Р Е Ш Е
Н И Е
№ 31
град Велико Търново, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 640/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.
64, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Д.М.С. с постоянен адрес ***, срещу разпореждане №
319р-13003 от 07.10.2020 г., издадено от мл. експерт Н.М.Д. – на длъжност мл.
ПИ „ТП“ при РУ – Полски Тръмбеш. Жалбоподателят
счита, че оспорваното разпореждане е незаконосъобразно на всички основания по
чл. 146 от АПК – поради липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи,
че от неясните и противоречиви означения не може да се установи каква длъжност
заема издателя на акта и би ли могъл да има качеството на административен орган
по чл. 64, ал. 1 от АПК. Развива доводи, че в обжалваното разпореждане не са
отбелязани абсолютно никакви фактически и правни основания за неговото
издаване. Твърди нарушение на чл. 64, ал. 5, т. 4 от ЗМВР, като била създадена
неяснота относно вменените му задължения. Моли съда да отмени обжалвания акт. В
съдебно заседание се представлява от *** Л. Б., който поддържа жалбата. Претендира
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – полицейският орган на длъжност младши полицейски
инспектор в звено „Териториална полиция“ в група „Охранителна полиция“ при РУ на
МВР – Полски Тръмбеш, издал разпореждане № 319р-13003 от 07.10.2020 г., оспорва
жалбата като неоснователна.
Съдът, като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
С разпореждане № 319р-13003 от
07.10.2020 г. на мл. експерт Н.М.Д. – на длъжност мл. полицейски инспектор „Териториална
полиция“ при РУ – Полски Тръмбеш е разпоредено на Д.М.С. да не отправя закани и
заплахи по всякакъв начин за саморазправа, както и да не извършва физически
и/или психически тормоз, както и да не влиза в пререкания, да не отправя обидни
думи и да не се заканва с престъпление против личността и/или имота на Й.К.Д.
от с. Обединение и неговото семейство. В разписката за връчване, част от
разпореждането, е отразено, че то е връчено на адресата Д.С., но няма
отбелязана дата на връчването му. Жалбата срещу разпореждането е подадена чрез
РУ на МВР гр. Полски Тръмбеш на 08.10.2020 г., което се установява от
поставения на нея входящ номер. Следователно жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от лице, което е адресат на оспорения акт, при наличие на
правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно приетите по делото писмени
доказателства, към датата на издаване на оспореното разпореждане се установява
следната фактическа обстановка: според докладна записка рег. №
319р-11908/14.09.2020 г. на М.М., на 11.09.2020 г. е
бил получен сигнал от Т..К.Т.от с. Обединение, че брат й Й.К.Д. от същото село,
под въздействието на голямо количество алкохол буйства и се заканва със
саморазправа с лицето Д.М.С.. При извършеното посещение на адреса на Т.станало
ясно, че между брат й и С. съществува стара вражда, като предишния ден С.
отишъл на адреса на Т.и го заплашвал. В сигнала Т.също така съобщила, че
жалбоподателят бил минал няколко пъти по улицата пред къщата им и това породило
у нея страх, а също така се притеснила брат й Й.Т.под въздействието на
употребения алкохол да не направи нещо на преминаващия по улицата С.. Бил
посетен адреса, на който живеел бащата на С., който заявил, че синът му се
намира в дома си в гр. П. Тръмбеш. Бил проведен телефонен разговор с
жалбоподателя, който заявил, че предишния ден е бил на адреса и се стигнало до
разправии, но днес не е минавал по улицата, като отрекъл категорично да е
притеснявал по какъвто и да е начин горепосочените лица.
На 07.10.2020 г. са снети обяснения от Й.Т.и Д.С.. Според
обясненията на Т.на 10.09.2020 г. Д.С. дошъл пред дома му в с. Обединение и
започнал да го заплашва със саморазправа, като изглеждал видимо в нетрезво
състояние. Т.е посочил, че двамата имали стара вражда заради сестра му, като не
искал да си има проблеми с него и желае да бъде предупреден да не го
притеснява. На 11.09.2020 г. си бил пийнал и сестра му се притеснила да не
направи някоя беля.
Д.С. в своите обяснения посочил, че не
се е виждал с Й.К.Д. от с. Обединение на 10.09.2020 г. и не се е карал с него.
Нямал конфликт с него и не е имал.
На 07.10.2020 г. е издадено оспореното
разпореждане от мл.
експерт Н.Д.,
с което на Д.М.С. е разпоредено да не отправя закани и заплахи по всякакъв
начин за саморазправа, както и да не извършва физически и/или психически
тормоз, както и да не влиза в пререкания, да не отправя обидни думи и да не се
заканва с престъпление против личността и/или имота на Й.К.Д. от с. Обединение
и неговото семейство. На същата дата спрямо Й.К.Д. е било издадено идентично
разпореждане по отношение личността и/или имота на Д.М.С. *** и неговото
семейство. На двете лица също така са съставени и Протоколи за предупреждение
по чл. 65 от ЗМВР, съдържанието на които е идентично с това на посочените разпореждания
по чл. 64 от ЗМВР.
Извършените по-горе действия и актове
са описани от полицейския орган в докладна записка рег. № 319р-13253/12.10.2020
г. до началника на РУ – П. Тръмбеш, с която е предложено преписката след
запознаване началника на РУ да бъде предадена на служител по компетентност за последващ контрол.
С преписката са представени също така
докладни записки, разпореждания по чл. 64 от ЗМВР, издадени на жалбоподателя,
протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР със същия адресат, обяснения на различни лица – всички от 2019 г., от които е видно
наличието на възникнал конфликт на жалбоподателя със семейството на Т.К.Т..
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореното по съдебен ред разпореждане
е издадено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР
полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено или устно.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция
"Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната
престъпност", Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма", Главна дирекция "Гранична полиция",
областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Вътрешна
сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество" и
звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от
дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8. В случая притежаваното качество на
полицейски орган от ответника, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР,
се доказва от представеното удостоверение от директора на ОД на МВР гр. Велико
Търново и формуляр на длъжностна характеристика. Този извод се налага и от
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-823 от 5.11.2014 г. за
организация на дейността в Министерството на вътрешните работи по
териториалното обслужване на населението.
Съдът намира за неоснователно
възражението
за
нарушение на изискванията
за форма по чл. 64, ал. 5, т. 3
от ЗМВР, тъй като разпореждането съдържа изискуемите задължителни реквизити, а
правните и фактически основания за издаването на акта се съдържат в
съпровождащите издаването му документи, приложени по административната преписка.
В случая фактическите основания са изложени в докладна записка рег. № 319р-13253/12.10.2020 г., изготвена от издалия
разпореждането орган. Допустимо и в съответствие с
константната съдебна практика е възможността мотивите към акта да са изложени в
допълнителни документи към преписката, като в този смисъл е Тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975г.
на Общото събрание на ГК на ВС, което не е загубило действието си. Според
цитираното тълкувателно решение е допустимо мотивите да предхождат издаването
на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото
издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с
това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за
мотивиране, а именно страните своевременно да се запознаят със съображенията,
по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. В случая
мотивите за издаване на разпореждането са изложени от неговия издател в
подробна докладна записка, която е достатъчна, според неизгубилото действие
задължително тълкувателно решение на Върховния съд, за да се приеме, че е
спазено изискването по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР. В случая са ясни
конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да
упражни предоставените му властнически правомощия. Липсата на подробни мотиви в
административния акт е санирано, защото фактическите
основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в другите
документи в административната преписка. В
случая са постигнати целите, които законодателят преследва с изискването за
мотивиране на акта – на страната са известни съображенията за издаване на
разпореждането и съдържанието му позволява ефективен контрол за
законосъобразност.
Настоящият състав не констатира при
издаване на обжалваното разпореждане да е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, като същото е издадено след провеждане на
регламентираното в специалния закон производство – чл. 64 от ЗМВР. С оглед на
изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР
и на чл. 59, ал. 2 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт при
спазване на процесуалните правила на закона – противно на възраженията на
жалбоподателя.
Оспореното разпореждане е и материалноправно законосъобразно. Органът е упражнил правомощието
си по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР при наличие на изискуемите материалноправни
предпоставки. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Анализът на събраните по делото писмени доказателствени средства води до
извода, че разпореждането е издадено при упражняване на полицейските функции по
чл. 6, ал. 1, т. 8 и раздел VIIа – "Превантивна
дейност" от ЗМВР. Според чл. 30а, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 1 от ЗМВР, превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане
на престъпления и други правонарушения и се осъществява чрез извършване на
действия спрямо лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще
извършат престъпни или други противоправни действия,
които застрашават обществения ред или правата и свободите на гражданите. В случая от приложените
в преписката доказателства се установява наличието
на продължителен конфликт и трайно влошени взаимоотношения между жалбоподателя и семейството на Т.Т., в т.ч. и нейния брат.
Установява се по непротиворечив начин от докладна записка рег. №
319р-11908/14.09.2020 г., възпроизвеждаща проведения телефонен разговор с жалбоподателя и устните обяснения на Т.Т., както и от писмените обяснения
на Й.Т.от 07.10.2020 г., че на 10.09.2020 г. С. е бил пред дома
на Т., където е възникнал конфликт между двете лица,
при който жалбоподателят е заплашил Т.със саморазправа. Простото отричане на този факт
от жалбоподателя в писмените му обяснения
от 07.10.2020 г. според съда има характер
на защитна теза и се опровергава
от съдържанието на посочената докладна записка рег. №
319р-11908/14.09.2020 г., имаща характера
на официален документ, който не е оспорен и опроверган по съответния
процесуален ред. В настоящия случай, доказателствата в
преписката /сведения по смисъла на
чл. 44 от АПК/ са редовно събрани и имат
доказателствена сила и пред съда /чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК/. Към
момента на произнасяне от административния орган, са били налице всички факти,
налагащи издаването на оспореното разпореждане – отправени заплахи за саморазправа от жалбоподателя към Й.Т.на 10.09.2020 г. Доказателствата установяват противоправно
поведение на оспорващия /непредставляващо изолиран инцидент според приложените по делото предходни
докладни записки, разпореждания по чл. 64 и протоколи за предупреждение по чл. 65 от
ЗМВР/, което застрашава
обществения ред и правата /спокойствието, телесната неприкосновеност и
имуществото/ на Т.и
неговото семейство. При тази фактическа
обстановка полицейският орган в изпълнение на вменените му
функции законосъобразно е издал както процесното разпореждане, така и идентично такова с адресат Т.Т., за когото също е установено,
че е отправял заплахи по адрес
на жалбоподателя.
Оспореният административен акт
съответства и на целта на закона. С разпореденото
полицейският орган цели предотвратяване
извършването на престъпления против личността и собствеността. С разпоредените задължения се постигат целените от законодателя
резултати по правомерно осъществяване на охранителната дейност по опазване на
обществения ред, както и превантивна дейност по предотвратяване и пресичане на
престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и
обща превенция и които дейности се реализират от полицейските органи чрез
предвидените в ЗМВР начини. Последното безспорно съответства на целите на
закон.
От друга страна съдът счита че не са
налице съществени нарушения на принципа
на чл. 6, ал. 1 от АПК при издаването на оспорения акт,
които да нарушават правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото, което
да налага отмяната на оспорения акт.
Съдът намира за неоснователно и
възражението за противоречие на разпореждането с разпоредбата на чл. 64, ал. 5,
т. 4 от ЗМВР. С оглед спецификата
на случая разпоредените задължения са достатъчно конкретно
формулирани, така че да е възможно
тяхното изпълнение, което очевидно следва да е без
ограничение със срок.
Съответни на конкретните
прояви на противоправно поведение на оспорващия са
задълженията, които са разпоредени от полицейския
орган с акта по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореното разпореждане е законосъобразно като издадено от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
неговата цел, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът не е
направил и не претендира разноски, поради което такива не
му се присъждат.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.С. с постоянен адрес ***, срещу разпореждане №
319р-13003 от 07.10.2020 г., издадено от мл. експерт Н.М.Д. – на длъжност младши
полицейски инспектор в звено „Териториална полиция“ в група „Охранителна
полиция“ при Районно управление на МВР – Полски Тръмбеш. |
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: