Решение по дело №513/2016 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        08.07.2016г., град Дупница

IV

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	28.06.		2016

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		513		2016

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от „МАКС КОЛЕКТ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев” № 17, ет. 1, офис 208, ЕИК: *********, представлявано от Христо Йовев - управител, чрез: юрисконсулт К.Б. срещу Л.Д.К., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, с която искова молба са предявен искове с правно основание: чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  чл. 92 ЗЗД.

           Ищецът твърди, че ответникът и „Макс Телеком” ООД са сключили договор за услуги „Данни - Физическо лице” с № DE300112270712001 0т 27.07.2012г. за предоставяне на услугата „мобилен достъп до интернет услуги“ за срок от 24 месеца. Със сключването на договора ответницата се задължила да предплаща ежемесечно такса в определен размер. В полето „Заявка за услуги“ от индивидуалния договор е посочен размерът на таксата /при промоционални условия, подробно описани в индивидуалния договор/, а именно - 9.95 лева. В полето със заглавие „Допълнителна информация“ е разписано какъв е размерът  на месечните такси за съответния месец при промоционалните услвия, а именно както следва: „При подписване на 24-месечен договор, месечната такса за първите  три месеца и последните 3 месеца от договора е 9, 95 лв. с включен ДДС. Месечната такса за услугата в периода 4 - ти - 21-ви месец е 24, 90 лв. с включен ДДС.“. Със сключването на договора ответницата е приела общите условия на ищеца за урждане на взаимоотношения между ищеца и потребители на интернет услуги. Таксите по договора са дължими за всеки период отчитане, като периодът на отчитане е на ежемесечна база, а таксите имат абонаментен характер, издаването на ежемесечни фактури е уредено в чл. 10.9 от ОУ на ищеца,  издадена е фактура № ********** от 01.02.2013г. за обща стойност в размер на 74, 70 лв., която е за задължения за три периода на отчитане, както следва: 01.12.2012г. – 31.12.2012г., 01.01.2013г., както и 01.02.2013г. – 28.02.2013г., която сума включва три абонаментни месечни такси в размер на 20. 75 лева без включен ДДС за посочените по-горе периоди, видно от приложението, което е неразделна част от фактура № ********** от 01.02.2013г. Твърди, че Договор № DE300112270712001 от 27.07.2012г. е прекратен на основание т. 6.8 във връзка с т. 6.8.1 и т. 10.20 от ОУ, а поради предсрочното прекратяване на Договор № DE300112270712001 от 27.07.2012г., ответникът дължи и неустойка в размер па 374, 44 лв.  за периода от 01.03.2013г. до 27.07.2014г. Сочи, че на 18.12.2014г. се сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Макс Телеком“ ООД и „Макс Колект” ООД, по силата на който вземането предмет на настоящото производство е прехвърлено на „Макс Колект” ООД и то е новият кредитор по задължението. Към сключения „Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18 12.2014г. е подписано приложение № 1, което е неразделна част от договора и в което Приложение № 1 е описано и индивидуализирано  прехвърленото вземане, предмет на настоящото производство. „Макс Телеком“ ООД е упълномощило „Макс Колект” ООД да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.  Поради горното, за да събере просроченото задължение, „Макс Колект“ ООД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в РС – Дупница против ответника и било образувано ч.гр.д № 193/2016г., 4-ти състав, по описа на същия съд и е издадена и връчена на ответника заповед за изпълнение на парично здължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, а ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните суми. Не претендира сумата в размер на 22, 75 лева – лихва за периода 17.02.2013г. – 15.02.2016г. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозирано „възражение” от ответника, в което същият прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.

           Съдът като взе предвид молбата и прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

           Ответникът не оспорва, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че е сключил с „Макс Телеком” ООД договор за услуги „Данни - Физическо лице” с № DIE300112270712001 от 27.07.2012г. за предоставяне          на услугата „мобилен достъп до интернет услуги“ за срок от 24 месеца

           Приета е по делото издадена от Макс Телеком” ООД фактура № ********** от 01.02.2013г. за обща стойност в размер на 74, 70 лв., която е за задължения за три периода на отчитане, както следва: 01.12.2012г. – 31.12.2012г., 01.01.2013г. – 31.01.2013г., и 01.02.2013г. – 28.02.2013г., която сума включва три абонаментни месечни такси в размер на 20. 75 лева без включен ДДС за посочените по-горе периоди, видно от приложението, което е неразделна част от фактура № ********** от 01.02.2013г.                     

           Видно от приложения по ч.гр.дело № 193/2016г. по описа на РС – Дупница договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен  на 18.12.2014г. между „Макс Телеком“ ООД и „Макс Колект” ООД вземането - предмет на настоящото производство е прехвърлено на „Макс Колект” ООД. Към сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2014г. е подписано приложение № 1, което е неразделна част от договора и в което Приложение № 1 е описано и индивидуализирано  прехвърленото вземане, предмет на настоящото производство. „Макс Телеком“ ООД е упълномощило „Макс Колект” ООД да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. 

           По депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение в РС – Дупница против ответника е било образувано ч.гр.д № 193/2016г. по описа на същия съд и е издадена заповед за изпълнение на парично здължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК в полза на ищеца за сумите, както следва:  74, 70 лв. - главница; 374, 44 лв. - неустойка за предсрочно погасяване на договор № DE300112270712001/27.07.2012г., дължима за период от 01.03.2013г. до 27.07.2014г.; 22, 75 лв. - лихва за забава върху главницата, считано от 17.02.2013г. до 15.02.2016г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2016г., до изплщане на вземането; 25, 00 лв. - платена държавна такса; 300, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  чл. 92 ЗЗД.

           Ответникът прави възражение с правно основание чл. 111 ЗЗД.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже, че между страните са съществували облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за услуги „Данни - Физическо лице” с № DE300112270712001 0т 27.07.2012г. за предоставяне на услугата „мобилен достъп до интернет услуги“ за срок от 24 месеца, че е изпълнил задължението си по сключения между тях договор, както и размера на претендираните суми. В случая следва да докаже и описаното в исковата молба цесионно правоотношение, по силата на което извежда активната си процесуална легитимация.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Ищецът изразява становище съгласно което задължението за заплащане на абонаментни месечни такси е установено фактура № **********, издадена на 01.02.2013г., с посочен в нея краен срок за плащане 16.02.2013г., като сочи, че в т.10.15 от ОУ е посочено, че абонатът е длъжен да запла дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на фактурата, при което  счита че тригодишната давност започва да тече от 16.02.2013г. и изтича на 16.02.2016г., а в конкретния случай заявителят — „Макс Колект“ ООД е подал заявлението за издаван на заповед за изпълнение по „Български пощи“ ЕАД на 16.02.2016г. Сочи, че давността за неустойката започва да тече от месеца след издаване на последната фактура преди прекратяване на договора, което показва и кога е прекратен договорът, в случая давността за неустойката изтича на по - късен етап от давността за фактурата, съответно давността за нея също не е изтекла.

           Съдът предвид установената по делото фактическа обстановка и становището на ответника в производството, приема, че сключеният договор № DIE300112270712001 от 27.07.2012г. между „Макс Телеком” ООД и ответника в производството Л. Димова К. е прекратен на основание т. 6.8 във връзка с т. 6.8.1 и т. 10.20 от ОУ, което съответно не освобождава по никакъв начин ответника от заплащане на дължимите към момента на прекратяване на договора суми – в случая сумата в размер на 74, 70 лв.

           По възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение претендираните вземания, направено своевременно в срока за отговор на исковата молба, съдът намира следното:

           Съгласно т 10.12. от ОУ на сключения между  „Макс Телеком” ООД и ответника в производството Лова Димова К. абонатът е длъжен да заплаща дължимите суми в 15 - дневен срок от издаване на фактурата. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД и това правило се прилага като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпване на изискуемостта, както и с възможността изискуемостта на вземането да е с модалитети – условие, срок. С оглед изложеното, съгласно предвиденото в т.10.12 от ОУ, вземането по фактурата, издадена на 01.02.2013г. настъпва с изтичане на 15-дневният срок. Съгласно чл. 72, ал. 1, изр. 3 ЗЗД  когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът, като срокът изтича в края на последния ден. Следователно изискуемостта на сумата по процесната фактура, издадена на 01.02.2013г. настъпва с изтичане на 16.02.2013г. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в случая – на 16.02.2016г. – по пощата, видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 193/2016г. по описа на РС - Дупница, с което погасителната давност е прекъсната. В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 116, б. „б” от ЗЗД се придава на едно чисто процесуално действие, каквото е предявяването на иск за едно вземане и съответната материалноправна последица: прекъсване на погасителната давност относно него, без с това обаче самото предявяване на иска да губи качеството си на процесуално действие, регламентирано в уредбата на ГПК. Следователно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК се отнася за предявяването на иска като процесуално действие или изпратената по пощата искова молба прекъсва давността от датата на изпращането, според отбелязването в пощенското клеймо ( в този см. е Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК). С оглед изложеното, съдът намира, че направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца за сумата в размер на 74, 70 лева е неоснователно. По изложените съображения предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Като законна последица от уважаването на иска, основателно е и искането за присъждане законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

           Относно претенцията на ищеца за неустойка в размер па 374, 44 лв.  за периода от 01.03.2013г. до 27.07.2014г., съдът намира следното:

           Тази претенция на ищеца, представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга няма характер на периодично плащане, а се дължи еднократно при настъпване на точно определен юридически факт - прекратяване на договора за мобилни услуги, поради което спрямо него е приложима общата 5 - годишна погасителна давност за установяването му по съдебен ред съгласно чл. 110 от ЗЗД.  По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между ответника и цедента е налице валидна неусточена клауза, обезпечаваща предсрочното прекратяване на сключения договор за мобилен достъп до интернет услуги с твърдяното съдържание, вземането по който е валидно прехвърлено в полза на ищеца от предходния кредитор с договор за прехвърляне на вземане от 18.12.2014г. В тази връзка следва да се отбележи, че клаузата на т. 6.8.б предвиждаща, че в случай че „Макс Телеком” ООД прекрати без предизвестие индивидуален договор с абонат съгласно т. 6.8 от Общи условия, както и във всички останали случаи на едностранно прекратяване на индивидуалния договор от страна на „Макс Телеком” ООД по реда на ОУ, абонатът дължи неустойка в размер, равен на сбора от дължимите месечни такси за остатъка на срока на договора, както и връщане на предоставеното му за ползване устройство при прилагане на условията на т. 5.13, поради което претенцията на ищеца за неустойка  е основателна, доколкото ответникът е приел посочената клауза от ОУ на сключения между него и „Макс Телеком” ООД договор.

           Предвид заявеното в исковата молба от ищеца, че не претендира сумата в размер на 22, 75 лева – лихва за периода 17.02.2013г. – 15.02.2016г., производството в тази му част следва да се прекрати.

           По разноските:

           На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски в производството съобразно представения от ищеца списък на разноски по реда на чл. 80 ГПК в общ размер на 375, 00 лева, от които 75, 00 лева за внесена от ищеца държавна такса и 300, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

           Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение съобразно Тълкувателно решение № 4от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 193/2016 г. по описа на РС - Дупница в размер на 325, 00 лв., от които 25, 00 лева за внесена от ищеца държавна такса и 300, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

           Така мотивиран, съдът

РЕШИ :

 

           ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 513/2016г. по описа на РС – Дупница в частта за сумата в размер на 22, 75 лева – лихва за периода 17.02.2013г. – 15.02.2016г.

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Д.К., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, че дължи на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев” № 17, ет. 1, офис 208, ЕИК: *********, представлявано от Христо Йовев – управител сумите, както следва: 74, 70 лв. (седемдесет и четири лева и седемдесет стотинки) – главница по сключен между страните договор за интернет услуги № DIE300112270712001/27.07.2012г; 374, 44 лв. (триста седемдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) - неустойка за предсрочно погасяване на договор № DIE300112270712001/27.07.2012г., дължима за период от 01.03.2013г. до 27.07.2014г.; законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.02.2016г., до изплaщане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по образуваното ч.гр.д. № 193/2016 г. по описа на Районен съд – Дупница.

           ОСЪЖДА Л.Д.К., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** да заплати на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев” № 17, ет. 1, офис 208, ЕИК: *********, представлявано от Христо Йовев – управител сторените по делото разноски в размер на 375, 00 лева, както и сумата в размер на 325, 00 лева представляваща сторените по ч.гр.д. № 193/2016 г. по описа на РС – Дупница разноски.

          

           Решението в частта му, имащо характер на определение, с което производството по делото се прекратява подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му в препис на страните.

 

           Решението в останалата му част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: