Р Е Ш Е Н И Е №179
гр. ВРАЦА, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН
НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Веселка Николова, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело
N 183 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 8565/18.12.2019 година, подадена от адвокат С.Г., в качеството й на процесуален представител на В.К.Х. против Решение № 342 от 05.12.2019 година, постановено по гр.дело 989/2019 година по описа на Pайонен съд – гр. Бяла Слатина.
Иска се от въззивния съд да отмени
атакуваното решение като неправилно и вместо него да бъде постановено ново,с
което предявените от ищеца – въззивник
искове с правно основание чл.127 ал.2 СК да бъдат уважени с произтичащите от
това правни последици.В условията на евентуалност, ако съдът не сподели
изложените съображения, се моли същият да оредели по - разширен режим на лични
отношения, с оглед необходимостта от полагане на усилия за преодоляване на
родителското отчуждение.
Срещу съдебният акт е депозирана и жалба,
озаглавена въззивна, от В.С..Съдържанието на същата може да бъде разделена на
три пункта.По отношение на първите два, имащи характер на искане за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските и допълване на същото е налице произнасяне от
районния съд, който се е произнесъл по тези въпроси с допълнително решение № 34
/ 09.03.2020 г. и определение № 154 / 09.03.2020 г.Тези съдебни актове не са
атакувани от В.С. и са влезли в законна сила.В третият пункт от жалбата се
изразяват съображения за несъответствие на присъдената от първостепенният съд
издръжка с месечните доходи на въззивника – В.Х..Поради това и с оглед липсата
на направено изрично искане за изменение на решението, касателно размера на присъдената
от районния съд издръжка, на В.С. бе указано с определение № 292 / 15.05.2020
г. да направи уточнение обжалва ли решението на съда в тази му част.В
предоставения от съда срок уточнение не бе направено, но в проведеното на
12.06.2020 г. открито съдебно заседание В.С. заяви, че не оспорва решението на
районният съд в частта, касаеща размера на присъдената издръжка, на малолетното
дете.
По изложените по - горе съображения
настоящият съдебен състав не прие за разглеждане жалба вх. № 11206 / 27.12.2019
година, депозирана от В.С..
Твърди се във въззивна жалба вх.№ 8565/18.12.2019 година, подадена от адвокат С.Г., в качеството й на
процесуален представител на В.К.Х., че
атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че последното е
постановено при непълнота на доказателствата и нарушение на процесуалните
норми, поради следното:
Посочва се, че съдът е анализирал подробно
събраните по делото писмени и гласни доказателства, но е направил неправилни
изводи относно родителските и възпитателските качества на
майката-ответница.Неправилно е прието,че и двамата родители имат
желание,капацитет и възможност да отглеждат малолетното дете.В случая, съдът е
подценил заключението на съдебно- психологическата експертиза /СПЕ/ на детето К.
- с вещо лице В.Д.,която подробно е обосновала в заключението си наличието на
синдром на родителско отчуждение /СРО/ на детето от бащата,като отчуждаващ родител
е майката-ответница по делото.В тази насока са и социалните доклади по делото,
от които е видно, че майката по никакъв начин не оказва съдействие за
подобряване на отношенията между баща и детето, и не насърчава общуването
помежду им. Напротив, тя пречи на осъществяване режима на лични отношения с
него - при осъществяване на определените по това дело привременни мерки.От
заключението на СПЕ се твърди, че е видно,че за психичното и емоционалното
здраве на всяко едно дете е необходимо да има контакт и с двамата родители и с
оглед пола на детето,липсата на контакт с бащата се отразява негативно върху
детето. В тази връзка се твърди, че „Най-добрият интерес на детето” предполага
извеждането му от средата на отчуждаващия го родител,водеща до развитие на СРО,тъй
като този синдром съставлява тип „емоционална злоупотреба с огромни и дълбоки
последици за детето”.
Твърди се на следващо място, че съдът не е
отчел добрите жилищни и битови условия на въззивника,обстоятелството,че работи
по трудов договор и има постоянни доходи, а ответницата е
безработна.Твърди се също така, че в
недостатъчна степен е отчетено и здравословното състояние на ответницата - в
тази насока са представени писмени доказателства и има заключение на комплексна
психолого-психиатрична експертиза, което е прието в последното съдебно
заседание пред първия съд.
В заключение се аргументира тезата, че са
събрани писмени и гласни доказателства,от които е видно,че въззивникът
притежава по-добри родителски и възпитателски качества да отглежда и възпитавам
детето, както и че в интерес на последното е именно Х. да упражнява родителските права по отношение
на него.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на
възиваемата страна В.С., която е депозирала писмен отговор,в който се твърди, че
обжалваното решение е правилно, в частта, в която упражняването на родителските
права са възложени на майката,а подадената въззивна жалба е неоснователна и
необоснована.Развиват се подробни съображения в тази насока. Претендират се разноски.
Във въззивното производство е изискан и приет като доказателство по делото
актуален социален доклад от ДСП - гр.***.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС- гр.Бяла Слатина е валидно и допустимо.
В исковата молба ищеца твърди, че от връзката си с ответницата имат едно малолетно дете - К.. Поддържа, че през 2018г., поради влошаване на отношенията с ответницата е напуснал съвместно обитаваното жилище, след което са му създавани пречки да вижда детето и да контактува с него. Твърди, че майката не разполага с достатъчно средства за отглеждане на детето и не полага необходимите грижи.
Поради това, че двамата не могат да постигнат споразумение по
чл.127,ал.1 от Семейния кодекс, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника В.С.С., с
който оспорва предявения иск. Твърди, че изцяло сама полага необходимите грижи
за детето и ищецът не се е интересувал от същото, респективно не е имал
желанието да се грижи за него. Поддържа, че контактите между ищеца и детето не
са ограничавани, освен когато са създавали стрес за детето. Посочва, че ищецът
е оказвал финансова подкрепа, но не разполага с възможността да полага
останалите необходими грижи за детето. Поддържа, че на тази възраст детето има
нужда от своята майка. Твърди, че ищецът злоупотребява с алкохол, което се
отразява негативно на детето. Поддържа, че ищецът следва да заплаща издръжка за
детето.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното и в настоящото производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа
страна следното:
Детето К. В. Х., ЕГН **********, е родено на *** год. от майка В.С.С. и
баща В.К.Х., видно от представеното по делото писмени доказателства.
Не е налице спор между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, че родителите на детето са живеели на съпружески начала в гр.***,
от което съжителство се родило детето К. В. Х.. Майката и бащата се разделили в
началото на 2018 г., като след раздялата на родителите, за К. се полагат грижи
основно от майката.
По делото са събрани доказателства за доходите на родителите на детето.
Бащата е представил у-ние изх.№ 503/20.11.2018г. изд.от РС- ***/л.176 от
делото/ удостоверяващо, че за периода м. ноември 2017г. до м.октомври 2018г.
има нетно трудово възнаграждение в общ размер от 34343.97 лв. Представил е
характеристика от местоработата си/л.174 от делото/, в която е посочен като
отговорен и трудолюбив човек, не допуска използване на служебното си положение
с цел лично облагодетелстване, както и нерегламентирани контакти.
Майката е безработна, с регистрация в ДБТ *** с право на обезщетение.
Подпомага се от ДСП *** на осн. Чл.7 ал.1 ЗСПС.
Ищецът е представил медицински документи от ЦПЗ Враца, МБАЛНП „***“, гр. ***,
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД *** и ТЕЛК с информация относно провеждано лечение
на В.С.С., кога и с каква диагноза, както и с копия от съответните епикризи и
история на заболяването.
За изясняване на обстоятелствата по делото пред *** съд - гр. Бяла Слатина
са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
Като свидетели на ищеца са разпитани: К.Ц.М. и Д.К.К./без родство със
страните/.
В показанията си свидетелят К.Ц.М. заявява, че познава страните, с които са
съседи в гр. ***, като живее под техния апартамент, който е собственост на
ищеца. Двамата живеели в този апартамент заедно с детето до преди два месеца.
Детето е в първи или втори клас.
Точната причина за раздялата им свидетелят не знае, но започнали неприятни
скандали помежду им. Той не е очевидец на скандалите, но ги чувал често да се
карат. Предполага, че детето също е било в апартамента, тъй като го е чувал да
плаче по време на скандалите. Не се е интересувал по какъв повод са скандалите.
И двамата родители се грижили за детето. Откакто се разделили, детето вече
не живее в апартаментна, а е с майка си на друго място. Свидетелят посочва, че след
раздялата на родителите не е виждал детето в апартамента на бащата.Твърди, че
познава по –добре ищеца и го намира за нормален човек, който се грижил доста
добре за семейството си. Всяка сутрин карал детето на училище, а и преди това
на детска градина, виждал го да носи и покупки от магазина.
Ответницата и ищецът се събрали заедно от около 1-3 години преди раждането
на детето, като от този момент до сега ответницата работила в Община ***, за
около година.
Свидетелят заявява, че ищецът му е споделял, че след раздялата с
ответницата, тя не му дава да вижда детето. Детето учи в у-ще „***“, което се намира на около 50 метра от
работата на ищеца. Няколко пъти е виждал ищеца в училището, защото свидетелят
ходи да взима внук си.
Свидетелят сподели, че в грижите за детето ищецът би могъл да разчита на
своята сестра, която не е семейна. Доколкото знае майката на ищеца също е жива
и би могла да помага в грижите за детето. Смята, че ищецът е финансово
обезпечен и има качества да се грижи за детето и може да разчита на близки,
които да помагат в грижи за детето.
Свидетелят заявява, че е имало случаи, в които ищецът да е изхвърлял тигана
с мазнина върху изолацията, да си хвърля цигарите през терасата и да слуша
висока музика. Свидетелят е коментирал тези случаи с ответницата, като след
това ищецът е преустановявал тези си действия.
В последната година ищецът по - рядко е водил детето на училище по причини, че той го чака в колата пред входа,
а ответницата го води на училище.
След раздялата между двамата ищецът напуснал собственото си жилище, а в
същото останали да живеят ответницата и детето. В този период се чували шумове
и блъскане в случаите, в които ищецът посещавал апартамента. Имало е случаи, в
които на ищеца не му е бил отключван апартамента от страна на ответницата.
Доколкото знае, ответницата преди време боледувала, нямало я известно време, но свидетелят не знае къде е
била и какво е правила. През този период по негово мнение ищецът бил с нея.
Другият свидетел Д.К.К.заявява, че преди около девет години страните
заживели заедно. От съжителството имат родено дете, което е на 7-8 години.
Преди да се разделят, те живеели в апартамента на Х. ***. Докато живеели
заедно и двамата се грижели за детето. Имало е случаи, в които ищецът и сам се
е грижел за детето. Споделял е пред свидетеля, че и в момента се притеснява за
детето.
Имало е няколко скандали между тях. Единият от тях бил докато пътували при
лекар. Ответницата била не добре здравословно и трябвало да я откарат на лекари
специалисти. Тя тогава не говорела, оплаквала се, че я мислят за луда, което
много я притеснявало и я карало да се чувства неразположена. При съответните
специалисти отишли по нейно лично желание. На връщане по пътя ответницата не се
чувствала доволна и удовлетворена от мнението на лекарите. Свидетелят си
спомня, че дори скъсала документите и написала: „аз не съм луда”. Ответницата е
постъпвала в *** и в *** на лечение, като е била придружавана от ищеца.
При раздялата ищецът напуснал собственото си жилище, а в него останали
ответницата В. и детето. Виждал е няколко пъти ищеца пред училището да чака
детето, като му е споделял, че се крие, тъй като ответницата не му дава да
вижда детето.
Лелята на свидетеля му е споделила, че ищецът е ходил до апартамента си, за
да вижда детето, но достъп не му е даван от ответницата. Уточнява, че леля му е
майката на ищеца.
Ищецът е полагал усилия да си уредят отношенията извън съдебно. Свидетелят
смята, че ищецът може да се грижи за детето, той се притеснява за него, както и
за ответницата, относно здравето й.
Ищецът работи, като цяло може да разчита на помощ в грижите за детето от
страна на своята майка и сестра.
Имало е периоди, в които ищецът сам се е грижил за детето. Единият случай е
в с.***, където живее бабата на детето по бащина линия. Те били няколко дни с
детето там в отсъствието на майка му. След това бащата е водил детето на море в
отсъствие на майката, но в присъствие на сестра си.
В момента детето е при ответницата В.. Причината за това е, че В. не
позволява на ищеца да вижда детето.
Никога не е виждал бащата да употребява алкохол в присъствието на детето,
още повече да дава алкохол на детето.
Не си спомня за случай, в който ищецът да е гонил детето от домът си.
От приетият по делото социален доклад от Дирекция “Социлно подпомагане “-
гр.***/л.177 от делото/ се установява, че детето К. В. Х. е родено от съжителство
на родителите си В.С.С. и В.К.Х.. Припознато от бащата. От раждането и в
момента детето се отглежда в семейна среда. Семейството е живяло в гр. ***, ул.
"***" № *** в апартамент собственост на бащата. За К. са полагани
грижи от двамата родители до началото на 2018г., когато след настъпила криза в
отношенията между бащата и майката, те са се разделили. След раздялата на
родителите за К. се полагат грижи основно от майката. До края на учебната
2017/2018г. бащата е вземал детето след приключване на учебните занятия и е
имал контакт с него до приключване на работния ден на майката. По данни на г-н Х.,
след края на учебната година майката е започнала да ограничава контактите му с
детето, поради което в ОЗД при ДСП *** е постъпил сигнал и към настоящия момент
има отворен случай за наблюдение. Г-жа С. е консултирана многократно от
служители на ОЗД ***, че въпреки раздялата с бащата на детето, то има право да
контактува и с двамата си родители. Г-жа С. изразява мнение, че не пречи на
комуникацията на детето с бащата, но няма и да я насърчава. От проведените
срещи с двамата родители е видно, че между тях няма добра комуникация, прозира
напрежение в отношенията им. Предвид липсата на добра комуникация между двамата
родители и отказа на детето да контактува с бащата, изразен пред социални
работници в присъствието на майката, двамата родители и К. са насочени за
ползване на СУ - ЦОП ***, където с тях да работят специалисти в насока
подобряване комуникацията между родителите, както и повишаване на родителския
капацитет и родителски отговорности, а с детето да се работи в насока
позитивиране взаимоотношенията дете - родител.
Майката е безработна с регистрация в ДБТ *** с право на обезщетение.
Подпомага се от ДСП *** на осн. Чл.7 ал.1 ЗСПС.
Бащата работи в *** съд - гр.***, като съдия по вписванията. Доходите му са
от работна заплата.
В момента госпожа С., заедно с детето живеят в жилище, собственост на
нейните родители, находящо се в гр. ***, ул."***" №9. В къщата живеят
и родителите на г-жа С., които й оказват подкрепа. Жилището е първи етаж от
двуетажна къща, състоящо се от 3 стаи и кухня. Обзаведено с необходимите мебели
и вещи. За детето има осигурено достатъчно лично пространство. Електрифицирано
и водоснабдено. През зимния сезон се отоплява на локално парно с твърдо гориво.
Добри хигиенно битови условия на живот.
Госпожа С. е споделила, че притежава собствено жилище на друг адрес в гр. ***,
което в момента се санира, предстои да се извърши ремонт.
Господин Х. обитава собствено жилище в гр. ***, ул. " ***" ***.
Апартаментът се състои от три стаи и кухня. Жилището е електрифицирано и
водоснабдено. Отоплява се на ток с радиатор и климатици. Обзаведено е с
необходимите мебели и вещи. За детето има обособена собствена стая с легло,
бюро, телевизор и гардероб. Добри хигиенно - битови условия на живот.
Между майката и детето има изградена силна
емоционална връзка. Бащата също е много привързан към детето и има желание да
полага грижи за него, като по негови данни майката ограничава контактите на
детето с него. По време на разговора с
детето К., проведен в присъствието на майката, детето споделило, че се вижда с
баща си,но не желае да го прави.
В заключение се посочва: Към настоящия момент основни грижи по отглеждане и
възпитание на детето К. Х., се полагат от неговата майка. Детето е със
задоволени потребности.Бащата В.Х., изразява силна привързаност към К.,
демонстрира готовност и намерение да полага грижи за детето си. В.С. е родител,
който се стреми да осигурява нормални материални и битови условия на детето си.
В отглеждането и възпитанието на детето, тя има подкрепата на своите родители,
с които живее. Налице е изградена силна емоционална връзка между майката и
детето.
В ОЗД при ДСП *** има отворен случай за наблюдение за детето в семейна
среда.
От проведените срещи с двамата родители е видно, че между тях няма добра
комуникация и прозира напрежение в отношенията помежду им. Имайки предвид това
и отказът на детето да контактува с баща си, двамата родители и К. са насочени
за ползване на СУ - ЦОП ***, където с тях да работят специалисти. Бащата има
сключен договор ЦОП *** за ползване на СУ, от 12.09.2018г. и до настоящия
момент посещава редовно консултациите със специалисти. По данни на ЦОП ***,
майката е поканена трикратно за сключване на договор, но без резултат, същата
отказва ползването на СУ.
Тя е консултирана, че бащата е законен представител на детето и то има
право и нужда да контактува и с двамата си родители. Разяснени са й стъпките за
работа на ОЗД при получаване на сигнал за ограничаване на контактите на дете с
родител. Също така е консултирана за възможността да бъде постигнато
споразумение между нея и бащата упражняване на родителските права, режим на
виждане и размера на месечната издръжка за детето.
По делото е назначена съдебно-психологична
експертиза, за да се установи дали е налице при детето синдром на
родителско отчуждаване.
От заключението на така назначената експертиза, която съдът възприета от
съда изцяло, като компетентно и добросъвестно изготвена, се установява:Към
момента на обследване, резултатите от направените психологични изследвания,
психологично наблюдение, адаптирана за възрастта беседа и материалите по
делото, при детето К. е налице „синдром на родителско отчуждение“. Налице е настройване на детето
от страна на майката против бащата. Наличието на изброените симптоми на синдром на родителско отчуждение при К. дава основание да се
определи проявлението му като силно, т.е. при детето има силна степен на
проявление на синдром на родителско
отчуждение и високо ниво на успешно програмиране. От наличната
информация като отчуждаващ родител изпъква майката.Наличието на синдром на
родителско отчуждение при детето е
страдание, което нарушава психичното и емоционалното му здраве, неговото право
на свободно и пълноценно общуване с двамата
родители. За осъществяване на по-продължителен контакт с бащата с откъсване от
майката и преспиване в дома на бащата, както и прекъсване по един месец, е
необходимо да се работи с цялата семейна система, с активното включване на
майката, бащата и детето, и всички допълнителни подкрепящи ресурси. Нужна е
специализирана професионална грижа на
индивидуално и групово ниво. С подходящи професионални методи може детето да
бъде извадено от дисфункционалната система и да се осигури възможност за
общуване с бащата с откъсване от майката. Това може да се случи, направлявано и
по преценка на специалистите, които работят с детето, с оглед запазване на
неговите интереси и психоемоционално здраве.
Работата по преодоляването на родителското отчуждение е продължителен
процес, който следва да се извърши от съответните специалисти. За постигане на
добри резултати и възстановяване на отношенията между родителите и детето
трябва да се изследва подробно семейната среда, да се оценят отношенията между
родителите, между майката и детето, между бащата и детето. Необходимо е да се
открият рисковите фактори, които благоприятстват отчуждението на детето от
единия родител. Да се планира консултиране на родителите с цел да им се помогне
да разберат по категоричен начин, че водещ е интересът на
детето.Професионалистите подпомагат родителя да изработи модели на ефективно
общуване с другия родител, което да позволи съхранение на връзката и да
предпази детето от емоционалния стрес. Необходимо е родителят да бъде
подпомогнат да ограничи своите преживявания, натоварени с негативно и
обвинително отношение към другия родител и да не натоварва детето с тях, като
го „програмира“ и му налага да има същото отношение. В процеса на работа с
родителите следва да се изхожда от зачитане на силното родителско чувство на
обич към детето при общуване с другия родител. Паралелно трябва да се работи с
детето за подпомагане на разбирането му за раздялата на родителите и неговото
право да запази връзката с всеки поотделно. Детето следва да получи професионална
помощ в изработване на здрави модели за общуване с родителите.
В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че разговорът с детето,
което било доведено от майката, бил проведен в отсъствие на майката.
За психичното и емоционално здраве на всяко дете е важно да има контакт и с
двамата си родители. С оглед пола на детето фигурата на мъжкия авторитет е
важна за изграждане на силни модели и социална адаптация. Липсата на контакт с
бащата се отразява негативно на детето, когато няма такъв контакт.
В отговора на втори въпрос вещото лице е посочило, че едно от ярките
доказателства е това, че тези съждения на детето са му внушени и моделирани от
страна на майката, тъй като има прогресирани реакции на страх от загубване,
това е психологическа реакция, провокирана у детето. Той вече е преживял
загубата на единия родител и това са механизми, които да го предпазят от
загубване на и другия родител.
В детето има категорично изразен конфликт на лоялността, което означава, че
на по-дълбоко психическо ниво за детето това е базисна потребност, с която той
задейства защитен механизъм. Имаме налице програмирана травма, която смесва
реалното с нереалното.
По делото е назначена комплексна
съдебно психолого-психиатрична експертиза, която да отговори на следните въпроси: Страда ли ответницата от
психични заболявания и ако да, какво е заболяването? На какъв стадии се намира
заболяването, необходимо ли е лечение? Какви са прогнозите за развитие на
заболяването? Влияе ли това заболяване на упражняването на родителските права
на ответницата и представлява ли то риск, респ. опасност, за живота и здравето
на детето?
От заключението на така назначената експертиза, която съдът възприема
изцяло , като компетентно и добросъвестно изготвена, и която не се оспорва от страните по делото, се
установява : В.С.С. е с нормално развитие на интелекта в неговите високи
граници. Тя е с нормално структурирана личност в широки граници на нормата.
Данните от медицинската документация показват, че освидетелстваната боледува от
***. Соматизационно разстройство. Ходът на заболяването е флуктиуиращ и е
свързан с наличие на многобройни и
променливи телесни симптоми с давност поне две години, за които не е установен
соматичен корелат. Наличието на психологичен конфликт се трансформира в телесен
дисстрес или телесните симптоми
заместват емоционален дисстрес или крият зад себе си социални проблеми.
Понастоящем заболяването е в ремисия.
Ответницата притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане и
възпитание на детето К.. Познава потребностите на детето си и ги удовлетворява.
Полага необходимите грижи за правилното му психично и физическо развитие,
заинтересована е от проблемите на детето си. Притежава необходимия родителски
капацитет за отглеждане на детето от гледна точка на времеви ресурс,
емоционална връзка, битови условия и подкрепяща социална среда, която
благоприятства развитието на сина й. Има ясни планове за бъдещето му развитие с
конкретни идеи и намерения да го осигури, задоволява базисните му физиологични
и психични потребности.
Понастоящем не следва лечение. Не дава субективни оплаквания. Не бяха
установени високи нива на тревожност или депресия с тестовите методики и при
психиатричния преглед.
В с.з. вещите лица поясниха, че добре са обяснили соматизационното
разстройство, което е в рубриката на тревожното разстройство по ***, по-точно в
групата на тревожно-свързаните със стрес разстройства. Обяснили са подробно за
симтпоматиката, анализирали са епикризите от психиатричните и неврологичните
клиники, които са налични в делото. След обстоен преглед – психиатричен и от
психологичното изследване, смятат, че тази диагноза е била валидна във времето.
Впоследствие след лечението в „***“ подекспертната спира лечението си, успяла е
да се справи със зависимостта към бензодиазепините и към настоящия момент
притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за детето си, няма
психическо разстройство, има емоционална връзка с детето, справя се с
изискванията на ежедневието.
На поставените въпроси вещите лица отговориха, че психичното заболяване се
намира в рубриката невротични от *** до ***. Това са невротични, свързани със
стрес разстройство и това е *** – Соматизационно разстройство.
Диагнозата не е един моментен процес, тя идва в процеса на развитието и във
времето, че тези диагнози са сложени в началото, но соматизационното
разстройство протича и с такава симптоматика. Това много добре са го
анализирали в обсъждането, защото в началото е поставена тази диагноза. Едното
не противоречи на другото. Наличие на депресивно-тревожни симптоми, те могат да
бъдат клинично преценени в рамките на генерализирана тревожност, което е въпрос
на клинично-диагностично мислене или в рамките на един депресивен епизод, който
не се потвърждава във времето. Така че, рецидивиращо–депресивно разстройство е
сложено през 2015г. от *** гр.Враца, но не се потвърждава във времето, тъй като
рецидивиращо-депресивно означава тя да има депресивни епизоди и светли епизоди
на определени интервали от време. Но онази симптоматика, която е описана в
съдържателната част на епикризите – тревожен депресивен синдром, си влиза в
симптома комплекса и на соматизационното разстройство. Не противоречат тези две
поставени диагнози на поставената по-късно диагноза соматизационно. Тук се
разглежда как се е развивал хода на болестта във времето и тогава вече
клиничното диагностично мислене насочва към поставянето на тази диагноза. Това
са диагнози, които се поставят във времето.
Соматизационното разстройство, както е обяснено малко по-горе в
обсъждането, според динамичните теории това е соматизация на динамичния стрес,
т.е. стресът се явява със соматични симптоми, които водят до нарушено социално
функциониране, в някакъв момент пречат на човек да си изпълнява социалните
ангажименти. Флуктуация не е нито психиатричен, нито клиничен термин. Фуктуация
означава, че състоянието е от ремисия към подобрение или влошаване. Това е
термин.
Ответницата е в състояние да се грижи за детето, независимо от това заболяване,
защото то е свързано с невротични и свързани със стрес разстройства, тук няма
данни за психоза, т.е. за качество на промяна на психичната дейност. В един
по-дългосрочен план тя може да се грижи за детето си, защото тя има
емоционалната връзка, има адекватното отразяване на действителността, а тази
импулсивност си е вече въпрос на характер.
Дори и да има ограничаване на контактите на бащата с детето, не се дължи на
заболяване, а на влошени отношения.
Безспорно децата се привързват към този родител, който е постоянно с тях -
добър или лош, те го приемат такъв какъвто е. А родителското отчуждение идва от
ограничението на контакти. Децата се привързват до този родител, който е близо
до тях. Всяко дете има нужда от контакт с другия родител.
Изводимо от характеровите особености виждаме, че тя е малко по-импулсивна,
но такъв й е характерът. То е проекция на техните влошени персонални отношения.
Хората, когато им се влошат взаимоотношенията или при някакъв семеен скандал,
винаги си казват неща, които в повечето
случаи не мислят. Но това е в резултат на нейната характерова невъздържаност,
импулсивност.
Това не е въпрос на заболяване, нито това поведение в залата, нито това
поведение, което е било в колата и в безбройните им случаи на скандали. Това
вече е въпрос на характер, което не подлежи на корекция, но тя си е такава –
импулсивна, невъздържана. Не се е държала така по време на прегледа, това си е
от характера й, но не идва от заболяването.
Нормално е човек да иска такива медицински изследвания, за да намери
причина, но тя причината е на друго място, което тя не го осъзнава – в тези
конфликтни взаимоотношения, които водят до соматизация. В крайна сметка всеки
има право да се изследва.
Това разстройство влиза в рубриката невротични и свързани със стрес разстройства.
При него няма качествено нарушение на психичната дейност, т.е. то не е
психотично - не е психоза.
Стресът води до соматизационно разстройство, симптомите водят до нарушено
социално общуване, така че първично и вторично – то не е някаква травма, нещата
са разгледани в системния подход, а не в причинно-следствена връзка. Освен това
психозата е краткотрайна. Дори да е имало психотично състояние, то е
краткотрайно. ТЕЛК-ът е отразил това заболяване за една година и каквото е било
в рамките на една година – това е.
Майката е малко по-чувствителна, проявява малко повече тревожност,
неуверена е към различни ситуации и това го прикрива с малко по-настъпателно
поведение, но тава изобщо не се отразява на качеството й като родител и дали
може да се грижи за детето си. Като цяло е с над средната степен на
интелигентност. Въпрос на договорка е между двамата родители, защото едно дете
има нужда и от двамата родители. Просто всичко е в границите на нормата, което
е отразено в заключението.
Изслушани по реда на чл. 59 от СК и двамата родители заявяват, че имат
възможност и желание да упражняват родителски права над детето, да му осигурят
нормално развитие и издръжка.
Изискания и приложен по делото от настоящата инстанция социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане „, по същество преповтаря изложеното в
предходните доклади и не съдържа информация за промяна в обстоятелствата.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав споделя изложените от
районния съд мотиви за отхвърляне на предявения иск, поради което препраща и към тях на основание чл.272
от ГПК. Съображенията за това са следните:
Въззивният съдебен състав намира, че не са налице
основания за приемане на изводи от правна страна, различни от тези, до които е
достигнал първостепенният съд.
В нормата на чл. 127 СК е предвидено, че когато
родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
Съгласно ППВС № 1/1974 г., при решаването на спора
относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие
деца, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от
най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно:
възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите
грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават
децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта
на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и
възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят
родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с
които всеки от родителите разполага. В цитираното Постановление на ВС изрично е
посочено, че са от значение не отделните, а съвкупността от релевантните за
случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на
всички установени относими факти, давайки самостоятелна оценка на
възпитателските качества на всеки един от двамата родители, на неговия морален
облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него
грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като
заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого
от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали
родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявай социалната среда, в която предстои да живее
детето след развода /включително бит, нрави, схващания, манталитет на
обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битовите условия на живот, финансовите
възможности, начин на живот, пол и възраст на детето.
В конкретният случай,първостепенният съд е изпълнил
това свое задължение. В решаващите си мотиви,подробно изложени в своето, съдът
е акцентирал на тези обстоятелства, които са мотивирали окончателният му правен
извод, защото в хипотеза като настоящата, при която и двамата родители
притежават капацитет да полагат грижи за детето и искрено желаят това, на съдът
– като равноотдалечен от страните арбитър - е предоставена възможността да
направи избора, кой от родителите да упражнява родителските права, воден изцяло
и единствено от интереса на детето.
Във връзка с установеният синдром на родителско
отчуждение следва да се посочи следното:От заключението на извършената експертиза е отразено, че към момента на
обследване, резултатите от направените психологични изследвания, психологично
наблюдение, адаптирана за възрастта беседа и материалите по делото, при детето К.
е налице „синдром на родителско
отчуждение“. Налице е настройване на детето от страна на майката против
бащата.Наличието на изброените симптоми
на синдром на родителско
отчуждение при К. дава основание да се определи проявлението му като
силно, тоест при детето има силна степен на проявление на синдром на
родителско отчуждение и високо ниво на
успешно програмиране. От наличната информация като отчуждаващ родител изпъква
майката. Наличието на синдром на родителско
отчуждение при детето е страдание, което нарушава психичното и
емоционалното му здраве, неговото право на свободно и пълноценно общуване с двамата родители.Предвид
изложеното, настоящата съдебна инстанция приема за безспорно, че неосъзнаването
от родителя /в случая майката/ на вредните последици за детето от родителското
отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за
преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за
продължаване на работата за преодоляването му, са индикация, че родителските и
възпитателските качества у съответния родител са в известна степен
компрометирани.Не може, обаче, да не се държи сметка и да бъдат игнорирани
обстоятелствата, установени от
социалния доклад и от заключението на комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза, че майката В.С. притежава необходимите качества да се грижи за малолетното дете на спорещите страни.
Същата познава потребностите на детето си и ги удовлетворява. Полага
необходимите грижи за правилното му развитие,като е заинтересована от
проблемите на детето си.Притежава необходимия родителски капацитет за
отглеждане на детето от гледна точка на времеви ресурс, емоционална връзка,
битови условия и подкрепяща социална среда, която благоприятства развитието на
сина й. Има ясни планове за бъдещето му развитие с конкретни идеи и намерения
да го осигури, задоволява базисните му материални и психологични потребности.На
следващо място следва да се посочи, че при определяне на кого да бъде
предоставено упражняването на родителските
права, съдът следва, с оглед цялостната защита на интересите на непълнолетното
дете, да се съобрази и с желанието му при кого от родителите да живее, като го
прецени в контекста на всички доказателства по делото.Безспорно детето желае да
остане да живее и да бъде отглеждано от своята майка,което, като се вземе предвид
възрастта и пола на детето,налага да се възприеме като правилен извода на
първостепенният съд, че към настоящия момент, най - добрия интерес за малолетното
дете К. е то да остане да бъде отглеждано от майката. Поведението на родителите и останалите причини,
които са довели до такова категорично нежелание у детето да живее с единия
родител, имат важно, но не решаващо значение при преценката за упражняването на
родителските права и на лични контакти, тъй като при тази преценка следва да се
изхожда изключително от интересите на детето, като се вземат предвид и се
зачетат чувствата му,като се отчете ефектът на принудата при изпълнението на
съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрялост,
и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние.В тази връзка
настоящата съдебна инстанция намира, че в конкретния случай, извеждането на
детето от социалната и семейна среда, още повече по принудителен ред, към които
е адаптирано, би оказало твърде негативно влияние върху психоемоционалното
състояние на същото.
Поради изложените по - горе съображения, неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника - въззивник, че
наличието на синдром на родителско отчуждение към бащата, за настъпването на което
обстоятелство водещо значение има поведението на майката е основание за
предоставяне упражняване родителските права именно на бащата.Само по себе си
това обстоятелство,изолирано от останалите обстоятелства по делото, за които
съдът следва да държи сметка при определяне на кого да бъде предоставено
упражняването на родителските права, не
може да послужи като основание, упражняването на родителските права да бъде
предоставено на бащата.
Неоснователно е възражението на въззивника, че
районният съд не е отчел обстоятелството, че той има стабилна трудова заетост и
доходи, а въззиваемата В.С. е безработна.В тази връзка следва да се посочи, че
от събраните по делото доказателства се установи, че майката съумява да
задоволява базисните нужди на детето от материално естество, поради което факта,
че бащата Х. разполага и е доказал по делото по - високи доходи не може да
послужи като основание родителските права да бъдат предоставени на него.Нещо
повече,задължение и на двамата родители е да осигуряват благополучието на
своите деца.
Що се касае до възражението, че в недостатъчна
степен е отчетено здравословното състояние на ответницата, като в тази насока
са представени писмени доказателства и има заключение на комплексна
психолого-психиатрична експертиза, което е прието в последното съдебно
заседание пред първия съд е необходимо да се посочи, че именно в тази
експертиза е отразено, че В.С. не страда от заболяване, което да възпрепятства
полагане на необходимите грижи за детето от нейна страна.
При вземане на решението, кой от родителите да
упражнява родителските права, съдът следва отчете и факта за наличие на синдром на родителско отчуждение и
причините за него, родителските качества на всеки от родителите, средата, в
която детето живее и учи, и как извеждането му от тази среда би се отразило на
психическото и физическото му развитие и възможността да има пълноценни
отношения с двамата родители. Необходимо
е в тази връзка да се отбележи, че за психичното и емоционално здраве на всяко дете е важно да има контакт и с
двамата си родители.С оглед пола на детето ,фигурата на мъжкия авторитет в
настоящия случай е важна за изграждане на силни модели и социална адаптация.
Липсата на контакт с бащата се отразява негативно на детето, когато няма такъв
контакт.В приетата по делото съдебно – психологична експертиза категорично е
отразено,че за осъществяване на по-продължителен контакт с
бащата с откъсване от майката и преспиване в дома на бащата, е необходимо да се
работи с цялата семейна система, с активното включване на майката, бащата и
детето, и всички допълнителни подкрепящи ресурси. Нужна е специализирана
професионална грижа на индивидуално и
групово ниво. С подходящи професионални методи може детето да бъде извадено от
дисфункционалната система и да се осигури възможност за общуване с бащата с
откъсване от майката. Това може да се случи, направлявано и по преценка на
специалистите, които работят с детето, с оглед запазване на неговите интереси и
психоемоционално здраве.Работата по преодоляването на родителското отчуждение е
продължителен процес, който следва да се извърши от съответните специалисти. За
постигане на добри резултати и възстановяване на отношенията между родителите и
детето трябва да се изследва подробно семейната среда, да се оценят отношенията
между родителите, между майката и детето, между бащата и детето.В тази връзка,
настоящият съдебен състав намира, че за постигане на тези цели, следва да бъде
определен един по гъвкав и разширен режим на лични отношения между детето и
бащата, което от една страна ще способства за постепенното преодоляване на родителското отчуждение и
възстановяване на връзката дете – баща, а от друга страна ще ограничи вредните
последици върху психоемоционалното състояние върху детето, което би оказало
едно принудително отделяне от средата, към която е адаптирано.За постигане на тези
цели, през първите два месеца от режима на лични отношения, същите следва да се
осъществяват за по – кратък период от време и в присъствието на социален
работник, който да съдейства, спомага и напътства бащата и детето при възстановяване
на прекъснатата емоционална връзка помежду им.
По изложените по - горе съображения, атакуваното
съдебно решение ще се отмени в частта, в която е определен режим на лични
отношения между бащата и детето, а в останалата част решението ще се потвърди.
По разноските: Предвид изхода на
спора, на основание чл.78 ГПК право на разноски за въззивната инстанция има
отвеникът – въззивник.Последният е поискал разноски за адвокатско
възнаграждение.Пред настоящата инстанция, обаче, ответникът В.С. не е
ангажирала адвокат и не е представила доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, поради което РАЗНОСКИ не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 342 от 05.12.2019 година, постановено по гр.дело 989/2019
година по описа на Pайонен съд – гр. Бяла Слатина, В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОПРЕДЕЛЕН
по реда на чл. 127, ал. 2 от СК режим за осъществяване на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на
бащата В.К.Х., ЕГН **********,***, с детето
К. В. Х., ЕГН ********** и вместо това ОПРЕДЕЛЯ следният режим на лични
отношения:
През първите три месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение,бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца, от 12.00
ч. до 14.00 ч., в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане” в
гр.***, като вземането на детето от дома в който живее с майката, респективно
връщането му на същия адрес, отново да се извършва в присъствието на служителя
от Дирекция „Социално подпомагане”.
През следващите три месеца бащата да вижда детето всяка първа, трета и четвърта
събота от месеца, от 10.00 ч. до 18.00 ч., без присъствието на служител от Дирекция
„Социално подпомагане”.
След този ШЕСТМЕСЕЧЕН период на адаптация, бащата да взима детето всяка
първа и трета седмица от месеца за периода от 11.00 ч. в събота до 19.00 ч. в
неделя – с преспиване, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на
детето, а също и тридесет дни през лятната му ваканция, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април
на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия, а ако не
направи това в посочения срок,бащата ще има право да определи дните, през които
ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.
Също след горния шестмесечен преходен период, при положение, че родителите
не постигнат съгласие за режима на лични контакти по време на официалните
празници и личните празници на детето, съдът постановява следния режим:
През четните години бащата да взима детето по време на следните официални
празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледните празници (
Бъдни вечер и Рождество Христово), като взима детето в 11.00 ч. и да го връща
до 19 ч. на съответния ден, с изключение на Коледните празници, когато да връща
детето до 21.00 ч. на 28 декември; както и да взима детето на имения му ден –
от 11 ч. до 19 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага
посочения по-горе режим;
През нечетните години бащата да взима детето по време на следните официални
празници: Великденски празници (от Велики петък до понеделник, които в
съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и
четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, като взима детето в 11.00
ч. и да го връща до 19.00 ч. на съответния ден, с изключение на Нова година,
когато да връща детето до 19.00 ч. на 2 януари, както и да взима детето на
рождения му ден – от 11 ч. до 19 ч., освен ако този ден е събота или неделя,
когато се прилага посочения по-горе режим.
За осъществяване на личните контакти бащата да взима детето от дома, в
който живеят майката и детето, съответно – да го връща в този дом.
РАЗПОРЕЖДА на родителите В.С.С. и В.К.Х., на детето К. В. Х. и на техните
близки да оказват съдействие на служителите от Дирекциия „Социално подпомагане”
в гр. *** при осъществяване на горните мерки.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 342 от 05.12.2019 година, постановено по гр.дело
989/2019 година по описа на Pайонен съд – гр. Бяла Слатина В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател:....... Членове:1.......... 2..........