.а.н.д. № 160/2016 г. на
Административен съд – Бургас и Решение от 23.07.2019 г. по к.а.н.д. №
233/2019 г. на Административен съд – Стара Загора. И двете решения
касаят друг вид административно нарушение – такова по чл. 136 от ЗУО.
Въпреки това близостта им с настоящия казус произтича от обстоятелството,
че нарушението по чл. 136 от ЗУО, подобно на процесното по чл. 156 от ЗУО,
е включено в изчерпателния каталог на разпоредбата по чл. 157, ал. 2 от ЗУО
на състави на нарушения, които се установяват с акт на директора на РИОСВ
или на оправомощени от него длъжностни лица. И в двете цитирани решения
това изискване не е било спазено при съставянето на АУАН, в резултат на
което касационната инстанция е приела да липсва материална компетентност
на актосъставителя и да е допуснато съществено и неотстранимо процесуално
нарушение. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираните от
административните съдилища изводи по прилагането на разпоредбите на
чл.157, ал.2 и ал.4 от ЗУО, които намират съответно приложение и към
процесния случай, при съобразяване че настоящото деяние е с правна
квалификация по чл. 156, ал. 1 от ЗУО.
На следващо място съдът приема, че наказателното постановление също
не е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗУО
наказателните постановления по ал. 1 и 2 се издават от директора на
РИОСВ, както и от кмета на общината или от оправомощени от него
длъжностни лица в случаите по ал. 1. Следователно кметът на общината също
притежава правомощия да издава наказателни постановления за нарушения
по ЗУО, но компетентността му е ясно рамкирана до деянията по чл. 157, ал. 1
от ЗУО - така Решение № 15898 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 5466/2018 г.
на ВАС. За нарушения, попадащи в хипотезата на чл. 157, ал. 2 от ЗУО, към
които се отнася и процесното деяние, единствено компетентен да издаде
наказателното постановление е директорът на съответната РИОСВ, но не и
кметът на общината. Същевременно обжалваното наказателно постановление
КТ № 1164 от 26.11.2021 г. е издадено от кмета на Община Пловдив. По тези
съображения съдът приема, че е налице липса на материална компетентност и
на административнонаказващия орган.
Издаването на наказателното постановление от некомпетентно лице е
процесуално нарушение, което е неотстранимо и винаги попада в категорията
на съществените. Порокът е дотолкова съществен, че влече
незаконосъобразност на постановлението и представлява самостоятелно
основание за неговата отмяна. В този смисъл е и трайната съдебна практика
относно съществения характер на процесуалното нарушение - така Решение
№ 2545 от 24.11.2014 г. по к.а.н.д. № 2141/2014 г. на XXI състав на
8
Административен съд – Пловдив; Решение № 754 от 14.04.2015 г. по к.а.н.д.
№ 370/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място съществено процесуално нарушение е допуснато и
поради липсата на посочена дата на извършване на нарушението в АУАН.
Основателно жалбоподателят възразява, че за дата на извършване на деянието
следва да се приеме първият ден, следващ изтичането на срока за изпълнение
на предписанието. Съгласно Решение № 2337 от 18.11.2019 г. по к.а.н.д. №
2699/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив нарушения,
осъществени чрез бездействие, но когато е имало определен срок за
изпълнение, т.е. за предприемане на дължимото активно поведение, се считат
за извършени с изтичането на срока за изпълнение. Следователно
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както правилно посочва
жалбоподателят, започват да текат от датата, следваща изтичането на срока за
изпълнение на предписанието, дадено с констативния протокол. В случая тъй
като срокът за изпълнение е бил до 28.04.2021 г., то това налага извод, че
нарушението е извършено на 29.04.2021 г. Тази дата не е посочена в
наказателното постановление, но доколкото там е описан крайният момент от
срока /датата 28.04.2021 г./, то този пропуск не се приема за съществено
процесуално нарушение. Не така обаче стоят нещата при съставянето на
АУАН. В същия не е описана нито датата на извършване на нарушението,
която е 29.04.2021 г., нито последният ден от срока – 28.04.2021 г. В акта
всъщност въобще не се съдържа и твърдение, че изпълнението на
предписанието е скрепено с определен срок. Наказващият орган е надхвърлил
правомощията си, като е решил с наказателното постановление за пръв път
да попълва празнотите при описанието на признаци от състава на
нарушението. В резултат датата на извършване на нарушението се появява за
пръв път едва в НП и коя е тази дата жалбоподателят е узнал не преди да бъде
наказан, за да може да се защитава срещу обвинението, а е узната заедно с
акта, с който му се налага имуществената санкция. Липсата на посочена дата
на извършване на нарушението в АУАН не е порок, който да може да бъде
отстранен по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл е трайната и
последователна съдебна практика. От начина, по който е описано деянието в
АУАН, не става ясно защо е прието, че към 11.05.2021 г. жалбоподателят е
бил в нарушение. Съставомерните обстоятелства – безрезултатно изтичане на
определен срок за изпълнение на предписание и на коя дата е изтекъл този
срок, не се съдържат при описанието на нарушението в АУАН и това
нарушава правото на адекватна и пълноценна защита. Допуснато е
съществено процесуално нарушение, което представлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По приложението на материалния закон:
Настоящият съдебен състав приема, че отделно и самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление
представлява издаването му в противоречие с приложимия материален закон.
9
В случая жалбоподателят „Максима България“ ЕООД е санкциониран за
неизпълнението на предписание, което има за съдържание задължение за
задействане в срок до 28.04.2021 г. на процедура по издаване на работни
листове за класификация на отпадъците, които да са утвърдени от директора
на РИОСВ – Пловдив. Същевременно от събраните и проверени по делото
доказателства се установява, че още преди изтичането на срока по
предписанието жалбоподателят е разполагал с издадени и утвърдени от
директора на РИОСВ – Пловдив работни листове за класификация на
генерираните от дейността на обекта отпадъци, които удовлетворяват
изискването по процесното предписание, дадено с Констативен протокол
серия А № 109866 от 13.04.2021 г. Работните листове са представени с
жалбата и приети като писмени доказателства по делото. Същите са
приложени от лист 11 до лист 75 от делото. При предявяването им на
актосъставителя - свид. К., същият заявява, че именно това са документите,
установяването на чието съществуване е било предмет на проверката.
Действително издадените в полза на причинителя на отпадъка „Максима
България“ ЕООД работните листове, утвърдени от директора на РИОСВ –
Пловдив на 07.02.2014 г. и приети като писмени доказателства по делото, са
издадени при действието на отменената към датата на деянието Наредба № 3
от 2004 г. за класификация на отпадъците. Съгласно § 4 от Преходните и
заключителни разпоредби на действащата Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за
класификация на отпадъците (Обн. ДВ. бр. 66 от 08.08.2014 г., изм. и доп.)
утвърдените работни листове по Наредба № 3 от 2004 г. за класификация на
отпадъците запазват своето действие до преустановяване на образуването на
отпадъка или до извършване на нова класификация на същия отпадък или до
издаване на решение по чл. 4, ал. 2 или чл. 5, ал. 2 ЗУО. От изисканата и
постъпила по делото справка от РИОСВ – Пловдив не бяха установени такива
обстоятелства, които да имат за последица отпадане действието на вече
утвърдените работни листове, издадени за обекта с местонахождение гр.
Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 102, магазин „Т-Маркет“ S-524.
При тези факти съдът приема за доказано по делото, че преди изтичането
на срока, определен с Констативен протокол серия А № 109866 от 13.04.2021
г., дружеството жалбоподател е имало издадени работни листове за
класификация на отпадъците, утвърдени от директора на РИОСВ – Пловдив.
С тази информация Пловдивският общински инспекторат е могъл лесно да се
снабди от РИОСВ – Пловдив така, както стори съдът в хода на съдебното
следствие. Вместо това проверката е извършена в нарушение на
процесуалните стандарти за обективност, пълнота и всестранност и при липса
на дължимата активност за разкриването на обективната истина, което е
задължение на наказващата администрация, а не на жалбоподателя.
Съдът категорично не споделя приложения подход, при който
последиците от липсата на елементарна комуникация и съгласуваност между
държавните органи се преразпределя върху административнонаказателно
отговорните лица. В резултат жалбоподателят е поставен в трудно
10
обяснимата ситуация да бъде задължен да предприеме поведение, чрез което
да се снабди с определен административен акт, когато той вече е извършил
това действие и е получил изискуемия документ, а дейността му към момента
на проверката и даването на предписанието е изцяло редовна. При тези факти
съвсем резонен и логичен е отговорът на РИОСВ – Пловдив, че когато
жалбоподателят все пак е отправил отново искане за издаването на работни
листове, то му е било отказано.
Все в тази връзка следва да се отбележи и че установено от справката от
РИОСВ – Пловдив на лист 90 от делото, причината за отказа е и че
компетентната да утвърди работните листове администрация приема, че за
спазване на изискването да се събират разделно отпадъците от опаковки,
формирани в резултат от дейността на търговския обект, могат да се
използват съществуващите системи за разделно събиране на отпадъците от
опаковки в общините или е възможно сключването на договор със
специализирана фирма, притежаваща разрешение за дейности с отпадъци, но
изрично се посочва, че класифицирането на отпадъците с работни листове не
е необходимо . Това налага извод, че изначално с предписанието
жалбоподателят е задължен към поведение, целящо постигането и
доказването на определен резултат – издаването на утвърдени от директора на
РИОСВ-Пловдив работни листове за класификация на отпадъците,
образувани от обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Априлов“ № 102,
когато този резултат, към чието постигане е задължен жалбоподателят,
всъщност въобще не е необходим и дължим. Това според настоящия състав
отново следва да бъде обяснено с липсата на комуникация и съгласуваност в
действията на държавните органи.
В заключение, макар действително по делото да не се установява
жалбоподателят „Максима България“ ЕООД да е уведомил Пловдивския
общински инспекторат за наличните, издадени и утвърдени работни листове
за класификация на отпадъците, то съдът приема, че предвид тяхното
съществуване още преди даването на предписанието контролните органи са
могли да установят този факт в хода на проверката вместо да създават
излишна административна обремененост за лицата от това да повтарят и
инициират едни и същи, вече приключили административни процедури,
които, както се изясни по делото, не са били и необходими в конкретния
случай. Изискването за добросъвестност и обективност в дейността на
държавните органи е предпоставяло преди да се пристъпи към
санкциониране, да се направи пълна и обективна проверка, а при
необходимост да се изиска информация и от други органи. Съдът намира, че
тези изисквания в случая не са спазени на фазата на установяване на
нарушението, а и в последствие този пропуск не е отстранен по реда на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН съобразно предоставените правомощия на
административнонаказващия орган. Дори и да се приеме, че дейността на
жалбоподателя също търпи критика, то според настоящия съдебен състав
конкретните факти по делото определят, че поведението на дееца и
11
обществената опасност на деянието разкриват дотолкова занижен интензитет,
при който категорично не е оправдано използването на държавната принуда
под формата на реализиране административнонаказателната отговорност с
налагане на имуществена санкция. Това е така, защото доказано още преди
даването на предписанието:
- жалбоподателят е притежавал издадени работни листове за
класификация на отпадъците, образувани от процесния обект;
- тези работни листове са били утвърдени от директора на РИОСВ –
Пловдив по надлежния ред;
- през целия интервал от време от момента на даването на предписанието
до изтичането на неговия срок, а и след това дейността на жалбоподателя е
била изцяло законосъобразна, тъй като е имал издадени и утвърдени още през
2014 г. работни листове за класификация на отпадъците от обекта магазин „Т-
Маркет“ S-524, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 102.
Обикновените, типични случаи на нарушения от този вид се
характеризират с неизпълнение на предписанието поради непредприемането в
срок на дължимите действия от задълженото лице за иницииране на
административната процедура по издаването на работните листове. По делото
по категоричен начин се доказа, че не такава е процесната хипотеза. Фактът
на съществуването на проведена и надлежно приключила процедура по
издаването на работни листове за класификация на отпадъците съгласно
съдържанието на предписанието – и то още преди да е отправено това
предписание, определя значително по-ниска степен на обществена опасност
на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на нарушения от този
вид.
Административнонаказващият орган неправилно е оценил значението на
всички релевантни по делото обстоятелства, в резултат от което е издал
неправилно наказателно постановление, което трябва да бъде отменено.
Независимо от този му порок, самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление представлява и констатираната му
незаконосъобразност поради установяването на нарушението, съставянето на
АУАН и издаването на НП при липсата на материална компетентност на
съответните лица.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на
разноски възниква единствено за жалбоподателя, който обаче не е поискал
овъзмездяване на сторени разноски в процеса. Присъждането на разноски не е
автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната
решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно. За да се
произнесе, съдът трябва да бъде надлежно сезиран с искане за присъждане на
разноски до приключване на последното съдебно заседание в съответната
инстанция (така Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив), което в случая не е
сторено. По тези съображения разноски не следва да се присъждат в полза на
никоя от страните.
12
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление КТ № 1164 от 26.11.2021 г.,
издадено от З.Д.Д. – ***, с което на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2, представлявано от *** П.П.П., ЕГН:
79091196260, на основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева за нарушение по чл. 156, ал. 1 вр. с чл. 120 от Закона за
управление на отпадъците.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13